- Публикувана: 2 окт. 2009, 01:05 ч.
- Последно мнение: 23 юли 2010, 23:52 ч.
Практикува ли се вагинално раждане след секцио? Толкова ли е опасно?
Той първо ми погледна корема и каза, че е почти сигурен, че бебето е високо. Корема ми е много напред, някак си, де да знам. После ме прегледа и каза, че напипва главата и тя е подвижна. Много ще се радвам, ако тръгне по-рано и отида с 8 см разкритие, примерно. Тогава май няма как да спрат раждането и да ме оперират или греша? А ако главата така и не слезе, какво се прави, колко да чакам?
Града ни е такъв, че при който и да ида всеки е с 2 ръце за секцио, предварително съм ги проучила. Поне близките ми да ме подкрепяха, ама на своя глава какво мога да направя?
Града ни е такъв, че при който и да ида всеки е с 2 ръце за секцио, предварително съм ги проучила. Поне близките ми да ме подкрепяха, ама на своя глава какво мога да направя?
Не виждам нищо лошо в това да имаш болни амбиции да се спасиш от тежка коремна операция. Нека хората, които те обвиняват в това, си извадят апендиситът без нужда, ей така, профилактично, защото може да се възпали. А? Ще се възстановят. А може пък и да не се случи. Може пък да се получат усложнения, но какво пък, нали не са с болни амбиции да НЕ ГИ ОПЕРИРАТ БЕЗ ДА ИМА НУЖДА! И операцията от апендисит е наполовина толкова тежка, колкото вторично секцио! Те изобщо чуват ли се?!
Ти нямаш нужда от секцио, няма причина, поради която да отворят отново корема и матката ти, освен неоснователен страх и удобство. Няма нужда да излагат теб и нероденото ти дете на ненужни рискове, които ти не си готова да поемеш, а да се опитват да ти спестят единствения риск, който си готова да поемеш. Няма логика, освен собствените интереси на човек, който не познаваш и който има интерес да бъдеш оперирана от него в удобно за него време.
Помни, че ти и само ти носиш последствията от избора си. Да, детето е на двама ви, но матката си е само твоя. И детето също е изложено на рискове от секциото, така че спри да слушаш хората, които в случая НЯМАТ ДУМАТА. Тялото е твое. А ако обясниш на мъжа ти какво представлява за теб операцията и какво се случва с тялото ти, може би той ще те подкрепи.
Ох, само ако беше в София!
Кураж, мила! Не им се давай!
Ти нямаш нужда от секцио, няма причина, поради която да отворят отново корема и матката ти, освен неоснователен страх и удобство. Няма нужда да излагат теб и нероденото ти дете на ненужни рискове, които ти не си готова да поемеш, а да се опитват да ти спестят единствения риск, който си готова да поемеш. Няма логика, освен собствените интереси на човек, който не познаваш и който има интерес да бъдеш оперирана от него в удобно за него време.
Помни, че ти и само ти носиш последствията от избора си. Да, детето е на двама ви, но матката си е само твоя. И детето също е изложено на рискове от секциото, така че спри да слушаш хората, които в случая НЯМАТ ДУМАТА. Тялото е твое. А ако обясниш на мъжа ти какво представлява за теб операцията и какво се случва с тялото ти, може би той ще те подкрепи.
Ох, само ако беше в София!
Кураж, мила! Не им се давай!
Здравейте на всички! Първо извинявайте, че се набърквам във вашата тема, но им интересна и често я преглеждам. Възхищавам ви се на желанието да родите естествено и на упоритостта, с която го следвате.
Искам да споделя моя опит относно слизането на бебето и ангажирането на главичката в таза. Първо да кажа, че имам две вагинални раждания на едри бебета (4,250 и 4,100). Първият път изживях цял кошмар преди раждането на сина ми, заради един алчен "доктор", който не искаше с нищо да си наруши спокойствието. Бях се уговорила с него да ми води раждането и му бях казала, че искам да родя нормално. Е да, ама като наближи раждането и той започна да ме манипулира. Накара ме 2 седмици преди термина да вляза в болница, за да "ми направи някои изследвания, та ако се наложи секцио да сме подготвени". Докато бях в отделението ми изтъкваше хиляди причини как секциото било по-подходящо за мен и накрая даже ми предложи дата да идвам да ме реже. Психоатаката беше толкова мощна, че щях да поддам - знаете колко са лабилни бременните, особено преди раждането. Обаче баща ми (който не е лекар) се намеси и каза, че няма да ми се прави секцио. И така аз казах на доктора, че няма защо да стоя в болница и си тръгнах. А той стигна дотам, че дори ме заплашваше с всичко, което успя да измисли - че бебето било много едро, че няма никакви признаци за предстоящо раждане и то ще стане още по-едро, че ще се наложи форцепс или вакуум, че ще ослепея (имам операция на очите в детска възраст) и т.н. Един от доводите му беше, че бебето не се е ангажирало в таза и главата е високо (а при първо раждане това трябвало да стане още в началото на деветия месец) и това означавало, че има проблем и няма да може да се роди нормално. На втория ден след като излязох от болницата, ми започна раждането. Като отидох да ме прегледа следобяд, бях само с 1 см разкритие и главата още беше високо. След това всичко си дойде на мястото и в полунощ се роди синът ми. Раждането мина съвсем нормално, въпреки едрото бебе.
Искам да споделя моя опит относно слизането на бебето и ангажирането на главичката в таза. Първо да кажа, че имам две вагинални раждания на едри бебета (4,250 и 4,100). Първият път изживях цял кошмар преди раждането на сина ми, заради един алчен "доктор", който не искаше с нищо да си наруши спокойствието. Бях се уговорила с него да ми води раждането и му бях казала, че искам да родя нормално. Е да, ама като наближи раждането и той започна да ме манипулира. Накара ме 2 седмици преди термина да вляза в болница, за да "ми направи някои изследвания, та ако се наложи секцио да сме подготвени". Докато бях в отделението ми изтъкваше хиляди причини как секциото било по-подходящо за мен и накрая даже ми предложи дата да идвам да ме реже. Психоатаката беше толкова мощна, че щях да поддам - знаете колко са лабилни бременните, особено преди раждането. Обаче баща ми (който не е лекар) се намеси и каза, че няма да ми се прави секцио. И така аз казах на доктора, че няма защо да стоя в болница и си тръгнах. А той стигна дотам, че дори ме заплашваше с всичко, което успя да измисли - че бебето било много едро, че няма никакви признаци за предстоящо раждане и то ще стане още по-едро, че ще се наложи форцепс или вакуум, че ще ослепея (имам операция на очите в детска възраст) и т.н. Един от доводите му беше, че бебето не се е ангажирало в таза и главата е високо (а при първо раждане това трябвало да стане още в началото на деветия месец) и това означавало, че има проблем и няма да може да се роди нормално. На втория ден след като излязох от болницата, ми започна раждането. Като отидох да ме прегледа следобяд, бях само с 1 см разкритие и главата още беше високо. След това всичко си дойде на мястото и в полунощ се роди синът ми. Раждането мина съвсем нормално, въпреки едрото бебе.
Уф, ядосах се... та няма да пиша сега всичко, което искам да напиша за всички глупости, които са ти наприказвали...
Стеф, тегли му една сочна-сочна и повече не стъпвай при този лекар, не стъпвай при когото и да било.... Като ти дойде време за раждането отиваш си в болницата с пълно разкритие и си раждаш като пич! Хич не им се връзвай, стига са те тероризирали, то само като те чета аз се измъчих, а за тебе не знам...
Тъпо е, че нямаш подкрепата на никого от близките си, но пък имаш нашата! 
Форумът е сила!
Ах, много съм бясна днеска... Едно за тоя тъп доктор на Стефи, а една приятелка е със седалищно бебе и я натискат за секцио и въобще днес много съм и им набрала на тия мизерници!
Миленка
Стеф, тегли му една сочна-сочна и повече не стъпвай при този лекар, не стъпвай при когото и да било.... Като ти дойде време за раждането отиваш си в болницата с пълно разкритие и си раждаш като пич! Хич не им се връзвай, стига са те тероризирали, то само като те чета аз се измъчих, а за тебе не знам...
Тъпо е, че нямаш подкрепата на никого от близките си, но пък имаш нашата! Форумът е сила!Ах, много съм бясна днеска... Едно за тоя тъп доктор на Стефи, а една приятелка е със седалищно бебе и я натискат за секцио и въобще днес много съм и им набрала на тия мизерници!
Миленка
Аз се чудя дали моето секцио беше необходимо. Става въпрос за първо раждане, приеха ме в болница след преглед за разкритие, оставиха ме да поспя, но когато се събудих се оказа че съм имала сериозно кървене, което обаче беше спряло. Сериозно - не до там, имала съм и по тежки мензиси. И беше спряло.
Само че персонала започна да тича нагоре надолу, да вика и т.н. До момента в който не се чуха тоновете - оказа се че бебето е добре, без никакви проблеми. Да ама дойде един доктор с малко студенти и си изнесе лекцията за секциото върху мен. Още не съм сигурна дали трябваше да ме режат, а реално няма как да разбера.
Не знам и какво да е следващото ми раждане и как да избегна прегледа за разкритие, който си беше груб и според мен причини проблема.
Само че персонала започна да тича нагоре надолу, да вика и т.н. До момента в който не се чуха тоновете - оказа се че бебето е добре, без никакви проблеми. Да ама дойде един доктор с малко студенти и си изнесе лекцията за секциото върху мен. Още не съм сигурна дали трябваше да ме режат, а реално няма как да разбера.
Не знам и какво да е следващото ми раждане и как да избегна прегледа за разкритие, който си беше груб и според мен причини проблема.
. Много ще се радвам, ако тръгне по-рано и отида с 8 см разкритие, примерно. Тогава май няма как да спрат раждането и да ме оперират или греша? А ако главата така и не слезе, какво се прави, колко да чакам?
Пожелавам ти при теб нещата да се развият много бързо и лесно и наистина да не им оставиш избор освен да изродят нормално бебчо.
П. П бебето както споменах беше високо горе дори и при разкритието и изтекли води, като това се случи точно на термит, така че толкова дни преди термин не виждам защо изобщо го обсъждат и планират дата за секцио. От личен опит споделям, че колкото и да им се иска да определят по-ранна дата за секцио, никой лекар насила не може да те затика към операционната. Моята лекарка в началото спрягаше края на април да направим секциото заради предишното секцио и тн. Аз твърдо обаче заявих че искам да опитам нормално раждане. След това отново се опита да ме накара да определим дата за секцио, защото бебето е по-едрично, но когато отново отказах вдигна ръце и каза че ще си изчакаме след като държа да стартира нормалното раждане и да опитаме.
А той стигна дотам, че дори ме заплашваше с всичко, което успя да измисли - че бебето било много едро, че няма никакви признаци за предстоящо раждане и то ще стане още по-едро, че ще се наложи форцепс или вакуум, че ще ослепея (имам операция на очите в детска възраст) и т.н. Един от доводите му беше, че бебето не се е ангажирало в таза и главата е високо (а при първо раждане това трябвало да стане още в началото на деветия месец) и това означавало, че има проблем и няма да може да се роди нормално.
Чета и треперя от гняв. За Стефи. За мен отпреди 8 месеца. За това, което Миленка е преживявала. Как точно фактът че главата не е навлязла, може да увеличи риска от руптура? Как може да заплашват с такива гнусни лъжи бременни жени, на които им предстои да раждат? На една мама тук в Монреал, пак българка, дори понякога пишеше в бг-мамма, бяха стигнали дотам че й казаха че била започнала вече руптура на матката (това може да става и постепенно) - това поне един месец преди термина и естествено по време на опит да я навият да уредят дата за второ секцио. Добре че тя се оказа психически много стабилна, пита как като преди са я гледали на видеозон нищо не са й казали за руптура и роди едно огромно бебе само за 3 часа. Беше отишла с пълно разкритие и минути преди раждането и там дори не бяха разбрали че е ВБАК преди да роди. Стефи, ако са ти дали дата за секцио, отмени я. Поне аз така бих направила. Обади се по телефона, кажи че я отменяш, не давай обяснения, затвори бързо. Ако можеш да се следиш на частно при друг гинеколог, само за да си сигурна че бебето е добре. Повтарям се. И помни - по време на раждането ТРЯБВА да успееш да се абстрахираш от страховете, за да не пречиш на родовия процес. Ако можеш стой на тъмно, под душа е идеално, опитай се да изолираш съзнанието си от останалия свят. Моля се скоро да се похвалиш с едно прекрасно раждане
Ох и мен ме хвана яд, Стеффи дано имаш куража да не се поддаваш, дано издържиш на атаките, пожелавам ти най- хубавото раждане
Аз днес бях на фетална морфология, останах доволна и лекарката, която ме гледа пита защо не са ме оставили да си раждам нормално със седалищно, така се зарадвах да го чуя, аз все така мисля, защо не питах дали няма да ме оставят.
Аз днес бях на фетална морфология, останах доволна и лекарката, която ме гледа пита защо не са ме оставили да си раждам нормално със седалищно, така се зарадвах да го чуя, аз все така мисля, защо не питах дали няма да ме оставят.
Ами да ви кажа, трудно е, когато нямаш ничия подкрепа, ето и сега си имам контракции, но си мълча и се надявам да се засилят. Тук всички лекари са еднакви, този единствено се беше съгласил, другите ме отрязаха още в началото. Доста е трудно да споря с него, каквото и да му кажа винаги ме оборва супер достоверно, все пак знае повече от мен. Единственият вариянт е утре или в Неделя да тръгне спонтанно раждането...
Стеффи, не мисли негативно в никаква посока!Няма смисъл да се концентрираш върху това, колко лекарят иска да те прецака. Все пак никой не знае какви са му съображенията, каквото и да казват всички тук...
Ако наистина искаш да родиш естествено, ако вярваш, че това е най-правилният вариант за теб и детето ти, просто послушай сърцето си и изчакай...Не си давай срок до утре, до други ден или до датата на планираното секцио...Вслушай се в себе си и виж какво ти казва вътрешният ти глас!Опитай се да си повтаряш, че всичко ще се нареди по най-добрия начин за теб и за детето ти, каквото и точно да значи това. И решението само ще ти се избистри...Мисля, че то е някъде в теб, само чака да го намериш. Говори на детето си, кажи му, че го обичаш, че го чакаш и искаш вече да се срещнете очи в очи, ако е готово за това...
И поговори с мъжа си, защото той също е важен участник в събитието, поне по мое мнение...
Изпращам ти много енергия за положителни мисли и вяра, че всичко ще се нареди по най-добрия възможен начин!
Ако наистина искаш да родиш естествено, ако вярваш, че това е най-правилният вариант за теб и детето ти, просто послушай сърцето си и изчакай...Не си давай срок до утре, до други ден или до датата на планираното секцио...Вслушай се в себе си и виж какво ти казва вътрешният ти глас!Опитай се да си повтаряш, че всичко ще се нареди по най-добрия начин за теб и за детето ти, каквото и точно да значи това. И решението само ще ти се избистри...Мисля, че то е някъде в теб, само чака да го намериш. Говори на детето си, кажи му, че го обичаш, че го чакаш и искаш вече да се срещнете очи в очи, ако е готово за това...
И поговори с мъжа си, защото той също е важен участник в събитието, поне по мое мнение...
Изпращам ти много енергия за положителни мисли и вяра, че всичко ще се нареди по най-добрия възможен начин!
Глория Лимей за VBAC: http://www.blogtalkradio.com/waterbirthinwoman