Изнервят ли ви децата ви?

Пребивам го от бой братото и не ма бара минимум 10 минути. Днес братовчедката дошла на гости и лепната от горе ми, ама тя с едра шарка и разбирате ли, навира се отгоре ми да ме целува    и едно гръмогласно ми крещи, та ще ми пукне тъпанчетата, брат ми да си покаже и той магариите скочи върху мен и аз побеснях хванах брат ми и го наритах яко по мъжката гордост   И се пооплашиха, ама пак ми скочиха...кво да правя не знам.. аре брата ще го начупя от бой, ми как да ступам ся чуждото дете

Еми...аз вчера ревах от безсилие.Не стига,че мъжа ми ме ядосва,ами и детето ме довършва.Пък и кучето изорало двора...........

Не знам за другите деца,но моето е ужасно трудно,а ме е страх,че и по-зле може да тсане.Нали знаете приказката"винаги може да бъде по-зле..."

Изнервя,е меко казано...........

Прочетох нописаното от теб на съпруга ми и се смях със сълзи.
 Колко познато звучи. Сякаш за нас е написано.
Миналата вечер се канех аз да пускам такава тема. Направо вече съм на края на силите си. Изнервена съм до крайност из дома непрекъснато се носят крясъци. За сега основно белите ги прави щерката и понякога направо ми се плаче от безсилие да и налея малко разум в главата. Нито с добро нито с лошо успявам да стигна до нея. Накрая пак направя това, което си е наумила. За сега няма изгледи да стане това кротко и възпитано дете, което си представях, че ще имам, уви.
И от всичките бели, глупости, хленчения, крясъци, най-неприятно ми е мрънкането. Като вземе да мрънка и направо не знам какво да правя. Решавам проблема или със силови мерки или с подкупи и обещания, но уви всичко е временно до следващото мръън -мръън.

Второто го почваме в началото на следващата година, ако е рекъл Господ. Щото ако още чакаме просто няма да имам нерви след две години.
Цвети много си права, обаче как ви се виждам спокойна направо не знам, аз си мисля, че треперя от нерви вече
Додо, чудесно те разбирам! За мазалото по време, а и не само на хранене просто равен няма. Писна ми да ходя по трохи, по пет пъти да чистя пак ще е невероятна кочина.
И понеже не може да говори още, а само пуска една думичка и върви гадай к`во иска да ти каже! Тате? - Тате отиде на работа! Той-Дааааа!    Алу /Луиза/?-Да, сега отиваме да си играете с Луиза! Той-Дааааа! Това се повтаря около десетина пъти в колата, докато накрая заспива! Леко го измъквам от столчето в количката и имам възможност да пия едно кафе, като се моля в кафето да има по-малко високоговорители и телефони да звънят за да спи колкото може повече.

Донякъде се успокоих, че все пак детето ми е нормално, аз май не чак толкоз Ама това е само до някъде, бял кахър. Щото малък човек-малък проблем, голям човек-голям проблем. Сигурно и на мен ще ми се наложи да обяснявам "проблемите за световния мир"
Едно е сигурно - ще ходи на детска градина!
Второ - ще си купя една книга!
Трето - веднъж седмично ще го заточвам на майка ми за да мога да дишам спокойно!
И четвърто - поне веднъж на две седмици ще ходя на дискотека!!! Хасан и той е човек!

Много ви благодаря на всички, сега поне знам, че не съм сама в лудостта си 
Пък Цвети, идеята ти е супер, с едно допълнение: ДА НЕ СЕ ГОВОРИ ЗА РАЖДАНЕ, ДЕЦА И ХРАНЕНЕ!!! Само за мъже и магазини !

МАлее,мами аз си мислех 4е само в къщи е лудница ама сега съм по-спокойна! Нашия батко е на 5 и кусур и е дивак и половина,особено след завръщането си от 3 месе4ното глезене при бабите в БГ. Беше ми много мъ4но без него,но то4но след два дни от пристигането си ме накара да крещя. Не 4ува и не възприема каквото и да му кажа и аз естествено отка4ам!КАто каже да му се купи нещо и направо е способен да ме набие в магазина,ако не стане на неговата!
Днес например ми каза,4е ако съм продължавала да го нервя щял да си вземе билета и да си заминавал! После пък :"Ти до одеве слушаше,пък сега пак запо4на да се лигавиш!"

Да кажа първо на Афродита, че ако го бях писала аз, нямаше да е толкова точно, само че моя син е малко по-голям на 2 и 10 месеца. Освен всичко което си описала, моето МУЛЕ копира всичко лошо, което може да види и запамети в градинката, сега се е научил от един друг хубостник да изкрещява на разстояние от мен, когато не става неговата. Застава като един самотен гларус до съседната пейка и започва да надава същите пронизителни писъци и да ме гледа реагирам ли, изчаква малко и пак, и така докато започна да чуствам как лекинко подлудявам и ми иде ДА ГО ДОКОПАМ и усмъртя най-малкото. Понеже ние двамата се гледаме сами и съответно ходим навсякъде двамата, като започнеш от тоалетната с неизменните въпроси, един от тях непрестанно актуален е: "Мамо ти имаш ли буба и защо нямаш", на който съм отговорила най-малко 300 милиона пъти до ходенето при гинеколожката вчера - с надничането - защо тая леля сега ти бърка еди къде си и т.н. искам искрено да ви кажа, че се чуствам така, както ако някой друг извършваше насилие над личността ми и най-интимното ти. Незнам дали е уместно да кажа вече ЩЕ ПОДЛУДЕЯ, по-скоро ПОЛУДЯЛА СЪМ и понякога, особено в случаите които е описала МамАм за съботното събуждане(което много ме разсмя и ми е до болка познато) ми се налага да си повтарям, че той оживя благодарение на тази си жизненост и сила, и тогава единствено в тази си мисъл, какво щях да правя без него и как нямаше да има кой да ме подлуди до това да си приказвам самичка, разбирам колко съм щастлива, че го има. За край ще кажа само, че това може би е най-хубавото, което ни се случва в живота ни, нашите собствени ГРОБОКОПАЧИ, които с това че ни подлудяват ни правят щастливи. ЗАЩОТО ГИ ИМА.
АФРОДИТА искрено ти вярвам за състоянието в което си и аз съм на същото дереже и мнооооооооооооого ама мнооооооооооого викам.

На мен ми става смешно и малко гузно, когато приятелки и колежки тръгнат да ме хвалят, колко спокойна и търпелива майка съм била. Ако ме бяха видели как бременна в шестия месец  с второто скачах на едно място, тръшках се и виех само и само да не удуша първородния щяха да се смаят...

Мдам...и аз така се шокирах онази вечер, когато невинното ми детенце с невинен поглед и тон, след като ми беше обяснило колко наложително е да му пусна за милионен път филмче за Том и Джери на компютъра, и как като го изгледа /за около час време/, ще си легне, вдигна веждички и ме попита благо: "Мамо, разбрахме ли се"?...Да плачеш ли, да се смееш ли?...

Изнервя ме, когато започне с безкрайните си искания и при всеки отказ от моя страна, започва да реве и да се тръшка. Изнервя ме, когато докато се храним започва да хвърля от лиготия храната под масата.
Има доста неща, които ме дразнят, но го отдавам на възрастта, в която е дъщеря ми.

Оххх, тая тема все я чета "Изневеряват ли ви децата ви?"

Mного добро целия постинг де....

Ако знаеш колко ми олекна, че не само нашето диване е такова.  Като му се скарам, той вади един влажен поглед и ме целува. Ако съм права, също ме целува, само че тогава той е на височината на едно място, което предпочитам баща му да целува. И понеже виждам, че няма смисъл да му се карам по 100 пъти за едно и също нещо, стигнах до мъдрото заключение, че по добре да скрия всичко което не е за игра и да залепя всичко с тиксо, а да го оставя да опознае  света без да му се карам. Обаче има моменти, когато наистина и на мен ми избиват балансите и крещяяяяяяяяяя

аз често се майтапя, че искам да го запиша на седмична ясла...
Много ме изнерва, лежи по улиците, по калта в кочината. Да живеят яслите

 Не, не ме изнервят, случва се да съм уморена, но изнервена не! Да не си помислите 4е децата ме слу6ат от сутрин до ве4ер! Неее! Мърлят и по време на ядене и без ядене, синът ми е на 6 г и поне на едно от храненията  задължително изсипва 4ашата със сока (айрана или каквото е там) на масата, дъщеря ми пък иска да се разхожда а аз да я храня в движение. На пода нямам нищо за да мога да го мия поне 3 пъти на ден, за шума който вдигат могат да кажат съседите, 4е аз съм толкова свикнала с него, че като е тихо ми е търсене! Големият ми отговаря, малката о6те не , за6тото не е проговорила, вси4ки имат претенции и мнение, почти винаги различно от моето! Ама това е деца!

ах, как ме изнервя само - аз работя, а малкатаходи от 1 години на ясла, ама къщата ми е на вили и могили - като дойде събота ми идва да взема едно гребло, за да изрина
а иначе е ужасен инат - никога не иска да ходи натам, закъдето съм тръгнала и задължително ляга на земята и започва да се тръшка - упражнението ми е любимо, когато нося 2 торби с пазар
на площадката освен да се бие с децата друго не прави - след половинчасово стоене на пясъка (аз заедно с нея, защото иначе реве) има поне 3 разплакани деца, посипани с пясък, фраснати с лопатка или одрани
на всичкото отгоре най-обича да бяга от този, с който е навън - най-вече на баба си
признавам си - понякога почти не ми идържат нервите, има случаи да я ошамаря или прибера скоропостижно
ама си лекувам нервите като я приспя си сипвам 20-30 грама нещичко и се наслаждавам на тишината и спокойствието