подсъзнанието може всичко 10

Всеки ден благодаря, че ви има    

 Да ни е честита новата тема! venny_b , благодаря!



 Намислете си по едно желание, докато гледате картинката и си пожелайте  да се сбъдне.

Спокойна нощ на всички.

venny_b 

eldivine, не можах да ти благодаря в предишната тема за "молитвено поле" на Джеймс Редфийлд - "Тайната на Шамбала", правя го в новата тема!   

Вела 

Passiflora, много се радвам, че си го прочела, защото винаги поствам само това, което съм пробвала и което съм сигурна, че работи. Затова и го споделих 

Чудесна нова тема!
venny_b , благодаря   

За сега се въздържам от коментари, но предполагам, че скоро ще ви пусна много интересни неща за четене момичета.Само чакам един отговор - трябва да го знам!
Винце, имаш мейл
Лека и спокойна вечер от мен!

И аз съм тук,
Благодаря,Вени 

venny_b, благодаря за новата тема!   
благодаря и на Десс, която я поддържаше толкова време жива! 
Благодаря за искренността на всички, които пишат тук, толкова рядко и трудно се среща това в живия живот. 

Лилиан, за приятелството!Един мой приятел наричаше приятеля- "човекът зад прозореца"- и казваше- той е онзи човек, на който винаги мога да почукам на прозореца, дори и посред  нощ . Аз съм човек, който много държи на връзките си с хората и особено с приятелите.Много високо ценя приятелствата си и от опит ще кажа следното. Приятелството е като една река - идват моменти в които носи дървета и водата е мътна, друг път не е толкова пълноводна реката, но когато има нужда то се отприщва като бент, независимо от моментните и временни недоразумения и обстоятелства. Накрая реката потича спокойна и чиста.
Червеновинце
защо като си правил добро на някого, помагал си му  в труден момент, той ти връща с зло и те ранява? Не искам и благодарност за товаа ,че съм помогнала..просто може да си иде, без да обижда. Да се разделим по човешки, без болка.
 Много дълго се питах и аз за тези неща.Лазарев, беше го обяснил това. "Не се помага с погача , а със залък." колкото повече правиш за един човек ти се месиш в неговия живот, отнемаш му правото той да действа, особено това важи за непоисканото добро. Всеки си има карма и когато ти помагаш на човек,  може това да е била неговата карма да изживее тези неща. След като го правиш обаче си навличаш карма ти. При всички случаи колкото повече помагаш, толкова повече ще ти отвръща този човек със зло.Защото ти винати имаш и можеш, а той няма и не може и все трябва да разчита ти или някой друг да му дадете. Но това е неговата карма и той привлича непрекъснато такива хора, които му помагат или направо се раздават за него и след това той им отвръща със зло- защото те му отнемат правото да бъде като тях. Объркано го казах- дано сте ме разбрали.

mijjjka, за почивките съм съгласна и аз, но това го четох в една от диктовките на Възнесените Учители- белег за духовно развитие, за това че нещо постигаш е ако животът ти се променя . Променят се хората и отношението им, променя се  начинът по който се чувстваш в определена ситуация.същото за което и eldivine писа за молитвеното поле.

Честита нова тема и от мен! 

Искам първо да се извиня на всички, за които този ми пост ще бъде смущаващ, но от една съфорумка ми бе припомнено защо на розите са нужни бодли... И се сетих за "Малкият принц". Ние - хората - нямаме търговци на приятели! Приятелите или са такива, или не са. Ние или ги заслужаваме, или - не.
Искам също да ви се извиня за връщането ми към постове от приключилата тема!

ЧервеноВинце, докога ще тъпчеш на едно място? Отдавна си издала личната си присъда, защо държиш и на обществена? За да заболи повече? Пропусна всички лъчи на слънцето, които бяха насочени към теб, за да ти дадат светлина и топлина! Пропусна да чуеш щастието на птиците и смеха на децата! Пропусна да си спомниш, че ние самите сме вълшебниците на нашия живот /нищо, че се съгласи с нечий подпис!/. Спомни си какво пише в твоя ник - че Бог няма религия!!! Защо за теб има?

Не го казвам за първи път - всеки тук има някаква драма, която го е довела до търсенето на Пътя! И към всеки търсещ трябва да се отнесем с любов, а не с "откровени" лични отношения! Трябваше ми малко време, за да го осъзная!

Доколко духовността и позитивното са истински и доколко не? Доколко ние самите сме истински и до колко сме плод на нашето его?...

Хайде просто да се обичаме, а? 

Живейте в светлина!

tonimar       

Тук съм и аз 

darena, благодаря ти, думите ти ми дават повод за размисъл...

Момичета,

супер активни сте, евала! 

сисе,   радвам се да те видя и тук.
Ами питаш, да си кажа и аз.

В много труден момент майка ми реагира напълно неадекватно (както и други пъти), но този път беше голям шок за мен, направо...И тогава реших да отида на психотерапевт, да си изясня аз ли не съм в ред, много ли искам, какво става. И знаеш ли какво ми каза психотерапевтката? Нещо, което може да те накара да се замислиш и за твоята приятелка.  Каза ми, че реакцията на майка ми била такава, не защото не ме обича, напротив, а защото я било страх за мен, но самата тя не знаела как да реагира в подобни ситуации и за това се държала неадекватно.

Да не би приятелката ти да се е притеснила за теб и борейки се с тези си страхове, но не искайки да ти ги разкрие, за да не те натовари, да е запоначнала да се държи неадекватно и нервно, именно защото се е притеснявала за теб и не е знаела как да овладее тези чувства?...

Само си разсъждавам, може да не е така.

Здравейте и от мен 


И аз се възползвах. Благодаря 

Страхотен въпрос, tonimar   

И аз съм тук и много ви се радвам