Бе, това е кристал, еййй... Едно време беше кът, кажи-речи все от чужбинско се донасяше 
.
. - Публикувана: 27 май 2005, 12:27 ч.
- Последно мнение: 24 окт. 2019, 11:57 ч.
Номинации за най-голяма муня
Ха, ха, а и в Румъния само това можеше да се купи. Баща ми ходи в командировка в Румъния, Унгария и Чехия и беше направил грешката да обмени лв. в Леи и каза, че доста конфузно се е чувствал да е единственият мъж, искупуващ де що кристал види 
. А после, като ни разказваше за командировката казя, че в Унгария или Чехия, не си спомням къде, са ги водили на бар със стрийптиз, а баба ми каза "е, съвсем се побъркаха, какъв е този бар с трици".
. А после, като ни разказваше за командировката казя, че в Унгария или Чехия, не си спомням къде, са ги водили на бар със стрийптиз, а баба ми каза "е, съвсем се побъркаха, какъв е този бар с трици".
много вървежна беше румънската стъклария, също и унгарските блузки от някаква аЦки изкуствена материя.
за Чехия не си спомням
моите карат ски, а аз събирам багажа.
събрах го.
всичкия!
а сега ще трябва да го извадя и да им отделя дрехи за пътуване.
няма да пътуват със ски гащеризони, термо бельо и по джапанки я.
за Чехия не си спомням
моите карат ски, а аз събирам багажа.
събрах го.
всичкия!
а сега ще трябва да го извадя и да им отделя дрехи за пътуване.
няма да пътуват със ски гащеризони, термо бельо и по джапанки я.
Амиии, що да не може? После само нахлузват ски-обувките. (Е, минала седмица видях как се шофира със ски-обувки, но това си е висш пилотаж.)
ММ днес цяла сутрин си стои из къщи със ски-клина (ходи да отваря портата на домашната помощница, няма да мързне по обикновн анцуг навън, я
). Питам го: "Ти няма ли да се преоблечеш?" А той:"Не. Панталонът ми е дишащ."
ММ днес цяла сутрин си стои из къщи със ски-клина (ходи да отваря портата на домашната помощница, няма да мързне по обикновн анцуг навън, я
). Питам го: "Ти няма ли да се преоблечеш?" А той:"Не. Панталонът ми е дишащ." 
Тази тема толкова много ме обнадеждава и ми повдига настроението, някой път направо се отчайвам с моите забравяния, обърквания и т.н. Те моите не са смешни повечето, но са си муньовщини 
Онзи ден се прибираме от градина, вали и трупа сняг, тъкмо минаваме покрай един мъж, който си чисти колата. Синът ми награбил една снежна топка , удари я с всичка сила с другата си ръка отгоре и вика:
- Хайде да пукаме топки!!!
Стана ми неудобно от човека, че под носа му се разхвърча снега, и нарочно с по-висок тон , да се види че съм съвестна, казах:
- Добре, но чакай да отминем малко, няма да ги пуТкаме тука до хората.
По-добре да си бях мълчала
Отивам в мола да търся една раница, която много харесах преди известно време. Няма я като наличност в магазина, но с продавачката се уговаряме да провери дали някъде в София по магазините им я има и да ми се обади. Разхождам си се спокойно и решавам вече да си тръгвам и отивам да слизам с ескалатора, който е точно до въпросният магазин. Слизам аз надолу, но в същия момент виждам как продавачката излиза от магазина и започва да ми маха да отида там. Вместо да сляза до долу и после да се кача от другата страна, аз реших да го надбягам и хукнах нагоре по стълбите. 
Хукнах аз, обаче то трудно, ескалатора слиза надолу, аз бягам нагоре, брей накрая едва-едва се докопах почти до горе и се захванах здраво за парапета,почти паднах, но се държа здраво не пускам, ескалатора леко намали, почти спря и успях да стъпя най-горе. Продавачката ето така гледа 
и се чуди какво да прави.Имайте предвид, че не съм първа младост и не много лекичка, бягането не ми е силната страна, но работата беше на живот и смърт, трябва да имам чантата.
Не знам как съм изглеждала, дано малко хора да са ме видели, но аз все още много се смея.
Хукнах аз, обаче то трудно, ескалатора слиза надолу, аз бягам нагоре, брей накрая едва-едва се докопах почти до горе и се захванах здраво за парапета,почти паднах, но се държа здраво не пускам, ескалатора леко намали, почти спря и успях да стъпя най-горе. Продавачката ето така гледа и се чуди какво да прави.Имайте предвид, че не съм първа младост и не много лекичка, бягането не ми е силната страна, но работата беше на живот и смърт, трябва да имам чантата. Не знам как съм изглеждала, дано малко хора да са ме видели, но аз все още много се смея.
Детето другата седмица има рожден ден.
Преди малко излизам в обедна и решавам да се пошматкам за разни парти джунджории - балони, украси... Харесвам една свещичка, има цифрата, която ми трябва и хоп - отнасям и нея доволна. Прибирам се в офиса и снимам находките да ги покажа на ММ. Той смутен се обажда:
- Всичко хубаво, ама защо свещичката е цифрата е 2?!
- Е, колко, ти пет ли искаш?
- Не, искам 3. Все пак става на 3!
Следва неловко мълчание, връщане назад във времето и... Верно, бе! Става на 3, не на 2! Хубаво е, че поръчката на тортата остана за утре. Ако беше днес, можеше да я поръчам с 2... 
Преди малко излизам в обедна и решавам да се пошматкам за разни парти джунджории - балони, украси... Харесвам една свещичка, има цифрата, която ми трябва и хоп - отнасям и нея доволна. Прибирам се в офиса и снимам находките да ги покажа на ММ. Той смутен се обажда:
- Всичко хубаво, ама защо свещичката е цифрата е 2?!
- Е, колко, ти пет ли искаш?
- Не, искам 3. Все пак става на 3!
Следва неловко мълчание, връщане назад във времето и... Верно, бе! Става на 3, не на 2!
Хубаво е, че поръчката на тортата остана за утре. Ако беше днес, можеше да я поръчам с 2... 
В 8 клас веднъж играем на "Картоф" ли беше? Дето всички са в кръг, а един по средата и нещо се подаваше топката и от време на време трябва да уцелиш тоя, дето е клекнал в средата. Като беше мой ред да подавам топката на някой, исках да я подам на един Димо, но казах: "Искам Димо", след което две години ме бъзикаха, че съм влюбена в него, което за тийнейджър, знаете, е ужасно. 
Синът ми награбил една снежна топка , удари я с всичка сила с другата си ръка отгоре и вика:
- Хайде да пукаме топки!!!
Стана ми неудобно от човека, че под носа му се разхвърча снега, и нарочно с по-висок тон , да се види че съм съвестна, казах:
- Добре, но чакай да отминем малко, няма да ги пуТкаме тука до хората.
По-добре да си бях мълчала
- Хайде да пукаме топки!!!
Стана ми неудобно от човека, че под носа му се разхвърча снега, и нарочно с по-висок тон , да се види че съм съвестна, казах:
- Добре, но чакай да отминем малко, няма да ги пуТкаме тука до хората.
По-добре да си бях мълчала
Cyberspace, аз имах наскоро рожден ден и мъжът ми ме пита на колко години ставам - сякаш не знае
Казвам му - ами сметни де, мен ме няма много по смятането. Той смята и казва - на еди-колко си. Много бях изненадана да открия, че за последната половин година поне два пъти съм казвала тази цифра, когато ме попитат на колко съм години и бях твърдо убедена, че сега "пораствам" с още една година. Добре, че има кой да смята и да брои, че иначе...
Неможах да се сдържа, Мис Тигрова ми стана фаворит и искам да я изтипосам тука:
https://www.youtube.com/watch?v=TxQv5Jkz6Og&feature=youtu.be
Но мини бар в 4*? естествено му го казах на английски
"Намерих мол на самото летище Фиомичино. Имаше много магазини включително и Сваровски, Гучи, Долче и Габана и моята любима марка за гримове Mac. Питах ги колко струват основите за грим, за да ги сравня с Бг и направо ме хвана яд, че повечето ми пари бяха в куфара. - 16.90Евро, а в Бг това струва 45лв. Аз дадох 20Евро за външно зарядно, което имаше батерия да ми зареди телефона до 65%, но пак е ок, защото батерията ми до полета щеше да падне напълно."
https://www.youtube.com/watch?v=TxQv5Jkz6Og&feature=youtu.be
Но мини бар в 4*? естествено му го казах на английски
"Намерих мол на самото летище Фиомичино. Имаше много магазини включително и Сваровски, Гучи, Долче и Габана и моята любима марка за гримове Mac. Питах ги колко струват основите за грим, за да ги сравня с Бг и направо ме хвана яд, че повечето ми пари бяха в куфара. - 16.90Евро, а в Бг това струва 45лв. Аз дадох 20Евро за външно зарядно, което имаше батерия да ми зареди телефона до 65%, но пак е ок, защото батерията ми до полета щеше да падне напълно."
Не знам дали отговаря на темата, но една вечер оставаме да нощуваме в родителите на ММ. Към 4-5 сутринта се събуждам и в просъница тичешком се отправям към тоалетната. Мехура не трае! Цъкам лампата, рязко дърпам вратата на тоалетната и какво да видя, свекър ми вътре Гледа ме стрестнато, осветен само от таблета (загасила съм му и лампата, ама от 'де да знам, че вътре има някой)
Толкова се притесних, че успех само да кажа едно "Здрасти", завъртях се на пети, блъснах вратата и пак бегом към спалнята. След 2-3 крачки се усещам, че човека още седи на тъмно и се върнах, цъкнах му лампата, че и "Извинявай" му казах
Гледа ме стрестнато, осветен само от таблета (загасила съм му и лампата, ама от 'де да знам, че вътре има някой)Толкова се притесних, че успех само да кажа едно "Здрасти", завъртях се на пети, блъснах вратата и пак бегом към спалнята. След 2-3 крачки се усещам, че човека още седи на тъмно и се върнах, цъкнах му лампата, че и "Извинявай" му казах
е, любезна си била. само че явно мехурът е могъл да трае, от срам