- Публикувана: 2 окт. 2009, 01:05 ч.
- Последно мнение: 23 юли 2010, 23:52 ч.
Практикува ли се вагинално раждане след секцио? Толкова ли е опасно?
И аз не го разбирам това в България, голяма касапница.
Аз в Германия на третия ден след вагинално раждане карах колело. И то всеки ден по два пъти за около час.
Аз в Германия на третия ден след вагинално раждане карах колело. И то всеки ден по два пъти за около час.
Не е много по темата, но малко ме дразни вече да слушам колко сме зле в България. Наистина ли не сте наясно, че все пак раждането е строго индивидуален процес и основно е до организъм. Едва ли всички германки са успели да подкарат колелета след ражданията им. А докато бях в Шейново се нагледах на припкащи и усмихнати мами след нормално раждане. Раждах с една приятелка, която ми каза, че е разбрала, че ражда чак на напъните а за шевове изобщо не си спомня да са и правили. Има какво да се желае тук, но чак пък толкова..
Успех на всички, на които им предстои раждане.
марче, шиж сега, има неопровержими доказателства за недъзите на родилната помощ в България, сравнена с тази в Германия, въпреки че немската далеч не е еталон. Единият ми аргумент в подкрепа на написаното е, че не се налага да обикаляш де що има акушер-гинеколог, за да го навиеш за VBAC и пак нямаш гаранции, че няма да те прецака на финала. Посочи ми ЕДИН лекар, който допуска раждане в поза, различна от легнала или полулегналата. Тук е безкрайно трудно да откажеш окситоцин, метергин и каквото там са решили да ти вкарат без да ти обяснят подробно рисковете и ползите от подобна интервенция. "Там" можеш да ги осъдиш като нищо за това. И една чуденка за домашно: кого трябва да подкупиш, за да не ти направят епизиотомия за "здрасти"? Акушерката или лекаря?
Всички тези интервенции водят до разкъсвания, шевове и, да се върнем на темата, невъзможност да караш колело първите дни.
В Германия имаш право да родиш у дома в каквато поза си пожелаеш (а повечето жени предпочитат вертикална: http://www.quag.de/content/english.htm). Статистиките им при домашното раждане са повече от впечатляващи.
Можеш да родиш и в родилна къща, а в тях има условия за подводно раждане
, приспособления за увисване , стол за раждане, топки и каквото ти дойде на ум. И всичко това, за да може майката да заеме поза, която да бъде удобна за нея, за да не напъва в легнала позиция, която е доказано, че довежда до хемороиди и разкъсвания в голям брой от случаите, просто защото е противоестествена.
Така също повечето болици са оборудвани по този начин, въпреки че там атмосферата е по-хммм... болнична.
Доколкото съм гледала филми за раждания в Германия никой не крещи като на футболен мач по време на изгонването, счита се за неприлично и невъзпитано, да не говорим, че е опасно.
Тук не говоря толкова за оборудването, по-скоро за желанието жената да бъде третирана като човек със собствени желания, които да са поставени на първо място, а не удобството на лекаря.
НЕ го приемай като нападка, тонът ми може да е остър, но е по-скоро от огорчение, че сме принудени да търпим случващото се с нас и децата ни (да вметна само за стотиците майки, на които не им дават информация за децата, защото божествата са твърде заети). Тук, в България нещата СА твърде зле и тази тема потвърждава думите ми. Само погледни колко момичета всъщност успяха а родят както поискаха.
Всички тези интервенции водят до разкъсвания, шевове и, да се върнем на темата, невъзможност да караш колело първите дни.
В Германия имаш право да родиш у дома в каквато поза си пожелаеш (а повечето жени предпочитат вертикална: http://www.quag.de/content/english.htm). Статистиките им при домашното раждане са повече от впечатляващи.
Можеш да родиш и в родилна къща, а в тях има условия за подводно раждане
, приспособления за увисване , стол за раждане, топки и каквото ти дойде на ум. И всичко това, за да може майката да заеме поза, която да бъде удобна за нея, за да не напъва в легнала позиция, която е доказано, че довежда до хемороиди и разкъсвания в голям брой от случаите, просто защото е противоестествена.Така също повечето болици са оборудвани по този начин, въпреки че там атмосферата е по-хммм... болнична.
Доколкото съм гледала филми за раждания в Германия никой не крещи като на футболен мач по време на изгонването, счита се за неприлично и невъзпитано, да не говорим, че е опасно.
Тук не говоря толкова за оборудването, по-скоро за желанието жената да бъде третирана като човек със собствени желания, които да са поставени на първо място, а не удобството на лекаря.
НЕ го приемай като нападка, тонът ми може да е остър, но е по-скоро от огорчение, че сме принудени да търпим случващото се с нас и децата ни (да вметна само за стотиците майки, на които не им дават информация за децата, защото божествата са твърде заети). Тук, в България нещата СА твърде зле и тази тема потвърждава думите ми. Само погледни колко момичета всъщност успяха а родят както поискаха.
Джил, знам, че в Германия има жени, които се натискат за секцио, за жалост и там процентът се покачва бързо, но както не можеш да подариш нещо някому насила, така не можеш да накараш някого да роди вагинално. Може би рисковете на секциото не се разясняват достатъчно ясно, знам ли... Но пък е хубаво, че онези, които искат естествено раждане, имат възможност да го получат и то не с такива кански усилия, както тук. 
Дам... За съжаление Зозима е много права по отношение на ситуацията в бг!
Марче, ако искаш се върни няколко страници назад и прочети за моето раждане. Акушерката ми направи епизиотомия въпреки, че казах НЕ поне три пъти, въпреки, че не бях подписала никакви документи при постъпването ми. Не знам как не я ритнах?! Като се връщам назад все се чудя, какво ме спря!
Не мисля, че е нормално да се молиш да ти дадат неизкъпаното бебе, а те да ти казват за какво ти е и, че щяло да те изцапа!
Та ситуацията е отвратителна и за това просто спор не може да има.
Има още много неща, които бих могла да пиша, но просто нямам сили за това сега. Не ме разбирайте погрешно, щастлива съм, че родих вагинално, напълно си давам сметка, че можеха да си ме срежат като едното нищо, но истината е, че персоналът повече травмира родилките, отколкото да им помага!
Марче, ако искаш се върни няколко страници назад и прочети за моето раждане. Акушерката ми направи епизиотомия въпреки, че казах НЕ поне три пъти, въпреки, че не бях подписала никакви документи при постъпването ми. Не знам как не я ритнах?! Като се връщам назад все се чудя, какво ме спря!
Не мисля, че е нормално да се молиш да ти дадат неизкъпаното бебе, а те да ти казват за какво ти е и, че щяло да те изцапа!
Та ситуацията е отвратителна и за това просто спор не може да има. Има още много неща, които бих могла да пиша, но просто нямам сили за това сега. Не ме разбирайте погрешно, щастлива съм, че родих вагинално, напълно си давам сметка, че можеха да си ме срежат като едното нищо, но истината е, че персоналът повече травмира родилките, отколкото да им помага!
Зозима, с тия снимки ми напомни за първото ми "раждане".
Точно в такива цветове беше залата (стая по скоро). Имаше си вана, висилки, табуретка с дупка за раждане, едно легло което беше с незная колко възможности за различни позиции за родилката и мъжа и, отделно си имаше залепена баня и тоалетна само за раждащата в тази зала. Светлината на лампата можеше да се намалява и увеличава, за да е уютно, имаше уредба за да си пуснем музиката която сме си донесли, свещник с чинийка отгоре, за олиото на което искаме да ни мирише... Всички мили и любезни...
Това беше в една малка болница с 3 родилни зали (не им се беше случвало да раждат повече от 3 жени едновременно) и 10 стаи за родилки (някои от тях семейни - майка тати и бебе)
Понякога си мисля, че ако навремето бях изчела и знаела това, което впоследствие наваксах, нямаше да се стигне до секцио. Но човек се учи от грешките си.
Точно в такива цветове беше залата (стая по скоро). Имаше си вана, висилки, табуретка с дупка за раждане, едно легло което беше с незная колко възможности за различни позиции за родилката и мъжа и, отделно си имаше залепена баня и тоалетна само за раждащата в тази зала. Светлината на лампата можеше да се намалява и увеличава, за да е уютно, имаше уредба за да си пуснем музиката която сме си донесли, свещник с чинийка отгоре, за олиото на което искаме да ни мирише... Всички мили и любезни...
Това беше в една малка болница с 3 родилни зали (не им се беше случвало да раждат повече от 3 жени едновременно) и 10 стаи за родилки (някои от тях семейни - майка тати и бебе)
Понякога си мисля, че ако навремето бях изчела и знаела това, което впоследствие наваксах, нямаше да се стигне до секцио. Но човек се учи от грешките си.
еееех Зозима,
Дали ще доживеем стандарта в нашите болници поне да наподоби този от снимките. Каквото и да си говорим, живеем в една бедна държавица, където хората са ангажирани повече с прехраната си, отколкото как да си създадат някакви луксове. Хората масово са изнервени, в това число и болничния персонал. Все пак мисля, че трябва да имаме повече самочувствие и да търсим правата си, за да ги получим. Повечето българи като, че ли се примиряват и подчиняват на обстоятелствата, а след това се оплакват наляво и надясно. За епизиотомията незнам какво да кажа. И нея както всичко останало едни защитават а други отричат. Мисля, че би следвало да се прилага индивидуално, по преценка на лекаря, а не за добър ден. Та в този смисъл, Почти Безобидна не се ли замисли дали да подадеш оплакване срещу въпросната акушерка, след като за съжаление си и спестила ритника
Току виж се позамислила малко другия път.
Успех на всички майчета
Дали ще доживеем стандарта в нашите болници поне да наподоби този от снимките. Каквото и да си говорим, живеем в една бедна държавица, където хората са ангажирани повече с прехраната си, отколкото как да си създадат някакви луксове. Хората масово са изнервени, в това число и болничния персонал. Все пак мисля, че трябва да имаме повече самочувствие и да търсим правата си, за да ги получим. Повечето българи като, че ли се примиряват и подчиняват на обстоятелствата, а след това се оплакват наляво и надясно. За епизиотомията незнам какво да кажа. И нея както всичко останало едни защитават а други отричат. Мисля, че би следвало да се прилага индивидуално, по преценка на лекаря, а не за добър ден. Та в този смисъл, Почти Безобидна не се ли замисли дали да подадеш оплакване срещу въпросната акушерка, след като за съжаление си и спестила ритника
Току виж се позамислила малко другия път.
Успех на всички майчета
Марче , в тази бедна държавица всичко живо се снабди с апартаменти, ремонти, возила, силиконови гърди и какви ли не екстри ... в София не се диша от автомобили и няма по кой тротоар да минеш. Всичко ново , екстра, но ... родилните домове и практики от преди 50 години и ... държавицата " бедна " 
Миналата сряда лекарката каzа, че бебето е в добра поzиция, главичката е много надолу и я напипва, че шийката е раzмекната ... от тогава на няколко пъти се появи кафява слуz, но нямам още редовни контракции и се шматкам беzпроблемно ... даже грилосвахме на вилата тоzи уикенд. що съчки пренесох и колко псти качих баира ... но бебето смята според мен да си стои още малко там и да ме тормоzи (таzи бременност дали zаради много работа в службата, дали просто от бременноста си беше , но имах мноооого отслабен имунитет и бях непр. болна ) ... Та това от мен. Ако бебето ми е иzкарало всички мои вируси ще се роди zаредено с имунитет 
Това от мен, не бърzам иzобщо, zащото и ще ми се съкрати майчинството ... после след раждането имам 1 година, но сега си имам още 2 седмици майчинство и zащо да бърzам
На мен дилемата ми с таzи неточност е и дале чните роднини ми е, че дребния и таткото zаедно ще трябва да ми придържат ръчичката по време на раждането. Има на кого да го оставим, но трябва предварителна уговорка и не става спешно...
) ... Та това от мен. Ако бебето ми е иzкарало всички мои вируси ще се роди zаредено с имунитет Това от мен, не бърzам иzобщо, zащото и ще ми се съкрати майчинството ... после след раждането имам 1 година, но сега си имам още 2 седмици майчинство и zащо да бърzам
На мен дилемата ми с таzи неточност е и дале чните роднини ми е, че дребния и таткото zаедно ще трябва да ми придържат ръчичката по време на раждането. Има на кого да го оставим, но трябва предварителна уговорка и не става спешно...
Оказа се, че не е опасно. Питаха ме дали искам да опитам нормално, защото всичко е ОК и аз има казах щом е ОК - ОК ...
като изхвърчахме от в къщи в 12 нощеска на 13 и бебето се появи в 2 и 24 на 14 ... никакъв белег от секцио не мръдна , накрая го погледнаха на УЗ и беше си ОК. По едно време , когато бебето вече натискаше съвсем ниско долу не бяха сигурни да не идва болката от белега, но акушерката каза, че вече бебето излиза и от там е болката и се кротнаха. Докато не излезнаха на апарата лоши тонове, не се струпа една тълпа да ме дърпа и бута и не ми докараха 45 минути шев и кройка като краен резултат от истериите си. А аз пък 45 мин пях индиански песни ... ама не млъкнах въпреки всичките им упойки и така им надух главите
А те пък казали на мъжа ми, че не съм била кооперативна (чистата истина е това, като ме боли нито мисля , нито слушам и съм сигурна, че пак сама съм си виновна... )
В интересн на истината си предпочитам сега8ните шевове , пред второ секцио. И двете ги преживях и двете са ужас, но онова беше по-голям ужас. От днешна гледна точка обаче намирам, че ражданията не са по моята част и няма да се включвам 3 ти път.
като изхвърчахме от в къщи в 12 нощеска на 13 и бебето се появи в 2 и 24 на 14 ... никакъв белег от секцио не мръдна , накрая го погледнаха на УЗ и беше си ОК. По едно време , когато бебето вече натискаше съвсем ниско долу не бяха сигурни да не идва болката от белега, но акушерката каза, че вече бебето излиза и от там е болката и се кротнаха. Докато не излезнаха на апарата лоши тонове, не се струпа една тълпа да ме дърпа и бута и не ми докараха 45 минути шев и кройка като краен резултат от истериите си. А аз пък 45 мин пях индиански песни ... ама не млъкнах въпреки всичките им упойки и така им надух главите
А те пък казали на мъжа ми, че не съм била кооперативна (чистата истина е това, като ме боли нито мисля , нито слушам и съм сигурна, че пак сама съм си виновна... )В интересн на истината си предпочитам сега8ните шевове , пред второ секцио. И двете ги преживях и двете са ужас, но онова беше по-голям ужас. От днешна гледна точка обаче намирам, че ражданията не са по моята част и няма да се включвам 3 ти път.
