Какво мислите за редукцията на ембриони?

Хедра ,
защо не  отговориш на мен конретно, ами се чудиш какви общи приказки  да измислиш ?
постингите  ти са отврателни , както е отвратителен начинът , по който се измъкваш ,
въобще от теб лъха един отблъскващ  фанатизъм , описан и в профила ти ,
 с това кърмене сте се побъркали , честно казано , само виж с какви мисли си се ''окичила ''
 

Шттт, сега ще дойде гвардията ...
Значи зачеването на близнаци става когато в рамките на един цикъл едновременно се развият два доминантни фоликула в яйчниците  и от тях се отделят две яйцеклетки и се оплодят и имплантират успешно. Тоест това може да се случи на всяка жена на практика Става дума за разнояйчните близнаци. При еднояйчните в процеса на делене оплодената яйцеклетка се разделя, но те св случават по-рядко от разнояйчните. Това оффтопик като пояснение към мнението на хедра, която не знам защо отклони темата. Неясноти има около всяко ново нещо особено пък много са, когато човек не е запознат с него в детайли, а с поначитане тук там.

Зная, че ще разсърдя доста момичета, но съм впечатлена от постовете на Хедра. Впечатлена съм и от страхотно мекия изказ, добронамереност и желание за споделяне на важни факти. Предвид, че не веднъж съм констатирала нейната компетентност в постовете й, то в случия мога само да застана зад нея. И то не зад нея като лицето, решило да се "заяжда", както се опитвате да я изкарате, а като Човекът, който винаги е готов да помогне с необятните си знания!

Хедра е страхотно позитивен човек, открояващ се и безумно добронамерен!

Момичета, нека тази страхотна тема се доразвие без нападки и лоши мисли, защото е нужна на много потребители!

  ana_karenina 

Не упреквам никого. От личен опит знам какво е да се бориш с безплодие - и то не два месеца, а цели пет години. Когато окончателното становище на лекаря беше, че единственият ни шанс да имаме биолигично дете е ин витро, и двамата със съпруга ми отказахме. А главната причина беше именно изкуственият подбор. Скоро синът ни ще навърши три години. За нас беше важно да имаме дете, но не на всяка цена. Въпрос на морални приоритети и ценностна система.

hedra може да е много компетентна в други области, но точно в тази не е . ще цитирам една мисъл на моя много умна приятелка и лекар, която по повод тази дискусия тук каза - най-страшно е не незнаенето, а поназнайването.
никой не се опитва да изкара, че hedra се заяжда - моля, не принизявай дискусията по този начин. няколко хора тук твърдим, че hedra, поради поназнайването си и априорната си нагласа към темата, манипулира общественото мнение за негативно отношение към асистираните репродуктивни технологии. като си позволява да твърди неверни неща, позовавайки се уж на достоверни източници. когато я засякоха, започна да се измъква назад и встрани - меко и елегантно. не знам защо го прави всичко това, но е вредно. много е вредно.

знаеш ли, Lioness, именно интелигентният и компетентният човек може много лесно да заблуди останалите в компетентността си. никой не е вездесъщ, нито разбира от всичко.

Редукцията на ембриони е част от инжитро процедурата.  В Канада не се покрива от никоя застраховка и всеки си плаща от джоба. Затова пробват да имплантират по много ембриони.  Който го е страх от мечки не ходи в гората - няма какво да се обсъжда този въпрос с редукцията - приемате, че това е част от цената. Иначе рискувате недоносени бебета с увреждания. Даваха по ТВ за семеиство , запазило 3 ембриона -раждат се 3 преждевреманно  - оцелява едно. За двете родителите подписват за спиране на реанимацията поради сериозни увреждания на мозъците. Съжаляваха , че не са направили редукция.

Нямах нерви да чета цялата тема. Някои мнения направо ме изумиха с безочливостта на авторите си. Ситият на гладния не вярва.

ЗА редукцията съм - тя е част от медицинска процедура и има достатъчно основания да се прави.

По останалата част съм съгласна с Jam.

jam, съгласна съм с принципността на твърдението, че най-страшно е не незнаенето, а поназнайването.
Но, съгласи се, друг важен принцип, с който живеем, е че всеки има право на мнение, а форумите са трибуна за тези мнения.  . И лично за себе си не намирам в постовете на hedra нищо манипулативно, никакъв отблъскващ фанатизъм, побърканост или разни други определения, които си остават като изблик на емоция, но не и нещо полезно за темата.   
По-лошото е, че долавям нотката на Разделението - между майките, имащи нужда от АРТ срещу тези, дето нямат и никога не са имали. И то само защото hedra написа нелицеприятни вероятности (изрично подчертавам, че аз лично не ги приемам за истини), което лично за мен е колкото интересно, толкова и страховито.

Относно редукцията на ембриони  - приемам я, въпреки, че зная за случай, при който редукцията на половината ембриони прекъсна една силно желана бременност. Всъщност, не точно приемам, а бих оставила решението да го вземе докторът, на когото имам пълно доверие. Точно поради това, което изтъкваш и ти,  jam, че поназнайването няма нищо общо със знанието.

Тц. Хедра още в първия си постинг, който разбуни духовете, си каза ясно, че споменава неща, които е чела някъде - както са чели по нещо и някъде повечето майки. После (още преди някой да се издразни, защото си има опит във форумите) си даде сметка, че вероятно ще стане патардия и е по-добре да провери нещата по-надълбоко, съответно си даде труд по въпроса и оттам нататък изостави част от посоките. Но пък възникват други въпроси и посоки, за които ми е интересно, а сблъсъкът на мнения и корективът от по-знаещи ми помага да си оформя собствена представа.
Чак се поласках от идеята, че може да ми хрумне да манипулирам общественото мнение - в темата пишем 3-4 човека, както се вижда, при това повечето са от противоположната страна А собствена кауза си имам - нямам нужда от нови, много е изтощително
Сега сериозно - не, не съм негативно настроена към АРТ - но пък ми е по-лесно да гледам на нещата без емоция и да не смятам за табу да се обсъждат и известните рискове, които носи, защото не съм лично обвързана. Това изобщо не го отричам - не е възможно да застана от другата страна и да гледам от там, но и не оспорвам как изглежда - само се интересувам и съответно с други въпроси и насоки си изяснявам нещата.
В тази връзка - какво смятате, че трябва да се говори за АРТ пред обществото? Само страната му, че помага на семействата с проблеми да се сдобият с дете, защото в противен случай хората поради незнание или поназнайване могат да решат, че е някакво зло?
Cygnus, пределно съм наясно как се получават близнаци - както съм наясно и с теорията, че повечето бременности започват като близнашки, но в огромния брой случаи още преди установяването на бременността остава само едно ембрионче, а при някакъв процент второто се изгубва в началните седмици. Въпросът беше, че има и силна наследствена връзка за склонността първо да се отделят 2 яйцеклетки и второ да се износи двуплодната бременност - което е неоспоримо.Останалото беше мои размисли по въпроса, неподкрепени с нищо - изрично го казах.
Ана Каренина, принципно избягвам да отговарям на лични нападки, които освен всичко друго никак не са по темата, защото това хем не води до никъде, хем ще е неприятно за всички. Пък и не виждам какво мога да ти отговоря, след като не поставяш въпроси. Ти казваш, че ти звуча отвратително - твое право е, няма как да променям нечии чувства, а и не бих си дала труд да го правя, честно. Хабене на време е, пък и съм достатъчно голяма да знам, че нито е възможно, нито е нужно да се харесваш на всички - приемам емоциите ти без всякакво съмнение и съм убедена, че са заслужени от твоя гледна точка.
Ако имаш конкретен въпрос или разяснение по нещо, което не ти се струва вярно и можеш да дадеш повече информация за мен и за останалите, които четат, много ще се радвам да се включиш продуктивно в дискусията. Останалото е хабене на емоционална енергия - всеки от нас има накъде в по-хубави посоки да я насочи, нали?

Случайно, ровейки в профила на един потребител, попаднах на тази тема. Стана ми интересно какъв спор се е завихрил. Не можах да изчета абсолютно всичко, но придобих впечатление за какво става въпрос.
Ще започна с това, че работя в болница. От това става ясно, че имам възможност да бъда свидетел на всякакви видове бременности и раждания. Многоплодните бременности са риск и за майката и за бебетата и то много голям. И лекарите винаги предпочитат да правят редукция, независимо от начинът на зачеване на тези деца. Преждевременното раждане на многознаци е само една част от причината, усложненията по време на бременността и рискът за живота на майката - също. Няма да изпадам в подробности по тази тема с усложненията, защото не искам да всявам страхотии и ужаси.
Вярно, ще кажат някои, че и едноплодна бременност крие рискове. Да, така е, не споря. Но, когато има възможност този риск да се намали, аз съм с две ръца "за".
Относно противопоставянето на заченати след АРТ и по "нормалния" начин деца - в този първи пост не намирам такова разделяне - като гледам става въпрос само за "изкуствено" създадените деца. Затова ще се огранича в тази насока. Не ми се иска да използвам изрази, които звучат грозно, но ще го направя, защото от "другата" страна съм чувала подобни неща - та, когато една жена едва ли не не се е разкрачила и вече е бременна, на проблемът със създаването на потомство се гледа по един начин. Но, когато става въпрос за жена, която години наред се пробва и не става, тогава нещата придобиват друг смисъл. За такава жена, стремежът да има свое дете я кара да преживее какво ли не в името на заветната цел. Подлага се на какви ли не изследвания, процедури, повечето от които болезнени и скъпи. И, ако има късметът да види двете черти от положителния тест, за нея единствената цел става да роди дете. В този момент тя е готова на всичко, за да задържи това бебче. И ако се случи така, че след трансфер, останат повече от 2 бебета, нормално е да преживее много по-силни и големи страхове дали тази бременност ще завърши с раждане на живо дете. Затова една жена, преминала през всякакви трудности, за да има дете, би се съгласила на редукция.
Стори ми се, че мернах нещо и за сравняването на аборта с редукцията - жена, минала през АРТ не би направила аборт по желание никога, но би направила редукция - причините са ясни - абортът напълно унищожава бременността, а редукцията я запазва и намалява рисковете.
И още нещо - за "естествения подбор" - щом една двойка тръгне към АРТ, значи вече не може да се говори за такова нещо. По тази логика трябва да не се правят АРТ, защото така налага естественият подбор.

Както споменах по-горе, същата логика би трябвало да се приложи при антибиотиците, а защо не и при ходенето на зъболекар.

Моля, спрете с личните спорове, защото темата се размива, а е интересна и би могла да бъде полезна някому.

Признавам си, че съм нищожно запозната с проблема и бих искала да попитам дали на жените подлагащи се на асистирано забременяване им се казва, че би могло да се стигне до редукция на ембриони? Знае ли се още преди евентуалното забременяване, че един ден може човек да се изправи пред тази дилема, т.е. лекарите обясняват ли всички етапи през които (евентуално) ще се премине, за да си даде реална сметка всеки дали би могъл да живее с тази мисъл или не? Аз например не съм толкова силна психически, със сигурност ще мръдна ако премина през редукция на ембриони. Процедурата ми се струва много жестока. Аз досега не знаех, че АРТ и редукцията на ембриони са толкова често свързани.

Терминаторе, регистрира се специално за да напишеш постинг по мой адрес ли - доста съмнителна чест ми оказваш
В грешка си - мляко нямам, дъщеря ми е на 3,5 г и съответно млякото е само капки, което е нормалното за този етап.
Питаш как се става акредитиран консултант - в момента в БГ са достъпни два начина, като за всеки първо е необходимо кандидатите да отговарят на определени условия, за да бъдат одобрени и допуснати до обучението.
Единият е да се мине обучение за ръководител на групи Майки подкрепят майки в рамките на програмата на Уницеф за защита, подкрепа и насърчаване на кърменето и след приключването му да се получи официален сертификат от Националния комитет по кърмене (което направихме 8 момичета преди почти 2 години). Дейността на сертифицираните момичета се ръководи от Комитета по кърмене и три от тях продължаваме да работим към Консултативния кабинет по кърмене под прякото ръководство на д-р Анета Попиванова.
Другият вариант е да се мине дистанционното обучение на Ла Лече Лига - международна организация с 50-годишен опит и традиция в обучението на майки-лидери на групи за взаимопомощ (което също завършвам и очаквам официалната сертификация; обучението е още по-продължително и продължава често около година и нещо-две години). Този тип дейности често са трамплин и начална крачка към международната сертификация за IBCLC - international board certified lactation consultant - което е най-високата степен за всички, които действат в това поле. Това ми е в плановете за следващите 3-4 години, ако успея да се справя дотогава с всичкото учене, което изисква.
Колкото за обвиненията в компетентност по всички въпроси - цитат, моля. Чета (без претенции да знам всичко за всякакви неща, реално много рядко се включвам в теми извън кърмаческите - точно тази обаче ме вълнува в момента, нагоре съм казала по какви причини и си сверявам часовника за това, което знам оттук-оттам и какво още мога да науча), казвам какво мисля - и съответно задавам някакви въпроси, каквито ми възникват, прочитам мненията, задавам нови въпроси... така се прави дискусия, нали И ако от нея се изключат безперспективни лични нападки и абсолютно неконструктивни постове, се получава даже интересна и вероятно полезна дискусия.
Съгласна съм, че е много грозно да се преценява майчинското чувство само въз основа на това дали една жена лесно или трудно е успяла да стане майка и че могат честичко да се намерят кофти мнения в тази посока. Често съм си мислила същото - че в общия случай на желано дете няма разлика в любовта, само в страховете... логично оттам идват всички различия и различните решения.

Да, всеки който се подлага на АРТ е запознат с риска от многоплодна бременност и евентуална редукция.
Но не е вярно, че токова често се налага редукция. По-скоро се случва рядко.
Ако не си достатъчно силна психически, просто се отказваш и не правиш АРТ. Но който е решил да се бори докрай, трябва да е подготвен да взима решения, повечето от които не са леки.
На мен ми върнаха 3 ембриона, толкова имах, а и толкова са разрешени по закон за моята възрастова група(има и други показатели като брой опити и т.н.). Много малък беше шанса да се хванат и 3-те, но ако се случеше щях да направя редукция на 1 ембрион и да се опитам да износя другите  две бебета. Е, хвана се само едничко, дето си спинка кротко до мен. За това прекрасно същество си струваше да преживея  10 години на болка.
Но както беше написал някой по-горе- сития на гладния не вярва.

Абсолютно съм съгласна с това.
Четейки я, се чудех, дали Людмила, като човек, който до известна стерен се е сблъскал с този проблем, осъзнава
какъв нож с две остриета е тази книга. Мисля си, че освен това, което ти си споменала Cygnus, книгата би могла да насади и чувство за вина и страх в хората, на които се налага да се подложат на АРТ.




Това е, което мисля и аз по въпроса.

Убедих се, че има теми, в които начетеността и информираността не са достатъчни, седят някак сухо, и като закърпени твърденията.
Точно по тази тема, едва като нещата минат през филтъра на сърцето и преживяното, можеш да се произнесеш адекватно.