Автор: Радост Николова
Типовете личност на детето според психоложката Кристина Ърбън
Децата са толкова различни, но въпреки това при някои от тях има сходен тип поведение и това не зависи от възрастта или възпитанието, а от типа личност. До такива изводи стига училищният психолог и психотерапевт Кристина Ърбън. Въз основа на многогодишната си практика и опирайки се на опита, натрупан от други педагози и психолози, тя разработва своята детска типология.
Познаването на групата, към която се отнася нашето дете може да ни помогне да преценим по-добре неговите силни и слаби страни, както и да се съобразяваме с тях в процеса на възпитание. Например това, което е подходящо за авантюристичния тип, не подхожда за умния. Това, което е полезно за услужливия, може да бъде прието като ограничение от чувствителния. Важното е да знаем как да се отнасяме към детето, принадлежащо към даден основен тип личност, и да не се опитваме да го променим. Възпитанието, съобразено с типа личност, ще помогне на детето да се развива по-добре, да наблегне на силните му страни, да му вдъхне чувство за увереност и защитеност.
Имайте предвид, че в чист вид тези типове се срещат рядко. Понякога са смесени форми (напр. чувствителен и услужлив), но обикновено един от типовете преобладава над другите.
Чувствителен тип
Същност: Това е общително дете, чувствително, с развита интуиция. То изпитва нужда от близост с другите хора, със семейството, с връстниците. Иска пряко да взаимодейства с тях, да се грижи за околните, да им прави подаръци. Децата от този тип са добри слушатели и прекрасни разказвачи. Обикновено проговарят рано, имат дарба да учат чужди езици. В ролевите игри се потапят напълно в ролята си. Много държат да бъдат обичани и ценени, имат нуждата от постоянно потвърждение, че са нещо специално и скъпоценно.
Трудности: Децата с чувствителен характер трудно прекарват границата между АЗ и ТИ. Това ги подлага на опасност да се обезличат от чуждата личност, да загубят собственото си мнение. Затова те често забравят за собствените си потребности.
Реакция при проблем: Повече от обичайното търсят близост с другите хора. Някои от децата реагират с емоционални изблици и плач. Други се затварят в себе си, страдайки мълчаливо. Много от тях още повече потъват в света на своите фантазии.
Как да възпитаваме: Чувствителният характер има нужда от близък човек, който би дал простор и храна на неговото въображение, да му разказва приказки, да го занимава с изобразителни дейности, да го запознава с историята на семейството. Такова дете има нужда от признание на неговите способности и естетическия му вкус, от време за мечти. Да се надсмеят над фантазиите му означава да му нанесат дълбока обида. Трябва да се развиват творческите му способности. Има нужда от утешение, увереност в себе си и колкото се може повече близост, особено в критични ситуации. Ако тази повишена потребност от близост не бъде удовлетворена, кризите се засилват. Такова дете трябва да бъде хвалено по-често, да се забелязват постиженията му. Помагат много и историите, в които се разказва за разрешаването на някакъв проблем, при който дете на същата възраст се справя с аналогични затруднения.
Емоционален авантюрист
Същност: На него често не му стига времето, защото светът е толкова интересен и пълен с приключения. Тези деца имат нужда от непрекъснато движение. Та са увличащи се, общителни, опознават света с всички свои сетива, хранят се с апетит, проявяват емоциите си открито. Лесно се справят с неприятностите, не се страхуват да рискуват, непрекъснато и с удоволствие експериментират. А ако загубят интерес към нещо, просто го зарязват. Често закъсняват и не умеят да боравят с парите. В училище им е скучно, затова пречат на уроците и често се правят на клоуни. Домашните си задължения или не изпълняват, или ги изпълняват отгоре-отгоре.
Трудности: Детето-авантюрист се чувства зле в семейство, което придава голямо значение на реда и контрола. Това са и децата, които страдат най-много от училищната система.
Реакция при проблем: Стремежът към движение често се превръща в непрекъсната активност, нуждата от стимули - в превъзбуда, многообразните интереси - в импулсивност. В трудни ситуации такива деца често губят особено важното за тях чувство за самосъхранение, при най-малкото разочарование изпадат в буйна ярост. Понякога могат да изпитват трудности в общуването си с децата.
Как да възпитаваме: Такова дете се нуждае задължително от правила, твърдо ръководство и контакти с връстниците. В случаите на проблеми в училище отделете по-голямо внимание към режима и реда у дома, вместо да забранявате, например, спортните занимания. Тези деца се нуждаят от някого, който заедно с тях да почиства в стаята, да организира работното им място. А пристъпите от яд могат да се тушират с помощта на боксьорска круша или активни физически упражнения.
Умник
Същност: Той задава допълнителни въпроси, иска да знае всичко до най-малката подробност, опитва се да разбере как е устроен светът, за да се почувства уверено в него. Груповите игри не са му интересни, предпочита да общува с един приятел или с компютъра. В стаята му цари собствен ред, който на другите изглежда като хаос. Преследва самостоятелно зададените си цели и се стреми към резултат. Предявява високи изисквания към себе си, опитва се да постигне максималното.
Трудности: Често изглежда високомерно и студено, лесно се превръща в аутсайдер. Такова дете е изключително уязвимо.
Реакция при проблем: В трудни периоди такива деца стават още по-разумни, не дават воля на емоциите си. Но тяхното спокойствие е привидно. В резултат на това те губят връзката със себе си и своите близки. Когато почувстват някаква заплаха, те реагират крайно емоционално, понякога изпадайки в пристъп на ярост. В случаите на неуспех, например в училище, те лесно се объркват и се опитват да постигнат още по-голямо съвършенство, което може да се превърне в мания.
Как да възпитаваме: Ако искате такова дете да направи нещо, първо трябва да го убедите. Те се ръководят само с разбиране. В случаите на проблеми в училище силно се нуждаят от подкрепа. Важно е непрекъснато да се подчертават техните способности, да се поддържа самоувереността им и да им се обясни, че тези грешки също са важни, че без тях не биха могли да вървят напред.
Услужлив тип
Същност: Такива деца владеят до съвършенство изкуството да бъдат полезни и много ценят семейните отношения. Те обичат семейните празници, с удоволствие помагат вкъщи, но предпочитат да правят това заедно с родителите си. Силно преживяват, ако не ги похвалят. Добре се приспособяват към училищната система с нейните правила, доколкото нямат проблеми с дисциплината, усърдието и реда. Това са деца-реалисти, които могат да достигнат забележителни резултати.
Трудности: С предположените към услужливост деца често се злоупотребява, защото те винаги са готови да помогнат. Лесно се влияят от други хора. Имат нужда от строг ред и дневен режим.
Реакция при проблем: Опитват се да бъдат още по-послушни, да изпълнят всички изисквания. Лесно се вкопчват в ритуали, които могат да ги доведат до натрапчиви състояния. Но могат и да заплашват: "Ако не ми позволите да седна на компютъра, ще отида при баба!"
Как да възпитаваме: Услужливото дете особено силно се нуждае от обратна връзка, от похвала, от потвърждение на неговите способности и постоянни въпроси за това, което желае. По-добре е да му предлагате различни варианти, между които да избира. Давайте му повече указания за това, как точно да постъпи. Не трябва да изисквате ранна самостоятелност. Нека да изпълнява домашните си работи така, както е казала учителката. Свободното време на такова дете трябва да бъде минимално.
Image: stockimages / FreeDigitalPhotos.net
Типовете личност на детето според психоложката Кристина Ърбън
Децата са толкова различни, но въпреки това при някои от тях има сходен тип поведение и това не зависи от възрастта или възпитанието, а от типа личност. До такива изводи стига училищният психолог и психотерапевт Кристина Ърбън. Въз основа на многогодишната си практика и опирайки се на опита, натрупан от други педагози и психолози, тя разработва своята детска типология.
Познаването на групата, към която се отнася нашето дете може да ни помогне да преценим по-добре неговите силни и слаби страни, както и да се съобразяваме с тях в процеса на възпитание. Например това, което е подходящо за авантюристичния тип, не подхожда за умния. Това, което е полезно за услужливия, може да бъде прието като ограничение от чувствителния. Важното е да знаем как да се отнасяме към детето, принадлежащо към даден основен тип личност, и да не се опитваме да го променим. Възпитанието, съобразено с типа личност, ще помогне на детето да се развива по-добре, да наблегне на силните му страни, да му вдъхне чувство за увереност и защитеност.
Имайте предвид, че в чист вид тези типове се срещат рядко. Понякога са смесени форми (напр. чувствителен и услужлив), но обикновено един от типовете преобладава над другите.
Чувствителен тип
Същност: Това е общително дете, чувствително, с развита интуиция. То изпитва нужда от близост с другите хора, със семейството, с връстниците. Иска пряко да взаимодейства с тях, да се грижи за околните, да им прави подаръци. Децата от този тип са добри слушатели и прекрасни разказвачи. Обикновено проговарят рано, имат дарба да учат чужди езици. В ролевите игри се потапят напълно в ролята си. Много държат да бъдат обичани и ценени, имат нуждата от постоянно потвърждение, че са нещо специално и скъпоценно.
Трудности: Децата с чувствителен характер трудно прекарват границата между АЗ и ТИ. Това ги подлага на опасност да се обезличат от чуждата личност, да загубят собственото си мнение. Затова те често забравят за собствените си потребности.
Реакция при проблем: Повече от обичайното търсят близост с другите хора. Някои от децата реагират с емоционални изблици и плач. Други се затварят в себе си, страдайки мълчаливо. Много от тях още повече потъват в света на своите фантазии.
Как да възпитаваме: Чувствителният характер има нужда от близък човек, който би дал простор и храна на неговото въображение, да му разказва приказки, да го занимава с изобразителни дейности, да го запознава с историята на семейството. Такова дете има нужда от признание на неговите способности и естетическия му вкус, от време за мечти. Да се надсмеят над фантазиите му означава да му нанесат дълбока обида. Трябва да се развиват творческите му способности. Има нужда от утешение, увереност в себе си и колкото се може повече близост, особено в критични ситуации. Ако тази повишена потребност от близост не бъде удовлетворена, кризите се засилват. Такова дете трябва да бъде хвалено по-често, да се забелязват постиженията му. Помагат много и историите, в които се разказва за разрешаването на някакъв проблем, при който дете на същата възраст се справя с аналогични затруднения.
Емоционален авантюрист
Същност: На него често не му стига времето, защото светът е толкова интересен и пълен с приключения. Тези деца имат нужда от непрекъснато движение. Та са увличащи се, общителни, опознават света с всички свои сетива, хранят се с апетит, проявяват емоциите си открито. Лесно се справят с неприятностите, не се страхуват да рискуват, непрекъснато и с удоволствие експериментират. А ако загубят интерес към нещо, просто го зарязват. Често закъсняват и не умеят да боравят с парите. В училище им е скучно, затова пречат на уроците и често се правят на клоуни. Домашните си задължения или не изпълняват, или ги изпълняват отгоре-отгоре.
Трудности: Детето-авантюрист се чувства зле в семейство, което придава голямо значение на реда и контрола. Това са и децата, които страдат най-много от училищната система.
Реакция при проблем: Стремежът към движение често се превръща в непрекъсната активност, нуждата от стимули - в превъзбуда, многообразните интереси - в импулсивност. В трудни ситуации такива деца често губят особено важното за тях чувство за самосъхранение, при най-малкото разочарование изпадат в буйна ярост. Понякога могат да изпитват трудности в общуването си с децата.
Как да възпитаваме: Такова дете се нуждае задължително от правила, твърдо ръководство и контакти с връстниците. В случаите на проблеми в училище отделете по-голямо внимание към режима и реда у дома, вместо да забранявате, например, спортните занимания. Тези деца се нуждаят от някого, който заедно с тях да почиства в стаята, да организира работното им място. А пристъпите от яд могат да се тушират с помощта на боксьорска круша или активни физически упражнения.
Умник
Същност: Той задава допълнителни въпроси, иска да знае всичко до най-малката подробност, опитва се да разбере как е устроен светът, за да се почувства уверено в него. Груповите игри не са му интересни, предпочита да общува с един приятел или с компютъра. В стаята му цари собствен ред, който на другите изглежда като хаос. Преследва самостоятелно зададените си цели и се стреми към резултат. Предявява високи изисквания към себе си, опитва се да постигне максималното.
Трудности: Често изглежда високомерно и студено, лесно се превръща в аутсайдер. Такова дете е изключително уязвимо.
Реакция при проблем: В трудни периоди такива деца стават още по-разумни, не дават воля на емоциите си. Но тяхното спокойствие е привидно. В резултат на това те губят връзката със себе си и своите близки. Когато почувстват някаква заплаха, те реагират крайно емоционално, понякога изпадайки в пристъп на ярост. В случаите на неуспех, например в училище, те лесно се объркват и се опитват да постигнат още по-голямо съвършенство, което може да се превърне в мания.
Как да възпитаваме: Ако искате такова дете да направи нещо, първо трябва да го убедите. Те се ръководят само с разбиране. В случаите на проблеми в училище силно се нуждаят от подкрепа. Важно е непрекъснато да се подчертават техните способности, да се поддържа самоувереността им и да им се обясни, че тези грешки също са важни, че без тях не биха могли да вървят напред.
Услужлив тип
Същност: Такива деца владеят до съвършенство изкуството да бъдат полезни и много ценят семейните отношения. Те обичат семейните празници, с удоволствие помагат вкъщи, но предпочитат да правят това заедно с родителите си. Силно преживяват, ако не ги похвалят. Добре се приспособяват към училищната система с нейните правила, доколкото нямат проблеми с дисциплината, усърдието и реда. Това са деца-реалисти, които могат да достигнат забележителни резултати.
Трудности: С предположените към услужливост деца често се злоупотребява, защото те винаги са готови да помогнат. Лесно се влияят от други хора. Имат нужда от строг ред и дневен режим.
Реакция при проблем: Опитват се да бъдат още по-послушни, да изпълнят всички изисквания. Лесно се вкопчват в ритуали, които могат да ги доведат до натрапчиви състояния. Но могат и да заплашват: "Ако не ми позволите да седна на компютъра, ще отида при баба!"
Как да възпитаваме: Услужливото дете особено силно се нуждае от обратна връзка, от похвала, от потвърждение на неговите способности и постоянни въпроси за това, което желае. По-добре е да му предлагате различни варианти, между които да избира. Давайте му повече указания за това, как точно да постъпи. Не трябва да изисквате ранна самостоятелност. Нека да изпълнява домашните си работи така, както е казала учителката. Свободното време на такова дете трябва да бъде минимално.
Image: stockimages / FreeDigitalPhotos.net