Яслата

С риск да ме наритате, ще си кажа мнението:
Аз съм против яслите - всякакви. Мартин е точно колкото Денис - сигурно си чела вече горчивият ми опит от яслата. Мисля, че още е твърде рано да се обмислят неща като бъдещото бандитство и т.н. в зависимост от яслите. Познавам достатъчно свестни хора, които изобщо не са ходили на градина, направо в първи клас (дотогава глезени от баби) и достатъчно несвестни, които са посещавали най - доброто налично. Както и обратното. Езиците... знам 2, съвсем свободно и първият започнах да уча в гимназията от А и Б. Вторият като студентка. Никога до 7 клас никакъв език не съм учила - нито в градини, нито в Алианси. Братовчедка ми учеше английски в градината, по курсове.... Сега не знае нищо.
Не ти го казвам, за да те разколебая. Но според мен най - важно е сега да е ЗДРАВ. Преди 8 месеца бях точно като теб - все едно сега чета себе си    Дано не се опариш като мен, но исках да споделя....
Сега съм го оставила на майак ми да го ГЛЕЗИ - ама като гледам по отночение на всичко тя се справя далеч по - добре от яслата - самостоятелното хранене, памперсите, началните трудови навици... всичко.
Успешно, каквото и да решиш  

Не рали, не съм чела преживелиците ви
Чета малко неща и избирателни в клуба защото нямам време.
Какво ви се е случило?

Срах ме е да го дам на бабите точно заради разглезането

И аз така като теб, нали ти казвам, все едно се чета преди 8 месеца
Ами... за да не го глезят бабите, миналия септември го дадохме на ясла - в началото всичко си беше ОК, нямахме проблеми с тръгването, свикна си, започна да си ходи с удоволствие. Обаче на третата седмица - болен, сополи, кашлица, антибиотик. Беше голям стрес за мен - дотогава, освен че на 7 месеца изкара варицела, от нищо друго не беше боледувал. Никакви лекарства не беше пил, освен 2 пъти Панадол по време на варицелата.
После уж се оправи - пак на ясла. Ама нещо не ми харесваше това дете. Започнах да давам поливитаминни сиропчета и прочие. 2 седмици след като спря антибиотика - пак Т. Личното Джи Пи каза, че е вирусче. Идваше 4 дни поред и твърдеше това, макар че детето беше НЕПРЕКЪСНАТО с Т 38,5 - 40,5    Въпреки всичко, което го тъпчех за сваляне и всички бабини хитрости (хладки бани и прочие)... То, милото е било с пневмония.      
Когато вече почти обезводнен и изглеждаше като парцал, аз заявих на Джи Пи-то, че отивам на бърза помощ (тя беше в нас - не мога да се оплача, че не е идвала, ама толкова си разбира явно), тя го преслуша за ен плчс първи път и каза: "Я, чух някакви хрипчета - я по - добре не в Пирогов, че оттам ще ви пратят в Инфекциозна с това вирусче, ами в Александровска." Отидохме там - кошмарите ми се сбъднаха - приеха ни по спешност, направиха на 2 стотинки колко безотговорна съм, чак сега да потърся лекарска помощ, кой знае от колко време детето е с пневмония..... (а аз търсих и вярвах на Джи Пи - то безрезервно, ама явно захранване и ваксини всеки може да прави   ). Няма повече да ви занимавм с целия ужас на това дъъълго боледуване - обезводняването, свалянето от 12 кг до 9,5 кг, тръбичките с кислород, инжекциите, захранването - абе като по филмите - ужасна гледка.
За яслата да си кажа. Стояхме в болница 2 месеца    И тая пневмония все не минаваше. Установи се гнездо вляво и не мошеха да изчистят хриповете - то не бяха физиотерапии, лекарства, съмнения за астма, за вродени увреждания, за чужди тела, рентгени. Накрая успяха да видят през секретите на поредния рентген нещо блестящо, точно отляво, където беше задръстен бронха. Веднага насрочиха борнхоскопия. И така, навръх Нова Година по спешност му направиха бронхоскопия (с едни тръбички с камерки под пълна упойка му бъркат в белия дроб и вадят каквото има с вакуум) - извадиха костичка с месце или нещо такова, поразложено, стояло сума време там. Оказа се, че от това е била тази тежка пневмония и всички съпътстващи кошмари. Цялата лигавица на левия бронх бил разранена, гранулирана и каквото още се сетиш. Доктора каза, че нещото си е свъшило добре работата        Стояло било 2 - 3 месеца.
Започна ме и той - като се е задавило така до посиняване детето - да бяхте го довели веднага, защо го държите така, какви родители сте....       . Е при мен не се е задавял, не съм иначе чак толкоз малоумна      Мъжът ми, вбесен оттича право в яслата - попритиснал ги и те си признали - а, да имаше такова задавяне, ама то като се размина.....        Ако бяха споделили с мен същия ден, можеше.... ех, колко неща можеше да се избегнат, но не би....
Това имах предвид. То вярно е супер гаден късмет, не се случва на всяко дете, ама все нещо по боледуването има.
Вече 8 месеца се борим с проклетите белодробни проблеми - вече слава богу сме добре и без лекарства, но като си помисля колко изпи. Ако забелязваш, изказвам се по всеки въпрос отностно белодробни лекарства - все сме ги пили      
Сега твърдо е при майка ми, която не е в София (но е на чист въздух и така препоръчаха лекарите)    Вече свикнахме да го виждаме само събота и неделя. Той също. Винаги съм си обещавала, че моето дете няма да расте отделно от мен, ама на - принуждават ме обстоятелствата. Яслите са ни забранени поне до догодина напролет. Вариантът е аз с него из страната на чист въздух - да, ама аз ходя на работа    Така остана вариантът майка ми, която иначе е съвсем сама и страшно щастлива, когато го гледа. Е, гледам да й налагам своето мнение по въпросите, касаещи принципни неща от възпитанието на детето, когато имаме разногласия. Но аз съм случила много на майка - винаги е уважавала първо моето мнение по всички големи въпроси. Така че - нямам оплаквания. А и тя е педагог все пак - макар и със собствения си (пръв) внук, надявам се да не го разглези много... Честно казано, понякога си мисля, че тя може по - добре да го гледа от мен        (особено след моите хиляди неуспехи с памперса, когато тя има огромен....) - ама аз съм си така - все се тормозя, че не съм достатъчно добра майка... особено след това ми решение за ясла....
Не ща и да чуя за повече ясла - поне докато не започне да ми разказва точка по точка събитията от деня.

Хайде, да не ви отегчавам повече. Не си мислете, че на всеки ще се случи точно това - рядко се случва. Иначе за нашата (бившата) ясла само хубави неща се чуват.

П.П.: За пръв път разказвам точно преживелиците ни - и, олекна ми. Май трябваше по - рано да го направя. Благодаря, че ви има  

леле рали !!!!!!!!!! ти ме закопа с тази история!:shock:    
просто думите ми са бедни в този момент!
как е възможно да се случи подобно нещо??????????????
е познай сега как ще съм спокойна с тези ясли и градини!
но е чудесно че го сподели, за обица на ушите ни.

Пак казвам, не искам да ви сплашвам, само споделям    Затова се чудих доста време, преди да се включа в темата.
Но пък ти си мисли колко много майки са доволни от яслите и градините - имат си наистина толкова много плюсове. Ние със сестра ми сме били неотлъчно на градина - аз от 3,5 г., тя от 2. И не сме боледували кой знае колко сериозно, освен че са ни извадили сливиците и на двете, както и всички шарки и прочие, но пък след това сме израснали много здрави...
Наистина ти желая късмет, каквото и да решиш  

П.П.: Големи са сладури двамата юнаци - като ги гледам и ми се приисква още едно бебе, ама нещо ме е шубе след тия болести на Мартин....

Здравей Додо !

Нямах намерение да се вкючвам в темата. За мен тя е болана. Ходихме 4 часа на ясла и вече втора седмица сме болни - сополи и кашлица. Но не това искам да ти кажа.

Като четох ПГ на Рали се сетих какво е изживяла мама с мен.

Било е в детската градина . Аз около 5 годишна. Е било е в Сливен. Там е била рапределена майка ми . Та аз както и всички деца в градината. Зима а в Сливен зима да искаш . На двора лед. Айде децата на ледена пързалка . Нищо лошо ,ама мен ме бута едно дете и аз падам . Удрям си главата и изпадам в безсъзнание. И така от сутринта до малко преди да ме вземат.
Естествено на майка ми нищо не кзават и жената споко си отива на банкет.
Аз със баща ми и комшиичето на моята възраст скачаме на пружината на леглото и се почват едни повръщания и т. н
Айде по лекари ама никой не знае че съм паднала а аз не помня. По късно се оказа че съм с мозъчно сътресене. Няма да разказвам за лечението никак не е приятен разказ.
Така че травми има и в градината.

Аз гласувах за частния сектор. Във Варна частна ясла няма. Почвам да мисля че няма да си дам детето повече на ясла а ще си потърся градина. Лошото е че няам почти никакво инфо за частния сектор. взички са възхитени от държавната градина , аз съм малко Тома Неверни.

Добре де, защо тия жени в яслите не казват ? Защо не споделят на родителите какво се е случило, за да се вземат адекватни мерки евентуално?
Ясно ми е, че искат да си спестят разправии и ако може да се мине метър, но ако не дай боже стане най-страшното ? Впоследствие?
Какво правим тогава ? Могат ли да спят спокойно тия лелки ли са, сестри ли са....
Просто нямам думи.

могат, могат и още как.
аз също имам инцидент когато аз съм била на детска градина, навремето преди доста години, не толкова сериозен колкото предните постинги, но в смисъл, че пак не е казано на майка ми.

особено пък в днешно време на лелките не им пука особено, да вземат заплатата, пък......

В нашата ясла казват. Или пък както ми се случи на 1юни Гени започнал да повръща и ми се обадиха по телефона веднага.Преди това в яслата пък започнал да кашля-пак ми се обадиха.Кога е паднал ,кой го е ухапал или го е набил пак ми казват и при това без да питам/Аз все питам ял ли е /

     
А помните ли онзи случай преди година и нещо, в ясла в Хаджи Димитър дето бяха връзвали едно бебе за креватчето?
Всъщност има ли случаи в сегашно време, към днешна дата, да се бият дечица в яслите и градините?
Една съседка от квартала си мести детенцето за трети път. Първият път беше в яслата до нас, после те се преместиха в друг квартал и я записаха малката там. Но родителите и са убедени че е била тероризирана и бита и по тази причина наскоро я преместиха в трета ясла.
 

А дали ако се случи нещо сериозно, нещо на което родителят би реагирал, дали тогава ще кажат ?
Защото иначе падания, сбивания, хапания - те са част от ежедневието.

Те и в нашата ми казаха, когато го беше ухапало едно детенце, обаче на ръчичката си личаха зъбки и така или иначе щях да питам....
Не искам да кажа, разбира се, че това важи за всички ясли или дори за всички лелки в една и съща ясла.

за това не знам, за което питаш.
за този случай в Х.Димитър не съм чувала и не зная нищо.

Но би било прекалено да се бият децата, ти пък, чак пък толкова ли, не знам всъщност и аз, не съм си задавала този въпрос.

То тогава ще стане много страшно бе Додо, недей чак толкова лошо да мислиш.

Ама може и да има пък такива случаи, не знам........

Гласувах за последната опция.

Аз нямам опита, както знаеш, но още като забременях започнах да обмислям варианта за яслите, защото ще се връщам на работа рано (през септември т.г.), след което известно време майка ми ще гледа детето, но неминуемо ще се стигне и до яслата. Не съм се задълбочавала в проучванията за частните ясли и детски градини по две причини:
1. Смятам да поверя детето си на една от детските градини, в които сме били аз и мъжа ми - смятай 7-мо ОЗД (което е зад блока ни на 20 метра   ) или Хошимин     . Не защото нещата там са същите, каквито са били преди 25 години, а защото все още там работят някои от "другарките", които са ни отгледали и възпитавали наравно с родителите ни. Освен това в детската зад нас работи съседката отдолу, което си е преимущество (много свестна жена, между впрочем).
2. Мнението ми за частните детски градини и училища в България е повече от отрицателно. Ще ти кажа и защо (само от наблюдения, пак казвам не от опит).
- Неоправдано много пари се плащат за недотам доказани възпитателни методи
- Никакви традиции (дай боже до университета на децата ми да се пръкне поне един добър частен университет в България, но не вярвам това да стане за училището)
- Не особено ясни критерии при подбор на персонала
- Специално за детските градини впечатлението ми е, че голяма част от тях (или поне тези на по-поносими цени от около 300 лв на месец, доколкото това изобщо е поносима цена) се нахождат в апартаменти, нямат особена база за занимания навън, таксите обикновено привидно са едни, но после се оказва, че трябва да доплащаш за разни нещица  като транспорт, още едно хранене, за отсъствие също се плаща (напр. покриваш половин такса ако детето е ходило една седмица в месеца), да носиш играчки и т.н.
- Гръмки системи, по които се "възпитават" децата, обаче никой не показва тапия за професионално обучени да обучават по тези системи   . Аз се занимавам с професионално обучение от друг характер, но принципите са същите - факт е, че в България е огромен процента на зле обучени "специалисти", независимо дали излизат от държавния или частния образователен сектор.
- Последното на горното е още един мотив да не смятам за "по-специални" частните учебни заведения (от 1 до 25 годишна възраст).
- И не на последно място, социализацията на децата е много по-добра в естествена среда, която липсва в частните заведения поради чисто финансови причини.  Детето трябва да се научи да се бори с живота такъв, какъвто той реално е. Никога не можеш да го предпазиш от вредните влияния, независимо къде се изучава (а и да ти кажа ли, много мои приятели от да кажем "по-богатата" класа са доста на "ти" с наркотиците например, така че гаранция-франция ).

Освен това моето лично мнение е, че в България голям процент от хората с достатъчно средства, за да не се притесняват да изпратят децата си в частни заведения от началото до края на обучението им, са всъщност престъпници, мафиоти, спекуланти, политици (една доста гадна прослойка по мое мнение), измамници и т.н. ... да не ги изброявам. С това не искам да обидя никой с финансови възможности в този форум или където и да е, просто смятам, че голям процент от "другарчетата" на детето ми ще са излезли от семейства на престъпния свят.

Имам и още недотам значителни мотиви, но станах много просторна.

Само да споделя за езика (като човек, говорещ уж 2-3 езика и занимаващ се с обучение) - много ранната детска възраст едва ли е най-удачната за стартиране на изучаване на чужд език (освен ако не си в чужда държава разбира се или в двуезично семейство, където това става от самосебе си). Най-добрият старт на езиковото обучение е втори клас, когато детето вече е свикнало с четмото и писмото в известна степен и може да превключи на друга азбука (каквито и системи да ми хвалят, най-добрия начин да учиш един език е като го говориш и пишеш, а не само да го говориш).

Както и да е, дано съм ти помогнала с моите мотиви за гласуването.

Освен това съм сигурна, че ще направиш най-доброто за децата си, независимо кой вариант избереш.

Успех в избора!

Писаха по вестниците. Беше станал скандал. Лелката май я уволниха ли, та назидаха ли само.....не помня вече.
Но ставаше въпрос за това, че детенце на годинка и месец май беше връзвано за леглото с умотан чаршаф май, защото пречело на лелките да си лафят и пушат в съседната стая.
По този случай май после се оказа, че по-големите дечица от групата били карани да дават мляко на по-малките, за да не се товарят леличките.

Иначе за боя. И на мен не ми се иска да го вярвам. Но това не значи, че не мисля по въпроса и не се чудя.....
Особено когато детенцето още не може да говори и да си каже......като моето пелтече....