подсъзнанието може всичко 18

Благодаря ви, момичета, избрах си 2-3 варианта за прочистване, които ще направя, ще пиша и какво е станало.
Мишчице, и аз за сега нямам резултат от разговора (само един проведох), въпреки че 2 мин след като помолих за знак въпросния човек ми се обади по тел- а

  Поне 50%, даже и повече от постовете ми са на нова страница и определено не е случайно, защото благодарение на тази тема и най- вече на вас отворих нова, по- хубава, страница в моя живот

добре ,но аз или си въобразявам/ защото, примерно много ми се иска да е истина/, или наистина имам някакви ,макар и минимални,реални  резултати

Това само ти можеш да кажеш 
Ако имаш резултати на лице, как тогава си внушаваш?? 
При мен липсваш още резултатите 

Нали, Енергията следва мисълта! Това обяснява всичко. Работата с мисълта е сила, и щом имаме намерение да работим с Висшия Аз на някой ние генерираме сила и вибрация и контакта се осъществява винаги 

ами работата е там,че съм се насочила към много отвлечена материя-поне за човека  с чийто Аз си общувам е такава
става въпрос за съпричастност към чувствата на околните,романтичност,търпимост спрямо чуждите грешки,търпение,толерантност изобщо....

МиЖ не се прави   лъжеш се   че не си във връзка с твоето по-висше АЗ   Е, не може непрекъснато да имаш връзка с него   то е ясно  


В момента чета "Творческа визуализация" , малко късно пападна тази книга при мен (ако коя бях прочела 1 година по-рано щеше да ми е емблематична)т.е.  чета я и си потвърждавам нещата които вече съм научила, знам и .... практикувам ... Това не пречи книгата ди ми е базкрайно интересна и полезна   Има доста неща за нашия по-висш АЗ  
и тъй като сме на тази вълна ще цитирам нещо от книгата   и може би да открием нещо познато в този цитат  



 Всички ние в даден момент осъществяваме връзка с по-висшето си АЗ, макар да не го наричаме по този начин.Чуствоно е особено силно и  ясно доловимо.Струва ви се,  че "сте достигнали върха" или сте "в състояние  да премествате планини" - това са признаци на връзка с по-висшето ви АЗ. Подобно е изживяването , когато сте влюбен.Усещате се съвършен, както и светът около вас.Обичта към друго човешко същество ви кара да проявите своето по-висше АЗ.

Когато за първи път осъзнаете какво означава да проявите вашето по-висше АЗ, ще установите, че преживяното ви спохожда случайно и за кратко. В един момент се чуствате пълни със сила , творческа енергия и светлина и само миг по-късно ви изпълват съмнения и несигурност. Подобен процес е нещо естествено .Но влезли веднъж в контакт с по-висшето си АЗ, ще можете да го призовавете винаги когато имате нужда от него и постепенно ще откриете , че то ви подкрепя все по често.


* "Творческа визуализация" Шакти Ауейн (стр. 63 от книгата глава "Поддържайте контакт с по-висшето си АЗ")

Чудесно, че вече я четеш    По-добре късно, отколкото никога  
А книгата е просто уникална, любимата ми на Шакти  
Виж, този пасаж за Висшия Аз ми е убягнал...  

П.П. Деси, забравих да ти благодаря и аз за филмчетата   

Dani Avramova  , благодаря за коректното уточнение, май не се изразих съвсем правилно


но след вашия коментар е доста по-ясно

Иначе излиза, че силно съм се осъзнала . Все още ми е  доста трудно да си държа Его-то назад, тъкмо реша, че в даден случай май съм успяла и то пак ме надхитрило

Мише, не грешиш, според мен имаш малко „триизмерни” очаквания, т.е. очакваш да ти се обадят или друга конкретна реакция от ответната страна. Не винаги се получава точно така, не се отказвай, от това, че няма реакция в момента, не следва, че не са те „чули” или не си осъществила контакт. Енергията следва мисълта!

Humanis  нямаме нужда от болници, болниците са инерция от миналото... Когато дадена енергийна или каквато и да било друга терапия не помага, според мен означава, че или човека не си е разбрал посланието, което му идва с тази болест или има кармична причина... Но със сигурност точно в болницата най-малко ще му помогнат... освен в случаите, когато вече е късно и всичко е на физическо ниво.
Дессс, благодаря за този цитат, благодаря на Шакти, всичко се изясни!!!
   

mimina , чудесно си го казала това за болниците. Хубаво е да общуваш със себеподобни 

Момичета, две неща да споделя с вас:
от разказ на актьора Vittorio De Sica по време на един репортаж по телевизията:
Роберто де Виченцо

Milla -  Много ми хареса първата история. Ако я правехме по често щеше да е прекрасно. А втората я пускаха на скоро и всички казахме, че е прекрасен този начин на мислене...

И сега по същество.. днес се сблъсках с Висшият аз... Изкарах първо ниво рейки и вчера си купих една книжка Самолечение с рейки на Пенелопи Куест. Много хубава книжка с прекрасни съвети в нея. Най-много ми допадна:

СВЪРЗВАНЕ С ВАШИЯ ВИСШ АЗ

Енергията следва мисълта, затова вашето намерение установява връзката. Може да искате да зададете някакви въпроси - чувствайте се свободни да питате всичко, каквото искате да знаете. ( не мен, а висшият аз - така пише в книжката )

Пробвах метода за автоматичното писане. Много е лесен!
Той разчита на активирането на съзидателната и интуитивната половина на вашия мозък - дясното полукълбо. Добре е да си имате специална тетрадка за автоматично писане , така че да можете да препрочитате напътствията, които сте получавали.. Не забравяйте да пишете датите на всяко откровение..

Най-напред с ръката, с която пишете обикновено запишете 1-2 въпроса, на които искате да получите отговор.

После вземете химикалката в лявата си ръка и напишете следното изявление " АКТИВИРАЙ ДЯСНОТО МОЗЪЧНО ПОЛУКЪЛБО " Ако е нечетливо или пък ви е затруднило много напишете "ДА, АЗ МОГА"

След това започнете да се концентрирате върху дишането. Докато вдишате, си повтаряйте наум въпроса, на който искате да получите отговор, докато издишвате пак си повтаряйте въпроса... В паузата между диханията записвайте с лявата ръка всичко, което ви дойде на ум . Отначало може да не получите нищо или съвсем малко. Не се тревожете - това е Вашето его оказващо съпротива и спъва процеса.
С търпение и упоритост тази техника дава удивителни прозрения и напътствия.

Когато спрете да пишете преминавайте към следващият въпрос, докато престанете да получавате информация.

Ако отговорите ви текат гладко и доста бързо, очевидно сте в много добра връзка с вашия Висш аз и можете да прехвърлите химикалката в дясната ръка.

И след тази техника ровейки из Интернет попаднах на една много интересна дискусия -
ОПАСНОСТИ& … 55;ЪТ

Ако аз съм енергия, ако всичко , около мен е енергия, /всеки човек или предмет/- кой ще ме нарани? ТОВА СЪМ АЗ, АЗ СЪМ. 
И тук идва мястото за един прекрасен филм - Кодът на Моисей- много точно и ясно дава ориентири - има ли опасности и защо няма. 
Моят ум създава опасността, аз със силата на своята мисъл, създавам своята реалност- да, ако мисълта ми е на плоскост опасност-тя ще ме сполети. Ако обаче съм достигнала до степен на осъзнаване, че аз съм създателят и творецът на всичко около мен- тогава Това съм аз, аз съм. И зная, че всичко  около мен са мои аспекти, които играят в своя си филм и сме се привлекли /по закона за привличането/, чрез силата на мисълта. Ако не желая нещо да присъства в моя живот- не мисля за него, сменям си фокуса и мисля за нещо много по-различно. И винаги се получава. Отново - Енергията следва мисълта

И в подкрепа на всичко написано от мен , една притча от Жени /едно мило дете/. 

Огледалото
  Живял един магьосник в една малка къщурка далеч през много гори, реки и планини – там където се простирал ръбът на този и начевал онзи другия свят. Този магьосник бил прочут из всички кралства с вълшебните огледала, които изработвал. Тайната им се криела в това, че в техните отражения можело да се прочете невидимото, необозримото и неосъзнатото за този, който се оглеждал. Те показвали истинския образ, а не онзи потуления и пречупения от илюзията.
  Безчет търсачи на истинския образ, дирили малката къщурка, скрита в незнайни и далечни земи и копнеели да се огледат във вълшебните огледала и да видят себе си. Пътят до нея обаче бил различен за всеки търсач и затова начертаните карти от тези достигнали до тайната обител се оказвали безплодни и ненужни листи надежда. За мнозината, които решили да пътуват дълго, пътуването се оказвало изтощително и трудно до немощ, а за онези, които взели решение да поемат по краткия път, пътуването било една единствена крачка – от тук до ръба. Търсачите били пътят!
  Един ден една млада и красива принцеса поела със своя керван в  хладната пустинна нощ  в търсене на обежището на магьосника. Тя копнеела да свали от плещите  си тази земна красота и да види онази другата на истинския образ. В двореца от малка принцесата заспивала с приказките за вълшебните огледала и тогава научила, че пътя до  тях е труден и дълъг. Тя повярвла в миража на този път и избрала този път. Лутала се години с кервана си сред непознати земи и разпитвала чуждоземците за тайнствената къщурка на ръба на света. Един ден принцесата паднала от коня си повалена от умората и разбитите надежди. Нейните слуги я вдигнали от земята, относли я до близката гора и я положили под сянката на едно вековно дърво, за да я скрият от парещите лъчи на слънцето. Принцесата се съвзела сред хлада на шумолящите дървета. Тогава тя дочула песен и решила да я подеме. Младата жена запяла нежно и почнала да танцува окрилена от щастие под величественото дърво. В танца си направила неволна крачка надясно и тогава се  спряла и застинала в омая. Тя видяла края на ръба и разбрала, че керванът е пътувал години наред успоредно на този ръб, но тя никога не го е повела  само една крачка надясно.
  Принцесата открила къщурката на край света, почукала и открехнала леко вратата. От вътре прокънтял звъна от работилницата на магьосника. Тя пристъпила боязливо и извикала няколко пъти със нетърпеливото си гласче. От работилницата подал своята побелява глава старец с работна престилка. Принцесата изненадано попитала:
-   Къде е магьосника? Трябваше да е тук ?
 Старецът изтупал прахта от престилката си, седнал на столчето пропъшквайки от умората на годините и отвърнал:
-   Аз съм магьосника. Твоето огледало отдавна е готово, принцесо.
 Младата жена се изненадала, че зад този окъсан старец се крие магьосника, но понеже не видяла никой друг в малката кащурка решила, че може би наистина е той. Поела завитото в зелен плащ огледало, което той станал да и подаде. Благодарила и тръгнала да прекрачва прага на стаята, за да потегли по пътя за пустинното кралство. Тогава старецът извикал повелително след нея:
-   Принцесо не забравяй огледай се 5 дни подред на изгрев слънце.
  Тя кимнала, качила се на коня си и повела кервана през непознатите зами към дома. След по-малко от седмица тя видяла очертанията на своето кралство и усетила диханието на пустинните дюни. Една избягала сълза се проронила и оставила влажна диря, която вятъра пресушил в целувка. Принцесата достигнала портата на двореца, където я очаквали радостни нейните поданици с пустинни цветя и клонки. Тя побързала да се качи в покойте си и да закачи огледалото на стената точно срещу леглото си. След което се върнала сред поданиците си и се отдала на празника, който бил организаран в чест на нейното завръщане. Малдата жена обаче не можела да забрави огледалото и повелята на магьосника. Едвам дочакала изгрев слънце и се втурнала към покоите, махнала зелената плащеница, с която било покрито огледалото и погледнала вътре. От там обаче я гледал същия нейния образ на млада и красива жена. Тя в недоумение попитала:
-   Огледало коя съм аз?
Огледалото отвърнало:
-   Ти си принцесата на пустинното кралство и това е истинския ти образ.
Принцесата покрила отново огледалото, навела глава и се примирила с успокоението, че ще се огледа отново утре заран. С вълнение и безсъние посрещнала следващия изгрев на зората, станала от леглото си и веднага се отправила към огледалото. Махнала отнова покривалото и вътре открила образ на възрастен, окъсан и немощен старец. Принцесата се изненадала, защото не вярвала, че това е истинския и образ. Тя попитала:
-   Огледало, коя съм аз ?
  Огледалото отвърнала:
-   Ти си просякът, живеещ в пустиното кралство и това е истинския ти образ.
Младата жена смръщила вежди, покрила отново огледалото и се върнала към своите ежедневни задължения на владетел. Образът на просяка обаче останал в мислите и и тя станала по-справедлива в своите решения. Така изминал деня, така дошла и следващата заран. Принцесата надзърнала отново в огледалото и от там изкочило едно шеговито отражение на малко смеещо се дете. Тя се зарадвала от струята щастие, която извирала от огледалото. Тогава то само продумало:
-   Ти си детето тичащо из земите на пустинното кралство и това е истинския ти образ.
Младата жена била омагьосана от този водовъртеж от радост. От нея извирало щастие и чиста любов. Поданиците и идвали в двореца само да я погледат и да се докоснат до нея. Тя се превърнала в мъдрия, обичащ владетел. Неусетно настъпило и следващото утро. Тя вече без следи от вълнение, спокойно, забравила очакванията си за истинския си образ, отметнала плаща и надзърнала в огледалото. От там обаче избухнала една ослепителна светлина. Принцесата виждала навсякъде около себе си светлина и озарение. Тя попитала огледалото:
-   Огледало, коя съм аз ?
  Огледалото отвърнала:
-   Ти си Бог, живеещ в Бог и си всички образи едновременно и това е истинския ти образ.
 Изведнъж обаче когато принцесата чула този отговор, светлината почнала да намалява. Тя разпознала отново очертанията си и покрила огледалото, което обаче продължавало да свети. Тогава младата жена хванала едно обикновенно огледало от масата до прозореца и разпознала в образа си не само старата си хубост, но и мъдростта, бедността, злобата, любовта, болката, щастието и всички те греели с еднаква светлина. Тя излязла от покоите си и нейните поданици не можели да открият вече своята  стара владетелка. Била се преселила в другия свят стъпвайки по същата земя. Всички се тълпяли да я почувстват, да се озарят. Принцесата обаче не била забравила, че трябва да се огледа още веднъж и търпеливо изчакала следващата заран, макар че била убедена, че няма какво повече да види. Нахлули лъчите на утрото през прозореца в покоите и, тя станала от леглото и бавно сякаш носейки се във въздуха се отправила към огледалото на стената. Махнала покривалото и не видяла нищо, а усетила една пустота, опитала да се огледа, но нямало как, защото тя била пустотата. Тогава изникнал последния въпрос в затихването:
-   Огледало коя съм аз?
Отнякъде дошъл последния отговор в затихването:
-   Ти си Повече Бог и не живееш, а си. В представата за Бог се крият вашите  човешки очаквания от вашата позиция тук и сега. Думата Бог носи вашата вибрация. Само че ти винаги си повече от колкото мислиш, че е Бог, ти винаги си повече от разбирането си за Бог и там няма дума за назоваване. Ще разбереш като затихна, аз последната мисъл.

Принцесата изчезнала и никой повече не чул за нея. А кой управлявал пустинното кралство ли? Кое пустинно кралство ?

Здравейте ,момичета!Аз съм от дълго четящитите тази тема.Излишно е да повтарям казаните думи,че това е най-приятния подфорум за мен! Още по-приятно е ,че тук намирам много сходни души.Изчела съм почти всичко,писано тук.Преди 3 г намерих моя духовен водач,с който се познаваме от 13 г,но по-късно душите ни се познаха.Чела съм в някои книги ,че новото хилядолетие е на духовно извисените хора.Всички тук сте много чувствителни и сензитивни.Дори и да не пиша често,защото нямам възможност,аз ви чета постоянно Радвам се ,че ви има!   и че се намерихме