Приемайки общите условия за ползване на сайта, потребителят се съгласява да се запознае с правилата и политиката за ползване на форума и да ги спазва, както и при ползването на сайта да съблюдава българското законодателство, интернет етиката, правилата на морала и добрите нрави.
НЕГ.БГ АД не гарантира за достоверността и пълнотата на съдържанието и не гарантира, че предоставените услуги ще удовлетворят изискванията на потребителя, нито че ще бъдат непрекъснати, навременни и сигурни. С приемането на общите условия потребителят се съгласява, че използването на предоставените услуги и информация е изцяло на негов риск и отговорност.
НЕГ.БГ АД няма задължение да извършва наблюдение на информация, публикувана от потребителите, както и на информацията, съхранявана, пренасяна или направена достъпна чрез сайта, нито да търси факти и обстоятелства, указващи извършването на неправомерна дейност от страна на потребител.
НЕГ.БГ декларира, че потребителските данни няма да бъдат предоставяни на трети лица, освен при поискване от съответните компетентни държавни органи или длъжностни лица, които са оправомощени да изискват такава информация съгласно действащото законодателство.
НЕГ.БГ АД си запазва правото да изпраща анкети за проучване и подобряване на удовлетвореността от предлаганите стоки и услуги, маркетингови проучвания с цел разработка и предлагане на нови стоки и услуги в сайта, както и непоискани търговски съобщения до регистрираните потребители с цел информиране за нови услуги и стоки, предлагани от дружеството.
От първа група децата май не са много, но от двете втори има. Госпожите всяка седмица (а понякога сякаш и всеки ден) са различни, но Ади вече посвикна, даже май и й харесва, че в момента е от най-малките и "новите" госпожи й обръщат внимание. 
Иначе вчера имахме сравнително сериозен инцидент - Ади тръгнала да слиза със скок от колата на баща ми (синик е, а те нали са по-вдигнати) и се натресла на патеричката на баща ми. 
В резултат - сцепена вежда, по-точно ъгълчето под веждата. Слава богу, на очето нищо му няма. Купили с баща ми кислородна вода, сложили лепенка. Средно надълбоко е сцепено, иначе не е чак много, но мъжът се притеснява да не й остане белег. Поумувахме дали да я водим да я шият и се отказахме, че то си трябваше направо пластичен хирург, а и това значеше упойки и т. н. Поумувахме и дали да я пуснем на градина, но днес вече беше по-добре (вчера си течеше от време на време по малко кръв) и решихме да й сложим лепенка и да си ходи. А, вчера ходих до аптеката и за топоцин (антибиотична пудричка). Аз сутринта промих с кислородна вода, че й се беше лепнало едно кичурче, а пудричката и лепенката останаха за баща й. Уж малкият дявол, а ми е едно свито, притеснено... Докато не си я видя довечера, явно ще е така. 
. Сега отивам да видя и на Яна снимките.
