Някой има ли информация за София, пълни ли са домовете?
Знам само, че са 3 и се намират в Зона Б5, Лозенец и Захана фабрика!
Знам само, че са 3 и се намират в Зона Б5, Лозенец и Захана фабрика!
- Публикувана: 13 март 2007, 15:58 ч.
- Последно мнение: 16 март 2007, 09:26 ч.
За децата в домовете за медико-социални грижи?
Някой има ли информация за София пулни ли са домоете?
Знам само, че са 3 и се намират в Зона Б5, Лозенец и Захана фабрика!
Знам само, че са 3 и се намират в Зона Б5, Лозенец и Захана фабрика!
Имаш някакъв проблем? Пиши може да се намери някакво решение.
Сега прочетох другите ти постове. Напоследък все по- радко влизам. Спина бифида има различни по тежест на заболяването степени. Искаш ли да се видим? Къде живееш? Аз съм в Красна поляна. Трябва да поговориш със специалист. Мисля, че можеш да се справиш с отглеждането на различното детенце. При тебе то има много по- големи шансове от която и да е институция. В коя болница е сега? Смятат ли да го опрерират? Консултирала ли си се с други специалисти? Искаш ли да те насочим към други специалисти? Може да ми пишеш и на лични. тел. ми е: 0896839242
Извинявам се, че пиша така концентрирано накуп всички въпроси и може би изглеждам странно и нездраво настоятелна
Модератор съм на форума. Смятам, че ако не помощ поне подкрепа мога да ти дам.
Извинявам се, че пиша така концентрирано накуп всички въпроси и може би изглеждам странно и нездраво настоятелна
Модератор съм на форума. Смятам, че ако не помощ поне подкрепа мога да ти дам.
yosarian благодаря,
За съжаление степента на уврегдане нее никак малка и още ми е трудн да дам отговор на вупроса КАК ТАКА НЕ СА ГО ВИДЕЛИ? а сега и от Агенцията за защита правата на детето са с вързани ръце! очаквам днес пак да ми кажат повече за местата по домовете! Дали защото Вяра е на 17 дни и не им се занимава, или наистина няма места? Само ако имаше 1 искра надежда, или 1 да кажеше има начин.....
За съжаление степента на уврегдане нее никак малка и още ми е трудн да дам отговор на вупроса КАК ТАКА НЕ СА ГО ВИДЕЛИ? а сега и от Агенцията за защита правата на детето са с вързани ръце! очаквам днес пак да ми кажат повече за местата по домовете! Дали защото Вяра е на 17 дни и не им се занимава, или наистина няма места? Само ако имаше 1 искра надежда, или 1 да кажеше има начин.....
да Ви разкажа една малка история?
Когато бях в 8 месец на бременоста си очаствах със снимка в конкурса за списание (Моето бебе аз) и там във Февруарския брои имаше една статиа за една майка и татко! Прочетох я и много ме натъжи защото имам сестра с малка дъщера и си представих как ще се чувствам ако нещо се случи на племеницата ми! за Мик не съм си ипомислила за мен! а сега седиа заедно със списанието и то ми дава сила вечер да заспиа за да имам сили утре да се събудя. Трудно ми е да говоря! Очите ми текат непрекъснато, а около мен само малки деца! ОБИЧАМ ГИ ТЕЗИ МАЛКИТЕ!
Когато бях в 8 месец на бременоста си очаствах със снимка в конкурса за списание (Моето бебе аз) и там във Февруарския брои имаше една статиа за една майка и татко! Прочетох я и много ме натъжи защото имам сестра с малка дъщера и си представих как ще се чувствам ако нещо се случи на племеницата ми! за Мик не съм си ипомислила за мен! а сега седиа заедно със списанието и то ми дава сила вечер да заспиа за да имам сили утре да се събудя. Трудно ми е да говоря! Очите ми текат непрекъснато, а около мен само малки деца! ОБИЧАМ ГИ ТЕЗИ МАЛКИТЕ!
Има един дом във ж.к.Фондови жилища - не както си мислиш в Захарна фабрика.
За този дом знам, че всяко едно от техните деца е осиновено.Мога да ти дам адрес и тел.
Но не ме сдаржа да ти пиша това, което мисля.
Имам приятелка с дете със спина бифида.Детето има две животоспасяващи операций.Сега е на три години и знам, че ако го бяха оставили при раждането в дом - сега това дете нямаше да е живо.
Ако го бяха оставили - никой в дома нямаше да се наеме да търси парите за операцийте.Никой нямаше да му прави рехабилитацийте.
Да това дете не ходи - но има реални шансове да проходи - нужни са пари и време.
Запозната съм добре със това заболяване и както и преди ти писах мога да те свържа с тази майка или, ако искаш да се срещнем.
Прекрасно знаем през какво минаваш - минали сме от там всички - по един или друг начин.
В коя болница е детето ти?
За този дом знам, че всяко едно от техните деца е осиновено.Мога да ти дам адрес и тел.
Но не ме сдаржа да ти пиша това, което мисля.
Имам приятелка с дете със спина бифида.Детето има две животоспасяващи операций.Сега е на три години и знам, че ако го бяха оставили при раждането в дом - сега това дете нямаше да е живо.
Ако го бяха оставили - никой в дома нямаше да се наеме да търси парите за операцийте.Никой нямаше да му прави рехабилитацийте.
Да това дете не ходи - но има реални шансове да проходи - нужни са пари и време.
Запозната съм добре със това заболяване и както и преди ти писах мога да те свържа с тази майка или, ако искаш да се срещнем.
Прекрасно знаем през какво минаваш - минали сме от там всички - по един или друг начин.
В коя болница е детето ти?
Предполаг си го прочела,но ако не си тук е описано подробно
http://bg.wikipedia.org/wiki/Спина_бифида
http://bg.wikipedia.org/wiki/Спина_бифида
Само ако имаше 1 искра надежда, или 1 да кажеше има начин.....
Има майче има!
прочети това - ще ти даде сили.
Само ако имаше 1 искра надежда, или 1 да кажеше има начин.....
Надежда...моят син никога няма да проходи...шансът да доживее зряла възраст е нищожен. И все пак се надяваме, че ще дочака някое медицинско откритие, което да му помогне да живее. Когато дойде този момент, аз и майка му ще сме до него и ще направим всичко възможно да му дадем шанс. Ако не успеем, поне ще знаем, че сме направили, каквото сме могли.
Искаш някой да ти каже "има начин". Аз мога да ти кажа само това: ако медицината постигне някакъв напредък в лечението на нелечимите сега болести, децата в социалните домове ще разберат това последни.
Единствената надежда, която мога да ти дам, е да се запознаеш със сина ми. И ти да прецениш с какво е по-зле от здравите деца, дали е по-нещастен от тях или ощетен.
Мила, иди и се за познай с Живко.
За мен би било чест да го познавам лично
Това не е задължително да промени мнението ти... но може наистина да ти даде нещо... поне нещичко.
Той знае как се чувстваш най-добре и ще ти помогне истински - довери му се, плюс това е достатъчно тактичен човек - да не те натиска /както други биха направили/ в каква посока да вземеш решението си.
Но би ти дал възможност да сподели знанията си - да се запознаеш и ти с всичко, би ти дал и нагледен пример за многто неща...
Запознай се с него и най-веч с прекрасния му син - който радва форума ни вече толкова време от създаването му....
За мен би било чест да го познавам лично
Това не е задължително да промени мнението ти... но може наистина да ти даде нещо... поне нещичко.
Той знае как се чувстваш най-добре и ще ти помогне истински - довери му се, плюс това е достатъчно тактичен човек - да не те натиска /както други биха направили/ в каква посока да вземеш решението си.
Но би ти дал възможност да сподели знанията си - да се запознаеш и ти с всичко, би ти дал и нагледен пример за многто неща...
Запознай се с него и най-веч с прекрасния му син - който радва форума ни вече толкова време от създаването му....
Бъди силна и не се поддаваи на отчаянието. Аз познавам едно момиченце от Тервел със спина бифида .Няколко пъти се засичаме по санаториуми и знам че е претърпяла няколко операции проходила е късно и сега трябва да е първокласничка.За съжаление съм изгубила координатите им и немога да те свържа. Така че кураж и не губи надежда.
За дом за медикосоциални грижи за деца мога да ти кажа за дома в Златица .Той е един от малкото много добре поддържан и с чудесен персонал.
За мен обаче това не е решение.
За дом за медикосоциални грижи за деца мога да ти кажа за дома в Златица .Той е един от малкото много добре поддържан и с чудесен персонал.
За мен обаче това не е решение.
Мило майче, моля те, не си оставяй детенцето 
Повярвай ми, децата с увреждания в домовете, НЯМАТ НИКАКЪВ ШАНС да оздравеят! Много от тях нямат шанс дори да пораснат...
Пишеш, че си ходила на консултация в 20-поликлиника, което означава, че живииш близо до мен. Ако искаш, пиши ми на лични, за да се видим и да те взема някой път в някой от домовете (работя за Движение на българските майки ). Сигурна съм, че след това няма да искаш да се разделиш с твоята Вяра! Много е красива (тя е на аватара ти, нали?)! Дай й шанс да расте обичана и да усеща, че на някой му пука за нея! Не я превръщай в ничие дете! Моля те!
Повярвай ми, децата с увреждания в домовете, НЯМАТ НИКАКЪВ ШАНС да оздравеят! Много от тях нямат шанс дори да пораснат...Пишеш, че си ходила на консултация в 20-поликлиника, което означава, че живииш близо до мен. Ако искаш, пиши ми на лични, за да се видим и да те взема някой път в някой от домовете (работя за Движение на българските майки ). Сигурна съм, че след това няма да искаш да се разделиш с твоята Вяра! Много е красива (тя е на аватара ти, нали?)! Дай й шанс да расте обичана и да усеща, че на някой му пука за нея! Не я превръщай в ничие дете! Моля те!
Мило майче, моля те, не си оставяй детенцето Повярвай ми, децата с увреждания в домовете, НЯМАТ НИКАКЪВ ШАНС да оздравеят! Много от тях нямат шанс дори да пораснат...
Пишеш, че си ходила на консултация в 20-поликлиника, което означава, че живииш близо до мен. Ако искаш, пиши ми на лични, за да се видим и да те взема някой път в някой от домовете (работя за Движение на българските майки ). Сигурна съм, че след това няма да искаш да се разделиш с твоята Вяра! Много е красива (тя е на аватара ти, нали?)! Дай й шанс да расте обичана и да усеща, че на някой му пука за нея! Не я превръщай в ничие дете! Моля те!
Повярвай ми, децата с увреждания в домовете, НЯМАТ НИКАКЪВ ШАНС да оздравеят! Много от тях нямат шанс дори да пораснат...Пишеш, че си ходила на консултация в 20-поликлиника, което означава, че живииш близо до мен. Ако искаш, пиши ми на лични, за да се видим и да те взема някой път в някой от домовете (работя за Движение на българските майки ). Сигурна съм, че след това няма да искаш да се разделиш с твоята Вяра! Много е красива (тя е на аватара ти, нали?)! Дай й шанс да расте обичана и да усеща, че на някой му пука за нея! Не я превръщай в ничие дете! Моля те!
И аз те моля за това
Погледни снимките в подписа ми.Тя не вижда,не ходи ,на пет години е и е истински щастлива,аз също
meyz,когато ти писах във форума на Моето бебе ,те поздравих за смелостта,че си гледате слънчицето у дома.Ти не ме поправи...сега разбирам,че търсиш дом... Исках да прочетеш историите на родителите в този форум и да разбереш,че надежда винаги има,дотогава,докато я търсиш и не се отказваш от нея... Срещни се с родителите на дечицата със спина бифида.Всички знаем,че трябва да питаш патило ,а не старило-пак го повтарям. И ако все още искаш да оставиш малката Вяра в дом,това ще означава ,че тя няма да има никакъв шанс,а е възможно да е имала...
Отдавна следя темата и се чудя дали да се включа!Скъпа meyz,надявам се да вземеш правилното решение!
Моята дъщеричка е парадокс в медицината в световен мащаб!
Вродена луксация,пареза на същото краче и огромен тумор в малкия таз.Пораженията са много големи.
Никой лекър не е виждал такова нещо,та какво остава да лекува.
След като се завъртяхме в девете кръга на ада,вече сме на повърхността.
Оказа се ,че нещата са поправими!Остава да се преборим с бюрокрацията!
Нито за миг не ми е минало през ум,да се разделя с момиченцето си!Каквото и да се случи тя си мое дете и не бих се отказала от нея!
Винаги има шанш!Тръбва да вярваш в това!
Не се отказвай!Без теб тя наистина няма шанс!
Все още си в емоционален шок,не мисля,че сега можеш да вземеш правилно решение!/казвам го от опит,аз дълго време не можех да према това,което се случваше/
Потърси добри специалисти,чуй тяхното мнение и тогава решаваи!
Моляте дай шанс на детето си!
Моята дъщеричка е парадокс в медицината в световен мащаб!
Вродена луксация,пареза на същото краче и огромен тумор в малкия таз.Пораженията са много големи.
Никой лекър не е виждал такова нещо,та какво остава да лекува.
След като се завъртяхме в девете кръга на ада,вече сме на повърхността.
Оказа се ,че нещата са поправими!Остава да се преборим с бюрокрацията!
Нито за миг не ми е минало през ум,да се разделя с момиченцето си!Каквото и да се случи тя си мое дете и не бих се отказала от нея!
Винаги има шанш!Тръбва да вярваш в това!
Не се отказвай!Без теб тя наистина няма шанс!
Все още си в емоционален шок,не мисля,че сега можеш да вземеш правилно решение!/казвам го от опит,аз дълго време не можех да према това,което се случваше/
Потърси добри специалисти,чуй тяхното мнение и тогава решаваи!
Моляте дай шанс на детето си!
Преди години се запознах с проблеми на деца от дом "майка и дете". Тогава събирахме детски дрешки, защото техните се скапваха бързо. Перяха ги с белина за дезинфекция.
Миналата година през пролетта при други обстоятелства се запознах в болница с десетина деца от дом. Имаше едно момченце, което никога не усещаше, че се е наяло. Можеше да чете, нямаше 7 години, но всичко за ядене, което не беше заключено смяташе, че трябва да натъпче в устата си. Ако не го изяде то, ще го изяде някой друг. Като излезехме навън, се качваше на една слива и ядеше зелени сливи.
Веднъж в столовата имаше за закуска макарони, сварени само, отвратителни на вкус, без нищо друго. Момченцето изяде макароните си, два пъти му дадоха допълнително, повърна част от макароните до масата, лелята не го видя. То пак поиска допълнително, лелята му даде една филия хляб и то я изяде. Просто хранителни навици от дом.
Миналата година през пролетта при други обстоятелства се запознах в болница с десетина деца от дом. Имаше едно момченце, което никога не усещаше, че се е наяло. Можеше да чете, нямаше 7 години, но всичко за ядене, което не беше заключено смяташе, че трябва да натъпче в устата си. Ако не го изяде то, ще го изяде някой друг. Като излезехме навън, се качваше на една слива и ядеше зелени сливи.
Веднъж в столовата имаше за закуска макарони, сварени само, отвратителни на вкус, без нищо друго. Момченцето изяде макароните си, два пъти му дадоха допълнително, повърна част от макароните до масата, лелята не го видя. То пак поиска допълнително, лелята му даде една филия хляб и то я изяде. Просто хранителни навици от дом.
Преди години се запознах с проблеми на деца от дом "майка и дете". Тогава събирахме детски дрешки, защото техните се скапваха бързо. Перяха ги с белина за дезинфекция.
Миналата година през пролетта при други обстоятелства се запознах в болница с десетина деца от дом. Имаше едно момченце, което никога не усещаше, че се е наяло. Можеше да чете, нямаше 7 години, но всичко за ядене, което не беше заключено смяташе, че трябва да натъпче в устата си. Ако не го изяде то, ще го изяде някой друг. Като излезехме навън, се качваше на една слива и ядеше зелени сливи.
Веднъж в столовата имаше за закуска макарони, сварени само, отвратителни на вкус, без нищо друго. Момченцето изяде макароните си, два пъти му дадоха допълнително, повърна част от макароните до масата, лелята не го видя. То пак поиска допълнително, лелята му даде една филия хляб и то я изяде. Просто хранителни навици от дом.
Миналата година през пролетта при други обстоятелства се запознах в болница с десетина деца от дом. Имаше едно момченце, което никога не усещаше, че се е наяло. Можеше да чете, нямаше 7 години, но всичко за ядене, което не беше заключено смяташе, че трябва да натъпче в устата си. Ако не го изяде то, ще го изяде някой друг. Като излезехме навън, се качваше на една слива и ядеше зелени сливи.
Веднъж в столовата имаше за закуска макарони, сварени само, отвратителни на вкус, без нищо друго. Момченцето изяде макароните си, два пъти му дадоха допълнително, повърна част от макароните до масата, лелята не го видя. То пак поиска допълнително, лелята му даде една филия хляб и то я изяде. Просто хранителни навици от дом.
Позволявам си да пусна началото на една статия за децата в домовете за деца с увреждания. Давам линк и към цялата статия. Преди това искам да ви покажа една книга, мониторингов доклад на Български хелзинкски комитет за състиянието на домовете за деца с увреждания у нас.
http://www.bghelsinki.org/index.php?module=resources&lg=bg&id=18 Предупреждавам, че не е пълна с "правозащитнически измислици", а доста подробно описва живота на децата в тези институции. Посещавала съм доста от тях и мога да потвърдя написаното. Никога не съм ходила в дом за деца до 3 г, така нареченото ДМСГ. Чувала съм, че там е по-добре положението. Но навършат ли три, децата се местят в другия дом и стават герои на статията, която искам да ви покажа (От Капитал, но там е с абонамент, затова от друг сайт).
Домът, който убива
Децата в Добромирци умират заради престъпна немарливост
Яна БЮРЕР ТАВАНИЕ
Докато четете тази статия, Филип бавно изчезва.
Погледнете показалеца си. Това е дебелината на ръката му. Сега съберете два пръста. Това е обиколката на крака му. Спомнете си снимките на най-слабите деца в Африка, които сте виждали. Те са охранени в сравнение с Филип.
Филип изчезва, легнал в кошарката си. Тя е първата вдясно, в стаята на лежащо болните в дома за деца и младежи с умствени затруднения в село Добромирци, на 50 километра от Кърджали. „Вижте какви бузки е направил“, кима доволно в посока на Филип директорът на дома Айледин Кючюкали, бивш кмет на селото. Не виждаме. Виждаме само, че коремът на Филип е жестоко подут. Като от глад.
Останалото http://www.jabse.com/cache.php?did=%A4%98%A7%9B%A8%99%A5%A1%A7%9B%A8%9C
http://www.bghelsinki.org/index.php?module=resources&lg=bg&id=18 Предупреждавам, че не е пълна с "правозащитнически измислици", а доста подробно описва живота на децата в тези институции. Посещавала съм доста от тях и мога да потвърдя написаното. Никога не съм ходила в дом за деца до 3 г, така нареченото ДМСГ. Чувала съм, че там е по-добре положението. Но навършат ли три, децата се местят в другия дом и стават герои на статията, която искам да ви покажа (От Капитал, но там е с абонамент, затова от друг сайт).
Домът, който убива
Децата в Добромирци умират заради престъпна немарливост
Яна БЮРЕР ТАВАНИЕ
Докато четете тази статия, Филип бавно изчезва.
Погледнете показалеца си. Това е дебелината на ръката му. Сега съберете два пръста. Това е обиколката на крака му. Спомнете си снимките на най-слабите деца в Африка, които сте виждали. Те са охранени в сравнение с Филип.
Филип изчезва, легнал в кошарката си. Тя е първата вдясно, в стаята на лежащо болните в дома за деца и младежи с умствени затруднения в село Добромирци, на 50 километра от Кърджали. „Вижте какви бузки е направил“, кима доволно в посока на Филип директорът на дома Айледин Кючюкали, бивш кмет на селото. Не виждаме. Виждаме само, че коремът на Филип е жестоко подут. Като от глад.
Останалото http://www.jabse.com/cache.php?did=%A4%98%A7%9B%A8%99%A5%A1%A7%9B%A8%9C
Другите са ти писали какво можеш да направиш. Предполагам вече са ти дали и координати на специалисти. Добре е да чуеш повече мнения. Помисли още малко преди да се решиш да оставиш детето. Не се лутай в мисълта, защо не са го видели. Ако го бяха видели сигурна ли си, че щеше да поискаш да направиш аборт? Така или иначе детето вече го има. Мисли за бъдещето, не за миналото каквото и да решиш. И накарай близките да ти помагат, вместо да се налага да се правиш на силна пред тях.
http://www.jabse.com/cache.php?did=%A4%98%A7%9B%A8%99%A5%A1%A7%9B%A8%9C
Прочетох го - цялото! Единственната ми мисъл е, че и на мен ми предлагаха тъй наречените соц. работници да си оставя детето в такъв дом.
Излишно е да казвам, че не ми стигат думите и мислите, и буцата ми в гърлото отново се появи.
ДА виновна е държавата - много.Но още по виновни са тези, които са ВИНОВНИ да има такива домове."Родителите" на тези деца.
Прочетох го - цялото! Единственната ми мисъл е, че и на мен ми предлагаха тъй наречените соц. работници да си оставя детето в такъв дом.
Излишно е да казвам, че не ми стигат думите и мислите, и буцата ми в гърлото отново се появи.
ДА виновна е държавата - много.Но още по виновни са тези, които са ВИНОВНИ да има такива домове."Родителите" на тези деца.
Но още по виновни са тези, които са ВИНОВНИ да има такива домове."Родителите" на тези деца.
Аааа...не така! Коя си ти, че да съдиш родителите? Има хора, които не могат да си позволят единия родител да не работи, за да се грижи за болното им дете 24 часа/365 дни в годината. Има и хора, които не могат да понесат такъв стрес. И изведнъж се появяват Съдиите. По-полека...
Това решение е въпрос на личен избор. И, каквото и да е то, е правилно...
Но още по виновни са тези, които са ВИНОВНИ да има такива домове."Родителите" на тези деца.
Аааа...не така! Коя си ти, че да съдиш родителите? Има хора, които не могат да си позволят единия родител да не работи, за да се грижи за болното им дете 24 часа/365 дни в годината. Има и хора, които не могат да понесат такъв стрес. И изведнъж се появяват Съдиите. По-полека...
Това решение е въпрос на личен избор. И, каквото и да е то, е правилно...
Нямаме право да съдим така хората. Човек не знае, какво ще му се наложи да преживее, и как ще реагира на мястото на другия. Така че, ние само може да дадем съвет, да кажем нашето мнение, без да съдим, да подкрепим човека в труден за него момент. Нищо повече...
Цитат
Но още по виновни са тези, които са ВИНОВНИ да има такива домове."Родителите" на тези деца.
Мнението ми няма нищо общо с конкретния случай, и нека не превръщаме темата в бойно поле.
Мейз казах ти го и на лични - не ми се иска да съм на твое място и не се чувствай лично засегната от поста ми.Нямах за цел да те притискам в решението ти, още по малко да те назидавам.
Решението вече е взето и по-добре да спрем да обсъждаме.На майката и е достатъчно тежко .Подкрепям мнението на Живко.
Това решение е въпрос на личен избор. И, каквото и да е то, е правилно...
Това решение е въпрос на личен избор. И, каквото и да е то, е правилно...
Вяра отива в дом за да има шанс да поживее и аз да сум до нея!Колкото и е писано! Лошото е, че защото е ралична не я искат никъде. НЯМА МЕСТА! Аз не се отказвам от детето чакано с обич и желание, а се опитвам да му дам възможност за Живот! Само дето България и българите се опитват да ме накарат да се откажа от детето си за да бъде настанено някъде!
а трябва ли да се стига до там? До един лист хартия да решава дали да ина или няма Вяра?
Вече не търся одговори и не задавам въпроси!
Когато Вяра стигне до своя летален край, това няма да е края!
А аз съм само една
а трябва ли да се стига до там? До един лист хартия да решава дали да ина или няма Вяра?
Вече не търся одговори и не задавам въпроси!
Когато Вяра стигне до своя летален край, това няма да е края!
А аз съм само една
никъде ли не става? пиши ми на лс или утре на кю-то
мисля си за теб и ако решиш че искаш да се чуем - знаеш ми тел, няма да ти звъня да не те притеснявам
но ако искаш да кажеш какво е станало - не се притеснявай да се обадиш
не се предавай - трудностите са много, но вярвам че една по една ще ги преодолееш... все пак го правиш за Вяра
не се отчайва - винаги има надежда
мисля си за теб и ако решиш че искаш да се чуем - знаеш ми тел, няма да ти звъня да не те притеснявам
но ако искаш да кажеш какво е станало - не се притеснявай да се обадиш
не се предавай - трудностите са много, но вярвам че една по една ще ги преодолееш... все пак го правиш за Вяра
не се отчайва - винаги има надежда
Вяра отива в дом за да има шанс да поживее и аз да сум до нея!Колкото и е писано! Лошото е, че защото е ралична не я искат никъде. НЯМА МЕСТА! Аз не се отказвам от детето чакано с обич и желание, а се опитвам да му дам възможност за Живот! Само дето България и българите се опитват да ме накарат да се откажа от детето си за да бъде настанено някъде!
а трябва ли да се стига до там? До един лист хартия да решава дали да ина или няма Вяра?
Вече не търся одговори и не задавам въпроси!
Когато Вяра стигне до своя летален край, това няма да е края!
А аз съм само една
а трябва ли да се стига до там? До един лист хартия да решава дали да ина или няма Вяра?
Вече не търся одговори и не задавам въпроси!
Когато Вяра стигне до своя летален край, това няма да е края!
А аз съм само една
За колко време отива в дом? Няма ли възможност да получава грижи вкъщи? Кой те посъветва да я настаниш в дом? Какъв дом?
ydomush никой не си захвърля детето току така
мога да те уверя, че след като си носил 9 месеца дете и то с мисълта за него и желанието да го притежгаваш - не се отказваш от него току така
айде дайте статии сега за това колко родители на деца с проблеми - особено в случаи когато се очаква летален изход за детето - колко такива родители посягат на живота си, колко са с нервни разстройства, колко са се разделили /особено при единствено детет/, колко са посегнали към алкохола - и колко са сатнали зависими... колко са изгубили близки и роднини, заради решението си да задържат детето...
защо не дадете и тези статии???
мисля, че когато някой няколко пъти каже, че е запознат с проблема и е взел решение - е излишно да натрапваме своето желание решението му да е друго!!!
още повече че не сме на негово място и представа си нямаме в действителност какво преживява и през какво минава - и дай боже да не ни се налага - защото тогава и представа си нямаме какво бихме направили ние
мога да те уверя, че след като си носил 9 месеца дете и то с мисълта за него и желанието да го притежгаваш - не се отказваш от него току така
айде дайте статии сега за това колко родители на деца с проблеми - особено в случаи когато се очаква летален изход за детето - колко такива родители посягат на живота си, колко са с нервни разстройства, колко са се разделили /особено при единствено детет/, колко са посегнали към алкохола - и колко са сатнали зависими... колко са изгубили близки и роднини, заради решението си да задържат детето...
защо не дадете и тези статии???
мисля, че когато някой няколко пъти каже, че е запознат с проблема и е взел решение - е излишно да натрапваме своето желание решението му да е друго!!!
още повече че не сме на негово място и представа си нямаме в действителност какво преживява и през какво минава - и дай боже да не ни се налага - защото тогава и представа си нямаме какво бихме направили ние
Дикенс в един от коледните си разкази описваше един бащ, който в деня на сватбата на дъщеря си четейки вестник, се възмущава как е възможно МАЙКА ДА ПОСЕГНЕ НА ЖИВОТА СИ И ТОЗИ НА ДЕТЕТО СИ.
и почмва историйта на живота на най-близката му - дъщеря му - и с две думи - той протича така, че починалия й баща може да го наблюдава - и завършва в реката с бебето й в Коледната нощ....
това е - никой не знае какво може да се случи и то с него самия!
и какво научих аз - че понякога се взимат тежки решения и че нямаме право да съдим човека отсреща, защото мчое да ни се наложи на собствения ни гръб да изпитаме - какво ние бихме напвили в дадената ситуация.... за да прозрем, че не сме нито по-силни нито по-велики - просто не сме попадали в дадената ситуаци
и почмва историйта на живота на най-близката му - дъщеря му - и с две думи - той протича така, че починалия й баща може да го наблюдава - и завършва в реката с бебето й в Коледната нощ....
това е - никой не знае какво може да се случи и то с него самия!
и какво научих аз - че понякога се взимат тежки решения и че нямаме право да съдим човека отсреща, защото мчое да ни се наложи на собствения ни гръб да изпитаме - какво ние бихме напвили в дадената ситуация.... за да прозрем, че не сме нито по-силни нито по-велики - просто не сме попадали в дадената ситуаци
и за последен път лично от живота си ще дам пример - на тези дето продължават да настояват когато дори не са в ПОДОБНА ситуация /защото забелязвам че повечето хора в ТОЛКОВА ТЕЖКА ситуация са изкл толрерантни - виж настояват тея дето не са наясно с толкова тежки увреждания/
не съдете щото не знаете вие какво ще сторите ако ви дойде до главата
цул живот съм се била в гърдите, че аз лъжи и изневери не бих търпяла
и съм давала съвети на майките как като ги лъжат - да грабнат бебето и да си идат
е попаднах в ситуация да видя, че това не става току така и нещата никога не са едностранчиви - дори не са като монета с две страни - те са с многто и различни страни и никога не си сигурен точно в дадената ситуация на коя страна ще се търкулне проблема
затова има поговорка - не питай старило, а питай патило
моля незапознатите с проблемитне да се гледат много тежко болни деца и такива при които е възможен скорошен летален изход - моля да се въздържат от съдене и от ПСИХИЧЕСКИ НАТИСК!
нали призовавате за толерантност! Е моля покажете ВАШАТА ТОЛЕРАНТНОСТ към хората, дори когато те са различни от вас по своите решения
това, че вие сте решили да поемете своя кръст, не ви дава право да настоявате и другите да го направят
не съдете щото не знаете вие какво ще сторите ако ви дойде до главата
цул живот съм се била в гърдите, че аз лъжи и изневери не бих търпяла
и съм давала съвети на майките как като ги лъжат - да грабнат бебето и да си идат
е попаднах в ситуация да видя, че това не става току така и нещата никога не са едностранчиви - дори не са като монета с две страни - те са с многто и различни страни и никога не си сигурен точно в дадената ситуация на коя страна ще се търкулне проблема
затова има поговорка - не питай старило, а питай патило
моля незапознатите с проблемитне да се гледат много тежко болни деца и такива при които е възможен скорошен летален изход - моля да се въздържат от съдене и от ПСИХИЧЕСКИ НАТИСК!
нали призовавате за толерантност! Е моля покажете ВАШАТА ТОЛЕРАНТНОСТ към хората, дори когато те са различни от вас по своите решения
това, че вие сте решили да поемете своя кръст, не ви дава право да настоявате и другите да го направят
ydomusch Вяра отива в дом(ако намерим къде) докато може, това означава докато е жива или дикато зареасне раната и на грубчето която е 7 на 12 см.Не движи крачетата исъбира течности от време на време! Иначе е добре, Главния неврохерург от ПИРОГОВ на детско оделение- д-р Захаринов я прегледа и ...... операцията няма да доведе до подобрение.
А в епикризата пише : Не се препоручва детето да бъде отглеждано в домашни условия!
И сега чакам да ми кажат куде има свободно мяато!
Ако се бях отказала от детето си и го дам за осиновяване, то щеше да е настанено някъде вече без да знам или да ме питат! Няма по добре или по зле! Какво е правилно? аз трябва да реша.
Препоръчани теми