ДА СЕ СЪБЕРЕМ И ДА СИ НАПРАВИМ ТОРТА!

Айде и тук да кажа Добър вечер. Както Блюто злобно се изказа, ние се прибрахме днес към 5 часа. За ваше и наше огромно съжаление, вчера изпуснахте разкошен ден. Топличко, слънчево, приятно... Поразходихме се, видяхме това-онова, мъчно ни беше за вас. След като изпратихме и последната кола, имахме право на 10 минути тишина и нахлуха от вси страни разни коли. Базата се напълни до керемидите.
Искам да ви кажа, че индивидите които се появиха бяха скучни, безлични и надути. Една камара дечурлига се надвикваха, а майките обявиха състезание по непукизъм. Имаше една интересна групичка, която се настани в съседство /в къщата на Дестини/. Двете кифли които слязоха от колите, ни изгледаха доста отвисоко /гор-долу от метър и пет`десе височина/ и в продължение на 1 час обикаляха по пътеките и плюеха семки и мятаха фасове. Снощи в 10 вечерта, замалко да стане калъбълък и да ни гледате по тАлАвизията, защото същата тази група, реши че ще си прави екшън. Както мирно и тихо си пиехме у наш`та колиба, се разнесе един трясък и гърмеж. Оказа се че хората си мятат пиратки. Бат ни Пеп /третинката на Блю/ изхвърча навън, а мой`та четвъртинка пък беше готов да го последва, но се размина само с първо предупреждение.
Другото което много ме изкефи, че след като и последната "наша" кола си замина и механата се заключи. Никой повече не припари до нея.
Маргото благодари на всички ни за тортата която и занесох вчера. Изпапкали са я до троха и сме поканени отново. Доволни са от нас, били сме послушни и имаме "ДА", ако решим да повторим семинара.
Толкова от мен. Захванала съм се с една доста трудоемка задача, и ще направя обещания репортаж със снимки и коментари. Отсега ви предупреждавам, че за тази цел ще ползвам общия ни албум и ще вадя снимки наред, без да ви искам разрешение и без да цитирам чия е снимката. Репортажа ще посветя на мацките които не дойдоха и на тези които са далече от нас и лично аз много се надявам все някога да видя.

Това последното прозвуча страшно мило!!!
Много приятно се впечатлих и от тортата, която сте направили и подписали за всички отсъстващи.
Явно сте изкарали чудесно, насъбрали сте много впечатления и нови запознанства, а ние само можем да ви завиждам.

Ейй страхотни снимки, било е много забавно и в същото време сте научили нещо.Благодаря за тортата за нас - отсъстващите.Много мило, че сте се сетили     Отивам пак да ги разгледам

Да , чак ми стана още по гадно че нямаше начин да сме там. Ех , дано наистина ни се отдаде възможността да присъстваме някой път и ние (нИ мЪ слушайте мен , носталгия ме е налегнала , последно точно преди 3 г (май месец) си бях в родината 
 Кар4ита Европа си е друго , и за 10 дни може да се прибере човек - ние тук 2 дена "път с камили "( самолети) , за по- малко от месец не си струва да се прибираме ( с билети от рода на 1200$  :ooooh на човек ) . Догодина , да сме живи и здрави....
Клеърче ти де хукна , само годинка си тук , я си стой шегувам се   

А пък аз последно преди 1 година и скоро не ми се очертава прибиране 

Определено и мен ме разчуства  особенно когато видях тортата с надписа за отсъстващите:cry: тази пуста носталгия
Рая напълно те разбирам  аз най много съм издържала една година без да се прибера ,повече немога

Алооооооу, нЕма да рИвете, щото няма да ви разказвам приказка.....

Аре де, ти сама пусна бомбата, че ще пишеш роман и напусна полесражението, и после се оплакваш, че рИвем.... Изнервихме се, не трябваше ли вече да си готова и публикувала? Аз лично чакам с голямо нетърпение разказа ...  И внимавай да не пропуснеш нещо 


     

 Браво момичета   направо и на мен ми се дорева докато гледах снимките  
 На следващата среща съм и аз наредена но сама без малкия, че като ви чета не е много спокойно с дечицата  

И аз бях тям и яз вдях 

Ванче, багодаря за организацията и времето което отдели!
Благодаря и на онези, които не се поддадоха на слетни и клюки

Видях как Ванчето прави шоколадово тесто и как работи с него. Вкуно и лесно! Няма нищо общо с моделираща маса, а и домочадието хареса вкуса му, а щеркаа го има за пластелин 

Гледах и как се цвъка с пош и сметана, но това е занимание на хора по търпеливи от мен Нармер за децата
Ако пак има сбирка на Цигов Чарк, аз ще бягам далеч от нея Но ако изберете друга дестинация ще се довлека

П.С Нели, много се надявам да не сме ви метнали от нашия бацил  Благодаря че ни изтърпя!

Трай, бе оФчи. Не стига че 3 дни ме разсейва там, ами сега и зор ми даваш.
Май ще ви пускам репортажа на части, че незнам колко може да е дълъг един пост. Ама искам още снимки, за да е по-подробно.... Като приключа обзора от 1ви, ще го кача.

Аз? ....     Нееее, нещо ме бъркаш с Блу-то, аз бях пред теб, не зад теб 




Мими как е Борето? Оправя ли се вече?

От днес да. До снощи поддържаше 39 температура и го хвана една каплица - суха и колкото повече кашля, толкова повече му се кашля. Не сме спали 3 вечери. Има мускулна реска от кашлица милия. Днес е по - добре. Дори яде и поръчка за милинки ми даде.
Смятай колко е бил добре - тортите които Нели му донесе специално за него само ги погледна и ги даде на Катето. Всичко ми е доста страно - разболя ми се така както се разболяваше преди 3 години, и за да го стабилизирам отидох за месец и половина на Цигов Чарк.

Отивам да си кача малкото снимки които имам та да не ям и бой от Ванчето

Тъй като доста се чудих как да разкажа историята и от чие име да я разкажа, реших, че за да е по-интересно ще избера м.р, ед.ч. , неустановено глаголно време. Снимките са съвкупност от качените в общия албум. Хронологията е спазена дотолкова, доколкото позволява мозъчния капацитет на автора.
И така!

Здравейте! Първо да се представя:
ТОВА СЪМ АЗ 
Живея си кротко и необезпокоявано на една стена, в една механа, находяща се в красивите Родопи малко над Язовир Батак. Ето тук.
ЕТО ТУК
Защо ви разказвам всичко това ли? Амииииии, защото последните 3 дни в иначе спокойния ми живот се случиха разни неща, които мога да сравня единствено с историческите събития, влезли в историята преди много години в близоразположения Батак. То, че сме си историческа местност, се знае, но че ще преживея отново толкова емоции и сътресения, е, за това никой не беше ме предупредил.
 Та както  мирно и кротичко си съществувах там, в едни прекрасен, мрачен и  дъждовен ден на 1 Май на двора спря кола. От нея слязоха мъж и жена. В последствие разбрах че това са Албена и мъжа и Вальо.  Нямаше да ми направи голямо впечатление,  че идват хора, ама те като вдигнаха капака на Голфа, и като се почна едно разтоварване на покъщина... и всичката тая покъщина се донесе при мен. Помислих си, че тия хора ще живеят тук. То не бяха тенджери, то не бяха тигани, тави, кашони, торби и още една камара странни съдове които не бях виждал дотогава. Чак печка носеха. Викам си: „Край! Съквартиранти!” Точно се бях примирил, и на двора спира още едно голямо чудо. От него излязоха още 7 човека. И тия се преселваха за дълго явно, щото голямо разтоварване беше..... Те поне отидоха в една от колибите.
Докато разбера какво става, дойдоха още коли. Ама много коли... Прииждаха отвсякъде. И всички влачат всякакви странни неща. Пръснаха се по колибите, обаче всеки носи нещо в мойта къща. Оставя си бохчите и пакетите при мен и бяга. Взех да се чудя к`во става. Празник ли имам? Подаръци ли ми носят? Обзавеждането ли ще ми сменят?

До следобеда, къщата ми се напълни с дарове. Място не остана.
ЕТО ВИЖТЕ  . ОЩЕ ДАРОВЕ...Това е само малка част.
А навън си вали! Кротко и напоително. Викам си: Тия сега ще се уплашат от дъжда, ще си съберат боклуците и кой откъде е.... Нищо подобно. Разделиха се на два лагера. Мъжете и дечурлигата – навън на дъжда. Женорята – всичките се намъкнаха при мене. И като се почна едно бърборене... едно надвикване.... не стига че не млъкват, ами и половината им реч не беше на български. Нищо не разбрах. А, имената им какви бяха.... едно нормално не чух. Даже повечето се бяха надписали. Бяха се закичили с табели. Мъже, жени, деца....Тоя бил половинката на оная, оня бил третинка, дечурлята и тех ги надписаха горките. Сигурно да не си ги объркат като си тръгнат....
В едни момент се сетих каква ще да е работата. Щом тия говорят кодирано и използват партизански имена, не им е чиста работата.... Тука става нещо... А, Маргото пък, /това ми е чорбаджийката/ ник`ва я  няма. Покри се тая жена и не се показва отникъде да я питам аз какво се случва. Реших, че тия или са я вързали в бараката, или и тя участва в цялата работа, ама като каква?!?!
Реших да наблюдавам внимателно и да се опитам да им разбия на тия кодовите названия и да ги изоблича като му дойде времето.
Седя си значи кротко на стената и наблюдавам. Женската банда не спира да говори. Не млъкват! ЕЙ ГИ КЛЮКАРКИТЕ и ОЩЕ ИМА И ОЩЕ ИМА
Обаче се пораздвижиха. Започнаха да отварят пакетите, и от тях да вадят други пакети. Едни торби със съмнителни прахообразни смеси.... Почнаха да вадят едни странни съдове, обаче не могат да ме заблудят мене с кодови названия – сито, тортена форма, тава, миксер, мерителни лъжички... имаше и едни кръгли неща, дето съмнително приличаха на яйца. Обаче съм сигурен, че и това беше за заблуда.... Чаках ги аз да извадят праховете. Е, извадиха ги..... И тях ги бяха кодирали – брашно, нишесте, захар, сол..... абе, тия ги разправяйте на дядо ми... Е, сега вече ви разкрих! Тия  са от наркокартела. Някоя нова група, дето не я знам. Чудех се, да викам ли горския или да им погледам още малко сеира. Айде, от мен да мине! Ще ги оставя да видя докъде ще им стигне наглостта.
И стана тя, к`вато стана!
Първо, ядоха някаква съмнително изглеждаща огромна пита с още по-съмнителни кристали отгоре. Викаха му НЕВЕРОЯТНАТА КОЗУНАЧЕНА ПИТА НА АЛБЕНА. И аз хапнах тайно. Е, много вкусно беше..... ЕТО
И СЕ ПОЧНА ГОЛЕМИЯ ХАОС.
Влиза зад бара една мацка – Пепи и викаха,  и почва тя, да вади разни смеси от торбичките. На едни яйца им разгони фамилията.
ЕТО Я 
Аз си знам, че от яйцата стават пиленца, обаче тая садистка, ако знаете какво направи...... Не стига че ги
счупи,ЕТО
ами и почна да дели. Бялото в една купа, а пиленцата в друга.... Добави нек`ви прахове С ЦЕЛИ ЛЪЖИЦИ СЛАГА и включи онова, дето му вика „миксер”. Направи ги и двете на  пух и перушина.
 Накрая обърна купата наопаки и гордо показа че нищо не изпада оттам. ЕТО - НЕ ТЕЧЕ.
 Както се бех надвесил от тавана, ако бях паднал и аз у купата.... жална ми майка..... Както и да е.... добавя разни неща още и почна да налива в едни странни кръгли форми. И го бухна у печката. Беше едно такова пухкаво и бяло... то заради перушината на пилето сигурно... лека му пръст на горкото..... Размириса се здраво. Интересното е, че не миришеше на пилешко, ама то след толкова джуркане, сигурно е нормално... много вкусно миришеше.....
Извади по едно време тавата, както си и знаех, съсипа хубавата смес. Беше станала кафява..... А, ония останалите отстрани само зяпаха и ох-кат и ах-кат.... Голямо геройство! Няма що! На това готовото нещо му викаха БЛАТОВЕ.
Обаче, както си и мислех, нещо са объркали , та Пепи повтори процедурата още няколко пъти. Обаче, все едно и също ставаше у тавата. И тя се отказа накрая...
. Дойде една друга. АЛБЕНА. Реши и тя да опита. Почти същите упражнения прави. Тая беше още по-зла. К`во правеше с миксера ако знаетеееее.... То го въртя, то въртя купата....блъска, треска, няк`ви магии прави..... слага оттук, добавя оттам.....
 Съсипа една камара продукти.
ЕТО И НЕЙНАТА СМЕС
 Обаче си нямаше такава форма като на Пепи. Имаше една голяма тава в нея сложила вестник и отгоре една друга тава, ама без дъно. ЕЙ ГИ. Тя и жената пече разни неща, ама сипе олио, та да не залепне. Обаче тая - Нннне!!! Никакво олио. Викам и аз от стената: "Алоооу, ще ти залепне пандишпана и `ше ревеш". Обаче тя инат. И НЕ ЗАЛЕПНА! Не съм виждал такова нещо. Обаче, и тя нещо бъркаше, щото и при нея същата работа излизаше от фурната. Даже бяха по-дебели нещата. И тая не се отказа лесно. РАЗБЪРКВА, ПРОБВА И ПОКАЗВА КОЛКО Е ГЪСТО, ИЗСИПВА ,  пече и като види че е същото и хвърля под масата. И така няколко пъти. По едно време викнаха една, тая явно най-разбира от печенето на блатове, щото я накараха да слага у фурната и всички я снимаха. ЕТО Я. А Албена, продължава да бърка.... и бърка..... и бърка.....
 Накрая се отказа и тя. А останалите, вместо да помагат, бяха накацали отстрани и само акъл даваха. ЕТО ВИЖТЕ. А ТИЯ ДВЕТЕ явно много разбираха, щото гледаха и коментираха някакви мехурчета, и колко пухкаво било. Е как няма да е пухкаво, с толкова пиленца вътре.... 
Явно им писна от това упражнение и подхванаха друго. Решиха да правят "ГАНАШ". Е, тука къде е ударението, не ме питайте. Не разбрах!
Пак Пепи се заигра.
Натрошиха в една тенджера нещо, което съмнително много приличаше на натурален шоколад. Ама много сложиха. И го турнаха на котлона. ЕЙ ТУКА ВЪТРЕ Е. Наляха и ТЕЧНА СМЕТАНА. Албена асистираше през цялото време. Правиха някакви магии и то се получи ЕЙ, ТАКОВА. И, айде в хладилника!

Изведнъж  се сетих че докато контролирам жените, незнам к`во правят мъжете. Да не е уловка, тия да си готвят, пък ония навън да контрабандистите.
Викнах един колега ЕЙ ГО и го пратих да наблюдава навън.
Разбрах после, че от самото начало, целия тоя народ е разделен на два отбора. ОТБОР "МРЪВКИ" и ОТБОР "КИФЛИ" 
Та какво видя колегата „Ойлюв” навън.....
Отбора на "Кифлите" се беше разцепил на две. Непушачки и гадни пушачки. Та, пушачките, се отцепваха от време на време, но зорко наблюдаваха магиите през стъклото. ЕТО ТАКА. Ще ги разконспирирам. На преден план, със съсредоточения стъклен поглед е тая дето 3 дни не и разбрах истинското име. Тая явно беше от Ген-щаба, щото беше с много имена: Фиолетката, Люба, оФчи, Блонди, Вайълетблю.....  . Така! Отсреща, тая дето си бърше сълзите или си бърка в носа, е Крисче. Зад Блонди се вижда кубето на van444eto. А на преден план, плътно залепена за бебето е една дето и викаха Дракона. Що така - незнам. Много миличка ми изглеждаше. Бейби Александра беше кисела и сърдита и не хареса обществото в което попадна, та доста поплака горката.... То си е за плач, де!!! Разбирам го детето....  Три дни не се намери кой да му забърка кафето на горкото дете. Разнася го до пълно изтощение и никой не се сети една вода да му кипне.....ЕТО ГО

А навън, напук на дъжда, отбор "МРЪВКА" добре се забавлява. НАЗДРАВЕ!. Едни странни неща се въртяха на СКАРИТЕ. ВЕСЕЛБА ГОЛЯМА. На преден план, Дестини увековечава нечия детска беля. ОЩЕ ЕДИН НАКАЗАН МЪЖ, Вътре мъже не се допускаха: ЕТО. Мъжкия семинар премина под ТОВА МОТО.  УЧАСТНИЦИ В БИРЕНО-МЕСНИЯ СЕМИНАР, И ОЩЕ,  И ОЩЕ,  И ПАК , използват щипки за да не оставят ОТПЕЧАТЪЦИ, и накрая съсипаха хубавите ЯГОДИ СРАМОТА!.
Малко лирическо отклонение:
Междувременно, аз започнах да проумявам крайната цел на тайнствената операция на цялото това сборище. Явно бяха измислили нов начин за внедряване на нарко-вещества. И се опитваха да ги замаскират и вградят в храна. Боса на цялата операция, така и не появи, обаче всички говореха с голям респект за него и партизанското му име беше „ТОРТА”. Обаче мен не можаха да ме заблудят до последно.

Някъде към 19 часа, пак се намеси Пепи. Беше поотпочинала явно щото пак се напъха зад бара. Почна за бърка някакви странни смеси.
Кръстиха гърмящата смес - РУСКА МАСТИКА.  Къде е ударението, така и не разбрах.  Що е руска, и това не разбрах.    Все си мислех че мастиката е гръцко питие, ама се оказа че нищо не съм научил у тая механа..... Както и да е... Там гледах внимателно.
Специални мерителни ЛЪЖИЧКИ извади. И почна да вади от разни пликчета и бурканчета.... Желатина горкия, като го сложиха в една чаша и го забравиха. Стана на гьон. Ама гьон ви казвам. Пипнах, докато никой не ме гледаше. Пепи каза, че така трябвало. ЕЙ ГО НАЙ-ОТПРЕД. Наблъска всичко в е тенжУра, и пак на котлона. Вря, кипя... и го свалиха. Нещо бяло сяха през едно сито. Казаха че е пудра, ама едва ли. Викам си: "Е, сега ги хванах. Ще шмъркат сигурно...." Нищо подобно.  Сипаха го към гърмящата смес и го направиха на тесто. Едно жилаво, твърдо, бяло. Пепи голяма борба му хвърли. Ама го пребори. Накрая беше едно такова меко и интересно. Увиха го в найлон и го хвърлиха под една маса на студено на камъните.
Тука някъде, прекъснаха. Беше станало някъде към 8 вечерта. Тука и разбрах че си има хора за всичко. Едни бъркат и мажат, други чистят след тях а трети пък са особенно полезни. ЕЙ ТАЯ - ДИМИ изпълняваше ролята на миялна машина. Всичко изблиза, ВСИЧКО ОПИТА. ТУКА се прави че мие, но всъщност тайничко ближе остатъци. Нищо не пропусна. Нито сурово, нито варено... Еййй, много полезна личност.
От старание да не изпусна нещо, не видях точния час. Но беше тъмно вече. Посъбраха си боклука, и почнаха да се разотиват. Точно бях решил че нищо не разбрах от цялата конспирация, и тия се върнаха. Ама тоя път пуснаха и мъжете. Най-сетне позната история. Едни салати, едни мръвки, едни бутилки.... Тука вече всичко ми беше ясно. Снимки няма да показвам, щото тия упражнения ги знаем всички.
Някъде към 23 часа, половината банда вече спеше, отново настъпи раздвижване. Албена и Пепи отново извадиха оръжията. Заговориха за някакъв тип, дето също не беше там. „ГАРФИЛД”. Извадиха изпод пейките така наречените блатове и разни купи и се почна отново цялата операция. Някакви кремове се бъркаха посред нощ, някакви магии пак се правиха. Завиха някакви купи с найлони и се опитаха да напъхат вътре блата. ЕТО ТАКА. Обаче той голям. van444eto се намеси с ножа. АЙДЕ ГОТОВО.  ВЛЕЗЕ. Намазаха НЯКАКЪВ КРЕМ и отгоре още един БЛАТ. Незнайно защо, отгоре се изля огромно количество нещо, дето му викаха СИРОП. Пепи тайно си облизва пръстите, но я излових. И не самоПРЪСТИТЕ. Беше много тъмно там отзад, обаче тия не се предават. van444eto носеше ПРОЖЕКТОР и се завираше навсякъде, като естествено това не и пречеше да бърбори и да дава акъл.
Накрая се получи  ТОВА. Така и не разбрах защо им е... Утре ще видим.
Толкова за тая вечер. По-късно ще покажа и обзора от 2ри Май.
Имаше още малко от 1ви, ама после.....