За душите на нашите деца и степента, в която ги разбираме

Невероятна тема!  За пръв път да прочета нещо на един дъх и да се върна пак, и пак, и пак ...да препрочитам.
Благодаря на всички, които са написали тези мъдри мисли .Сигурна съм, че от днес ще бъда по-различна майка.
още веднъж ви благодаря!  

Ех, момичета, разплакахте ме.
За пореден път се убеждавам, че не ние възпитаваме децата си, а те нас. Нашите деца са уникални и ние трябва да ценим точно това. Убедена съм, че всяко едно се ражда с характер, който не само не можем да променим, а ни променя. Е, може би само лекичко се опитваме да побутваме тук и там, да вървят в някаква според нас "правилна" посока, но дали наистина се получава и дали е правилна ще си дадем сметка след доста години. 

Ръцете ми заети бяха през деня.
Не можех да играя или да ти почета;
Когато молеше и канеше ме ти,
за теб минутка аз не отделих.

Днес кърпих дрехите и сготвих,после прах,
ти дотърча с рисунка и със весел смях
и каза:"Мамо,виж каква шега!"
Аз рекох:"Синко,чакай малко,не сега".

Внимавам хубаво да те завивам,
молитвата като си кажеш и излизам,
на пръсти отивам лампата да загася -
а трябвало е още миг да постоя.

Животът кратък е,годините летят и изведнъж -
момченцето пораснало е и е вече мъж.
Не е край теб с молбите си безкрайни
и не споделя скъпоценните си тайни.

Албумите с картинки са прибрани,
игрите до една са изиграни.
Молитвата вечерна,целувка за нощта -
това са вече минали неща.

Ръцете ми,заети постоянно,
сега притихнали стоят.
Тъй бавен,муден,празен е денят.
Да можех да се върна и да сторя
онези нещица,които искаше ми ти с:"Мамо,моля!"

не е мое, но ми се иска да го запомня наизуст, и никога да не допусна това да се слу4и

Това го препоръчвам на всички родители които смятат че не трябва да гушкат и целуват децата си.  Които не дават дори и за секунда детето да се сгуши в тяхното легло вечер и го пращат да спи само в студените чаршафи.
Имам голям син и знам какво е да го гледаш отстрани и да ти се иска да го прегърнеш и целунеш но знаеш че вече е голям човек и няма да позволи подобни "бебешки" излияния. Знам какво е да узнаваш проблемите на детето си от случайно дочут телефонен разговор или пък да чакаш с нетърпение да се прибере от училище за да си поговорите как е минал денят  а то да се затвори в стаята си и да те остави сама пред вратата.

Стига, бре!!!! Изревах си реването!!!
Сега отивам да разлепям плакатите с всичко това върху шкафовете в кухнята, не, не в кухнята, вече няма да стоя дълго там, ще си ги налепя в детската - там ще съм през повечето време!!!

В къщи често цитираме думите на Балу от "Книга за джунглата" - когато Багира казва на Балу, че води в Маугли в човешкото село, мечокът възкликва : "О, не, там ще го развалят. Ще го направят човек...:"

Искам да си запазя нешлифования диамант, искааааам! Дано успея!

И аз така...

 martisun и моя син ми е ве4но в прегръдките и целувките - редовно спи с мен само защото ве4р като го видя как е заспал и ми става толкова мило 4е не издържам и го взимам при мен а мъжо го изритвам в хола. много ми се карат - даже ми казаха едно нещо , което като го 4ух и щях да падна - на дете се казва 4е го оби4аш и се целува само когато спи - това може би води класацията ми за най голяма глупост на света...............

предлагам някой модератор да закове "нашата"  темичка , за да стане достояние на повече родители . Дали ще се приеме?

Момичета, и аз благодаря за невероятната тема  До късно четох снощи и много мислих.Благодаря ви!

Моля Ви, ако някой знае къде мога да намеря оригинала на това, ще съм Ви безкрайно благодарна!   

Заповядай!

Almost 100 years ago, Livingston Larned wrote of the anguish of a father who loses focus. Father Forgets, reprinted here, for your perusal:


Listen, son: I am saying this as you lie asleep, one little paw crumpled under your cheek and the blond curls stickily wet on your damp forehead. I have stolen into your room alone. Just a few minutes ago, as I sat reading my paper in the library, a stifling wave of remorse swept over me. Guiltily I came to your bedside.

There are the things I was thinking, son: I had been cross to you. I scolded you as you were dressing for school because you gave your face merely a dab with a towel. I took you to task for not cleaning your shoes. I called out angrily when you threw some of your things on the floor.

At breakfast I found fault, too. You spilled things. You gulped down your food. You put your elbows on the table. You spread butter too thick on your bread. And as you started off to play and I made for my train, you turned and waved a hand and called, “Goodbye, Daddy!” and I frowned, and said in reply, “Hold your shoulders back!”

Then it began all over again in the late afternoon. As I came up the road I spied you, down on your knees, playing marbles. There were holes in your stockings. I humiliated you before your boyfriends by marching you ahead of me to the house. Stockings were expensive — and if you had to buy them you would be more careful! Imagine that, son, from a father!

Do you remember, later, when I was reading in the library, how you came in timidly, with a sort of hurt look in your eyes? When I glanced up over my paper, impatient at the interruption, you hesitated at the door. “What is it you want?” I snapped.

You said nothing, but ran across in one tempestuous plunge, and threw your arms around my neck and kissed me, and your small arms tightened with an affection that God had set blooming in your heart and which even neglect could not wither. And then you were gone, pattering up the stairs.

Well, son, it was shortly afterwards that my paper slipped from my hands and a terrible sickening fear came over me. What has habit been doing to me? The habit of finding fault, of reprimanding — this was my reward to you for being a boy. It was not that I did not love you; it was that I expected too much of youth. I was measuring you by the yardstick of my own years.

And there was so much that was good and fine and true in your character. The little heart of you was as big as the dawn itself over the wide hills. This was shown by your spontaneous impulse to rush in and kiss me good night. Nothing else matters tonight, son. I have come to your bedside in the darkness, and I have knelt there, ashamed!

It is a feeble atonement; I know you would not understand these things if I told them to you during your waking hours. But tomorrow I will be a real daddy! I will chum with you, and suffer when you suffer, and laugh when you laugh. I will bite my tongue when impatient words come. I will keep saying as if it were a ritual: “He is nothing but a boy — a little boy!”

I am afraid I have visualized you as a man. Yet as I see you now, son, crumpled and weary in your cot, I see that you are still a baby. Yesterday you were in your mother’s arms, your head on her shoulder. I have asked too much, too much.

Здравейте!Малко се бях поизгубила-и в прекия и в преносния смисъл, но ми домъчня за Вас и ей ме на!И за да отбележа завръщането си , ще Ви направя подарък-нещо , което много обичам и често препрочитам.Надявам се да го харесате , а и да вдъхне кураж и увереност на всички мами, които се колебаят дали да пуснат дечицата си на градина!
"...Всичко , което наистина трябва да знам, за да се науча как да живея, какво да правя, как да се държа, съм научил в детската градина!Мъдростта не е горе на върха, където блести заветната диплома, а там, в пясъчника на детската площадка, в предучилищната група.Ето нещата , които научих там:
*Разделяй всичко с другите.
*Играй честно.
*Не удряй хората.
*Връщай нещата там, откъдето си ги взел.
*Почиствай след себе си.
*Не вземай неща , които не са твои.
*Нараниш ли някого, извини се .
*Мий си ръцете преди ядене.
*Пускай водата в тоалетната.
*Топлото мляко е полезно.
*Живей хармонично-всеки ден учи, мисли, рисувай и пей, и танцувай, и свири, и се труди по малко.
*Всеки следобед си поспивай.
*Излезеш ли навън, оглеждай се, когато пресичаш, дръж се за ръка и не се отделяй от другите.
*Вярвай в чудеса!Припомни си малкото зрънце, посадено в пластмасоватачаша:корените растат надолу, а растението нагоре и никой не знае нито как, нито защо, но всички сме като него.
*И златната рибка и хамстерите, и бялата мишка, и дори растението в пластмасовата чаша-всички умират.Ние също.
*И накрая си спомни буквара и първата дума , която си научил-най-великата дума от всички-ВИЖ!
Всичко , което трябва да знаете е там някъде.Златното правило, любовта и здравословния начин на живот.Екологията и политиката, равенството и смисления живот.Помислете си колко по-добър би бил светът, ако всички ние-целият свят-похапвахме бисквити с мляко към три следобед и после се мушвахме под одеалата, за да поспим.Или , ако всички правителства спазваха основните правила да връщат нещата там, откъдето са ги взели и да почистват след себе си.
И също така, независимо от възрастта, продължава да бъде вярно:излезете ли навън, по-добре се дръжте за ръце и не се отделяйте един от друг!
                                                                                              Робърт Фулам

страхотна тема, момичета!!! много ме разчувствахте!
сега пускам и аз нещо любимо:

"Онова, което най-много бих искала да предам на моята дъщеря е свободата. И това е нещото, което трябва да се предава чрез личния пример, а не чрез увещания. Свободата е като хлабав нашийник, правото да бъдеш различна от собствената си майка и все пак да бъдеш обичана. Свободата не е букаи на краката на дъщеря ти, не е символична клитородектомия, не е настойчивото желание дъщеря ти да сподели собствените ти ограничения. Свободата означава да позволиш на дъщеря си да те отхвърли, когато тя самата почувства нужда от това. И да се завърне при теб, когато почувства, че завръщането й е необходимо. Свободата е безусловна любов.
Моли, искам да те освободя. Ако ме мразиш или искаш да ме отхвърлиш, ще те разбера. Ако ме прокълнеш и после страдаш, аз пак ще те разбера. Искам да бъда прагът на твоя дом: ритан с крак, ожулен, но винаги готов да те посрещне отново. Искам да бъда земята, от която ти избуяваш.
Но ако те освободя прекалено много, срещу какво тогава ще се бориш?
Ти се нуждаеш от моето съгласие, но може би се нуждаеш повече от моята съпротива. Обещавам ти да бъда твърда през цялото време, през което ще идваш и ще си отиваш. Обещавам ти непоколебима любов, докато ти експериментираш с омразата. И омразата е енергия - понякога тя свети по-ярко дори от любовта. Омразата често пъти е едно предисловие към свободата.
Без значение е това как се опитвам да изчезна, но се страхувам, че аз хвърлям прекалено голяма сянка. Бих премахнала тази сянка, ако можех. Ала ако я премахна наистина, как ще познаеш своята собствена сянка? А без сянка как някога би полетяла?
Иска ми се да те освободя от страховете, които ме сковават, и все пак зная, че можеш да го направиш и сама. Аз оставам тук, понасяйки участта си на спасителка. Моля се да нямаш нужда от моето спасение, ако някога паднеш. Но аз съм тук и чакам.
Свободата е пълна със страхове. И все пак страхът не е най-лошото нещо, с което се срещаш лице в лице. Най-страшна е парализата.
Да тръгваме, обичам те. Да тръгваме, дръж се за раменете ми."

Ерика Джонг
"Страх от петдесетте"

Страхотна тема. Благодаря на всички мами. Вчера почти цял следобед в офис копирах, плаках, принтирах, плаках...шефа се видя в чудо с мен. Нямах сили да се откъсна и да оставя четенето за у нас. Всичко цитирано е толкова вярно...Минавали са ми и на мен такива мисли през главата, но никога не бих ги изразила така.
Няма майка, която да не иска да разбира децата си. Но дали успяваме? Много си говорим с Деничка. Мислех, че знам колко е чувствителна и емоционална, но снощи при споменаването на предишния ни котарак Томи, тя се разплака неудържимо, защото не можеше ясно да си го спомни. Той почина, когато тя беше на 3г. При това почина не у нас, а у майка ми, защото беше много болен, а аз карах много тежка бременност и не можех да се грижа за него. Та мисълта ми беше, че тя не го е виждала в най-жалния му вид и не би трябвало да е толкова травмирана. Обясних и, че за Томи е по-добре така, че сега е звездичка на небето и оттам наблюдава нея и Типси/сегашната ни котка/ - колко се обичат, как си играят и се гушкат. Това не беше достатъчно. Изровихме всички снимки, където го има Томи, сложихме го и като тапет на десктопа. Мислех, че се поуспокои, но когато дойде часът за лягане, тя извади снимките от албумите и си ги сложи под възглавницата," за да я пази". Та така...Изненадана съм...И очарована от детето си/за кой ли път.../ Давам си сметка, че понякога съм я упреквала, че е малко егоист, малко свадлива, доста ревнива. Но и за последното вчера ме опроверга. Когато отидох да ги взема от ОДЗто, Василена си имаше "Валентинка"/Изрязано червено сърце, залепено на шишче за месо/ Попитах госпожите откъде се е сдобила с него, а те ми отговориха, че Дени и го е занесла. За мен нямаше "Валентинка"...Предпочела е да направи за сестра си.
ОБИЧАМ ГИ!

   Нещата са много по-сложни,от колкото мога да си представя.Много често се случва човек да си даде сметка,че във всъщност въобще не познава хората около себе се,още повече собствените си деца.
  Убедена съм ,че всичко ни е заложено,и че възпитанието играе едва около 30% роля в оформянето на характера,и че човек трябва сам да отрие истините за живота,за да е наистина убеден в тях.