Възпитание - от кога? как?

моми4ета благодаря , попро4етох нещата по 2-3 пъти ,има доста неша които нау4их , други пък съм ги използвала ,без да знам .

миз може би се е полу4ило така едностран4иво (само за забрани) понеже говорим за съвсем малки деца и все ми се струва 4е това е фундамента върху които пък се гради останалото...

Tinkerbell какви неща "разрешаваш" че казват че ти се е
 ка4ило детето на главата - моля те сподели защо ги разрешаваш например? смяташ 4е са необходими, полезни ..или нещо друго ?

По почин на Самсара да опиша и аз нашата ситуация и да питам как бихте постъпили в нея.
Увод:обикновено ставам по-рано, за да стопля мляко на Дани и му го оставям на масичката при дивана, свалям го долу (в хола) и като седне на дивана го завивам. Чакам го да си поиска млякото сам и после седя до него (5 минути) докато го пие и гледаме детско, после се обличаме. Той пие мляко от една бивша чашка от тия дето не текат, но и е махнат вентила, та реално е чашка с капак.
Събота сутрин (днес сиреч). Чух го да вика от другата стая "мама, мама" и направо го взех с мен. Слизаме долу и аз му казвам "Мама ще отиде да стопли мляко, ти стой тук". На което се отвръща с писък. Аз сядам за малко при него, но той започва да вика "млекце, млекце". На опита ми да стана да стопля мляко се пищи. Оставих го накрая да пищи и стоплих мляко. И се започна една... Бута ми ръката, не ще да го пие. Оставя ли го на масата започва да пищи "Мама държи", сиреч, аз трябва да го държа в ръката си. Щом го взема започва да ми бута ръката и да вика "не, не". Всичко това с раздаване на ритници и пищене на моменти, когато много го ядосам (не знам с какво!). И така: 45 минути. В което време мъжът ми стои се бебето на ръце, и чака, за да изведе кучето, не можем ни да закусим, нищо.
Е, как бихте постъпили? А, това с тихото говорене и т.н. не проработиха. Иначе съвсем упорито и спокойно опитвах. Цели 45 минути!

Броя на ум до много и най-нежно се започва говорене и отклоняване на вниманието-така постъпвам,защото нашия син често се държи така.
Миз, много съм съгласна с теб. Затова мисля,че е много важно масата да е красиво сервирана, да се спазват традициите, да се споделят и обсъждат книги,статии, природни картини и т.н.,защото нези неща възпитават духовността на децата ни.

Аз лично бих допълнила, че точно това обогатява духовно децата - добре подредения уютен дом, реда, вниманието и уважението между всички. Една разходка сред природата ако стане част от ежедневието - например през уикенда, допълва картината.

Ох, много интересна и актуална тема сте подкарали момичета.
Аз за сега хич не се справям в тази област, особено със забраните: единственото забранено нещо са телевизора, видеото и дивидито (последното постфактум, защото явно някога е успял да го докопа и го е поправил - сега не работи). На моменти ме слуша, н друг път отива и започва да човърка точно там. Сега реших проблема с пипането - скрих достъпа до тях, но това не ми решава проблема с неразбирането на моето НЕ.  

понеже напоследък ме вълнува все пове4е това , потърсих си литература която да про4ета . статията е интересна . превеждам я от  книгата Майка и дете на Елизабет Фенуик
 Изграждане на ли4ността
характера и темперамента на детето запо4ват да се проявяват още от рано. Детето може да се окаже спокоино и "леко" да общува , а може обратно - да е плачливо или просто със страх и съмнение да възприема вси4ко ново . Тези 4ерти няма да из4езнат и в по голяма възраст , но ли4ността на детето се формира и под влияние  на това ,което  се слу4ва с него,   и как  се отнасят към него близките му - основно майката и бащата . Бебенцето - което от самото на4ало вижда колко много зна4и за вас , расте спокойно, общително ,уравновесено. ако не го ма4кате като ли4ност, вие му помагате да повярва в себе си . Ако в определен момен желанията на детето не са съразмерни със силата му,вашата зада4а е да му помогнете, но да го направите тактично,така 4е да не се чуства отстранено . В трудни за детенцето ситуации се постараите да се поставите на негово място. Само тогава детството му ще бъде момент  на радост и щастливи открития

СЪЖИТЕЛСТВО И ВЗАИМНО РАЗБИРАНЕ

умение то да се разбирате един с друг се " изработва " с години в процеса на съжителството . Детенцето ще трябва да се нау4и да подчинява  поведението си на определени правила , а вие ,възможно , ще трябва да измените обикновения си на4ин на живот, да станете по " търпящи" , последователни и справедливи. Вие не само трябва да разказвате, а да показвате , как трябва да се държи.На доброта , вежливост , мекост и разсъдливост детето ще се нау4и само и единствено подръжавайки ви .
 Как да "управляваме" детето
Детето безприкословно ще ви слуша и с готовност върви насреща на вашите желания, ако съумеете да бъдете и нежна и твърда в едно и също време  .Да се открие тази граница често е много сложно.
   ** Бъдете последователна в думите и делата си .Ако биете детето за непослушание , то ще бие другите деца , когато нещо не му харесва в  тях , кокото и да му обяснявате 4е "това е лошо"
   ** Съветите са по добри от заповедите. Подскажете ми " Зака4аи си палтото , тогава никои няма да го настъпи"  и това ще сработи много по ефективно от "Не си хвърляи палтото на пода !!!!"
   ** Казваите " заповядай" и "благодаря" когато го молите за нещо
   ** Уто4нете със  съпруга си  какво е позволено и какво не , и винаги бъдете единни .
   **  Стараите се не да принуждавате , а да убеждавате . Ако например не може да се откъсне от любимото си  занимание , по добре кажете :" ХАиде  да се разберем така ..ето това го довършваме ,а после отиваш да спиш.." отколкото " Събирай си игра4ките , отиваш да спиш !"
  ** Не прекаляваите със  забраните .  Заслушайте се към това как говорите с детето  . Не са ли много забраните " Престани!" "Не пипай!" "Прави това което ти казвам!"
  ** Ако  не сте били прави за нещо , го признайте и се извинете.
  ** Никога без необходимост не натякваите своята воля
  ** Винаги обясняваите защо и как не трябва да се прави, даже все още да е прекалено малко детето и не вси4ко да разбира .

Как да "обезопасим" детето

Докато детето не е навършило още 2 ,5 години , трудно е да се разчита , 4е ще разбира, защо това или онова " не може да се прави" , а още пове4е да помни за това . Вашата задача е  да се грижите  любопитството да не го докара  до някаква много опасна ситуация, и да разработите нижните за това правила. Например забраната " Никога не излизаи сам " -  това правило не е конкретно, детето  няма да го разбере и освен това , заето с игра ,няма да запомни. В такава ситуация на вас ви остава само да го наглеждате и да си "намерите" надежна брава , която добре да затваря вратата. Възможните "опасности" в къщата трябва да се докарат до минимум, за да не ви се налага постоянно да дърпате детето . ..

 Обич или разглезване ?

Може би се опасявате 4е любовта и ласката ви ще разглезят детето ? Не ,това няма да се слу4и. Детето се нуждае и то любовта ви и от вниманието ви. Обаче вие може да го "развалите " ако го насърчавате към "лоши изяви" Позволяването на всичко и навикът да се добира до вси4ко чрез рев  и истерия не водят до нищо добро..Връщайки се на работа ,вие ,вероятно  ще се хванете в това , 4е се опитвате "да изкупите" вината за своето отсъствие  със скъпи подаръци. Но нали игра4ките и без това няма да ви заменят , а детето ще запо4не да иска ве4е това ,което не ви е по джоба. По добре му подаряваите  любов когато сте наблизо.

ДОБРО И ЛОШО ПОВЕДЕНИЕ ...следва  

Значи на твое място, оставям шишето на масата, казвам
- Ето ти млякото, ако искаш пии.
Като с готов ме извикай да те облека.
Излизам от стаята и отивам в кухнята да си върша работата. Ако до 5 мин. не даде резултат, взимам млякото, обличам го и правим там каквото ще правим.

Ами аз най-накрая така и направих. Всъщност, на няколко пъти му го давах, но той все го буташе, а като го вземех пищеше. Като най-накрая го хвана и изсипа част от него на дивана го хванах и го взех в кухнята (тя е и в самия хол, така че не е да кажеш да ходя в друга стая да му топля млякото, че да пищи!) и му казах, че тогава няма да го пие. Той естествено взе да пищи за него и чак когато ми отговори с "Да" на въпроса ще го пие ли, му го дадох пак. И наистина го пи. И после му мина всичко, ако знам защо бяха тия изпълнения... Ама като отидох в кухнята ми идеше да счупя нещо! От друга страна знам много добре, че просто си е от възрастта, даже отначалото като се сърдеше ми беше смешно (първите 15 минути). Ама после...

Много хубава и полезна тема да обменим опит и идеи!
  Има си общи правила, но също зависи и от характера на детето и този на нас-родителите. Моите са много чувствителни и темпераментни. Примерът е много важен ! Детето попива като гъба преди всичко, и понякога стократното повтаряне на поучения, различни от примера ,който даваме самите ние, няма да доведе до очакваните резултати.
 В ситуации, когато детето настоява да стане на неговата- и в моя скромен опит се е доказало отвличането на вниманието веднага с нещо друго. И важно правило за мен е да не си изкарвам на децата нервичките, да помисля преди всичко реално върху ситуацията (ако много "изпуша" излизам за 5-10 мин. на терасата, колкото да взема глътка въздух и се успокоя и погледна трезво- разбира се ако има кой да остане при децата!)

Не знам кога започва, но стигнах до извода, че на 2 е късно за начало    така че си прави сметката  

За възпитателните методи - понякога тупам по дупето или през ръцете, но не може да се каже, че го бия. Понякога му се сърдя, макар че няма голям ефект. Най-ефективни ми се струват строгия тон и начумерените погледи.

Супер си amka! Благодаря   Давай нататък, чакам с нетърпение продължението  

И още едно предупреждение! Като дойде момент , в който се усетите щастливи, че сте постигнали добри резултати във възпитанието на сладкото си слънчице, не спирайте и не се успокоявайте!Продължавайте в същия дух!
Синът ми на 2-3 годинки беше дете за пример, всички ни се възхищаваха- беше си темпераментен, но с погед се разбирахме (не че е бил дресиран, напротив),винаги питаше дали може, беше учтив в речника си...страхотно слънчице! Но към 4-5 годишна възраст се започнаха едни периоди...не можехме да го познаем, тези периоди отшумяват и се надигат, но понякога се чувствахме толкова безпомощни с таткото! Започна да отговаря, понякога ама въобще не чува какво му се говори, неконтролируемо положение едва ли не...Така, че трябва постоянство, защото периодите няма да свършат!Според възрастта и методите и приказките лееекичко се променят!Идват нови "опасности", нови увлечения...и трябва да бдим зорко! Важно е да зачитаме мнението им, да показваме чувствата си, да показваме , че и ние грешим и да се извиняваме, да оказваме нужното внимание и изслушване и т.н. неща, които добре знаем всички...но, и да бъдем твърди когато сме казали нещо- обещание или забрана, като задължително даваме обяснение (подходящо според възрастта)...нека не се повтарям повече с другите, които много добре са го написали, но се улисах в мнението си!

Децата много свикват с рутината, повтарящи се действия и ритуали, всяка една промяна може да ги извади от равновесие, особено на тази възраст, когато още се чувстват безпомощни и зависими и в същия  момент искат да са самостоятелни.

Амка, чак сега видях въпросът ти. Не е толкова до нещата, които разрешавам, а по-скоро до свободата сама да решава. Напр. обикновено тя си избира какво да облече, навън също я оставям да се съблича и облича когато иска. Също така я питам какво иска да яде, къде да се разхождаме, ей такива неща. В резултат на това, когато например баба й реши, че точно сега трябва да облече точно това костюмче, настава вой до небесата. И после следват коментарите, че ме върти на малкия си пръст.

SaraJK, както вече са казали момичетата, поведението му не е от "лошотия", а защото се е почувствал несигурен и оттам е станал нервен. Малките деца обичат рутинно повтарящите се действия. Всяка промяна ги изважда от равновесие. И понеже детето не е виновно за държанието си, аз в такива моменти гледам да го разсея и да му отвлака вниманието, а не да акцентирам върху това, че не се държи подходящо. Напр. в твоя случай бих предложила да излезем на балкона да нахраним гълъбите и да си изпие млякото там, докато чакаме някое гълъбче да ни дойде на гости.
При нас пък баща й през седмицата не работи в София и когато дойде уикенда, въпреки че Цвета го обожава, в началото е леко стъписана и доста нервна. Стига до истерия от най-дребния повод. Трябват й няколко часа за да свикне, после пак си става същата.

Тинкербел, определено нещата, които описваш не бих окачествила като качване на главата. За мен пък е много хубаво да дадеш на детето свобода да избере само какво да си облече и т.н. Аз си имам една настолна книга за отглеждането на деца и съм много доволна. Та там казват "Ако реши, че иска да излезе с ботуши насред 30 градуса жега, не го спирайте, излезте с ботуши. Вземете и сандали, така че като стигнете до първия ъгъл и детето каже "Топло ми е' да можете да реагирате, но не се впускайте в спор, оставете детето само да установи, че е сбъркало'.
Иначе това за рутината важи в нашия случай 100%. И аз го знам, затова и гледам да не му променям нищо, докато той сам не изяви желание. Сега сам си въведе допълнителни елементи във вечерния ритуал, който по принцип е "целувка мама, целувка Руби, качване по стълбите, като кучето тича нагоре преди тях (баща му го слага да спи), пиене на мляко, миене на зъби, четене на книжка и лягане". Сега иска първо една песничка от едно филмче, да духне свещта и тогава започва. Но сам си следва стъпките от ритуала и нямаме никакви проблеми с лягането да спи.
Това с излизането е добра идея, ама знаеш ли какво е времето тук
Иначе и аз забелязвам, че когато дойде уикенд в съботата той е нервен и се лигави, и според мен това идва точно от промяната: и двамата с баща му сме си скъщи, пазаруваме, такива неща. В неделя всичко е пак наред.
Абе душички...