За душите на нашите деца и степента, в която ги разбираме

Много добра рисунка. Има напредък. Детето ти показва, че има нужда от веселие, от шеги и развлечения - само вие тримата!
Какво по-хубаво от това. Наистина е добра идея да и следиш рисунките. Можеш спокойно да споделяш тук.

Детето ти изразява и желанията си чрез рисунките.

До скоро имаше цирк до зала "Фестивална". Някоя от вас знае ли дали все още е там?

solaris, живея наблизо и мога да проверя, ако искаш. 

С най-добри чувства към теб, бих казала какво бих рисувала на твое място, ако нямаш нищо против. Бих нарисувала себе си бременна и татко й, прегърнати с обяснение, че си говорим за нея-бъдещото ни дете /сърчица, цветя и т.н./. После пак ние двамата, но вече с роденото ни бебе. И т.н. и т.н.  Първия й учебен ден пак с нас двамата. Въобще тя би била центъра на рисунките ми. Или бих поела щафетата от нея, като нарисувам друго място, на което тя обича да ходи. Така бих й отговорила на рисунката с цирка. Бих я завела и на двете места отново.

Ами, добре. Откровено казано се съмнявам точно на цирк да й се ходи (живея в Зоната и сме изгледали всичко), но не ми пречи да я заведа. По-склонна съм да мисля, че търси общи семейни развлечения и забавления.
Благодаря, все пак. Ако има цирк ще я заведа. 

Да, наистина би било добре тя да е центъра на рисунките. Мерси

solaris , ако и е по-лесно да си излее душата в рисунка я насърчавай да рисува. Това е типично при много деца. Също така притесненията при децата лесно преминават в агресия. На колко е год? Аз в момента чета две много интересни книги и има много обяснения за подобни случаи, но съм още в началото. Та, едната е точно за туиинс възраст - 8-9 до 12 - нито са деца, нито са тинейджъри, та става още по-сложно. Всякакви чувства бушуват в главиците им.

Здравейте! 
"За душите на нашите деца и степента , в която ги разбираме" е може би най-хубавата и ценна тема във форума.
Ще включа тук един откъс от книгата „Аз възпитавам детето” на Лоранс Перну, който харесвам и надявам се да ви е полезен:

"Възпитаване без думи

Няма нищо по-трудно от даването на съвети в областта на възпитанието. Те имат общо характер, който трудно се съгласува с безкрайното разнообразие на децата и родителите. Но поемам риска да дам и един последен съвет: „И особено не се престаравайте”, както казвал Талейран на своите сътрудници. Ако повтаряте непрекъснато: „Кажи добър ден, дръж се добре, мисли за другите”, не ще имате нито минута спокойствие, детето ви също. Заедно почивайте, смейте се, играйте с детето или просто го послушайте. С една дума, възползувайте се от неговото присъствие. Утре то ще тръгне на училище и ще бъде късно да съжалявате в празната къща. Каквото и да бъде, дори да се опитвате да бъдете образцови родители, вие ще правите грешки. Това е неизбежно. Но то и няма никакво значение, ако детето ви има най-главното: вашата обич и вашето доверие.
И не си правете много илюзии върху стойността на вашите думи: най-много ще подействуват на вашето дете не казаните от вас думи: най-много ще подействуват на вашето дете не казаните от вас думи, но делата ви в негово присъствие. И не вашите заповеди и забрани ще го формират като човек, но вашият начин на живот, вашите грижи, вашите вкусове, разговорите, които ще водите пред него, обстановката, която ще създадете в дома си, вашето настроение, вашата усмивка, вашето внимание едни към други, книгите, които четете, вестниците оставени на масата, грамофонните плочи, които слушате, предаванията на телевизията, които ще гледате. Без да се обръщате пряко към детето, без да проповядвате големи принципи, а като живеете пред очите му, вие ще го научите на най-главното , което трябва да знае. И ако фактите противоречат на думите ви, фактите заемат първото място. Възпитанието, което оказва най-голямо влияние, е възпитанието без думи."

Оказва се, че възрастта при-тиин е още по-сложна от тиин. Децата често ни подават сигнали по един или друг начин, които ние на всяка цена трябва поне да си ноправим труда да разберем. При едни е с рисунка, при други е с шега и т.н. Моят син, например, много се шегува и аз често се опитвам да разгадая какви мисли са вложени там. Снощи завъртях разговора в нея посока и той си призна, че имал чувството, че не му отделяме достатъчно внимание откакто се заимал със сестра. Обича я безумно и съвсем не е такава ситуацията, но вниманието ни към него е вече като към по-голям човек, защото е на 11, а малката е на 3. Явно и той има нужда да се почувства като по-малко дете, та му обещах семейна вечер с игри само за него.

Solaris: Твоят пост ме върна към спомени от моето детство. Незнам дали ще ти помогна да разбереш дъщеря си, просто ще споделя моите преживявания от тогава. Когато бях на 15г. почина баба ми след тежко боледуване. Това беше първата ми среща със смъртта и доста ме травмира. Тя предизвика в мен бунтарски настроения, свързани със смъртта. Не исках да приема, че в един момент всичко свършва. Увлякох се и четях много за теориите за живот след смъртта, прераждания и т.н. Просто ми се струваше много безсмислено, че в един момент човек умира и край. НЕ исках да приема, че човек е тленно същество, че престава да съществува в един момент. Това беше конфликт, който с течение на времето преодолях. Не помня конкретно как, просто етап от живота ми, който отмина.
Единствения съвет, който бих ти дала по отношение на дъщеря ти, е по възможност да й създадеш възможност за нови интереси и занимания, да смени среда, прати я на екскурзия/лагер или нещо такова. Изобщо нещо, което да заеме трайно интереса й , за да не мисли за смъртта.
Успех!

Много е труден този период за децата, когато се сблъскват със смъртта. Те го приемат по тежко и от възрастните. И аз изпаднах в черна дупка постоянно мислех за това и не можех да приема ,че в един момент си тук, а после те няма.
Сълзите помагат за да излееш мъката си , но те не винаги идват. До ден днешен ми е трудно да плача, когато ми е най-тежко искам , но не мога.

Да. Разгадай пластовете в собствената си душа.

Никъде не споменаваш какви са твоите чувства? Как ти приемаш и изживяваш ситуациите с болестта и  смъртта на двамата си родители?
Соларис, дай воля на собствените си чувства. Не се бори и не се съпротивлявай на страданието и болката. Облечи се в черно, ако трябва. Изрази това, което е в теб и, което самата ти носиш, защото дъщеря ти отразява теб. Тя е твоето огледало. В рисунките й стои твоето спотаено страдание, не нейното. Да, тя в момента трупа и се оптива да преработва нещо, но това са твоите чувства, не нейните.

Сигурно най-трудното нещо на света е да видим себе си в нашите деца. Ама всичко от себе си, във всеки един момент! И не само в децата, а и във всички хора, с които се срещаме в живота си и по един или друг начин се образува реакция. Всъщност това винаги е отражение на самите нас, това винаги сме ние.
Но наистина особено трудно е да се видим в децата си. Защото се чувстваме силно отговорни за тях и ни е страх от грешките ни.

На мен лично обаче ми писна да се самозалъгвам с разни психоложки истории. Такива периоди, онакива периоди; такива фази, онакива фази; тоя психолог бил казал еди какво си, оня можел да разбере еди що си и да спаси света. Да, безспорно ги има периодите и фазите, но те не могат да са обяснение. Те просто представляват моменти на по-ярко и чисто изразяване и отражение на неща, които аз нося в себе си. Имам ли дупе да ги видя тия неща и да ги припозная като мои? Стиска ли ми или или ми е по-удобно да ги прехвърлям на синовете си, на мъжа си, на зайците си, на котките си и на целия свят около мен?! В това е въпросът. И, да му се не знае, тая работа хич не е лесна. И, да му се не знае, тая работа може много да боли. Защото ние сме свикнали екскрементите да са все на другите на лицата, а пък нашите да са все чисти и бели. Лош навик, от който като му дрънне камбаната за влизане в час, ни става вътрешно.

Степента, в която разбирам собствената си душа и виждам себе си, е степента, в която разбирам душата на децата си. Това е голата истина. Останалото е чиста проба шикалкавене, от което прехвърлям собствените си нечистотии върху децата си (мъжа, зайците, котките и целия ствят) и старателно го наслоявам там, та един ден да си мислят, че са имали такива или онакива велики сътресения като деца, дето са ги жигосали за цял живот и сега трябва да ходят на психо (-лози, -терапевти, -аналитици и докторици). Да, жигосали са ги, ама не техните страданията.
За техните лични преживявания като деца има кой да се грижи, вярвам. Трябва ли да оставям цялата свита от известни и неизвестни нам ангели и архангели на дяда ви Боже без работа? Господ ще трябва да ги съкрати половината, ако си повярвам, че е моя работа да ги чистя от кофти чувствата им, дето може (казвам може!) да им се образуват от самите тях от преживяванията им във физическия свят. Моята работа е да чистя и да преработвам собствените си такива и осторожно!!!  да внимавам да не цапам пространството около себе си, което включва и децата ми.

Тъй го възприемам аз, другарки.


Соларис, подкрепям те и от сърце ти желая да използваш тази ситуация градивно за собствената си душа, защото всичко добро, което сториш за себе си, е добро и за дъщеря ти. Както е вярно и обратното.

Demetra , дали освен, че сме родени на една и съща дата, не сме родени и в един и същи час?   

наскоро открих темата и не съм успяла да я изчета цялата, но Demetra, казала си всичко, което мисля и то изключително добре
смятам, че Бог ми даде дете, за да науча именно тези уроци. откакто Ния се роди, тотално промених отношението си към себе си, защото това е отговорност към нея...и към бъдещите ми деца, живот и здраве.
благодаря ти за този пост   

Много хубава тема ще я следя с удоволствие.Страхотни сте

Много интересна тема

Много ми е тъжно, че занемарихме точно тази тема, която според мен е изключително важна за нас и за нашите деца!
Аз лично обещавам скоро да се включа, защото в момента не разполагам с необходимото време. Ще се радвам ако го направите и вие!
Успешен ден на всички!!!

Попаднах на книгата на Барбара Мацарела -"Здрави и щастливи деца чрез терапията на Др Бах.." и се оказа много интересна,има и практическа насоченост.
 
Не знам как се вписва в темата ви,но исках да споделя