ПРОБЛЕМ ГОЛЯМ

dodo,

още нямам никакъв опит с гърнетата ама много мъчно ми стана за малкия сладур    Аз бих му оставила  пампата на човека за да се успокои няколко дена.    Явно е травмирано детенце и много тежко приема гърнето.  Мисля че един добър класически хомеопат би помогнал много.   
А за пампата няма страшно - все някога ще я махнете. Проблем е по-скоро да превъзмогне страха.  Каквото и да предприемеш желая ти да се справите с проблема най-безболезнено.

Dodo, наистина кофти се е получило... ти като го знаеш какъв е инат, трябваше може би да очакваш подобна реакция...
Заведете го някъде, където се чувства уверен и спокоен - у вас сега не е такова място. Ако при някоя от бабите се чувства добре, или в някой парк - места, където да се заиграе, отпусне и свърши.
А ти тържествено му обещай, че няма да го слагаш, докато сам не каже, че иска и приберете двамата гърнето някъде на скришно - или му дай дори да го хвърли сам... последното не е много възпитателно откъм приучване на гърне, но май сега се бориш с нещо по-голямо.

Само една идея - сложи го направо на дъската в тоалетната, "като големите". Може да му покажеш процедурата преди това. А пишкането - с тати и прав.

Дано не ти се стори гадно, но ако се постараеш да му покажеш и резултата ... може и да ти повярва ...

Много се изписа тук за и против гърнето. Мойте съм ги слагала от момента в който можеха да стоят седнали. Баткото на 1г. вече не се напишкваше. Но малката - още се случва да се напишка (почти на 4 години е), но това става като се заиграе, тъпче на едно място и отказва да прекъсне играта. Не е имало никакво психическо натоварване, просто още преди да осъзнаят свикнаха да правят нещата в гърнето. Номера е да хванеш момента на сутрешното изпишкване, което мисля че е някакъв вид рефлекс.

Като сте големи и разбиращи можеш да му покажеш, че всички правят това - ходат в тоалетната да пишкат и акат. Не знам колко е възпитателно да се правят тези неща пред детето, но след като то трябва да прави тези неща пред теб, логично е да поиска ти да ги направиш пред него. А за пишкането - предполагам, че тати ще свърши по-добра работа от теб в тази насока.

А в детската градина как е? Там като гледа от другите, не му ли се ще и той така да прави?
И подкрепям с татко му в тоалетната прави по мъжки 

Много съжалявам, че така се е случило.
Аз мисля, че трябва да го оставиш с памперса, дай му нещо по-разхлабващо да яде, защото сега може да направи запек на психична основа.
А пък ти досега си чакала, ще чакаш още с памперса. Като дойде време за Ерик и двамата на гърнето и това е. Може би, докато го вижда, че е с памперс, ще иска и той. Някакъв вид ревност.

Додо, нещо подобно се случва и с Марти и мислех да пускам тема даже. Реших да махна памперса, когато сам почна да иска да носи гащи - махнахме памперса и резултата беше, че за една седмица се научи да пишка само в гърнето и да си казва, вечерния памперс също е сух, на два-три пъти се случва да се буди вечер и да иска да се изпишка в гърнето - явно стиска и осъзнава. С акането обаче положението е трагично - първия път , когато е успял да пусне голямата работа в гърнето тръгнал много ентусиазиран да го носи на баща си, но изпуснал гърнето, акото на пода, той го настъпал и тук станало страшно - много се е уплашил, разпищял се, голям рев, захласване - ужас! И оттогава почна да се стиска за акането, сяда уж на гърнето и почва толкова сърцераздирателно да пищи , става, хваща се за дупето - три дни по цял ден плака че го боли корема, че го боли дупето, не ака, коремът му стана твърд, а се стиска нарочно и хем му се ака, хем не смее - пълен ад, вечер почна да спи неспокойно, единствения разгорор в къщи е да повтаряме до припадък как"мама тах тах акуку"( мама не я е страх от акото", "тати тах тах акуку.... " и всики познати му хора и предмети как не ги е страх от акото. Не иска да слагаме памперс, в памперса също се стиска - тоест страхът му не е от гърнето а от акото....и не знам, идея вече нямам какво да правим ...какво ли не пробвахме, но го е страх...Извинявам се за дългата лайняна драма, но съм притеснена...

Ау, додо много ми домъчня за Денис - милото детенце.
Добре соирешила да не го тормозиш повече. Дано бързо превъзмогне стреса 
Мисля си, че след още малко време и на Ерик ще му дойде време за гърнето, та може и Денис покрай него да свикне да е без памперс. 

Додо много съжалявам че така се е получило.Боби едва това лято започнах да го уча на гърнето.Доста хора ме обвиняваха, че съм закъсняла за гърнето и прочие, но когато съм се опитвала да го сложа на гърнето, изпадаше в истерия.Какво ли не съм пробвала нямаше ефект.Докато един ден ми хрумна гениалната идея, да накарам мъж ми да му покаже на детето как се върши тая работа.Може на някой да му се стори гадно, ама имаше ефект.Докато преди само докосваше с дупето гърнето, и моментално ставаше с думите"Айде готово" Сега може да стой и час на него.През деня сме без памперс, и когато му се пишка или ака си казва.След като го сложа на гърнето и си свърши работата почваме да пляскаме и да се хвалим, че е напълнил гърненцето.Е случва се и да се изтърве в гащичките, но това е бял кахър.Преди няколко дни бяхме излезли навън пред блока, явно му се е припишкало, но нищо не каза пред децата, и се напишка в гащите.Незнайно от къде се появи едно хлапе, което го посочи и почна да се смее че се е напишкал.Боби почна да ме дърпа с рев, да се прибираме,явно го досрамя че му се присмяха.Едва успях да го успокоя.Цял ден не беше пишкал, след тази случка едва вечерта пусна малко,през останалото време, само стискаше краката и ревеше.Чудех се какво да правя и отново реших да викаме на помощ таткото, с демонстрация.Получи се отново.На нас това ни помогна.
Дано бързо да преодолеете тази криза.
Поздрави.

Проблема ви наистина си е голям. И по добре е че си му слажила пампераса защото реши ли може да се стиска дълго. Дъщеря ми прави обратното - тя с памперс ли е не ака може и с дни да се стиска докато не седне на гърнето. И това от 7 месечна. Бяхме на гости на майка и аз не и взех гърнето понеже викъм къде ще го мъкна ще ака в памперса. Да ама не и докато се усетя да я разповия и да я сложа на едно импровизирано гърне стиска се детето. И сега навсякъде с гърнето. Сега най добре му дай нещо разхлабващо - ще не ще ще се изака неволно защото от стискане сигурно  се е запекъл. А ако проблема продължи според мен трябва да потърсите помощ от психиатър. Той вече разбира и трябва да откриете как да му обясните че се ака и пишка в гърнето. От думите ти разбрах че и на тоалетната чиния не иска така че малко се съмнявам че ще дойде един прекрасен момент в който той ще реши сам да махне памперса. Според мен колкото по голям сатва толково по трудно ще ти е да се наложиш.
Все пак щелая скорошно разрешаване на проблема.

Всичко сме опитвали - повярвайте, ефекта е нулев. Има три гърнета, две дъски за тоалетна. Всеки път е с мен в тоалетната, знае какво правя вътре, с баща си е влизал.
Не става и не става. Имаше един период в който слагаше всичките си играчки да ги изпишква на гърнето. Знае прекрасно за какво става въпорс.
По отношение  на Ерик / по повод коментарите по надолу да не пиша на сто места, че нямам време/ - Ерик от 7мия си месец седи на гърне. Денис го е виждал. Но работата е там, че му се подиграва - "я ,Ерика на гърне, ха-ха-ха " - това супер иронично.
Кво да правя ?
Днес голям ад изживях. Дойде ни едно съседче на гости. Денис стои неадекватен. В коридора и не дава никой да го приближи. Гледа като бито зайче и се поти. Направо умрях от тревога.
В един момент почна кански писъци. Ей, вярвайте ми вода мен ме изби за секунди. И се изака в памперса. Огромна твърда буца. Преди това в коридора плачеше - мамоо, моля те, мамо, боли ме коремчето, мамо, моля те....
Това да те моли собствено ти дете за помощ и да си безсилен е най-отвратителното чувство на този свят!!!!!!!!!!!!
Та накрая с кански писък се изаака. Явно е направил запек на психична основа. Сега е спокоен, лежи и гледа Рапсоди. Дори хапна три лъжици мляко с бисквити с които успях да му дам и хапчето за успокоение.

Проблема ви наистина е сериозен. Не съм психолог за да ти кажа какво тряба да му кажеш, за да възприеме, че това са нормални неща. Може би ти най-добре ще можеш да го успокоиш.

Точно вчера една позната ми каза че момиченцето така се е стресирало при махането на памперса и са били на косъм от операция, защото явно детето много време се е стискало и не е акало.Въпросното дете е било на 3год при неуспешния опит и сега на почти 4 е вече без памперс. Така че според мен дръжте си памперса ще му дойде времето. Може и с някой доктор да се консултираш.

Ауууу Додо Ужас 
Аз си мислех, че прави така, защото гледа Ерик, че е с памперс  Нищо не мога да те посъветвам, освен да си карате с памперса и да чаках да стане чудо.
Успех и дано днешните тревоги никога вече да не те спохождат 

Не го мъчи Додо. Нараво си представих картинката, когато не е могъл да се изака. Милото, много мъчно ми стана. Оли вднъж имаше така запек и никога няма да го забравя. Идеше ми да заплача заедно с нея като я гледах как се мъчи. Виж ако това ще те успокои- Оливия е на 2 години и е още с памперс и с биба. Купихме гърне, но така си стои.
Остави го, един ден сам ще пожелае. Ти познаваш ли някой голям зрял човек, който да ака в гащите?

И на мен ми стана много нъчно за малкия милия. И нас ни чака учене на гърне , но още не сме пробвали

Додо, дано детето се успокои, това е по-важно от това докога ще ходи с памперс. Гледай неговото спокойствие, а това докога ще ходи с памперс в крайна сметка няма значение.
Аз като страничен наблюдател останах с една въпросителна след прочетеното. Според теб кое притеснява повече дечко - нежеланието да "ходи по нужда" извън памперса или отнемането на атрибута памперс? Защото си мисля за варианта да го успокоиш, че няма проблем да се напишква и нааква, когато е без памперс. Имам усещането, че това няма да се случи много пъти. Тоест имам усещането, че защото детето вече е голямо, може да се чувства притеснено, че няма да се усети, ще се напишка или наака и един вид ще ви разочарова. Уфф, много сложно го написах, не искам да се правя на някакъв тънък психолог, какъвто не съм. Просто идеята ми е, че детето може да се страхува да поеме отговорността и да има нужда да знае, че дори и да се напишка или наака много пъти извън памперса това за теб не е никакъв проблем.

Не смятам, че това е проблема. Всеки път , когато се напишка в гащичките почваше да пищи, все едно ужасен. И аз всеки път го успокоявах, че нищо страшно не се е случило и че това, че се е напишкал не е лошо и че понякога се случва. Обаче това не го успокояваше - дори напротив, пищи още повече. Не ще да чуе изобщо. И от там мисля, че предпочете да почне да се стиска пред това да се изпусне и от там дойде големия проблем.
А защо е този ужас и аз нямам обяснение.
Днес си е с пампа цял ден. До късния следобяд вече спря да повтаря, че не иска да пишка и всичко се нормализира да чукна на дърво. Но само с ходенето, иначе е ужасно изнервен и врещящ, някакъв ад е. И само ме търси да се гушка в мен, не мога да ида аз да се изпишкам...

Аз не правя опит да кажа какъв е проблема
Моята идея беше да успокояваш детето, че не е проблем изпускането в период, когато то е спокойно и вероятно с памперс. Тоест да го правиш превантивно и преди да направиш следващия опит за махане на памперса. В период, в който и двамата сте изнервени или пък СЛЕД като се е изпуснал ефекта помоемуе в друга насока.
Успех и споко - ти питаш, ние предлагаме, не бързай с не-то!

Здравей, Додо!
Много съжалявам, че така така се е случило с вашето обучение. Моят син е на 2г. и 10м. Досега ходеше на ясла и уж там ги учат на нещо, но май всъщност нищо особено не е научил. И понеже от следващата година ми се искаше да го запиша в детска градина, реших да използвам лятото, за да го науча да си върши работата в гърне. Всичко е провокирано от това, че в детската градина искат децата да имат изградени навици  , а това че има различни деца и родители, които не държат на първо място на тези неща, въобще не ги интересува. И така, преди около 3 седмици започнахме. Първите няколко дни ги прекарахме около гърнето, за да успея да го хвана няколко пъти и да го накарам да го използва. Тук имах успех и малкия разбра за какво става въпрос (допълнително усложняващо обстоятелство е това, че той е със силно увреден слух). След това се започна психозата. Сяда на гърнето, но не прави нищо. След това става и започва да обикаля насам-натам присвивайки се и пак сяда, пак нищо не прави; понякога успява да се изпишка полуприклекнал в гърнето; един път се изпишка прав, ама голям зор, докато стане; понякога се напишква в гащите. Всичко това означава, че разбира какво се иска от него. Само че, не му харесва. Стигне ли се до самото пишкане и край! Почти непрекъснато е на гърнето по свое желание, очевидно му се пишка, но някак си не може да се преодолее и се стиска до последно. Но все пак върши нещо. С акането е по-трудно. Също сяда на гърнето, но се отказва. И по някое време дойде с виновна физиономия, а акото му виси от дупето и го слагам на гърнето и там довършва работата. Но всичко това е в последния възможен момент. И ми се струва, че и при него, откакто започна обучението голямата работа започна да я прави по-рядко. Явно отлага, докато не стане нетърпимо. Лошото е, обаче, че когато реших, че може би трябва за малко да намалим темпото, вече нямаше връщане назад. Той пък иска да ходи с гащи и не иска памперс и май ще трябва да продължим, а на мен ми е мъчно, че така се стиска и му е толкова трудно (ще им се не знаят и учителките и директорките и т.н. ).
Та, исках с всичко това да ти кажа, че ако можеш за малко да отложиш, докато той позабрави, може би е най-добре да постъпиш така. Но, както става ясно, нищо не зависи от нас, колкото и да си мислим понякога, че е така. Желая ви успех и дано по-бъро юнака забрави тези неприятни преживявания. И ти също! 

Додо, не съм чела останалите, но...

Явно детето се е уплашило и много трудно ще излезе от това състояние. Аз бих го оставила да се успокои за известно време. Просто 1-2 месеца, докато съвсем се опомни от стреса. И бих забравила изобщо варианта да го доближа дори до гърне. Като мине достатъчно време и видя, че е преодолял ужаса (каквото и да го е провокирало) бих започнала отдалече с леееко убеждаване и приказки. И бих включила бащата активно. Без да го насилвате. Първо само с приказки "Ето така правят мъжете, виж тати, хайде да се опитаме, искаш ли някой път, не сега, да видим дали ще ти хареса" и разни от сорта. И когато покаже, че има готовност и започне полека-лека да свиква с мисълта, тогава баща му да се опитва да го придума. Просто да е много полека и с много подготвителна работа. Това ми идва наум.

А когато се опита да се присмее на брат си твърдо, но любезно ще му говоря, че "ето, брат ти расте и иска да стане като големите мъже. те не ходят с памперс. виж тати." Ще му дам да разбере, че това е правилно, а не повод за подигравка. Все пак Денис е достатъчно голям, за да схване.

Започнах да уча сина си да ходи на гърне преди 1 месец. Преди това също правих няколко неуспешни опити, но преди месец твърдо реших- още повече,че от септември тръгва на ДГ. Първата седмица беше някакъв кошмар- по същия начин се стискаше, не пикаше по 5-6 часа, при условие,че пие над 1 литър течност. Преди акаше по 1 дори 2 пъти на ден, а сега започна да прескача не ден, два. Не искаше въобще да сяда на гърнето дори за секунда- опъва се, крещи, реве. Купихме детска седалка за тоалетната чиния- пак същата история. Знаеше за какво става дума и влезаше при мен или баща си в тоалетната и ни подканяше: "Айде пиш." Но той такива неща не правеше. Когато вече не можеше да се стиска се напикваше с рев гащите. Това продължи около 10 дни. После се отпусна и започна да си пика и ака без притеснение в гащите, след няколко дни започна да ми казва по време на самото напикване,че пика или ака. След още няколко дни започна да казва кога има пиш, но не искаше да сяда на гърнето и ревеше, пък му се пикаше. Но и това преодоляхме и за около 3 седмици се научи да си казва .
Но дойде проблема, че когато сме на вън не искаше нищо да върши и се стискаше докато се приберем в къщи. Но от вчера пикаме и на вън , даже му стана много интересно и днес 3 пъти е пикал на вън.
Аз съм изключително щастлива, но тези 3 седмици си скъсах нервите, но сега съм

Добре, но три седмици са много време за подобно изживяване и стискане. Как се престраши ? Травмата е голяма за детето, поне за моето.  А и това стискане е опасно. Денис например не беше акал от понеделник до четвъртък. Вчера забелязах, че са му избили големи червени пъпки по коремчето и кръста. Вярно, че са 4-5, но той никога досега не е имал такова изприщване и аз съм убедена, че това е от токсините.
Непишкането пък вреди на бъбреците. Денис се потеше, косата му ставаше на вода от стискане и зор.
Айде остави това, но психиката на детето ? Това е един вид принуда, която може да нанесе неподозирани вреди върху нея. Ето ние втори ден пак сме с пампата, но той пак от време на време повтаря, че не иска да пишка, ужасено раздразнителен е, едва го издържам вече. А отделно някаква маниакалност да стои гушнат в мен. Постоянно. Силно притиснат. Все едно го е страх от нещо. Да не говорим, че за два дена е изял една купичка кисело мляко с бисквити и три парченца сирене с мед.
А кажи ми как да издържа три седмици, като това е положението за три дена едва.

Егати, сега пък почнах да се чудя дали не сбърках, като пак сложихме пампата

Додо, аз най-малко съм комптентна в случая /именно поради липса на опит/, но така обективно отстрани, в едно нещо съм сигурна, че в този момент най-важно е психиката на детето и спокойствието му. Дори и още година да мине преди да се осмели да свали памперса, става въпрос за година, а психическите травми остават за цял живот, така, че...мисля, че дилемата изобщо трябва да изчезне. След като сега си сложила пак памперса, не го махай изобщо, може би е нужно малко повече време да се успокои, но ако има нова промяна, това ни най-малко ще внесе подобрение, а напротив. Та сега като се успокои, че отоново е с памперс, може би ще се упоскои и по принцип, макар и по-бавно. Може да е голям, но аз винаги съм мислела, че може да има причина поради, която едно дете  да изпитва такъв ужас и страх от ходенето до тоалетната, може би това е нещо специфино само за него и е ужасно, когато другите не го разбират - именно затова може да е толкова уплашен, така, че продължавай в същия дух да го успокояваш...защото спокойствието му е по-важно от всичко останало в момента ! Кураж !
И да допълня, не се притеснявай за това, че не е ял почти нищо през последните няколко дни, след това задържане на токсини, както сама знаеш, е добре да се пречисти организма, той сам си регулира, и освен това от този стрес е нормално да няма апетит, като се успокои още малко, ще дойде и апетита -  постепенно всичко ще си дойде на мястото, сигурна съм  !   

Додо, я не се коси. Не си сбъркала като си му сложила памперса пак. Няма възрастен с памперс. Рано или късно ще дойде и вашето време да го захвърлите. Остави го поне половин година на мира, а сега най-добре опитай да му дадеш малко дуфастон, че не е хубаво толкова вдреме да не ака. В неговата ДГ и без това повечето деца са с памперс и на никой няма да направи впечетление един памперс в повече

Дуфалак бре Лекси
Дуфастона е за задържане на бременност

Чудя се дали там нещо не са го травмирали, когато зимата решихме да го махаме и сега пролетта пак.

Ох, така ме напуши смях с този Дуфастон, че забравих да напиша, че той от вчера е на Дуфалак. А никога, ама никога не сме имали проблеми с акането, като часовник е бил винаги !

Ох, сори, ама на мен нали и това ми е все в главата
Питах Цуца, никой нищо не им секара, че са с памперси. И почти всички са с памперси. Туко-що изтърси, че и на нея са и сложили памперсче в детската .

Алеле мале ! Ти ме разби

Мили4кия ти мъник,Додо  Едно неЩо само мога да ти кажа:всяко неЩо с времето си. Не го измъ4вай,стойте си с памперс докато не се по4увства готов да го махне. Моята мале4ка е на 2г и 3 мес. ОЩе не ходим на градина,но наесен Ще се наложи а тук ако не са без пампа не ги взимат. Надуха ми главата от къде ли не как можело "..на две години и оЩе с памперс". Аз теглих майна. Джулия винаги е била плътно с мен в банята:дали пиШкам или се къпя или каквото и да било. В един момент ( гърнето ве4е беШе по4ти хванало паяжини, купено преди доста време и неизползвано) тя сама поиска да седне. Отна4ало сядаШе и по4ти веднага ска4аШе. На няколко пъти успява да се изпиШка и два или три пъти да се изака. ОЩе е с памперс. 4ат пат иска да сяда и от време на време успява да свърШи работата вътре. Но едно е сигурно:оставила съм я тя да определя ритъма.
БеШе ми хрумнало едно неЩо,вие като сте на морето как стои въпроса:на плажа сте с памап и го сваляте за да се къпете или?

Горкото детенце Не знам какво да ти кажа Додо,ние същоне одим на гърне
Тук като се беше постоплило малко и аз махнах памперса и го следях като по4не да се напъва поднасях гърнето под дупето.А за пишкането-пикаеше в гащите.Не се казва нито за едното,нито за другото.И понеже пак се захлади,пак сложихме памперса Не знам докога ще сме така... Дано да се оправи твойта души4ка

...мамоо, моля те, мамо, боли ме коремчето, мамо, моля те....
Това да те моли собствено ти дете за помощ и да си безсилен е най-отвратителното чувство на този свят!!!!!!!!!!!! - това и аз съм го изживявала по друг повод, наистина е ужасно кофти. Не е такава трагедия 3 год. дете да е с памперс, някои пък си цокат бибите още. Запекът е много по-нежелан, както и психическата травма. Няма ненаучени хора да се хранят сами и да ходят по нужда в тоалетната. Take it easy!

ДУФАСТОН?това не е разхлабително, с прогестеронов препарат.
по-добре ми свари чай от липа,ако има напрегнат стомах да го облекчи,ама така да се дават лекарства без лекар.....

Еее, по-полека. Чети хубаво. Лекси се е поправила по-надолу, а и кой е казал, че се дават лекарства без лекарско предписание ? Давам Дуфалак именно по такова.
А ако ти се пие чайче от липа - само кажи, ей сега ще кипна едно бързо

Не мога да ти помогна с нищо по този проблем а само да се опитам да ти дам една идея. Значи има едни анатомични парчета за бебета и деца. Те са с формата на по голяма дамска превръзка и имат лепенка за закрепване към бельото. Защо не вземеш такива по 0,14 ст. са и да пробваш да замените пампера с тях като един вид памперси за батковци. Подложката си поема доста а и така можете да пробвате по нататък да напишвате тревата или дърветата навън. Мисля че нищо не пречи да опиташ макар че не знам до колко ще ти помогна. Имам наблюдения че по големите деца отказват да носят памперс но виж парчетата не се виждат.

Аз нямам никакъв опит, но като един страничен наблюдател да попитам, сигурна ли си, че няма връзка с другото братче на основа някаква ревност? На страх, че малкото братче прави нещо, с което "аз може и да не се справя" или просто да се дистанцира от него и т.н.? Аз бих опитала да ги разделя за малко (не сега точно, малко по-късно) и да опитам като вниманието ми е насочено изцяло към голямото дете. Или поне да не вижда малкия на гърне, не знам, водя се от мисълта, че децата имат чувства като на възрастни, само не могат да ги изразят, за да бъдат разбрани.
Успех! Представям си колко му е трудно на детето, а и на вас

Сетих се за нашия батко, че първо пробвахме да пика като му разкопчаем памперса и му казвам пиш но си стои с пампа под дупето и пика в него и така свикна разкопчаваме и пиш, беше на около 7м. Така малко по малко свикна да пика само като му разкопчая пампата. Това само като идея

Макар и много да ревнува от брат си, точно в този случай не е това причината поради простият факт, че Ерик втори месец е на при баба си и той не го вижда.
 

Добра е идеята, но е неприложима в нашия случай - той не дава да му пипам изобщо пишата. Не ме питай как се мием...

Да се напиша и аз! Много ме беше страх от свалянето на памперса, но слава богу мина без проблем, даже не разбрах как. Чесно казано много помогнаха лелите в яслата. Една петък вечер и обух гащи, напиша се един път. В събота - пак гащи, напиша се 3 пъти. В неделя - ака и пиша 3 пъти в тоалетната /сама каза, че иска там, а не в гърнето- бях и купила една "красива, розова" седалка/. В понеделник я заведох с гащи в яслата, върнаха ми я суха със същите гащи, а в сряда вече я бяха сложили да спи без памперс и оттогава се е напишквала 2-3 пъти при следобедния сън.
Имам приятели в Швейцария. Дъщеря им е на 5год и още спи с памперс. Там оставят детето само да махне памперса и да каже - "Не го искам" или нещо подобно. Ако мога да дам съвет - направи така. Освен това някъде /май при Спок/ имаше доста за психологията при използване на гърне. Успех!

Благодаря ти Цвети, това последното ме успокои до известна степен
Сега ще погледна да видим какво казва дядо Спок по този въпрос

Стискаше се, но не чак като твоя син.5-6 часа за пикане и 2 дни за акане. Е имаше отначало някаква травма,ако може да се нарече така в нашия случай, но аз съм доста категорична в решенията си.
Но за невъзможността за сваляне на памперсите ние родителите сме си виновни. Просто ни е по-удобно детето да е с памперс(поне така беше за мен). И ако не трябваше да тръгва на ДГ ,сигурно нямаше да уча сина си да ходи на гърне.
Тъй като съм детска учителка преди няколко години водих 1-ва вариант група(между ясла и ДГ). Децата бяха родени1997 г., при мен дойдоха 1999-2000г., нито едно от тях(най-малкото беше на 2,2 години) не носеше памперс. Явно са родени в година на криза и родителите не са могли да си позволят да им купуват памперси и бързо са ги научили на гърне.
Сега положението е далеч по-различно. Има деца на 4 години с памперси още.

Без да искам темата да се превръща в спор отново за и против гърнета, памперси и т.н., има нещо с което не мога да се съглася в постинга ти.
Не мога да приема категоричната констатация, че за късното сваляне сме виновни ние родителите. В някои случаи може би да, но далеч не във всички. Не харесвам такива обобщения, защото не са обективни.
В нашия случай примерно съм опитвала от когато детето стана на годинка и два месеца. не искаше изобщо да клекне, да си свие карката. Не помогна нито придумване, нито упорство.
Реших да изчакам, насилването в никой случай не би помогнало си казах. Когато стана на година и половина - отново същата ситуация. На две и четири месеца пак. На две и осем месеца отново.
Резултата винаги е един и същ. Работата е там, че преди като видех че не става и го оставях, а и той не реагираше така крайно, както сега.
Ха кажи ми аз какво бих могла да направя и каква е нашата вина в случая ?
На мнение съм както не веднъж съм казвала, че нещата са комплексни и че също така много зависи и от самото дете. С малкия както казах нямаме този проблем, да чукам на дърво.

Аз въобще не споря "за" или "Против" гърнетата и памперсите. Говоря само и единствено себе си, че не научих сина си по-рано да ходи на гърне, защото просто не ми се занимаваше. Имам пари,купувам му памперси и си гледам кефа. И аз правих няколко неуспешни преди това опити за приучване на гърне- около 1 година, 1,6 години, 1,10 години и т.н.
Направила съм си извода, че за да ми е лесно отглеждането на детето е нужно да притежавам уравновесеност и постоянство . А не :"Седни на гърнето", следва рев и тръшкане. Ядосам се ,скарам се, слагам памперса и го пускам да си прави каквото иска. Понякага трябва да му "стъпя на врата", за да не ми се "качи на главата".
Пак подчертавам, говоря само за себе си. Не искам да споря, а да споделя виждания и опит.

Моите уважения за това, че си учителка.
Тук в Дания психологията е по различна. Никой не насилва детето си по този начин. Ще се научи, няма как. Дали на 1 година или на 4 какво от това? И знаеш ли какво? Децата си казват сами. Един слънчев ден само ще дойде и ще каже "Не искам памперс вече"
Не съм съгласна, че ние родителите сме виновни. Какво сега, Оливия като неще на грнето да ходя и да я вържа за него ли? Или каво в България да я будя и да и развалям нощния съм за да я изпишкам , за да може тя да свикне...Моля ти се... Децата имат нужда и от мъничко свобода. Все пак акането си е доста личен процес и на никой няма да му е хубаво някой да му се бърка в това. А както виждаш Додо е опитвала какво ли не .Много повече отколкото аз. И виждаш как реагира детето и. Ами то просто не е готово за това все още. Дайте му шанс. За какъв дявол са всичките тези излишни нерви и травми?

Додо, много добре си решила да го оставиш на спокойствие сам да реши кога. То детето ще си каже като му дойде времето.
Милия Денис как ли се е мъчил
Дано бързо забрави и да не се случва до такова стискане и стрес повече!

с голямата щерка имахме такъв проблем. баба и беше решила, че е срамота на две години и половина да е още с памперс и взе да я натиска да седи на гърнето. до като се намеся, се заформи въпросния проблем, който трая към две години, въпреки че сложихме пак памперса, който тя не след дълго сама реши да махне...  голяма мъка беше, всяко акане беше кошмар - рев, стискане, разкървавено анусче... ходили сме заради това няколко пъти и в бърза помощ. хем знам от какво е, но като писне посред нощ и се хване за корема, който е на камък, почвам да си мисля за преплетени черва, апендисит и всякакви стомашни проблеми, които някога съм чувала...
опитът ми накратко - много течности и диета богата на целулоза. на албена и помагаше понякога седене във ваната с топла вода с кръстосани крака  5-10 минути. но седи кротко, без да подскача насам-натам. ако това не помогне, като минат три дни без акане - магнезиево мляко, но и то не помагаше винаги. не знам какво представлява дуфалака, но ако дава резултати, карай с него докато се регулира стомаха. важното сега е да се успокои денис и започне да ходи редовно било то и в памперса. да не се задълбочи проблемът, че е голяма мъка и за детето, и за всички около него. дано при вас бързо се оправят нещата!

Додо, напълно те рзбирам и аз съм минала през подобен кошмар. Синчето, което сега е на 8 год. така и не седна на гърне, нито на детска седалка за тоалетната. Пишкането го научи от рано, имах късмет, но акането  За първи път се изака в тоалетната, когато беше на около 4 и половина години (вече ходеше на училище тук). Преди това се криеше и акаше в гащите или в градината. И на психолог ходих. Там ми препоръчаха да го поощрявам със стикери и усмихнати личица, но да не насилвам нещата. Като беше малък 4 дни се стиска и не ходи по голяма. На четвъртия ден легна и нямаше сили нито да яде, нито да играе. Само спеше. Миналата година пък на морето не му хареса тоалетната и се стиска доста дни. Една вечер пропищя от коремче и ходихме в спешното въпреки, че предполагах причината каква е. И той така вика като не е добре "Мамо, гуш". Чуя ли този израз и ми става лошо 
Връщаш памперса и спираш коментарите за пишкане и акане. Даже като сменяш пампата, независимо пълна или не, говориш за нещо друго все едно не те интересува ходил ли е или не. Един ден ще се научи. Друг съвет не мога да ти дам
Като си помисля, че и беба ще трябва да я учим, честно ти казвам ми прилошава .
За статистиката, моят е роден 1997 год.

Преди около една година гледах 4 деца на една швейцарка. Момиченцето беше почти на 6 години и спеше още с памперс.

 А моя син не съм го учила въобще. Имаше гърне, знаеше за какво се използва и след втората годинка сам пожела да махнем памперса, но нощния го махнах, когато той беше на почти 4 години, и то защото вече започна да се стиска по цяла нощ и памперса беше сух на сутринта.

Няма лошо. И аз бих го оставила с памперс, но обстоятелствата наложиха да го махна и науча да ходи на гърне.

Dodo, четох и другите мами какво са писали
Аз самата не съм се сблъсквала с подобен проблем, но ще се опитам да ти помогна
Знам че на децата ти разликата е малка, затова си мисля че баткото скрито ревнува и освен това е в период на влюбеност към теб. Не ми се смейте - това е част от израстването.
Факта че по малкия му брат знае за какво е гърнето, го кара още повече да се инати. Той все още иска да е "малкото ти бебе"
Както и Мери ти каза - забрави за учене на гърне и подобни. Най добре скрий гърнето и иседалката за тоалетна. Не споменавай пред никого вече кой кога ходи до тоалетна. Непременно намери всеки ден поне 5 мин в които да сте сами и да можеш да го гушиш и да му казваш колко много го обичаш точно такъв какъвто е!
Когато спретне белята в памперса не давай никога воля на неприятните си чувства и коментари от типа - мале, ще ми отровиш душата, не можа ли да кажеш, как си се осрал и подобни. По скоро се опитай на майтап - Леле каква паста си приготвил, виж каква формичка има, като охлювче и тн (остави фантазията да ти покаже какво да казваш) Ако не ти иде нищо на акъла, по добре не говори нищо.
Непременно го гушкай ако трябва по няколко пъти на ден. Не го спирай повече на градина, приема го като наказание. Остави го няколко месеца без да коментираш случката и понататъшното му поведение.
Ако се усети сигурен в твоите чувства, ще се опита да се покаже мъж, но не му натяквай колко е голям и че големите момчета правят като татковците си - подобни сравнения избягвай категорично.

Надявам се да съм ти била малко полезна с коментара си.
УСПЕХ!

Не четох всички коментари, може и някой друг да го е предложел, но не можеш ли да го убедиш /след известно време разбира се/ да ходи по гащички и само когато му се ака или пишка да слагате памперса?

Додо, не знам дали ще ти бъда от помощ, но моя позната имаше същия порблем с дъщеря си. Какво ли не прави и не става и не става. Тогава реши да говори един ден с една жена в квартала, от където и купува играчки - когато Никол се хване за някоя играчка жената да я пита дали още ака и пишка в гащите и да и каже, че на деца, които ходят още с памперс не и е разрешено да дава играчки. Всеки ден минаваха покрай този магазин и наистина след време малката сама се отказа от памперса. Опитай, ако имаш възможност, всички знаем , че трябва да ги лъжем кои по-лесно кои по-трудно. Успех!

Додо нямах време да чета всичко и нямам никакъв опит, но
можеш поне проблема със запека да премахнеш с лекарство с/у запек - докато се окопити малкия. Спри процедурат и наистина мисля, че Фиданка е права - за да се подиграва детето се чувства виновно - не поради ваши действия, а поради чувствителна натура. Покажи му, че няма лошо, че ходи в памперса -и ще се оправят нещата. Щом е толкова чувствителен и вече му се е насадила мисълта, че не е добре, че не ходи на гърне - трябва първо да излекувате това, а отпускането и ходене в гърне ще дойде после. Успех - дано не продължи това негово психическо затормозяване, щото знам колко е болно да не можеш да му помогнеш  а то да плаче и да те моли
 
НО не съм за това децата да си ходят по памперси до 5г възраст! Айде моля ви - едно коте се научава къде му е тоалетната, та дете ли да не може? ДА не е по-тъпо или що ли?! Просто се иска и старание от страна на родителя - не само чакане то само да съзрее...

Фиданке, всичко което пишеш го правим.
той вярно е развил някаква вманиаченост да бъде до мен, и не само до мен ами ако може постоянно наврян в мене. Спи с мен, постоянно иска да го гушкам, кво прави-струва и търчи да ме целува по устата и да ми обяснява колко много ме обича.
Особено пък миналата седмица, вкопчан в мен нон-стоп !
80 процента от времето което прекарваме заедно когато не е на градина е да се гушкаме и целуваме. Постоянно му казвам и аз колко много го обичам и колко прекрасно и най-скъпо детенце е той.
Извън това никога, ама никога не съм му се карала за пишкането и акането. Напротив, дори когато се напишкаше в гащетата го успокоявах. А от както отново е с памперс го поощрявам като видя , че е пишкал или акал. Обяснявам му, че не бива да се сдържа и че да се пишка е най-хубавото нещо и че мама е много много щастлива когато детенцето пишка. И че няма нищо лошо и срамно в това и че всички пишкаме - и мама и тати, и баба и мечо и тигъра и прасчо...и кой ли още не.
Само и само да преодолее травмата...
Работата е там, че той е изключително чевствително и впечатлително дете и всичко това му се отразява..

Това няма да върви при нас. Смятам, че той ще го приеме като санкция по-скоро и ще навреди.
А и ми прилича малко на изнудване. Знаейки как се чувства ми се струва нередно да го принуждавам по този начин.
Да не говорим, че той поиска ли нещо на всяка цена не го интересуват никакви обяснения ! Просто не ги чува

Значи правилно съм предположила че е период на влюбеност.
Оставяй го да се гушка. Колкото си иска. Периода ще мине.
Но за ходенето до тоалетна спри по добре изобщо да му говориш че този или онзи правел така. Просто отминавай темата засега. Ще дойде момент сам ще вземе да пита - тогава можеш да почнеш с тренировки на сухо по веднъж и ако не се противи да продължите
Точно защото е много чувствителен затова страда така сега. Но ще се успокои.
Просто ти се въоръжи с търпение и ще пожънеш успех.
Ако имаш други питанки - по добре на ЛС

Ние изживяваме същия кошмар с гърнето и тоалетната, защото тати и баба са казали че вече сме големи за памперс. Такива акани фиести имаше, че направо не ми се разправя. След тръшкането, плача и запека, преди  два дни аз/мама/ и Пепи/момче което все още пишка в памперс/ решихме: изхвърлихме гърнето в кофата/той сам го изхвърли/ и заключихме тоалетната/ наушким, пускаме само тати и мама с/у 20ст. като съберем левче купуваме сокче/и ПЕПИ пишка в памперс. Доста се поуспокои но още е със запек/ трудно се изхожда/. Dodo не си мъчи детето, хубаво си направила че си му сложила памперса. Като го махнете да се похвалиш!!!!!!

   при нас е абсолютно същото само без травма...от ако

    уф през същите етапи минаваме

сега сме до това че се стиска и не иска да пишка навън

ама не иска да ака
не ми се разказва

но сме 11ти ден така
рева и тва е

през живота си веднъж не е акал в гърне или на чинията

нито сме го мъчили нито нищо
ни е акал с термометър като малък ни съм го мъчила

да го оставя ама до кога

не ни искат така на детска градина есента
 

  да де ама ако са момчета

за тестисите не е добре да са толкова дълго с памперс

 Може би и други са ти го писали, не съм чела всичко, че е доста дълго, но мисля, че трябва да го оставиш намира за малко и темата памперси-гърне и тн. да излезе от дневния ви ред. Не съм имала точно този проблем, но реакцията на Денис показва, че не е готов за тази стъпка, по една или друга причина тази тема го е наплашила, по-добре е  да прекаратиш всички опити с гърнета и подобни истории, престани с демонстрациите за ходене в тоалетната, изхвърли си от главата напълно мислите, че той не е седнал на гърнето и още с памперс. Децата са супер интуитивни и ако ти се притесняваш, той те усеща и това го наплашва още повече,  забрани си на себе си да мислиш по този въпрос, момчетата по-принцип са по-консервативни и по-трудно приемат новите неща(при Димана и Момчил е така), тази неувереност е доста смущаваща, но наистина се израства с времето, просто трябва да се подходи с огромно търпение и спокойствие.
  Още нещо, забрани на всички, които са около него да говорят по темата, нека се успокой напълно и се почуства готов самичък, дръжте се все едно сте забравили за какво става въпрос,  остави го сам да поеме инициативата, когато е готов ще го направи

Между другото и аз съм си го мислила това. Дали наистина може да повлияе носенето на памперс толкова дълго на бъдещата оплодителна способност. Защото ,ако има непаднали тестиси манипулацията да паднат  на мястото си не се ли прави до 2-3 годишна възраст? Може и да греша .

Додо съжалявам за проблема, който имате. Дано по скоро се успокои детенцео ти и забрави травмата. Децата не бива да се насилват на гърнето. Така много се травмира психиката им.  Би трябвало да се изчака докато са готови за гърнето, а това е на различна възраст за всяко дете - обикновено между 2 и 4 години.

  да, до такава възраст се прави
ама аз говоря за паднали тоест дето са си на мястото
аз специално съм питала и казват всички че не е добре да са на висока температура а лятото е кошмар

Е как да не си спомням за вас и вашите преживелици....като се започна с тоя ужас и първата ми мисъл беше за Стоя и болницата ! Даже и на Светльо му казах.
А кажи ми тия двамата наште по калъп ли са правени, кво ли...
Даже се чудех миналата седмица как да се свържа с тебе, ама кюто ти явно не е същото, тук отдавна не съм те засичала и така...
Като сложих памперса миналта седмица той отказваше един ден да пишка и ака и в него. Ни Дуфалак помагаше, ни нищо.
Но постепенно нещата се нормализираха и той се успокои. Не само по повод пишкането, но и като цяло. Стана пак спокоен и весел. Не искам да си спомням кво чудо беше преди седмица. Истерия нон-стоп....
Вече си акаме пак в пампата, пишкаме и най-важното прояде и пропи детето.
Така стоят при нас нещата в момента. Оставям го и хич не мисля повече да го закачам. Предупредила съм и в градината.
А сега някой да ме светне кви бяха тия памперси водоустоичиви за море ?
Че в събота заминаваме и се чудя там кво ще правим...

  Памперс гащи за плаж

Айде и после разкази в картинки   

друг път!
сина ми нали ходи вече година и половина на ясла
не става само с това
гледа от тях
амЪ...