Майка съм на три дечица.Двете ми са здрави , но третото е болно от тризомия 18 или с-м на Едуардс. Доста рядко генетично здаболяване ,но ние го имаме. След една нормална и желана бременност родих много лесно ,зощото бебата е доста дребна. През цялата бременност съм стриктно наблюдавана и никога не съм си мислила, че ще имам проблем. Но вместо да съм щастлива майка на новородено започва нашия кошмар. Вместо да ми я донесат да я кърмя педиатърката ми каза ,че бебето има тежък сърдечен порок и се съмнява за генетично заболяване. Само вие ,мили майчици, можете да разберете какво преживях. И колко трудно ми беше да съм в една стая с други родилки на ,които дечицата са живи из драви .Колко трудно ми беше да не плача пред другите си деца ,които чакаха сестра си вкъщи. Вместо да си тръгна с бебе , аз започнах да ходя всеки ден в 3-та градска б-ца на свиждане с детенцето си. Потвърдиха се диагнозите и прогнозата ни е много лоша. Намериха се лекари и приятели ,които ме посъветваха да я оставя в дом и да си гледам другите деца, но сърце не ми даде да я захвърля като ненужна вещ.Болното детенце не е стока ,която искаш да върнеш за рекламация в магазина. Прибрах си я в нас и се гледаме трудно ,но с много любов. А тя милата душичка отвръща със същото .Запчна да гука преди за е навършила месец и личи ,че много ни обича.Другите членове на семейството ми също много ми помагат и много я обичат.
Не мисля за бъдещето , а просто за нас всеки ден с нея е подарък.
Когато открих форума ви се обнадеждих, че с вяра и много любов стават и чудеса. Приемете нашите поздрави и целувки и да сте живи и здрави