Използване на микроорганизмите в борбата срещу замърсяването на околната среда
Пречистването на използваната вода и отстраняването на значителна част от органичните вещества се осъществява от аеробни и анаеробни микроорганизми. Получени са изключително добри резултати при обработването на отпадъчните води от предприятия за ябълково вино, млечни продукти и скорбяла с помощта на анаеробен метод, при който се възстановява биологично активното съединение, до голяма степен се възпрепятства отделянето на миризми и се произвежда метан за захранването на котлите на инсталациите за обработка. Могат да се изолират микробни щамове за борба срещу различните форми на замърсяване, като например за разграждане на трудноразложимите по биологичен начин биопрепарти, пластмасите и въглеводородите. Бактерии от род Pseudomonas например притежават окислително-редукционни или хидроксилиращи ензими, които могат да разлагат различни, често отровни въглеводородни молекули или ароматни съединения. Няколко щама от Pseudonomas putida имат четири плазмида с гени, ръководещи синтезата на ензими за разлагането на октан, хексан, и декан, за разлагане на кислол и толуол, за разграждане на камфор и на нафталин. Последните два плазмида са самопреносими, като предизвикват конюгация между бактерийните клетки, докато другите плазмиди могат да бъдат пренасяни само ако в бактериите са внесени плазмиди за конюкация. В резултат на множество кръстосвания през 1979г. беше получен щам, съдържащ плазмидите за разлагане на ксилола и толуола и на нафталина, както и един хибриден плазмид, получен при рекомбинация на другите два плазмида, които иначе са несъвместими и не могат да съществуват независимо в една и съща клетка. Този щам може да расте бързо върху нерафиниран нефт, тъй като много по- активно произвежда въглеводороди, отколкото всеки друг щам, притежаващ един плазмид. Той може да бъде полезен в съораженията за причистване на водите. Правят се опити за изолиране на бактерийни щамове, които да намаляват вискозитета на тежкия нефт, разграждайки съставящите го восъци и парафини. Тези изследвания имат за цел и отстраняването на сярата от нефта, както и извличането му от шистите и битоминозните пясъци.
Провеждат се изследвания за ускоряване разграждането на въглеводородите с помощта на бактерии, което обикновено е много бавно. Американски учени успяха да изолират от пречиствателните станции бактерийни щамове, които когат да разграждат въглеводороди. Във Франция беше създаден метод, който подпомага разграждането на бактерии, намиращи се в морската среда и разграждащи въглеводороди; това биологично разграждане се ускорява чрез изливане върху замърсени области на микроемулсия, съдържаща въглерод, капсулин и съхраняван в разтвор на азот и фосфор. Тези вещества стимулират размножаването на полезните бактерии. Проведените от френските учени изследвания в Атлантическия океан и в Средиземно море позволиха да се установи, че от замърсените зони, в които е приложен създаденият метод, за една седмица изчезват 70- 90% от въглеводородите, докато в необработените зони този процент е 12- 20. след всяка операция плътността на фитопланктона става по- голяма. Препаратът действа в отношение най- малко 1:10, както и повечето използвани в борбата срещу въглеводородното замърсяване диспергиращи средства. Предимство на биологичния метод е това, че не внасят в средата друг замърсяващ агент. Той може да се използва в открито море, блатни и лагунни области, където е трудно да се проникне, както и за пречистване на големи случайни замърсявания( например в пристанищата ).
....................................................
За едни отрова, за други - вечеря
Петролното петно тотално разрушава околната среда. Когато петролът залепне по перата на птиците и кожата на морските бозайници, той нарушава топлообмена и хидратацията на телата им. Живите организми буквално умират от студ. Когато се изцапат, птиците веднага започват да се чистят и така поглъщат токсичните продукти. По-малките морски организми като планктон, миди, различни ларви, също биват засегнати от разлива, защото абсорбират нефта в телата си. Всички животни, на които тези организми служат за храна, получават токсичната си доза петрол именно чрез тях. И така започва лавинообразен ефект - първо умира планктонът, с който се хранят рибите, след това рибите няма какво да ядат и също загиват и така нататък, докато бъде разрушена цялата екосистема.
Освен това петролът се натрупва и по плитчините и малките заливи, където някои риби хвърлят хайвера си и те няма как да се размножават. Ако все пак са успели да хвърлят хайвер, при излюпване малките рибки не могат да дишат, защото нефтеният слой спира достъпа на кислород до водата. Именно това е и една от основните опасности и при замърсяването на река Дунав.
Въпреки че един петролен разлив може да се окаже катастрофален за околната екосистема, има и организми, които са способни да се хранят с тази отрова. Около хиляда от познатите гъби и бактерии, които живеят в почвата и водата, могат да включват петрола и петролните продукти в менюто си. Съдбата на нефтеното петно зависи в голяма степен от това в каква среда попадне - дали ще има повече или по-малко от тези бактерии. Нещо повече - появата му стимулира растежа на подобни микроорганизми. В чистите води делът им не надвишава 0.1-1.0% от общото количество бактерии. В замърсените зони пропорцията нараства на 10%.
Разбира се, това е възможно само ако разлетият петрол е в по-малки количества. При много голям петролен разлив трябва да се действа бързо. След като вече е попаднало в околната среда, петролното петно трябва да се огради със специални приспособления, които да попречат на бъдещото му разпространение. За почистването на повърхността на водата се използват помпи, които изсмукват разлива. След тази груба работа на помощ идват хранещите се с петрол бактерии, които са култивирани именно с тази цел. Този процес е изключително бавен и може да продължи години. Понякога единственият начин за премахване на разлят петрол е той да се запали.