Ей, жени, защо търпите и си мълчите докато се случи това? Ама ядосвам се!

zащо? нали ти писах, zащото така сме устроени и така мислим.
Паралел
Защо хората в БГ търпят беzzаконието, престъпността? корупцията?
Защо търпят управление, което не харесват?
Защо търпят мръсотията и боклуците около тях?
Защо търпят ненормалното състояние на zдравеопаzването в момента?
Защо търпят ...?
Еми търпят си, zащото не се сещат кое е най ефективно да се направи в момента, беz да си навличат повече неприятности ... също така търпят , с идеята, че като се приберат в къщи , ще се иzолират от простотиите ... zащо ли още не ...

Амиии, няма на кого да показва любовницата - всички в града им я знаеха каква му е, а и тя мъж и деца няма. Идеята беше - жена му да си стои вкъши и да търпи понякога някой и друг шамар, "за да го уважава", а той да си хойка с младо гадже.
А и не знам защо мислиш, че трябва ти или някой да им помага, ако не го искат. Друг е въпросът, когато търсят помощ (като тази жена), а тя им се отказва, защото "не били направили нищо навреме"... Какво означава това? Може би е трябвало още преди, докато са се разбирали, да го зареже? Е, да, ама аз не мога да знам дали утре мъжът ми няма да изперка, че да взема отсега мерки. Не знам и дали няма да ме бутне кола или да ми падне саксия на главата? Някой изобщо знае ли? Защото малко хора се женят с идеята, че днес се обичаме, а утре той може да почне да ме бие, та дай отсега "да му начукам канчето".
Да, тези дето търпят при други хиляди възможности - също не ги разбирам - навярно са слепи от любов, ама и това не го разбирам. Ама не схващам и защо трябва да подходя към любимия с идеята, че може след 15 г. да ми посегне.
Проблемът май е във всеобщото схващане, че щом й е посегнал, тя го е предизвикала с нещо и затова тези жени ги е срам. А и все още у нас битува разбирането, че разведените жени са незнам-си-какви, та това утежнява страха и срама.
Не знам дали съм права, но така мисля.
А помощ е необходима, защото често насилникът не е наред психически. Най-вече морална. По света тези жени имат право дори на нова самоличност, но тук (за жалост) не е така.

Аз не мисля така  но стана въпрос, че жените нямали избор, и дори когато искат промяна, не можели да я постигнат. Та затова казах, че като тръгнеш да помагаш, установяваш, че самата "жертва" не иска да си помогне.. а иначе искала помощ..
Ако те не искат, ок, не съм тръгнала да спасявам света в крайна сметка...


Докато хората са влюбени и щастливи... не мисля че трябва.. виж първия-втори-трети побой някъде, вече е време да се замисли човек...
Но пак зависи от прага му на търпимост явно 

Е, с това съм съгласна.
Нямам много наблюдения. Приятелката на леля ми си тръгна след 2-рия бой + няколко "единични" шамара  - т.е. не е стояла да търпи, но не срещна подкрепа.
Да, зависи от границата на търпимост, но много повече зависи от околните, които трябва да подадат ръка, когато тя бъде поскана.
Това е.
Относно другото - "насила хубост не става" - ако тя го обича и таи надежда, че той ще се промени - и да я набиеш и ти, пак няма да й промениш мнението. Ако има чувства е друго. Ако няма вече, защото не мога да си представя да обичам някой дето ме бие за "здравей-здрасти", трябва да търси начини - независимо какви.

Типичен пример - братовчедка ми се омъжи за нейния принц. Наистина принц - носеше я на ръце, обичаше я, уважаваше я, гледаше я като яйце на Фаберже. След сватбата, логично тя забременя и роди малко сладко момченце. И в един момент, както беше тази прекрасна семейна идилия, започнаха да изчезват неща от тях - златната пендара (подарък от дядо й за сватбата), златна гривна на детето, нейна златна гривна...Оказа се, че младежът ги е свил и продал, ама парите не се знае къде са отишли. После се оказа, че ще лежи в затвора за измама. Първо 3 месеца, после станаха 10...

Ето как се променят хората. Разбира се, братовчедка ми се разведе и си взе детето, но травмата й остана.

А и примерът на azaf е мнооого точен.

Ммного то4но казано
Като се замисли 4овек ...има, толкова много "Защо"-та в живота...и няма смислен отговор на тях 

Недоумявам!
Възмущавам се когато родители не подкрепят децата си в нужда особено /както е в този случай/. Разликата в разбиранията породена от разликата в годините и конфликтите между поколенията дори не е причина да се откажеш от детето си точно когато най-много има нужда от подкрепа..

Изобщо не е типичен примера. Човека явно е бил измамник, така че не виждам какво толкова се чудиш че е подлъгал и леля ти. Но хората които са измамници и лежат в затвора не са точно "типичния средностатистически" човек.
А в примера на azaf - цялото семейство не е наред, включително бабата и дядото и децата. Та пак не виждам както типично и точно има в примера.
Жалко за жената - но явно и тя не е била много стабилна психически.

Пантер, имай предвид, че става дума за малък град, а разликата между големите градове и малките градчета е космическа - там най-важното е как изглежда животът ти в очите на хората, а не как го живееш реално и това е факт. Типично е, защото на много места мисленето още е такова - става въпрос за хора на по-голяма възраст - жената беще на 40 г., а родителите й към 70-годишни. Искрено се надявам, че по-младите мислят различно, не не съм сигурна, защото в тези градчета хората живеят като в затворени общности - вечер по главната разхождаш новите си дрехи (купени, примерно, от Пловдив), събиранията са основно "семейни"; най-голямата гордост е детето да завърши местната езикова и да отиде да учи в София или в Свищов, а после да се върне и да започне да пътува в чужбина (в най-добрия случай - отива уж за малко, намира си работа и остава; в най-лошия - ходи за по 5-6 месеца "общ работник" в Гърция, Испания или Германия, а после се връща и си харчи парите по механи и кафенета). Това е. Не знам дали имаш подобни наблюдения, затпва го пиша подробно. Просто все още в България има градове и села (те вече не останаха, де), където хората живеят някакъв особен патриархален живот, а там думите "развод", "удари ме" и т.н. са срамни думи. Повярвай ми. Едната ми леля живее там вече много години и съм карала при нея всичките си ваканции, почивни дни и празници и съм виждала този начин на живот с очите си. Не отричам - всичко е много по-спокойно, по-просто, дори и по-лесно, но под повърхността невинаги е така (затова и хората на моите години излизат оттам уж да учат и рядко се връщат).

Призовавам тези, които лепят етикети от сорта на "малодушни", "овце", "необразовани", "прости" и пр. на жертвите на домашно насилие да вземат да попрочетат малко по въпроса и тогава да се изказват. Да плюеш по подобен начин някого и да казваш, че сам е заслужил съдбата си е грозно.

Който не е минал през ада на дом. насилие няма и капка представа за какво става въпрос. И да не ми говорите, че трябва да си видял човека преди да се омъжиш за него. Едно, че насилниците обикновено достатъчно умело се прикриват и второ - хората се променят (някои веднага след като си подписал).

И аз, и аз!
Точно затова дадох примера с мъжа на братовчедка ми, който от принц се превърна в измамник-затворник

Пиша отново само за да призова, ако някой наистина има силно мнение по темата, да го канализира в някаква реална помощ спрямо малтретираните жени.

А пък ако мнението е с обратен знак (овци били), мога само да съжаля. (Ако по такъв начин се вменяваше вина, тогава (1) никой нямаше да се опитва да лекува алкохолици и наркомани; (2) анорексичните щяха да ги оставят да си умират; (3) на пушачите шеше да се оттказва лечение за рак; а на затлъстелите- за диабет; (4) при всяка автомобилна катастрофа щяхме да помагаме само на невинна страна, и т.н, и т.н.)

Да, има много форми на човешко поведение което е само-навреждащо, в малка или голяма степен. Ама кои сме ние да съдим. Даже и първата реакция да е, "сам/а си е виновен/на", според мен човешката реакция е да се помогне.

1. Да спре да се срамува. Трябва да се срамува насилникът, а не жертвата.

2. Да намери с кого да поговори открито за това. Мисля, че психолог би свършил най-добра работа в случая. Някои приятелки по-скоро могат да навредят.

3. Да спре да се страхува. Да търси помощ!

Ето сайтове на фондации, има и телефони за спешни случаи.

Анимус

Дива

Център Мария

Тук са изброени още фондации.

Сдружение "ПСИМБОЛ" - гр. Варна
Консултация с психолог
ул. "Кракра" 22 партер
052/616 212 10-14 часа
0877108111 (на тарифата на мобилният ви оператор)

Асоциация "SOS семейства в немилост" - Варна
052/ 60 96 77
Програми от грижи за жени и деца преживели домашно насилие. Консултации с психолог, психиатър и юрист. Помощ за жени пострадали от сексуално насилие и оцелели от трафик. Безплатна юридическа защита.


Център "Надя" - София
02/986 47 10
nadja@mbox.cit.bg
Предоставя подслон за жени и деца преживели домашно насилие. Психологически, юридически и психиатрични консултации за жени, преживели насилие.

Фондация "Джендър проект за България"
02/986 47 10
gender@bulnet.bg
Разработва кампании за борба с насилието над жени и равнопоставеността на половете. Работи за промяна на обществените нагласи по проблемите на равнопоставеността.

Асоциация "Деметра" - Бургас
056/ 84 35 91
Програми от грижи за жени и деца преживели насилие (домашно и сексуално насилие). Индивидуални консултации с психолог, социален работник, лекар и юрист. Програма за психологическа помощ на мъже имащи опит с насилие.
Безплатна юридическа защита


Фондация "Равноправие" - Силистра
086/ 22 978
Правна помощ и защита за жени преживели домашно и сексуално насилие.


Дамски клуб “Екатерина Каравелова”-Силистра
Ул. “Симеон Велики” 70 ПК 283
086/820 487
086/820 792

Център "Мария" - Горна Оряховица
0618/4 21 81
Помощ за жени, преживели домашно и сексуално насилие.Консултации с психолог, психиатър и юрист.


Социално - психологически център "Св. Козма и Дамян" - Велико Търново
062/2 37 70
Помощ за деца преживели насилие. Консултации с психолог, лекар и социален работник.


Център "Отворена врата" - Плевен
064/ 800 840
Помощ за жени преживели домашно, сексуално насилие и трафик на жени.
Консултации с психолог, социален работник и юрист.


Женски клуб "Родопея" - Кърджали
0361/ 2 90 95
Кабинет за помощ на жени преживели насилие. Консултации с психолог, гинеколог и юрист.

Социално консултативен център - Самоков
0722/ 2 07 85
Помощ за жени преживели домашно насилие. Социално застъпничество и психологически консултации.


Фондация за грижи в oбщността “Дива” - Пловдив
032/642 335; 032/64 10 69
fgodiva@netvisio.net


Център “Вела”- Враца
092 сл. 62 40 40; 62 62 96
факс 092/2 11 96
vellacenter@abv.bg
Помощ за деца и жени преживели насилие. Консултации с лекари и социално застъпничество.


“Социално-консултативен център”към ООСП - Кюстендил
Кюстендил 2500
Ул. “Ракла” 3
078/5 20 38

Асоциация “Ная”- Търговище
7700 Ул. “Пирин” 12, ап. 19, ет. 3
Naia@usa.com

Сдружение “Клуб Перспективи” - Стара Загора
6003 Ул. “Д-р Т. Стоянович” 7 Ап. 5
042/5 44 67
club_perspektives@hotmail.com

Сдружение “Алтернатива 55” - Стара Загора
042/66 33 35

Фондация "Вита” - Добрич
058/2 95 85
vita@mail.bg





Гореща линия за помощ и подкрепа на деца, юноши и родители:

тел.: (02)958 50 00

Център за психологическо консултиране и подпомагане на деца и юноши:

тел.: (02)858 51 37

Денонощна гореща линия за жени, юноши и деца, преживели насилие:

тел. (02)981 76 86

Център за работа с безнадзорни деца "Вяра, Надежда и Любов":

тел.: (02)936 00 11

БЧК - Телефон на доверието:

София - (02) 963-24-44
Пловдив - (032) 61-51
Русе - (082) 23-60-00
Ямбол - (046) 32-904


Дружество за защита на детето:

Адрес: София 1000, ул. А. Кънчев № 2
Телефон: (02) 800267

Държавна агенция за защита на детето:
www.sacp.government.bg

Комплекс за Социални Услуги за деца и семейства - Шумен

054/ 850 777
Горещ телефон - 0800-14-800 БТК (Достъпът от цялата страна на тел. 0800-14-800 е на цената на един телефонен импулс. )


(взех доста от инфото от постинг на men, от форума на розали)

Проблемът у нас е, че помощта е временна, законът започва тепърва да се прилага и е доста сложно и тромаво.

Искрено се надявам все повече от жертвите на дом. насилие да намират сили да избягат от насилниците си!

Радвам се, че колкото и глупости да е правил откакто сме заедно, мъжът до мен НИКОГА не ми е посягал.Малко ми е гадно - аз съм го удряла няколко пъти...когато ме е ядосвал...

Някои заплашват съпругите си,че никога няма да видят децата си и че имат приятели/връзки/в полицията,съответно са недосегаеми.Затова някои силни,а не слаби,жени търпят.