Публикувана: 24 юни 2006, 12:17 ч.
Последно мнение: 3 дек. 2006, 15:53 ч.

Есета и разкази - храна за душата !

34 378
131
1

1
...
3
4
5
...
9
Всички

# 45 25 юни 2006, 17:12 ч.

Мнения: 899

ester, с Блага Димитрова определено ми напълни душата за деня Hug

Аз ще пусна някои нейни откъси от "Отклонение" след малко. А сега отново нещо от мен ( дано не ставам досадна, но не-личните ми неща не са при мен Embarassed

)

Танцуваме в кръг
и търсим и гадаем,
а тайната в средата всичко знае ...

Нетърпението ме убива. Очакването ме прави неочаквана.

Светнах лампата. Груба грешка ... светлината блъсна главата ми и аз побързах да я загася. От рязкото движениe ми се зави свят и аз се проснах на леглото ... още една грешка. В следващия момент извиках от болка ... мускулът на прасеца ми се схвана ... започнах да го разтривам. Сълзите потекоха по лицето ми ... Премина. Както всичко.

Само тъпата болка в главата ми ... погледнах на ляво ... мъжът до мен още спеше.. опитах се да си спомня дали го познавам ... е ... може би сме се запознали снощи ... Отдавна бях спряла да си задавам тези въпроси ... защо точно днес? Няма значение ... огледах го ... хубав мъж, каквото и да означава това ... Дишането му беше тежко, явно и той като мен е прекалил. Усмихнах се на мисълта си ... какво ли бяхме пили, пушили ... правили. E, може би ако се обадех тук-там с въпроса : Виждала ли си ме снощи? ... но така бих се отвратила ...

Няма значение ... това не е моя живот. Това не съм аз ... Сега съм просто заместител ... спирка ... момент ... Главата ми ... как боли ... но не бих искала болката да спира ... чуствам се толкова жива и празна ... толкова истинска ... Да, защото "животът е пълен с подробности, опростявай" ...

Какво има на мястото на многоточието? Аз ...

Станах бавно ... беше още тъмно. Нямаше да го будя ... сега трябваше да направя кафе, да се погледна в огледалото и после да го събудя.

Момента с мълчанието докато пием кафето можеше да почака, а после щяхме да се разберем да се чуем, да си кажам, че ни е било приятно. Аз да стоя с празен поглед, а той да ме целуне неловко ... Знам си ролята ... играя я отдавна ... кога за последно помнех? Но така е чудесно ... спестявам си ... наказанието. Мързелът ще ме спаси от разрушение ... незнанието от самоубийство ... самотата от огорчение ... оковите от вяра ... Липсата - от мен самата. Кафето завря ... време ли беше да се върна в стаята и да си изиграя постановката? Още малко ... кожата ми носеше аромат на порочност ... въздухът навсякъде беше пропит от нещо греховно.

Аз самата съм грях ...
Върнах се към леглото ... погледнах ръцете му ... вените надупчени ...все още не беше болезнено слаб ... но щеше да стане ... Погледнах своите ръце ... сини ....

Докоснах го леко. Размърда се и простена. Май беше тежък случай ...
Изчаках секунда - две и отново го побутнах. Не знаех името му ... не знаех на колко е години, а и не ме интересуваше.

Отвори очите си ... бях легнала до него. Тежестта ме беше повалила и слабостта се обви около костите ми ... колко ми оставаше?

За миг пожелах да докосна лицето на човека до мен ... на някой ... и да го запомня. Погледнах го ... той също ме гледаше ... Не си казахме нищо.

Протегнах ръка за хапчетата и му предложих ... изпихме по едно ... до вечерта щяха да бъдат няколко. Мълчеше ... очудих се. Беше ми странно спокойно ... и изведнъж си пожелах да не си тръгва ... да заплача ... да остане ... да ме прегърне ... да разбера името му ... да целуна очите му ... да докосна дупките по вените му ... да .... Не... НЕ...

Станахме ... кафето ... цигарата ... мълчанието ... Гледах го как се облича. Как прибира нещата си ... как взема още едно хапче ...

Тишина. Изпратих го до вратата ... и тогава го чух да казва : Здравей ...

Усамихнах се ... Здравей ...

п.с. всички тези са от периода, в който бях пристрастена към многоточието.

# 46 25 юни 2006, 17:20 ч.

Мнения: 1 937

Цитат на: Emichka в нд, 25 юни 2006, 16:31

А някой чел ли е "Възрастите на Лулу"? И аз не съм чела "Емануела" но доколкото знам тази е сериозна конкуренция...

Не. Но пък се сетих за Ерика Джонг и "Страх от летене"! Съвсем в контекста! И за да съм по темата ето и първото изречение:

"В самолета на Пан Ам за Виена имаше 117 психоаналитици и поне шестима от тях ме бяха лекували. А за седмия се бях оженила. Само Господ знаеше дали причината бе в тяхната некадърност или в моята съвършена неподатливост на психоанализа, но сега, след тринадесет години психоаналитични авантюри, ако не друго, се страхувах от летене дори повече отпреди."

# 47 25 юни 2006, 17:36 ч.

Мнения: 4 473

...Помнете, свободата е по-висша ценност в любовта. Свободата е по-висша ценност от любовта. Така че ако любовта унищожава свободата, тя е без стойност. Можеш да изоставиш любовта, но свободата трябва да се спаси. Без свободата никога няма да си щастлив - невъзможно е. Свободата е вътрешно присъща на всеки мъж, на всяка жена - върховната свобода, абсолютната свобода. затова човек започва да мрази всичко, което разрушава свободата.
Не мразиш ли мъжа, с когото си свързана? Не мразиш ли жената, с която си свързан? Мразиш! Това е необходимо зло, трябва да го търпиш. Тъй като не можеш да бъдеш сам, трябва да се уредиш някак си да бъдеш с някого и ще трябва да се приспособиш към изискванията на другия. Трябва да го търпиш, трябва да го понасяш.
Любовта за да бъде наистина любов, трябва да бъде душевна любов, даряваща любов. Дущевната любов означава състояние на любов - когато си пристигнал у дома, когато си познал себе си, тогава в душата ти, в твоето същество възниква любов. Тогава ароматът се разпространява и ти можеш да го даваш на други. Как да дадеш нещо, което нямаш? За да го даваш, първото основно изискване е да го имаш.
[/color]

Това е финалът на една истина - истина за мен, а може би и за вас...дано ви хареса.
http://www.izvorite.com/text/text87.htm

Последна редакция: нд, 25 юни 2006, 17:54 от strelche®

# 48 25 юни 2006, 17:45 ч.

Мнения: 4 473

Нещо много любимо:

Има любов, която не забелязваш, защото тя толкова леко докосва студенината на ежедневието, че не би могла да го промени, ако някой не и подаде ръка. Има любов, която връхлита като торнадо и след нея остават само разбити мечти и остатъци съществуване. Има любов, която чакаш с дни, месеци, седмици и години, а тя все не идва и не идва, обречена на несъществуване… Има любов, която се колебае дали да премине прага на настоящето и понякога го прави, а друг път просто си остава в бъдещето… много често завинаги… Има обаче такава любов, която независимо дали ще се случи или не, променя съзнания, срива стени, върши чудо след чудо. Тази любов понякога адски боли, а друг път те задъхва от щастие, понякога те води, а друг път е сляпа, понякога те убива за да те възкреси или да те погуби завинаги. Такава любов не можеш да предизвикаш, нито пък да търсиш или пренебрегнеш. Не можеш да я пропуснеш край себе си незабелязано… Когато се случи ти просто знаеш, че това е ТЯ… знаеш, че животът ти тръгва в нов коловоз - знаеш, че нищо няма да е както преди… знаеш, че дори самият ти няма да си вече точно същия…

# 49 25 юни 2006, 17:47 ч.

Мнения: 2 212

Umbra, този твой период на многоточията много напомня Блага Димитрова като стил...а на мен ми е изключително интересно и приятно да чета авторски неща, твои и на останлите, така, че няма какво да се притесняваш...
Колкото до "Отклонение" чакам с нетърпение, а за тази, която си говорихме "Пътуване към себе си" сигурно трябва половината книга да изпиша тука....толкова много неща имам набелязани от нея...

Ето още за теб и останалите от "Лавина":

"Поетичното хрумване и въплъщение е неповторимо.
Във всичко може да има заменяемост. Дори в любовта.
Поезията е незаменяемост.
С убийството на един поет се убива цял един свят.
Невъзстановим. Завинаги.
За него можем само да гадаем."

"Първият, който я накара да изтърпне от чувство на ранимост. Няма какво да си спомня с него. С него е имало нищо. И сега потъва в нищото: невъзстановими мигове."

"Помни друго. Един поглед. Той може всичко да казва. Една усмивка. Тя може всичко да обещава. Едно присъствие. Изведнъж присъствието му запълва нищото и го превръща във всичко."

"Тя е родена да обича и да бъде обичана! Но ще срещне ли любов по мярка на себе си? Или все нещо няма да й достига, нещо мъничко, което е всичко?"

"... Андро чак сега проглежда:
С отврата съзира себе си: надигнал манерката, пие без да се сети за Зорка. На лицето й - разочарование, много по-дълбоко от обикновена любовна болка. Тя е търсила героя, а се сблъсква с един откровен егоист. Красотата още по-контрастно откроява вътрешната му неизтънченост.
Горазд не изпуща от поглед нищо, което засяга Зорка. Неговите устни пресъхват и се напукват само от представата за нейната жажда. Той се обръща към момичрето с пресекнал глас:
- Много ли ти се пие?
Девойката изтежко вдига поглед, в който се чете друга, още по-неутолима жажда.
В Горазд се набира неимоверна сила. Вените на слепоочията му набъбват. Камък да стисне, вода ще пусне - за да й поднесе в шепа да пие."

"Дара с вродената си страст да противоречи и да пародира обръща наопаки класическата представа за "вечно женственото". Тя въплащава в себе си антиженственото: не закръглената и мека линия на форми, движения и тонове, а острите ръбове, зъбатост, момчешко нехайство, предизвикателство. И тъкмо в своята противопоказност това е най-неотразимата женственост. Но на нея може да резонира съответно най-интелигентната мъжественост."

"Андро при всяка тяхна среща е отнемал по нещо от очарованието си. Той нехайно е ограбвал собствения си образ, който тя си е създала за него от слънчевия удар на първата им среща."

"... Нетърпението му пречи да усети вкуса на живота."

"... А той бърза да изпие до дъно шепата, която му напълни случаят."

"Исках да те нямам завинаги, а не да те имам за кратко!"

"...Тримата чуват само дъха му, а не гласа. Разбират, че дишането е песента на живота."

"Андро забравя болките на любовта пред физическата болка. Но постепенно, възврщайки се в светана живите, той се връща в любовното страдание. А това пък го отвлича от физическото страдание. Така едната болка облекчава другата.
Ако човек би населявал само една реалност, животът му би бил непоносим."

Последна редакция: нд, 25 юни 2006, 18:03 от ester

# 50 25 юни 2006, 17:50 ч.

Мнения: 2 212

Стрелче, страхотни са Hug

# 51 25 юни 2006, 17:52 ч.

Мнения: 4 473

Цитат на: ester в нд, 25 юни 2006, 17:50

Стрелче, страхотни са Hug

И аз така мисля Heart Eyes

# 52 25 юни 2006, 17:58 ч.

Мнения: 899

ester, невероятни са, няма друга като Блага..даже едно от тези ще си го сложа моментално в подписа Heart Eyes

strelche и двете са до болка истински и верни, макар и понякога да ние трудно да си ги признаем.. bouquet

# 53 25 юни 2006, 18:06 ч.

Мнения: 4 473

Цитат на: Umbra в нд, 25 юни 2006, 17:58

strelche[/b] и двете са до болка истински и верни, макар и понякога да ние трудно да си ги признаем.. bouquet

Така е. Гледам по-често да си ги чета, за да не забравям истината, която са облекли в думи Heart Eyes

Едно време и аз пишех, но вдъхновението ми отдавна го няма, а старите неща съм ги затрила някъде Sad

Продължавайте да пишете, страхотни са разказите ви! bouquet

п.п. няма да е зле темата да се закове Rolling Eyes

# 54 25 юни 2006, 18:51 ч.

Мнения: 899

Ето две неща от "Отклонение" на Блага Димитрова, които определено са изиграли важна роля в живота ми..

"Слепешком съм вървяла към тебе. Знаех, че рано или късно ще те срещна. Винаги ти беше в мен една липса, по-осезаема от всякакво присъствие. Измама би било да се разминем."

"Срещата с прежна, непостигната любов, е най-силното изживяване за зрелия човек. Не като приключение на чувството, а като откритие: това е срещата със самия себе си, със своята убягваща същност, с най-хубавото от себе си - с неосъщественото.."

# 55 25 юни 2006, 18:54 ч.

Мнения: 2 212

Umbra,

Все повече изгарям от нетърпение да прочета книгата. А относно темата и аз съм съгласна, че е добре да се направи 'важна' също както стиховете, защото има много такива невероятни неща написани като проза Heart Eyes

# 56 25 юни 2006, 19:25 ч.

Мнения: 2 212

Не се стърпях и айде още малко от мен :
Блага Димитрова - из "Лице"

"Нима съществува такъв свободен човек - не само да говори каквото мисли, но и да мисли, без да се замисля?"

"Най-ценното е това, което човек носи в себе си. От тук, отвътре и отникъде другаде извира сила, способна планини да отмести, да накара камъните да проговорят, пустините да разцъфнат, светът да се преобрази. Но ние сами не знаем какво притежавме..."

"Тя не го пуща. Тя го гали. Не със силата на опита. Със силата на дългото безлюбовие."

"- За какво си мислите в този момент?
- Във ваше присъствие не мога да мисля за нищо друго...
- А в мое отсъствие?
- Тогава не мога изобщо да мисля, а само да копнея..."

Umbra, ето сега малко и от "Пътуване към себе си" ама ми е много трудно да подбера, защото всичко от там ми е любимо...

"Внимавах да не разплискам пеещата светлина, която ме пълнеше като чаша до ръба. Изпитвах едва поносима болка от преживяния трепет. Цяла бях преляна догоре и в същото време една огромна празнина се бе отворила в мене."

"Стигаше ми присъствието му, за да доловя едно пълнозвучие в цялата вселена..."

"Когато отворих очи, той спеше върху моето лунно рамо. Бях останала сама. Завих го с моето яке. Едва преди миг силен до грубост, сега той лежеше кротък и слаб като дете. Тогава в мене се надигна някаква внезапна вълна, някакво бушуване, което аз едвам удържах в тесните брегове на тялото си. В тоя миг бях запратена на моя най-висок връх. Познах тържеството да бъдеш жена. Аз бях предизвикала прииждането на мъжката сила, аз бях я изтощила и укротила. Моето обятие бе създало мъжа и го бе превърнало в спящо дете...
... А той спеше и нищо не знаеше за моя връх. Аз дишах внимателно да не го разбудя. Рамото ми изтръпна от тежестта му, но аз не се помръдвах - да не размътя съня му. Дори пъпленето на мравки в това рамо ме изпълни с блаженство, защото правеше неговата близост осезаема."

"Отворих очи. Той ме гледаше със светъл-светъл поглед. За пръв път се събуждах в две очи и познах, че това е единственият изгрев на човека."

"Зави ми се свят да пресявам шарените навалици за едно единствено лице. Сякаш чистех огромни тави с леща, прехвърлях планини зърно по зърно и търсех едно малко, мургаво зрънце, от което за мене зависеше слънцето на тоя ден."

"Страшна сила е кондензирана в ръцете на любим мъж. Гледаш в хипноза тая едроставеста китка с тревожещи космици по кожата. Сякаш тия снопчета влакна са излъчители на гравитация. Някаква древна закана напира от ъгловите линии на кокалчетата. Широката твърда длан таи гореща ласка и плясък на камшик. Дългите, чувствителни пръсти умеят да те докосват и да четат всяка гънка на кожата ти като азбука за слепи. Могат цяла да те прочетат. Да изтрият като магнетофонна лента всякакъв спомен от друго докосване по тебе. Могат да те моделират и изваят една богиня от тебе. Но в същото време - и да те подчинят, да те превият, прекършат, да те смажат. Страх и нежност, закрила и угроза внушават мъжките ръце. От тая длан извира животът за тебе, от нея може да те удари гръм и да те овъгли до корена. Какво и да бъде, нека да е от неговата ръка! От ничия друга, само от неговата!"

"Майката се залута между работници, купища материали и шумове да търси момчето си. За нея той още бе малък, заровен в пясъка да си играе и да копае тунели, да вдига пясъчни кули. Изпратих я с ревнив поглед. Завиждах й, че го е родила, че го е носила в утробата си, че го е кърмила. Тя е имала най-голямата близост с него."

Последна редакция: нд, 25 юни 2006, 19:32 от ester

# 57 25 юни 2006, 19:39 ч.

Мнения: 4 733

" Беше заровил устни в моята възглавница и попиваше всеки милиметър от аромата ми погълнат от нея.
Спеше...
Тихо.
Покорно.
Сякаш бе бленувал точно този сън през последните двайсет години от живота си.
Аз стоях в ъгъла на стаята.
Гледах...
Очите му.
Силните му ръце.
Диханието му.
Всички те, сякаш бяха създадени за моя женски дом.
Гледах...
И знаех, че нещото, което искам е той никога да не се събуди.
Извратения ми нежен егоизъм ме накара да го пожелая дори бездиханен.
Тогава щях да мога да го целувам само аз..."

# 58 25 юни 2006, 19:52 ч.

Пловдив / София
Мнения: 1 287

Охо, един ден не съм влизала във форума и се е появила нова СТРАХОТНА тема. Дано модераторите да я "заковат". За всички, които са споделили тук, без значение свои или чужди есета. Hug

Ето нещо и от мен.

"...и в тези цветове беше всичко--пълнотата, обладанието, радостта--всичко бе в това цветно заслепение. А за него това беше път в мрака, водещ към никъде и само към никъде, и отново към никъде, и още, и още, и отново към никъде...безпределното, безизходно, вечно наникъде, и вече няма сили, и пак наникъде, и нетърпимо, и още, и още, и още, към никъде, и изведнъж обгарящо, прегръщащо, цялото никъде е изчезнало и времето е застинало, и само двамата съществуват в неподвижно спрялото време, а земята се изплъзна и политна."

Ърнест Хемингуей
из"За кого бие камбаната"

# 59 25 юни 2006, 22:04 ч.

Мнения: 899

ester, дано скоро да имам възможност да си я купя тази книга!

fam, очаквах те Wink

Препоръчани теми

Блус с булката

17
Сватба

Семейни отношения и пари

Блусът.....или какво беше това....

Страх ли ви е от старостта?

Причина:

Причина: