следосиновителната депресия

Опа, дадох линк към място, на което вече си била.
Това, което мога да ти кажа от опит - просто бъди до нея  . Аз лично преживях по-голяма следродилна депресия когато осиновихме Исак, отколкото когато се роди Дара.
Не знам, дали ще мине или ще продължи, не знам как ще завърши всичко, но ти бъди до нея и успех.

И аз като Фоксче да напиша - бъди до нея, подкрепяй я.
Трудно е, но не е невъзможно.

 

Ще ти пиша и на пощата, но според мен стреса и е бил доста голям.  Ситуацията ми е позната. Ние също сме още "пресни" и все още има моменти, в които изпадам в едни такива състояния, и рева. Но това минава. Като сестра я подкрепяй, говори и, споделяй какво е било с твоите деца. Няма страшно. Ще го преодолеете.

Вече са ти написали - бъди до нея в този момент.Всички минаваме през този период /кой по-бързо ,кой по-бавно/,но излизаме и сме дори още по-силни и уверени.Това не е вътрешна борба да върнеш стария живот.Аз лично все още на моменти изпадам в особени състояния,но вече по-рядко и когато се усетя,че залитам просто прегръщам прекрасния си син и търся усмивката му...Помага ми!

Zdraveite!
Edva li shte bada polezna s neshto , no  az sashto v nachaloto siakash ne mogeh da ustanovia vrazka s deteto.Gledala sam i plemennica, no s neia ne beshe taka ......Maikite, koito ragdat decata si siakash po vreme na bremennostta ustanoviavat niakakva vrazka s tiah...
Triabva mnogo obshtuvane s deteto....i estestwenno podkrepa.Mislia che dwe deca ednovremenno sa i doshli malko w poveche na sestra Vi.
Хубаво е да отидат някаде цялото семейство сами с децата да се позабавляват и починат , да имат повечв време еди за друг!
Децата не са само радост но и много труд. На осиновителя е още по-трудно!!!Аз непрекаснато се страхувам че не съм добър родител, да не му се случи нещо лошо, да не се проваля като родител, защото сама съм поеле отговорност за това дете и неговата съдба.А това е голяма отговорност!За нас осиновителите е много страшно ако чуем- Защо ме осинови, Вие сте виновни и т.н.За биологичните родители нещата са сякаш по-различни....Напълно разбирам сестра Ви!
Аз осинових сина си на 7 месеца.Лекарката каза, че той е свикнал по-бързо с мен от колкото аз с него
Сестра Жи се нуждае от много любов и подкрепа, срещи с хора като неч - осиновители.Да поговори с тях за това което чувства.
Успех !

Знам, че не винаги е възможно да се осъществи, но е хубаво сестра ти да има възможност да разчита на някого в ежедневието си, да споделя отговорности, да има възможност да си дава паузи за да се зарежда с енергия, в този труден за нея момент за да го преодолее. В депресия изпадат интелигентните хора за жалост. Та - мъж, майка, сестра, детегледачка, домашна помощничка, приятелка ... който и да е готов за някакъв период от време
- да даде на твоята сестра опората в живота,
- да и вдъхне сили и кураж, че е способна да се справи,
- да се почувства щастлива и реализирана,
- да усети щастието от завършеността на семейството
- и прекрасната емоция от присъствието на детски смях в къщи.
Наличието на специалисти е наложително също (психиатър, психолог).
 
Много се надявам нейната приказка да е с щаслив край.

Това не е стока! Взимам - връщам......
Всеки изпада в криза понякога....
Трябва търпение и много любов към децата .

По-готин е въпросът - Защо всяка майка, която изпадне в следродилна депресия, да не си връща децата в родилния дом  ? Не виждам нищо нередно . Или просто когато децата са изоставени, значи са втора ръка стока?
Абе хора, като не знаете за какво става въпрос, що се месите?

Напоследък синът ми много използва една приказка - "Глупости на търкалета".

Дали синчето на Фокси чете не знам, ама явно някой хора четат без да разбират. Че дават и компетентни становища.

zukini , ти всъщност какъв лекар си? Психоаналитик ли (или там какви бяха). Щото аз, като проста счетоводителка, дето работи с цифри, а не с хорската психика, си ги разбирам нещата точно както са си казани - от жена родила и осиновила.
И понеже оспамихме темата, която по принцип е много полезна за бъдещите майки и трудностите, с които им предстои да се сблъскат, спирам да пиша и да споря с хора, които са далече от материята.

Опитвам се да разбера каква е причината за толкова яростни лични нападки към всеки нов, който дръзне да сподели неговото мнение с така ценна аудитория като нвас. Всеки нов, който дръзне да сподели мнение без розовите очила, които повечето хора в този форум носят бива меко казано нападнат...

За всички специалисти (и дръзнали неспециалисти) могат да прочетат опита на други осиновители дръзнали да споделят не само приятни изживявания.

http://www.detstvomoe.org/archives/108

А за хората, които им е трудно да си свалят розовите очила нека се замислят за тяхната позиция и за разводите. Предполагам се досещате, че пораженията върху детската психика при развод са доста сериозни.

Аз в краткия си житейски опит (без да съм доктор за съжаление, камо ли психолог) съм виждал жестоки поражения върху деца на неразведени родители. Защото, ако се били развели щели незнам какво си да направят на децата си. И затова ги оставили да живеят години наред с приятна семейна обстановка на двама родители, които се мразят и червата си.

Хубави или лоши нещата се случват. Нашата реакция към тях е важна. Важна е превенцията.

Най - доброто решение би било при проучването на тази жена да се установи, че не е е подходяща за осиновяване. За да не се стига въобще до това положение. Но не виждам днес в България коя агенция е в състояние да направи задълбочено проучване.

Бях решила да не пиша по темата, точно защото най-накрая така се получава - разделяме се на добри и лоши, но Магьосник, ти поне си го преживял, кажи ми честно - имаше ли момент, в който светът ти се виждаше черен? Имаше ли момент, в който ти се прииска да върнеш детето? Ако отговорът е не - свалям ти шапка.
Не можеш да дадеш с лека ръка съвет - ми да върнат децата. Не е толкова лесно и просто - както вече казах, по същия начин всяка родилка със следродилна депресия би следвало да я съветват да върне децата. Осиновяването, както знаеш, е трудно и периодът на адаптация е дълъг и знаеш не по-зле от мен, че 14 дни за приключване на адаптацията особено на дете на 2 години не е сериозен срок. Да, майката е в депресия, защото си е представяла нещата доста по-различно - всяка жена има в сърцето си една идея за децата си и когато те се появят и не отговарят точно на нейната идея следва срив, но защо ли ти го казвам - най-вероятно го знаеш много добре.
Но ти не написа мнението си по темата - да ги върнат или да не ги връщат?
И не забравяй, че при развод детето или децата все пак остават при единия родител.
А виж това за проучването и за лудостта да й предложат две деца на куп... това е друга работа.
ПП Само за протокола - аз не отговорих на въпроса дали Исак може да чете, както и на това:Защото реших, че няма смисъл. На теб ти отговарям, защото не го намирам за безсмислено.

Веднага се вижда, че изобщо  не сте в темата! Много са малко хората при които любовта е от пръв поглед. В повечето случаи идва с грижите за детето.
За какво връщане говорите? Вие минали ли сте през целия процес на осиновяване или четете от вестниците за какво иде реч? Или сте гледали по филмите нещо за приемни семейства?
За каква липса на откровеност иде реч?
С две думи, май се бъркате там където не разбирате, ако искам да се изразя съвсем меко...

Ще кажа само две думи- тежката депресия е нещо, което може да се случи на всеки и от всичко. Не мисля,че в случая трябва да се правят драми. Драмата е за жената, ще мине време, естестествено с лечение, депресията ще бъде минало.И смятам ,че при проучването е нямало как да разберат, че ще се случи.
Какво се прави ако родилка изпадне в кома или е с висока температура- ами някой поема бебето докато се възстанови.
Да се гледат децата в това състояние е лудост. Д а се върнат също. Трудно се намира решение, защото въпросите са много- ами нали и ги дадохме да се грижи, да се адаптират взаимно, сега кой...Ами има заболяване и то сериозно. Да ама не е неличимо. Единственото от което тя има нужда в случая е време и лечение(да се произнесе лекар в крайна сметка как трябва да се лекува). За да остане майка на децата.А пък ако е здрава и тогава реши, че не може да се справи, това е друг въпрос.

Следосиновителна депресия съществува, както съществува и следродилна депресия - и колкото повече се говори за това, и колкото повече са информирани хората, толкова по-добре. Някои хора минават през нея, други не, индивидуално е.

В депресията, както във всяко нещо в живота, има "степени" - и депресията, за която говори Зорница - е тежка форма на депресия, тъй като са предписани антидепресанти...

Рядко се стига до тези тежки депресии, както след осиновяването, така и след раждането. Но стрес има - и как човек ще се справи с този стрес зависи от ресурсите на организма.

Има ли начин да се предвиди каква ще е реакцията на този стрес в кандидат-осиновителното проучване? Понякога може - понякога емоционалната нестабилност, несигурността, силната тревожност могат да бъдат усетени. Понякога не.

Никой от нас не е застрахован какво ще му се случи утре, дори днес да е най-щастливият, най-успешният, най-справящият се човек. Понякога при силен стрес хората полудяват...

Да бъдем по-толерантни...

Мразя да влизам в спорове, ама тук не можах да се сдържа!
За това с розовите очила - то се нарича "оптимизъм", хората са му дали определение.
 Всеки си има начин за справяне с проблемите - един с оптимизъм, друг с "черногледство". Различни сме.
А това, че сме"нападнали" новия в темата - ми той е много босичък миличкия, а пък се пъчи, кво да го правиме. Ние така майчински го съветваме да се слуша когато говори.
Сега, относно това за здравето на жената, която е осиновила ще кажа: "Не съдете и няма да бъдете съдени". Никой не е застрахован от депресии и ако утре на Вас не дай Боже се случи да изпаднете в такова състояние ние няма да Ви съдим, а ще се постараем да Ви окуражим. Разбирате ли ме за какво говоря?

Със сигурност има "следосиновителна депресия", която ако щете, можем да наречем просто "адаптация на родителите".

Защото към новия живот се адаптира не само малкото човече, но и големите.
В някои случаи, може да е минала по-незабелязано, мисля че, зависи от много фактори, в други - както стана при мен - си даваш сметка, че си бил в такова състояние, едва, когато излезеш от него, а в трети за съжаление, макар и редки, както при сестрата на авторката е доста тежко, но тук мисля, че говорим за състояние, което е извън контрола на самият човек.

Жалко само, че самата авторка не отговаря. Писах й преди няколко дни, темата тук се развива и се надявам само, нещата при тях да не се влошават.

Мисля че, това с което можем да бъдем полезни ние като неспециалисти е да дадем подкрепата си.
За тази жена, в момента е много важно да излезе от изолацията. Така мисля.

Позволих си да я поканя на срещата на 1.юни. Не знам дали ще дойдат, но ако се решат, би било добре.

Съвсем ще оспамя, но срещата не е ли за 7 юни?

Всички майки (а и много бащи) минават през депресия, когато се появи новия член на семейството. Депресията не е породена само от неприемането на децата, а като цяло от новия начин на живот. Почти всички биологични майки не могат от начало да приемат детето за свое и от части от обърканите си чувства, отчасти от новите големи отговорности и заради промяната на целия им досегашен живот, с който са свикнали, изпадат в депресия. Това естествено се случва и с осиновители и приемни родители. Това, че е в депресия и не приема децата в никакъв случай не означава, че не е подходяща за осиновителка. Жените, забременели след дълги лечения и може би "ин витро" също минават през депресия. Това означава ли, че е трябвало лекарите да ги проучат по-добре и да не извършат оплождането?
За щастие повечето такива депресии отшумяват бързо. Колкото повече време минава, толкова повече се привързват към децата си. Ако всички родители оставяха децата си в домове, заради депресията, едва ли щеше да има дете, живеещо в семейна среда.

Понеже сравнявате децата със стока и предлагате връщането им, аз ще си позволя като са стока, то поне да са книга.
И така - подаряват ви книга, която дълго време сте очаквали и сте искали. Отваряте пакета, виждате книгата и сте безумно щастливи. После обаче се оказва, че съдържанието не е това, което сте очаквали и се разочаровате. Имате два избора - да спрете да четете и да оставите книгата или да я прочетете и да откриете, че е интересна, вълнуваща, предизвикателна и може да ви научи на много неща и да откриете в нея доста ценности. От вас зависи. Но аз, като четяща мога да ви кажа, че 90% от четящите няма да оставят книгата.

Толкова за "стоката". Сега да поговорим за децата
Някъде из тези форуми съм попадала на тема "Кризата на двегодишната възраст". Та знаем, че нормално децата около 2 години се опитват да са самостоятелни и в същото време са най-зависими от майките си. Тогава думичките "не", "няма", "не искам" са най-често споменаваните от детето. Нормално е едно дете в тази фаза да не поска да приеме нищо различно и да се бунтува. В случая за съжаление детето е точно в тази фаза, а майката е в депресия. Единствено времето може да оправи нещата. Най-добре е ако може накой друг временно да се грижи за децата, примерно бащата, баби, дядовци и да не се насилва майката, а да я оставите сама да си ги приеме.

големи специалисти, голямо нещо. колко било просто. връщат децата и готово.
онази я оставяме да си троши главата, социалните - те са виновни.
за Теа няма да говорим, тя нищо не разбира обяснява жената, ама кой да я чете..........
интересно ми е, наясно ли е някой какво означава депресия. тежка депресия. май не. със опити за суицид и блек аутове.
това е болест, ако някой не е доразбрал. има нужда от интензивно лечение и терапия. и за разлика от други тежки болести има и изгледи за оздравяване.
ако жената, не дай боже се беше разболяла от рак, пак ли трябваше да върнат децата. и не ми казвайте, че двете болести са несравними.
и стига с това проучване. ние осиновителите не сме супер хора. съвсем нормални, редови хора сме и понякога ни избиват чивийте, както на всички останали. тук за елементарни неща стават безумни спорове и се разменят бая неприятни обиди. ако бях социален работник, щях да взема децата на всички. и бам, обратно по домовете.
биологичните деца също имат чалдисани родители. много от тях се оправят, други не. същото е и с осиновителите. не сме друга каста. някои тук разсъждават от позицията на врели и кипели осиновители, има няма две години и им е ясно всичко, че и велемудри съвети дават. само едно ще кажа - бай бабо, да не те среща мечка.
не давайте съвети да връщат децата, за да не ви ги дадат някой ден същите и на вас. има моменти, за които човек не е подготвен. дори и най-стабилният психически. затова имаме близки, роднини и приятели. за да са до нас в моменти на слабост и да ни помогнат да излезем от кризата.
затова има и психолози, групи за взаимопомощ и още доста възможности.

а пък това няма да го коментирам много. детско, глупаво, невъзпитано..................

и да попитам специалистите, да сте виждали деца, взети и върнати после. да знаете случайно какво става с тях. май не.

проучването е такова, каквото заслужаваме. за каквото сме се преборили и каквото сме изисквали. това не е приоритет на висши сили, а на всички нас. такова ни е съзнанието, такова е проучването. него го правят също хора като нас.

жената търси съвет и помощ. за една кауза, за доброто на едно семейство. майчинските инстинкти са странно нещо. има майки, които по година не могат да приемат децата си, даже без депресии, има такива, които ги приемат веднага, други пък никога. независимо от децата, биологични или не.
съвета, децата обратно в дома, а майката в лудницата е неконструктивен.
така че, нека малко да се сдържаме с негативните съвети и да видим дали не можем по някакъв начин да помогнем на това семейство.

Задръж си шапката Фоксче на главата. Аз тогава бих върнал доста повече неща започвайки от жена ми, разбиранията ми за осиновяване, както и доста от детството ми.

Но ако трябва да съм честен никога ама никога не съм мислил да върна Боби. Винаги търсех вината в нас - големите. Щото нали сме големи и би трябвало да се справяме по - добре.  Глупости на търкалета... нали Фокси?

Аз лично изживях много сериозна криза, от която май още не съм излезнал. Бях писал за нея тук. Не ми се търсят стари теми.

Разбира се, че смятам за абсурдно да връщаме децата след като системно пикаят на новия ни килим след като няколко стотин пъти сме им обяснили, че не би трябвало да го правят.

Но също така смятам, че макар и рядко родителите могат да изпаднат в много сериозна криза, от която може и да не успеят да излезнат. Което би било причина за пълното унищожаване на тяхната психика и огромни вреди върху психиката на децата. Тогава Фоксче вярвам, че е по - добре децата да се върнат.

Кой и как ще определи кога е настъпила такава криза сега не мога да ти кажа. Тук е пълно със специалисти, но аз лично бих потърсил и навън:)

Аз виждам постинга на тази жена като едно доста отчаяна нужда от помощ. Предполагам, че кризата е много сериозна и както сама виждаш се отразява не само на нея, децата и, мъжа и, а и на цялото и обкръжение, всички близки и познати, колеги...

Колкото и да не ни се иска да си признаем понякога, наистина понякога и надявам се много рядко това се случва. И може би е за доброто на всички. Колкото и абсурдно да ви звучи сега.

Бонита, искам да ти кажа, че майчинското отношение към определен тип мъже (а май към повечето) има доста еротичен привкус:) Аз определено много бих искал някои майчици да ме осиновят... Мммм развихриха ми се фантазиите:)

Също така ти свалям шапка за способността ти да определиш само от няколко думи на човек колко босичък е, има ли си панталон и кога го е прал за последнен път. Като имаме впредвид тези ти способности предполагам не би било проблем за теб да определиш възрастта му, социалния статус, има ли деца, колко от тях са осиновени, простичък психологически профил и дали изневерява на жена си... Много бих се радвал ако го споделиш с нас.

Но, ако определението ти за "бос" е всеки, които не мисли като мен и пише отскоро тук, е доста... Даже незнам как да го определя. Да кажем повърхностно.

Даже и да няма опит (аз с моите способности все пак не мога да го определя) може да има мнение. Даже и да не ви харесва неговото мнение, не е необходимо да бъде нападнат лично.

А може ли да е осиновено дете, минало по този път? А може ли да е осиновител преживял такава криза? Защо да не може? И как мислите скъпи майчета с вашето "майчинско" отношение той ще разкаже за перипетите през, които е минал?

АААА разбрах. Вие не искате да чуете него. Вие нямате нужда други да споделят техния опит. Още по малко ако става дума и за доста тежки моменти.

Вие всичко си знаете. Вие за всичко сте подготвени. Вашите деца нямат проблеми и никога не ви създават проблеми. Пък и да създават с огромната ви "майчина" обич може да разрешите всеки от тях.

Само не разбрах какво още правите тук?

Мата,аз съм наясно за какво говориш, повярвай ми .За това и аз мисля- в случая трябва да се разграничи от следосиновителната депресия.Между другото депресия в ежедневието лепваме на какви ли не емоционални състояния. Но добре си подчертала и ти става дума за заболяване и то тежко.
 Тя едва ли се е случила тази тежка депресия за 14 дни. И причините едва ли са само в следосиновителния период.
Найстина дано мненията тук помогнат на жената, по-скоро на близките и да се намери пътя на излизане от това състояние.

Сто пъти отварям прозорчето за отговор, и сто пъти го затварям празно.

Който нито веднъж не е изпитал мъничко носталгия по "безгрижния" живот преди детето, да не проявява разбиране.

Който има две деца е наясно с лудостта до която могат да те докарат на моменти.

Добавете към това и една изгоряла в еуфорията на осиновяването майка, две деца, които нищо че са кръвни братя, не се познават до момента, защото са били в различни отделения в дома, добавете кризата на двегодишните и първите опити за откриването на света на пълзящото навсякъде 10 месечно, което иска да му се чуе думата и го прави по единствения познат му и възможен начин - с писъци.

Представете си тази ситуация /поне се опитайте/ и тогава съдете майката дали е годна за осиновителка.

Всичките писания ги подминавам и ти отговарям на последния въпрос: - Същото каквото и ти - чешем си езиците...
Това несериозно казано, а иначе сериозно смятам, че с нищо не съм провокирала твоята личност, така, че не разбирам личните ти забележки към мен.

Магьоснико, права е Бонита, че човека е босичък. Това, че ти не си го видял, означава че си гледал само от кръста нагоре. За доказателство вземи прочети постовете на човека:

Така... предлага за да се справим с проблема да избягаме от него. Очевидно е, че е достатъчно бос и не знае, че това в никакъв случай не е най-добрия вариант. Кое му е добре на едно изоставено за втори път дете?


От тук си личи, че не е осиновител, защото всички осиновители (а и не само) знаят, че любовта и топлината идват малко по-късно. Децата стават желани и обичани с времето, но явно въпросния господин не се е сблъсквал с това и не го знае. Другото, което не знае, е че депресията е временно болестно състояние и се лекува успешно и без последствия. За липсата на откровеност пък не разбрах къде я видя.

Сарказмът цели обида, а това говори доста негативно за човека. От кога стана задължително цитирания да ни чете?
*В друг форум бях цитирала Самюъл Лангхорн Клемънс (Марк Твен). Моля някой да провери дали той ми чете постингите по форумите. (това в кръга на майтапа).

Това пък показва, че не е осиновен, защото иначе щеше да знае, че деца могат да се отказват и връщат от хорски срам или самолюбие, но не и обратнто. Хората отказват циганчета заради общественото мнение, срам го е от обществото с едно хиперактивно дете, но не остават с дете, което наистина не искат и не могат да се справят заради други.

Това има ли нужда от коментар? 

 

пак казвам, за депресиите си има леакрства, терапии, групи за взаимопощ. просто трябва да се намери начин и човекът да го иска.
Дар достатъчно ясно е предложила помощ. преполагам, че в лично писмо е обяснила, че става дума за група за взаимопомощ.

за депресиите говоря от опит. преди 4 години бях в толкова дълбока, че едва се измъкнах от нея. със всички екстри. последствие на 16 години работа с умиращи пациенти. е, оцелях. без антидепресанти, но беше голяма борба и мъка. малко куче си падам, та успях да издрапам. но знам какво е и знам, че никой не е застрахован. и така както си най-силния и имаш деян на кон, се срутваш за 2 дена. и веднъж изкажеш ли и покажеш ли, че си се срутил, връщането назад е много, много трудно. при мен трая година и половина.
едно е криза, друго е депресия. падаш в дълбока дупка, която става още по-дълбока. не потърсиш ли помощ, пропадаш.
има може би случаи, когато е разумно децата да се върнат в дом, но не и преди да се вземат всички предложени и съществуващи начини за помощ. след като цялата фамилия подкрепя майката, има голяма надежда за всички.

Естествено, че са глупости на търкалета и докато децата действат инстиктивно, ние действаме уж с мисъл, което носи по-големи поразии.
По второто спор няма, аз също съм защитник на тезата, че не трябва да бъде забранено разосиновяването, изобщо смятам, че да се изпада в крайности е лош съветник, но...
По повод писаното от жената - не си пазя личните бележки, но ако видиш, какви мисли са ми минавали през главата и какво съм споделяла с някои съфорумки, сигурно ще решиш, че не съм изобщо в десятката и социалните е трябвало незабавно да дойдат да приберат Исак. 14 дни - това горе-долу е моментът, в който излизаш от състоянието на задоволяване единствено на нормалните потребности на децата като ядене, пиене, чисто дупе и спане и започваш да се опитваш да вършиш нещата с мисъл. И тогава се отчайваш.
Както писах и преди - не знам, какво ще се случи. Съгласна съм абсолютно с всички, написали, че жената има нужда от подкрепа, освен това се надявам да приеме предложението на Дар - още повече, че на мен в тежките моменти точно тя ми е била опората. Това което мисля обаче е, че жената абсолютно няма нужда някой да й каже да върне децата - това е много лично решение и не може да бъде предложено ей така в някакъв форум, пък бил той и на осиновители.

Сигурен ли си, че аналогията е смешна? Аз виждам доста прилики.

За колко точно случая на детски тормоз от депресирана майка и то със следродова или следосиновителна депресия си чувал? Депресията не е лудост, невменяемост или каквото там ти се иска да бъде. Жената не може дори да се храни, а ти го направи криминален случай на детски тормоз.

От къде си сигурен, че до две-три седмици няма да е по-добре и няма да е приела децата си? Опита показва, че почти винаги депресията отшумява и всичко си идва на мястото - майката обича децата си и те обичат нея. Ако ги върне сега какво ще се случи? Може би тя ще се оправи от това състояние, но тъй като не се е преборила с него, няма да е уверена в себе си и повече няма дори да си помисли за осиновяване, а цял живот ще и тежи мисълта, че не става за майка. Децата щще бъдат изоставени отново, а присъстващите тук знаят какъв голям удар е това за едно дете и как оставя отпечатъци за цял живот и колко ще е трудно и за тях и за следващите им осиновители. А може и въобще повече да не бъдат осиновени.
Може да сме със сини гърди, но поне ще знаем, че сме мислили за всички възможни последствия и сме избрали възможно най-малкото зло, макар и да е трудно, пред бягството от проблемите.
Никъде не пишем, че не може да ги остави, но предпочитаме първо да се види дали това няма да е грешка и ако наистина се окаже, че проблема е голям, тогава да се вземат подобни крайни мерки.

Stillness, тежката депресия не отшумява сама, нито за няколко седмици.Ако е това при жената.
Тя ще си ги обича, но до тогава трябва да се върне към живота.

Не знам защо всички са се хванали за това,че жената иска да върне децата!Мисля ,че това е абсурдно.Според мен проблема е в това че и тя като повечето от нас е имала различна представа за това което я очаква.Мечтаеш за момента в който ще си вземеш детето в къщи копнееш да го гушкаш и милваш а се сблъскваш със студена враждебност.Лично аз бях изпаднала в подобно състояние. Все си мислех че не правя нещата както трябва и се обвинявах непрекъснато че не съм добра майка.За щастие се запознах с една жена която се оказа психолог и тя ми помогна да изляза от това състояние.Мисля ,че  най добрият вариант в случая е да се потърси специализирана помощ,защото роднините изслушват, успокояват но не могат да вникнат в човешката душа и за това са специалистите.

Моля се жената да излезе по-скоро от това състояние и да има кой да й помогне, да е до нея!    Аз за себе си съм убедена, в ползата  и необходимостта от психолог.  Мисля, че най-доброто решение е да се даде време на майката да излезе от това състояние. През това време дано има кой да гледа децата. Специалистът ще се произнесе, колко време е нужно и какво  е оптималното време за оптималното решение.  Дано да намерят добър психолог! 

aз предлагам на цукини да си прибере малко томахавката и да смекчи тона. доста е грубичък.
зачетох се в постовете и си обясних някои неща. не знам точно къде живееш от 20 години, цукини, но явно нямаш ясна представа за акта на осиновяването в българия. явно си и позабравил манталитета на българина. като цяло си прав за тормоза, малтретирането и лошото положение на децата, но би трябвало да се знае, че говорим за българия.
има държави, в които деца биват тероризирани с години. осиновени, приемни, биологични. оставяни да умрат от глад, убивани при раждането и прибирани във фризери. затваряни с години в мазета, изнасилвани и така нататък. няма да цитирам криминалните хроники.
колкото и да съм разочарована от сънародниците си, считам че имат друга народопсихология и манталитет. семейството е все още нещо, което играе голяма роля, всеки се меси и одумва, но в някои случаи това е за добро.
не е хубаво с лека ръка да казваш, ми нека ги върне, къде е проблемът. домовете в българия не са това, което са другаде. психическите травми, които децата понасят поради липса на достатъчно специалисти, занимаващи се с тях са големи.
понякога липсва какъвто и да било медицински персонал, поради липса на пари за сносни заплати.
едно взимане от дом и после връщане е голяма трагедия и ако няма психолог, който после да се занимава интензивно с децата, това би била още една трагедия.
друг фактор е, че макар и тежка болест, депресията е лечима. би трябвало, като медик да вземеш под внимание първо възможността за успешно лечение, а после крайната мярка - връщането на децата. тези деца имат и баща и други близки, нека не пропускаме този момент.
ако на майката се беше случило друго и беше напуснала недай боже този свят, пак ли трябваше да бъдат върнати децата. те имат вече свое семейство.
нека се опитаме да помагаме, кой с опит, кой от гледна точка на медицинското си образование и да не си мерим словесните възможности. от това полза има единствено нашето его.
заражда се една добра инициатива за взаимопомощ, за по-добро предосиновително обучение, нека я подкрепяме, за да е от полза на децата и на родителите.

а се хващаме за това, че децата трябва да бъдат върнати, защото така е казано. защото за всеки от нас е болна тема. и тези, които имаме вече деца, поставаме себе си и тях на мястото на това семейство в криза. това е простото обяснение.
да осиновиш не е като да родиш. да си лош биологичен родител е обществено по-приемливо, отколкото да си провалил се осиновител. дреболии са, но са важни за общото мнение.
в общ интерес е да влагаме силите и енергията си в подобряване на обучението на кандидат-осиновители. в по-обстойното наблюдение след осиновяването, във възможностите за създаване на групи за взаимопомощ. никой няма да дойде да ни оправи нещата, трябва ние да се борим. така е било другаде, така трябва да е и при нас.

да седим и да си чешем езиците тук просто няма да донесе полза никому. най-малко на тази жена и семейството и. нито пък на бъдещите кандидат-осиновители, които четат тук.
не бива в някой да остане впечатлението, че може, ако му е трудно, без да се бори с проблемите, просто да върне деца.

Наистина не съм се лъгал!!!

След детайлния анализ на всяко изказване на нашия новопристигнал участник във форума повечето неща станаха ясни!!!

Стилнес се е постарала категорично и ясно да изобличи нахалника показвайки ясно, че всичко казано за него е и теоретично обосновано. Само не разбрах след като е бос дали има панталони...

Мата е задълбочила анализа разгръщайки народопсихологията и нейното влияние отнесено към хора, които не живеят в България (определено нещо, в което би трябвало да има голям опит). Всичко това само да обясни на нас, нейната аудитория, че все пак човека наистина си е много бос.

Освен това е проявила типичното за форума "майчинско" чувство:

aз предлагам на цукини да си прибере малко томахавката и да смекчи тона. доста е грубичък.
зачетох се в постовете и си обясних някои неща. не знам точно къде живееш от 20 години, цукини, но явно нямаш ясна представа за акта на осиновяването в българия. явно си и позабравил манталитета на българина. като цяло си прав за тормоза, малтретирането и лошото положение на децата, но би трябвало да се знае, че говорим за българия.

предлагайки му "майчински" съвети и обяснявайки със снизхождение, че освен бос, субекта няма и кожа по ходилата.

Искам да ви кажа, че все повече съм впечатлен и изненадан ( а аз тук пиша и чета отдавна и си мислех, че ви познавам...) за невероятните умения, които имате да игнорирате напълно посланията в постовете на някои от нас и да да търсите "под вола теле". Сигурно е абсолютно нормална човешка реакция на отричане има много специалисти могат да го обяснят тук, но не мога да приема, че това е достатъчно опрадвание да толкова нетолерантно отношение към много новопристигнали.

Мили, скъпи майки. Това, което се опитвам да ви кажа, но явно е трудно да го чуете, е че не е необходимо да си "обут" за да пишеш тук.

М да. Но тогава сигурно ще се намери друга причина... Тогава ще носи очила... Или пък шапка?

Имаше един виц за заека, дето бил пребиван, защото нямал цигари сещате ли се?

Останете си щастливи, спокойни, доволни и вярвайте във всички разбирания, което сте си изградили за да обяснят странния глупав и объркан свят.

Ехооооооо 
Влиза някой във форума пуска ни една бомбичка която както в повече случаи не се случва с него а с някой си/сестра, приятелка, съседка/  и ние почваме да пишем, пишем. После се появява още някой си който почва да отговаря само на въпреки и е толкова компетентен че ще си помисли човек че е изгледал 199 деца че и майките им.
Темичката е супер и не вярвам някой покрай цялото това щастие да не се е сблъскал и с депресията. Нормално е живота ни се преобръща изцяло. Вече започваме да мислим само за малкото същество а  ние с нащите стари навици си оставаме в миналото.  никога не съм мислила да си върна детето но е имало много моменти в който съм мислила че не съм добра майка и не мога да се справя.

Аист, никъде не съм писала, че депресията ще отшуми сама, но доколкото разбрах майката вече е на лечение.

Магьоснико, не знам дали си забелязал, но щом един човек предизвиква такива реакции, обикновено нещо казано от него е неправилно, несправедливо или носи повече вреда, отколкото полза. Преди години, когато се е раждало дете и майката тихо, шепнейки е промълвявала "ами то такова... недъгаво е" със същия успех някой е казвал "Убийте го!". Тогава обаче хората е нямало как да "изобличат нахалника" и да покажат на всички, че той е достатъчно бос. Трябвало е доста време, докато хората са се решили все пак да си бранят децата и да отменят смъртта им.
Сега имаме право на глас. Той казва "върнете ги", аз пък казвам "не ги връщайте, освен ако наистина не е необходимо". Обаче така поставени мненията има 50 на 50% вероятност някой да застане зад мен или зад него. За да повиша броя на застаналите зад мен е редно да се обоснова и да насоча вниманието на всички към краката му. Той има право да е бос, но и ние имаме право да показваме, че е бос.

абе, че проблемът е в обувките, в обувките е. но не в липсата им, а в мястото, където стягат
нейсе. аз започнах да се развеселявам. чукча най-вече е писател, а не читател.
не мога да се меря с такива задълбочени разбори, та се оттеглям.  надявам се просто нуждаещите се да извлекат полза от темата.
 
отивам да си прилагам нормално развитото майчинско чувство в реалния свят, в който живея

който иска и търси помощ, ще я получи. въпросът е да я поиска.

Е сега ако и мъжът на жената пусне тема, че тя има любовник, ще разбера що някои толкова се пенят и показват разбиране на проблема депресия след осиновяване.

Не според броя на подкрепящите го, а според броя на компетентните, подкрепящи го. Има разлика.

Чакате бебе? Честито! Да ви е живо и здраво!
Само да попитам, ако все пак се случи жена ти да изпадне в тежка депресия, ще си оставите ли бебето в дом?

хехе, темата стана веселяшка.
май някой не си е учил уроците както трябва. не галилео галией, а джордано бруно е пламнал на кладата, ама нейсе било е горедолу по едно и също време, та стават грешки.
галилео е бил разумен човек и е знаел кога да спре с дискусиите. виж джордано е бил по-неразумен и невнимателен.
и кво се случило, един момент невнимание, после цял живот мъртъв язък.

най- много обичам някой да съжалява детето ми. кефи ме, изпълва ме с положителни чувства, прави ме креативна.
двама мъже, подкрепящи се и правещи си комплименти. колко прекрасно. солидарни и естествено съюзили се срещу банда разгневени харпии в следосиновителна и родилна депресия. питър пан и робин худ. впрочем, май точно робин се целеше в ябълката на главата на детето си. мъжка му работа. ама нали е велик, уцелил човека и детето не дало фира.
и най-вече познавaщи издълбоко душевността и психилогията на жената. евала. обичам простите решения, практичните. всичко е ясно, проблемът е локализиран и решен.

това, че един доста уважаван психолог, занимаващ се точно с подобни проблеми, каза нещо нещо, няма значение. мнението на Теа биде подминато и игнорирано. съветът и също. важното е спор да става и да си ги мерим.
само че, момиченцата нямат подобна игра в детсвото си. те си играят на кукли, за да се подготвят за живота. момченцата си ги мерят. пак зарад същото. инстинкти, братче. и приоритети.

стилнес, НЕГОВАТА жена няма да изпадне в подобна депресия. не и тя. не и с този мъж. той е наясно с тез неща.
съжалявам за изблика, но НЕ СЪЖАЛЯВАЙ детето ми, не го намесвай, че ще те изям. НЕ НАМЕСВАЙ ДЕТЕТО МИ. нито децата на другите майки тук.

Така е, ама аристократите с аристотелев ум сте малко .... съдба! Пожалете нас по-обикновените, моля! Благодаря за съжалението към децата ни - с него се срещаме ежедневно, така че тук поне не сте единствен.
Хубав ден!

Момичета, не разбрахте ли, че няма смисъл - излагаме на показ най-ранимите кътчета от душата си, излагаме на показ децата си, а отсреща откликва само негативизъм и нежелание за разбиране. Темата беше за помощ на жена, изживяваща депресия след осиновяване, а отдавна се обърна в спор за и против връщането на децата - това е безсмислен спор и се надявам, че ще има по-малко върнати или оставени в дом деца. А зукини го оставете да си живее живота - колкото повече му се впрягате, толкова повече той се радва - игнорирайте го и той няма да се появи повече.

мата, не знам какво си мерят момчецата, ама аз предполагам, че живее в япония и името му е......ще го пиша в ДРУГАТА тема

zukini, искам да те попитам с какво  и на кого е полезно твоето участие в този подфорум?

Хей Zukini, добре ли се забавляваш
Искаш да разбереш нещо , искаш да кажеш нещо или да засягаш... и без това чувствителните майки
Осиновителките са винаги по-критични към себе си...Ако станеш майка осиновителка , ще го разбереш.
Всички знаят, че за нещо което не си го изпитал на гърба си, не можеш да даваш правилна оценка.
Тук ставаше въпрос за жена в депресия, а не за това кой какъв е
Бъдете толерантни един към друг.  

"Специализирал сам урология"............ .
цитатът е взет от друг подфорум

Ама само вие разбирате за какво става въпрос - то не е ли ясно??!! Ние сме лоши родители с основателни съмнения в качествата си на майки. Затова по-скоро бих задала въпроса - какво ви носи на Вас участието във форум с посредствени хора като нас?

права си аист, местя.

 
Вие ДРУГА ТЕМИЧКА нямате ли си, БЕ, мами?

когато видях за пръв път сина си(той беше на 3 месеца)не останах очарована,беше едно малко човече с крива глава,но съпруга ми се влюби от пръв поглед в него и аз реших ,че това ще е нашето дете.Сега имаме един прекрасен палавник без,който не можем да живеем.Според мен тази мама не е била достатъчно подготвена за това,което и предстои.С МАЛКО ПОВЕЧЕ ТЪРПЕНИЕ И ПОДКРЕПА ОТ СТРАНА НА БЛИЗКИТЕ НАДЯВАМ СЕ ДА СЕ СПРАВИ и да стигне и тя до момента в, който няма да си представя живота без СВОИТЕ ДЕЦА

не знам дали беше депресия или криза, но 1 месец ходех като самнамбул Не можех нито да си храня, нито да спя, седях до креватчето и го наблюдавах Бях изплашена до смърт Сама си дадох кураж и се взех в ръце, защото нямаше как, грижите около бебо мене чакаха Но явно сестра ти е с по-чувствителна нервна с-ма и сама няма да успе да се справи, мисля ако й давате кураж, а също и малко помощ в отглеждането ще е от полза, поне първите месеци
 

Ооооооооо, Зукини, добре дошъл  . Липсваше ни 

 

Чувствал/а ли си омраза от нея?

Казвала ли е \"не ми се прави на интересен/а\" или \"да не съм чувала повече това\" или \"защото така\" или \"аз знам повече от теб\"

Казвалал ли е \"Не ти искам коментарите \" или \" Не ме интересуват извиненията ти\" или \"Да съм те питала какво искаш\" 

Казвала ли е \" ще ме гледаш в очите когато говоря с теб\"

При зададен въпрос поглеждал/а ли си към майка си за одобрение преди да отговориш?
 
Ти казвал/а ли си \"майка ми ще ме убие ако...\"

Ти казвал/а ли си \"не мога да направя това защото майка ми ще се обиди\"
   
 

 
Имало ли е заплахи от сорта: \"Аз няма да ти проговоря\" или \"Ако излезеш от къщи вобще не се прибирай\"


Опитвала ли с е физически да те спре да излезеш?


Случвало ли се е да не те пуска обратно в къщи\"


Затваряла ли  е телефона когато говориш?


Казвала ли е неща от сорта: \"Не мога да повярвам че си направил/помислил  това\" или \"Как можеш да кажеш такова нещо\"

Извиняваш ли се често на майка си?


Правила ли  е генерални заплахи като;\"Ако не направиш еди какво си ще съжеляваш  до края на живота си\"


Имало ли е заплахи от сорта: \" Ако не направиш това ще видиш какво ще ти се случи\"

Казвала ли  е \"Не съм те питал/а какво искаш\"

Казвала ли е \"След като живееш в къщата ми/ни ще съблюдаваш моите/нашите правила

Казвала ли е \"Не си и помисляй да... \" или \"Недей да бъдеш толкова груб/а\" или \"Недей да бъдеш такъв егоист\" или \"не се отнасяй с такова неуважение\"

Казвала ли е \"Така не се разговаря с майка\" или \"Да не съм чула това друг път\"
   
 
Злопаметна ли е? Казва ли неща като
\"Аз никога няма да ти простя това\" или \"Ако направиш еди какво си аз никога няма да ти простя\"


Казва ли за други хора \"това каквото той/тя направи е непростимо\"


Трудно ли и е да си признае че не е била права?


Трябва ли тя обезателно да има последната дума?


Важно ли е за нея винаги да е права?


Кара ли те да се чувстваш отговорен за нейните чувства (за нейното щастие, нещастие, ранимост или разочарование)?


Казва/ла  ли ти  че е разочарована от теб?


Казвала ли е някога  че не заслужаваш нещо? Например \"Ти не заслужаваш това което аз/ние правим за теб\"


Поставяла ли е под въпрос интелекта ти казвайки неща като: \"Смяташ се за много умен/умна но не си\" или \"Не си толкова умен/умна колкото ти се иска\" или \"Ако си толкова умен/умна как можеш да направиш нещо толкова глупаво\"?  или  \"Защо не помисли за това\"?


Казва ли с разочарован тон \"Би могло по-добре да направиш това\"?

Когато казваш нещо  доближаващо се  до истината или когато показваш че е лицемерна чувства ли се заплашена и казва ли неща като: \"Не ми се прави на умен/умна\" или \"Това са пълни глупости\" или \"Нямаш представа за какво говориш\" или \"кое ти дава право да казваш това\"

Заплашвала ли те е с изказвания като\"Ако още веднъж направиш това...\" или \"Като те хвана следващия път...\" или \"това е последния път...\"

  

Зукини, нямам нищо против теб(как обичам този израз)ама не си ли мислиш, че всъщност въпросите ти са доста  тенденциозни? Може би искаш да си отговориш на всички тях за себе си?
Сори за спама.Пиша тук, защото ти явно четеш предимно в тази тема.

аист, аз пък не мисля, че въпросите са насочени тенденциозно към осиновителите, а по скоро към детсвото на цукини. предполагам е имал доста строга майка, знам ли, мога само да гадая. може би точно това ръководи и начина му на мислене спрямо връщане на дете в дом след осиновяване, като напълно приемлива алтернатива, което е обяснимо.
аз не разбрах кой сравнява връщането в дом с разсиновяване, ама се надявам да ни обясни автора на изказването.
а и какво значи връщане обратно в дома. оставяне за малко ли . защото за мен логичното е, след като са минали делата и върнеш детето в дом да се започне после и дело по разсиновяване. иначе защо да се връща детето, само за временно отглеждане ли.
абе не ми е ясно и това е.  въпроси много, отговори малко.
ще е добре цукини да каже аджеба какво има предвид, за да не умрем в неведение. явно го стяга някъде обувката. моята лична версия е, че или е израснал с майка-деспот, било то осиновителка или не, като съм склонна да мисля, че е първото, инак нямаше точно в този форум да раздава квалификации, или пък е в предродилна депресия. или пък жена му е осиновена, да речем и има лош опит. или пък е осиновявал и е връщал дете, или пък не е.
и като пасионирана клюкарка, естествено ми е интересно да науча истината.
а въпросите са ми чужди, честно казано. поне аз не идентифицирам моята майка с тях. ако са свързани с майката на цукини или негов много близък човек, наистина ще да е имал отвратно детство.

Да де, това имах предвид под тенденциозни-иска да си отговори на нещо чоекът!

Зорница,

Много се радвам за сестра ти, за дечицата и за цялото ви семейство. Наистина е трудно и понякога ни се струва, че повече не можем да издържим, но... нали си чувала за неограничените човешки възможности.

Бъдете живи и здрави! Много любов и щастие!

И аз се радвам за вас, много се радвам и никога не съм се съмнявала, че ще издържите, но... за съжаление трябва да ви кажа, че периодът на адаптация не е приключил, има още доста време, но щом сте стигнали до тук, ще издържите и останалото, а после е весело 

Золрница ,аз съм в бебешкия период и аз и дететето ми, но на кратко БРАВООО!
така насърчавм и детето ми и мъжа ми, а сега е ред на родата те не се спукаха да ме окуражават.
Пожелавам бързо влизане в релсите на цялото ви семейство!
Целувки на дечковците!

Зорница, много се радвам, че сте преодолели първото препятствие по пътя. Доста се бях притеснила, защото ... (обясних ти на мейла). Стискам палци вече да нямате притеснения, а само радост от детския смях в къщи. Вие сте силни хора, които се обичат и подкрепят и заедно ще вървите напред към пълното щастие.
Поздравявам цялото семейство и да нацелуваш малките сладури - разбойници. (Надявам се скоро да ги видя и да направя лично това)

прекрасна новина. вярата ми в здравината на женската психика е непоклатима. има тежки периоди, но природата явно си знае работата.
живи и здрави да са цялото семейство и вие, за да ги подкрепяте и да им помагате.

Ей това е най-важното! Знаех си че ще се справят с ваша помощ ....

На мен пък ми е мъчно за Зукини.... горканчо той...


Зорница, радвам се много за вас! Прегърни сестра си

Хубаво е, че облаците малко са се разсеяли.
Разбира се, че понякога началото е доста трудно, но сестра ти и малчуганите са късметлии с такива всеотдайни близки. Ти си разбрала най-важното, тази проста и така непосилна понякога думичка: търпение.
Желая ви все така сплотено семейство!

Това е най-прекрасната новина.Късмет и търпение.Мноооого силни прегръдки за всички вас и топли целувки за двете малки човечета.

Зорница, късмет и любов на всички!
Четях и не намерих думи, които да изглеждат поне малко смислени. Радвам се за вас!

В смисъл - от думите, които исках да напиша.

Да се присъединя и аз  - радвам се, че нещата при вас се развиват в положителна насока и сестра ти е превъзмогнала кризата!
Дано всички излезете от този труден период по-силни  отпреди!

Дълго се колебах дали изобщо да изказвам мнението си, но нали това е смисъла на форума в крайна сметка и реших да не задържам мнението си за себе си. Някой беше писал, че деветте месеца бременност подготвят родилката да стане майка и да свикне лесно с бебето.Като майка на две рождени деца съм убедена че е така и това е огромно преимущество.Въпреки тези дълги 9 месеца, въпреки копнежа по детето през тях, въпреки че дори съм говорила с децата в утробата си и накрая буквално съм ожидала да излезе, да го видя, докосна, целуна, въпреки това изпаднах в следродилна депресия  и след двете си раждания.Стояла съм с бебето на ръце, гледала съм го с ясното съзнание колко силно съм го желала и все пак беше едно непознато за мен човече, което дни наред не можех да нарека по име, защото някак не беше реално и то просто беше "бебето", което тепърва трябваше да опозная, с вида и нрава на което тепърва трябваше да свикна.
Разказвам така подробно чувствата и усещанията си от ражданията на децата си, за да избия от съзнанието на някои заблудата, че с раждането ставаш майка орлица и заобичваш лудо детето си още от момента, в който го зърнеш. Хора сме и имаме нужда от адаптация, това с любовта от пръв поглед и стрелите на Амур, които те пронизват го има само в приказките и мечтите на лековерните.В живота няма такива мигновени привързаности, това осъзнах и аз, жената която ако има някакво призвание, то това е да бъда майка.Сега може да се каже, че съм отдадена, орлица и т.н. но това не ме връхлетя на родилната кушетка, със зърването на безценните ми рожби.
В този ред на мисли, представям си колко по-трудно и колко по-дълъг е пътя на опознаване, обичане и привързаност, до лудата и сляпа майчина обич, когато ги е нямало тези все пак подготвящи девет месеца.Точно по тази причина свалям шапка на вас, майките осиновителки във форума.Но тук възниква в мен един доста съществен въпрос-тази жена, която е понесла товара да стане майка на две деца едновременно и съвсем нормално, това се е оказало доста трудно, та тя ако не съумее да излезе от депресията си и да приеме децата, какво става с тези деца тогава.Мисля, че промяната в средата е шокираща и за дечицата.В тези моменти вие споделяте с колко внимание и любов ги обграждате и какви неистови усилия полагате за да се почувстват те желани, обичани и в своя дом, при мама и тате.Тук как ли се чувстват обърканите и без това деца?Няма ли опасност да усетят нежеланието на мама да са нейни деца, суетнята на родата около нея, притесненията на възрастните и всичко това заради тяхното присъствие.Децата знаете по-добре и от мен са много чувствителни и усещат всичко, не могат да бъдат излъгани, независимо колко малки са, наречете го дори интуиция.
За мен чувствата на децата и психическата им стабилност са по-наболелият проблем в случая.Който не е съгласен с мен нека не ме анатемосва.Изразявам мнението си, точно както всяка една от вас и ако не се слива с общата маса, не означава че заслужавам бесило.

Най-напред и аз да кажа, че се радвам, че със сестрата на авторката нещата са започнали да се пооправят. И дай Боже, да се оправят докрай.
Проблемът според мен е в това, че тя не е изживяла докрай болката от невъзможността да има биологично свое дете. За да е сполучливо едно осиновяване, според мен, това е първото условие. Да си надживял тази болка. Има ли остатъци от нея - те винаги ще мятат отношенията между родители и деца. А всички сме съгласни, че това не е добре нито за едните, нито за другите.
Ясно е, че любовта не идва изведнъж, че човек понякока се учи да обича, а понякога любовта идва постепенно с грижите (говорим за любовта към децата). И че е необходимо много търпение и всеотдайност - особено когато се осиновяват по-големи деца. Но съвсем естествено идва и другият въпрос - но ако тази любов, въпреки цялото търпение, въпреки всички грижи и старания не се появи? Тогава какво правим с децата и с родителите? И не можем да си затваряме очите, че няма такива семейства с осиновени деца, че няма такива драми. Мисля, че точно този проблем се опитват да видят и Магьосникът и Цукини. Ясно е, че връщането в дома е най-крайното и последно решение и не винаги най-правилното. Но дали в някои ситуции не е по-добро от това детето да израстне в атмосфера, че е изоставено, после осиновено, за да удовлетвори някои психически потребности на родителите си, а въпреки това е нежелано. Няма ли да остане у него чувство за вина, не говоря за болката и другите психически травми. Ясно е също, че връщането обратно в дома също е свързано с травми. Нещата не са еднозначни, не стига понякога само да си даваме по един шамар и да си седнем на задните части, да се стегнем и нещата ще се наредят, ще заобичаме децата си и ще бъдем щастливо семейство. Защото хората сме различни и всеки различно се справя с проблемите. Интересно ми е, какво Теа мисли по този въпрос като специалист.
Не пиша редовно при вас, макар че се старая да ви чета по възможност често. И да ви кажа, когато преди около 3 години започнах да влизам тук, нямаше толкова агресия към другите. Напоследък си мисля, че този форум е станал като кръжок за взаимно обожание - този, който изрази друго мнение е аут. А така не бива. Това никому не служи.

Ами ще си позволя да не се съглася с това - когато ни предложиха Исак бях бременна и с ясното съзнание, че ще имам свое биологично дете. Това не ми попречи да преживея следродилна депресия, когато го взехме. Когато се роди Дара - толкова безкрайно желана и както казва мерипопинс, 9 месеца чувствана, също изживях следродилна депресия - да, не бях на антидепресанти, но не беше лесно нито за мен, нито за околните.
Мерипопинс го е казала много точно, като добавиш и това, че обикновено хората, осиновяващи деца дълго време са съжителствали без връзката им да е обременена с грижата за нещо толкова крехко и изведнъж животът им се променя коренно - следродилната депресия след осиновяването е нещо съвсем нормално.
Има огромна разлика, обаче, в раждането на бебе и осиновяването на по-голямо дете. При раждането се появява едно бебе, което не може да оживее без вас - трябва да го преобличате, храните, оригвате, да го носите насам-натам, когато е гладно или нещо го боли - то реве, показвайки, че неистово се нуждае от вас. Едно дете, осиновено на по-голяма възраст, реагира по обратния начин - когато най-много го боли от промяната, то постоянно се стреми да ви провокира, естествено несъзнателно. Не е лесно да бъдеш майка на дете, което постоянно ти показва, че не те иска за майка, на дете, което те нарича "лельо" или нарича "мама" всяка срещната жена на улицата, дете, което не знае какво е семейство и постоянно търси, кой да го вземе - един рефлекс, който при Исак продължи около 6 месеца.
Проблемът е, че хората не са подготвени за подобна реакция и тогава депресията става още по-голяма. Започват да валят въпросите "Ами ако не ме хареса?", "Ами ако никога не ме поиска за майка?" и т.н.
Това, обаче е нещо, което само родител, минал през този период може да разбере.

аз само ще попитам ако за 14 дни, говорим за дни дори не за седмици, трудностите и разликата в очакванията докарват някого до такъв срив - то какво ще се случи след 14 години например?
разбирам след- акта на раждане или осиновяване - депресията, но не и за по-малко от две седмици....това ми е непонятно
за мен това говори или за крайна психическа нестабилност /и при рожденни майки я има и последиците са жестоки за децатна и за цял живот/ или за неверни очаквания и крайна липса на информираност по въпроса, с какво се захваща човек /пак го има навсякъде и при родилките и пак последиците може да са тежки/
но с едно съм съгласна - не съм убедена при условията в Бг дали една майка-депресантка не е по-добрия вариант от домовете

надявам се жената да получи адекватна помощ, да намери сили да се бори за себе си и двете си деца
успех

Много ми е интересно как някой може да определи дали една майка е добра или не. Това има привкус на кампанията на Министерството на труда за отговорното родителство. Никой не може да даде определение какво е това отговорно родителство, но сме въвели наказания за родителите, които считаме безотговорни. Не сме помислили как да помогнем, така, че да станат отговорни - нали разбирате, обаче ги наказваме.

Не знам Зукини кой си ти, ама ми звучиш да си като от това Министерство.

ами да оставим всичко на самотек щот не може да дадем определение
има си определения и затова има организации и съд за тези, които считаме че нарушават законите и определенията заложени в тях....
не може да се мисли така - "не можем да съдим"....ми ако не съдим, то кой?
и още повече за деца и родители, когато децата са винаги малко или много наши "роби" както твърдят източните учители, и напълно зависят от нас - особено в първите години когато не могат и да се защитят, и да си кажат какво им се случва....
всеки трябва да има мнение по въпросите, защото хората без мнение се манипулират най-лесно...дори да е грешно мнението, човек може да си го коригира с времето, но човек без мнение...няма шанс нито да се коригира, нито нищо, поне докато не си изгради лично мнение по въпросите

аз не знам за какви анкети става дума, но анкетата по принцип /може би не в случая, но принципно/ е начин да се сверят часовниците на хората , да променят разибранията ни за "добър" и "лош" спярмо днешните тенденции....и начин да се открият новите тенденции в обществото, да се види обществената нагласа, да се открият проблемите в обществото.....