Фалирал нацист издал Ане Франк
Срещу 320 флорина Алерс изпратил 8 евреи на смърт
Людмила Габровска
Антисемити обявяват дневника за фалшив
Бащата Ото Франк, който намерил и издал дневника на дъщеря си. Единствено той се спасил като по чудо от газовите камери и починал през 1980 г.
Трагичната орис не спира да преследва Ане Франк дори след смъртта є. Десетилетия след като дневникът є става световноизвестен, се намират "историци", които го обявяват за фалшив. Един от тези антисемити е Робер Форисон, който в книгата си "Фалшивият дневник", издадена и на български през 2002 г., твърди, че откровенията са изфабрикувани от баща є Ото Франк с цел да спечели пари. Форисон няма основания за такива твърдения и предизвиква гнева на хиляди антифашисти. Някои от тях дори неколкократно го пребиват пред дома му в Лион. Неговите "изследвания" обаче не могат да спрат многото хора, които ежедневно посещават музея на холандската девойка в Амстердам.
В предната част на къщата се намира централният офис на фондация „Ане Франк", която има клонове в Берлин, Базел, Виена, Лондон и САЩ. А книгата е преведена на повече от 60 езика, на Бродуей се играе спектакъл по нея, няколко пъти са снимани и филми. Посещенията в музея никога не секват и сред многото снимки и документи най-силен интерес предизвикват скромните червени тетрадки, пред които Ане Франк е споделяла мислите си. В една от тях на 19 ноември 1942 г. тя пише през сълзи: "Немците звънят на всяка врата, за да проверят дали в къщата не живеят евреи. Вечер, когато падне мрак, виждам върволица от добри, невинни хора и плачещи деца. Те крачат ли, крачат, унижавани и бити почти докато се строполят на земята. Никой не е пощаден - старци, бебета, бременни жени, болни - всеки и всички маршируват към смъртта."
През 1941-ва на бюрото - любимото є място, тъй като мечтаела да стане писателка.
Кой е предал Ане Франк? Този въпрос тревожи историците повече от 60 години. Холандската девойка, описала ужаса на войната в своя дневник, е известна по целия свят. За съжаление - след смъртта си. Като много надарени деца и тя мечтаела да стане писателка и доверява скритите си мисли в тайна тетрадка, издадена на десетки езици, включително и на български през 1985 г. Наречен "Задната къща" дневникът е покъртително свидетелство за страданията по времето на Холокоста. Както е известно, 25 месеца семейството на Ане се укрива на тавана на една кантора в Амстердам, на ул. "Принсенграхт" 263, заедно със семейство Ван Даан и стоматолога Алберт Дюсел.
Една августовска сутрин през 1944 г. анонимен глас се обажда в полицията и съобщава, че евреи живеят нелегално на този номер. Малко по-късно нацистите нахлуват и арестуват всички. На 3 септември те са изпратени в концентрационни лагери. От 8-те затворници оцелява само бащата - Ото Франк. Именно той намира и издава дневника на дъщеря си през 1947 г. Малко по-късно започват и първите разследвания. Кой е анонимният предател, заради когото невинните хора намират смъртта си, дълги години не е ясно. Сред първите заподозрени е Вилем ван Маарен, управител на склада под скривалището. Пред свои близки той споделял подозрението си, че на горния етаж
вероятно се крият евреи
Пред полицията обаче категорично отрича и затова е освободен поради липса на доказателства. Оневинена е и чистачката на склада, съпруга на неговия заместник, която също се съмнявала пред приятелки, че в къщата се крият хора. Въпреки липсата на категорични улики, двамата са основните заподозрени от обществото, което жадува фашистите да получат възмездие.
Нов обрат в мистерията настъпва през 1963 г. Тогава ловецът на нацисти Симон Визентал прави свое собствено разследване и стига до името на Карл Йозеф Зилбербауер, ръководител на множество арести. Той признава, че предателят е доверено лице на полицията, но до смъртта си повтаря, че не знае неговото име. Разпитван многократно, той описва само една картина - стъписаните хора, които почти припадат от ужас при нахлуването му. "Започнаха да бягат във всички посоки и да подреждат куфарите си - спомня си бившият полицай. - При мен дойде един човек, който се представи за Ото Франк. Той взе ръката на едно малко момиче, за което казах:
"Какво хубаво дете имате!"
Едва ли тези думи са най-подходящото, което Зилбербауер е могъл да каже на уплашената Ане Франк. Каква е била нейната реакция и последните є минути преди арестуването, никой не знае. Нацистът не казва нищо повече и затова през следващите десетилетия историята отново потъва в забвение. Периодично се появяват публикации, посочващи един или друг нацист, но без конкретни доказателства.
Ане със сестра си Марго и майка си в безгрижните години преди войната.
Едва през 2002 г. истината излиза наяве. Оказва се, че анонимният глас, осъдил евреите на смърт, е техен близък познат. Името му е Антон Алерс и в началото на войната поддържал делови взаимоотношения с бащата Ото Франк, който имал фирма за търговия с пектин "Опека". Като член на Холандската нацистка партия Алерс често го изнудва за пари, за да не пусне донос срещу него, че уж развива подривна дейност. Изнудванията продължават до 5 юли 1942 г., когато по-голямата сестра - Марго - получава призовка за депортиране. Светкавично семейството се подготвя за нелегален живот. За да не будят съмнение, те не вземат почти никакъв багаж, а само това, което е на гърба им. В дневника си Ане пише, че в горещия юлски ден едва не се задушила от жега, примирайки по многото катове дрехи, които щели да бъдат единственото им имущество. След като се скриват на тавана в кантората, за което ги уреждат поддръжници на евреите, те са подложени на голяма оскъдица. През деня не смеят да станат от леглата, за да не се чуят стъпките им, не могат да пускат вода в тоалетната и да светват лампи, нито да излизат навън. 25 месеца семейство Франк и още четирима души прекарват затворени между стените
с оскъдна храна, носена им нелегално от приятели, които рискуват живота си с това и под непрекъснатата угроза, че могат да бъдат открити от нацистите. Как се стига до фаталния ден през 1944 г., когато невинните жертви на фанатизма тръгват към концентрационните лагери? Според историците въпросният Антон Алерс, който по природа е себичен и алчен човек, фалира. До този момент той пази тайната за скритите евреи, за която Ото Франк му плаща преди това, като последен вариант. Известно е, че за всеки предаден евреин се плаща добра сума. А какво остава за цели осем. Затова Алерс не се колебае и жаден да получи 320 флорина - които всъщност съвсем не са голямо богатство - звъни в полицията. Оттам нататък историята е ясна. Двете сестри Марго и Ане умират от коремен тиф в Берген-Белзен няколко месеца преди освобождението на Холандия, майка им Едит загива в Аушвиц, следите на останалите кавартиранти също се губят в газовите камери.
Зад този дървен шкаф е вратата, през която се влизало в скривалището на евреите.
Оцелява само бащата Ото
Странно е обаче, че той защитава Алерс след войната и не дава никакво подозрение да падне върху него. На какво се дължи това, разкрива историчката Керъл Ан Лий. Според нея фирмата за търговия с пектин на Ото Франк сключвала нелегални сделки с нацистката армия и по тази причина той имал причина да мълчи. Алерс използвал тази информация, за да го изнудва. За да не бъде обвинен в сделки с фашистите пък, Ото Франк крие тази информация след края на войната. На това се дължи и защитата му на Алерс, когото непрекъснато посочва като напълно невинен.
В полза на тази версия са и сведенията на сина на Алерс - Антон, който твърдял, че баща му често се хвалел с "геройството" си. Нацистът бил много горд с факта, че изпратил невинните хора на смърт и дори се фукал с един свещник, откраднат от скривалището.
Дали тази версия е автентична, няма стопроцентова сигурност. Безспорно е обаче, че фактите говорят най-силно в нейна полза. Все още има историци, които отхвърлят възможността Алерс да е предател и Франк да е въртял нелегална търговия с цел да помогне на семейството си. По-важно обаче е друго - че дневникът на Ане Франк, написан със завладяваща сила, продължава да е едно от най-потресаващите свидетелства за Холокоста. И днес, когато антисемитизмът все още е жив в някои общества, не е излишно да се напомня за това.
на това попаднах тази сутрин,някой може ли по-подробно инфо да даде
Срещу 320 флорина Алерс изпратил 8 евреи на смърт
Людмила Габровска
Антисемити обявяват дневника за фалшив
Бащата Ото Франк, който намерил и издал дневника на дъщеря си. Единствено той се спасил като по чудо от газовите камери и починал през 1980 г.
Трагичната орис не спира да преследва Ане Франк дори след смъртта є. Десетилетия след като дневникът є става световноизвестен, се намират "историци", които го обявяват за фалшив. Един от тези антисемити е Робер Форисон, който в книгата си "Фалшивият дневник", издадена и на български през 2002 г., твърди, че откровенията са изфабрикувани от баща є Ото Франк с цел да спечели пари. Форисон няма основания за такива твърдения и предизвиква гнева на хиляди антифашисти. Някои от тях дори неколкократно го пребиват пред дома му в Лион. Неговите "изследвания" обаче не могат да спрат многото хора, които ежедневно посещават музея на холандската девойка в Амстердам.
В предната част на къщата се намира централният офис на фондация „Ане Франк", която има клонове в Берлин, Базел, Виена, Лондон и САЩ. А книгата е преведена на повече от 60 езика, на Бродуей се играе спектакъл по нея, няколко пъти са снимани и филми. Посещенията в музея никога не секват и сред многото снимки и документи най-силен интерес предизвикват скромните червени тетрадки, пред които Ане Франк е споделяла мислите си. В една от тях на 19 ноември 1942 г. тя пише през сълзи: "Немците звънят на всяка врата, за да проверят дали в къщата не живеят евреи. Вечер, когато падне мрак, виждам върволица от добри, невинни хора и плачещи деца. Те крачат ли, крачат, унижавани и бити почти докато се строполят на земята. Никой не е пощаден - старци, бебета, бременни жени, болни - всеки и всички маршируват към смъртта."
През 1941-ва на бюрото - любимото є място, тъй като мечтаела да стане писателка.
Кой е предал Ане Франк? Този въпрос тревожи историците повече от 60 години. Холандската девойка, описала ужаса на войната в своя дневник, е известна по целия свят. За съжаление - след смъртта си. Като много надарени деца и тя мечтаела да стане писателка и доверява скритите си мисли в тайна тетрадка, издадена на десетки езици, включително и на български през 1985 г. Наречен "Задната къща" дневникът е покъртително свидетелство за страданията по времето на Холокоста. Както е известно, 25 месеца семейството на Ане се укрива на тавана на една кантора в Амстердам, на ул. "Принсенграхт" 263, заедно със семейство Ван Даан и стоматолога Алберт Дюсел.
Една августовска сутрин през 1944 г. анонимен глас се обажда в полицията и съобщава, че евреи живеят нелегално на този номер. Малко по-късно нацистите нахлуват и арестуват всички. На 3 септември те са изпратени в концентрационни лагери. От 8-те затворници оцелява само бащата - Ото Франк. Именно той намира и издава дневника на дъщеря си през 1947 г. Малко по-късно започват и първите разследвания. Кой е анонимният предател, заради когото невинните хора намират смъртта си, дълги години не е ясно. Сред първите заподозрени е Вилем ван Маарен, управител на склада под скривалището. Пред свои близки той споделял подозрението си, че на горния етаж
вероятно се крият евреи
Пред полицията обаче категорично отрича и затова е освободен поради липса на доказателства. Оневинена е и чистачката на склада, съпруга на неговия заместник, която също се съмнявала пред приятелки, че в къщата се крият хора. Въпреки липсата на категорични улики, двамата са основните заподозрени от обществото, което жадува фашистите да получат възмездие.
Нов обрат в мистерията настъпва през 1963 г. Тогава ловецът на нацисти Симон Визентал прави свое собствено разследване и стига до името на Карл Йозеф Зилбербауер, ръководител на множество арести. Той признава, че предателят е доверено лице на полицията, но до смъртта си повтаря, че не знае неговото име. Разпитван многократно, той описва само една картина - стъписаните хора, които почти припадат от ужас при нахлуването му. "Започнаха да бягат във всички посоки и да подреждат куфарите си - спомня си бившият полицай. - При мен дойде един човек, който се представи за Ото Франк. Той взе ръката на едно малко момиче, за което казах:
"Какво хубаво дете имате!"
Едва ли тези думи са най-подходящото, което Зилбербауер е могъл да каже на уплашената Ане Франк. Каква е била нейната реакция и последните є минути преди арестуването, никой не знае. Нацистът не казва нищо повече и затова през следващите десетилетия историята отново потъва в забвение. Периодично се появяват публикации, посочващи един или друг нацист, но без конкретни доказателства.
Ане със сестра си Марго и майка си в безгрижните години преди войната.
Едва през 2002 г. истината излиза наяве. Оказва се, че анонимният глас, осъдил евреите на смърт, е техен близък познат. Името му е Антон Алерс и в началото на войната поддържал делови взаимоотношения с бащата Ото Франк, който имал фирма за търговия с пектин "Опека". Като член на Холандската нацистка партия Алерс често го изнудва за пари, за да не пусне донос срещу него, че уж развива подривна дейност. Изнудванията продължават до 5 юли 1942 г., когато по-голямата сестра - Марго - получава призовка за депортиране. Светкавично семейството се подготвя за нелегален живот. За да не будят съмнение, те не вземат почти никакъв багаж, а само това, което е на гърба им. В дневника си Ане пише, че в горещия юлски ден едва не се задушила от жега, примирайки по многото катове дрехи, които щели да бъдат единственото им имущество. След като се скриват на тавана в кантората, за което ги уреждат поддръжници на евреите, те са подложени на голяма оскъдица. През деня не смеят да станат от леглата, за да не се чуят стъпките им, не могат да пускат вода в тоалетната и да светват лампи, нито да излизат навън. 25 месеца семейство Франк и още четирима души прекарват затворени между стените
с оскъдна храна, носена им нелегално от приятели, които рискуват живота си с това и под непрекъснатата угроза, че могат да бъдат открити от нацистите. Как се стига до фаталния ден през 1944 г., когато невинните жертви на фанатизма тръгват към концентрационните лагери? Според историците въпросният Антон Алерс, който по природа е себичен и алчен човек, фалира. До този момент той пази тайната за скритите евреи, за която Ото Франк му плаща преди това, като последен вариант. Известно е, че за всеки предаден евреин се плаща добра сума. А какво остава за цели осем. Затова Алерс не се колебае и жаден да получи 320 флорина - които всъщност съвсем не са голямо богатство - звъни в полицията. Оттам нататък историята е ясна. Двете сестри Марго и Ане умират от коремен тиф в Берген-Белзен няколко месеца преди освобождението на Холандия, майка им Едит загива в Аушвиц, следите на останалите кавартиранти също се губят в газовите камери.
Зад този дървен шкаф е вратата, през която се влизало в скривалището на евреите.
Оцелява само бащата Ото
Странно е обаче, че той защитава Алерс след войната и не дава никакво подозрение да падне върху него. На какво се дължи това, разкрива историчката Керъл Ан Лий. Според нея фирмата за търговия с пектин на Ото Франк сключвала нелегални сделки с нацистката армия и по тази причина той имал причина да мълчи. Алерс използвал тази информация, за да го изнудва. За да не бъде обвинен в сделки с фашистите пък, Ото Франк крие тази информация след края на войната. На това се дължи и защитата му на Алерс, когото непрекъснато посочва като напълно невинен.
В полза на тази версия са и сведенията на сина на Алерс - Антон, който твърдял, че баща му често се хвалел с "геройството" си. Нацистът бил много горд с факта, че изпратил невинните хора на смърт и дори се фукал с един свещник, откраднат от скривалището.
Дали тази версия е автентична, няма стопроцентова сигурност. Безспорно е обаче, че фактите говорят най-силно в нейна полза. Все още има историци, които отхвърлят възможността Алерс да е предател и Франк да е въртял нелегална търговия с цел да помогне на семейството си. По-важно обаче е друго - че дневникът на Ане Франк, написан със завладяваща сила, продължава да е едно от най-потресаващите свидетелства за Холокоста. И днес, когато антисемитизмът все още е жив в някои общества, не е излишно да се напомня за това.
на това попаднах тази сутрин,някой може ли по-подробно инфо да даде
- Дневникът на Ане Франк от тук : 
. Как може да съществуват такива изроди! За тези, които не са запознати: издирва се трупа на 4 годишно момиченце което е убито от 45 годишният си дядо, които живее на семейни начала с майката. 
Ужасно е просто! 
Романтично, на брега на морето, а и плажовете там са много чисти и добре поддържани...
Спечели едно младо момче - 
но пък спечели с 60% от гласовете на публиката 
На излизане Саги каза , че обича лелята и иска да се върне , пък амо може и да не си тръгва ... Вътре - чисто много, голяма игралня ...Кътове с "кухня", с "работна стая" за момчетата с инструменти, "бебешка" за майките с куклите - колички, малки шишенца за кукли, диванчета ... , кът за "кафе" с чашки и кръгла масичка с диванчета - всичко умалено сладурско.Тоалетната чиста , нисички тоалетни ....нисичка мивка с детски течен сапун ... Отделна тоалетна за момиченца и момченца и картинка на вратата . Всеки има свое чекмедже с името си и картинка по избор (че немогат да четат) .... Има една стена с налепени сърца ...Всеки си взема едно и си залепва снимката сам , украсява я с лепенки и слага сърцето на стената ...Така всички деца в групата - към 25 с няколко лелки.Всеки си носи закуска в кутия , а не в наелон , че не е екологично ... , плодче и вода.Сладки неща - не , глупости - не . Постепенно ще го оставя сам и дано не плаче много.Иначе се обажат по телефона и си го вземам ако мноооого плаче ... Градинката е до 1.30 и няма с доплащане до по-късно. Дворът е голям и е със сянка от дървета - 2 големи ....Много исках да не е покрита с покривало от плат или някакъв наелон , защото запарва .... Дърветата пазят естетсвена сянка и е прохладно. Много играчки - не стари и ожулени.Подреден двор , ограден добре.По-големките деца в друга група са през отделен вход и в отделен двор , но се гледат едни други.Не си пречат. Доволна останах и дано на детето му хареса. Директорката на градинката ( ганенет ) е мила и търпелива , чула съм отзиви с годините , не от 1 посещение сега ... Жените , които се грижат за децата - също.Те са същите от доста време ... Дано е на късмет и да е доволно детето!
За работна виза ти трябва покана от работодател, доколко зная, но за по-сигурно ще проверя тези дни и ще напиша какво съм прочела 
не успяваме да приключим никога 15-тата страница...
десетки деца тичат по уличките до късно през нощта (ние бяхме там до полунощ и все още улиците бяха пълни).
– религиозните там говорят на английски, на 
