Рицарки на бялото кантарче

"Имало едно време едни момичета. Живеели на различни места. Имали различни професии, различни интереси, различни съдби.
Но всички те, без да знаят една за друга, имали една и съща цел - да направят нещо за себе си. Да сложат край на омагьосания кръг, в който се въртят и който ги карал да се чувстват нещастни.

Искали да променят себе си. Не само външността си, но и вътрешната си нагласа за живота. Да го живеят такъв, какъвто винаги са искали, а не такъв, какъвто е най-лесно.
Поредното обещание "от утре", "от понеделник" вече не вършело работа. Защото било обещание пред самите себе си, обещание, което е най-лесно да не изпълниш, защото няма да се чувстваш виновен, че си наранил някого.

Имало в същото това време и едно виртуално местенце, в което няколко от тези момичета споделили намеренията и съдбите си. Лека полека идеята придобила очертания. От безплътна, имагинерна и неясна, тя се превърнала в нещо осезаемо, нещо, което всяко от тях приело като първа и водеща цел в живота си.
Намерили се тези момичета. Повярвали си, че този път всичко е различно. Че не са сами. Че този път "от утре" вече става " от днес, от този момент". Че този път обещанието и заявяването на целта не е само пред себе си, а пред хора, на които държиш и които няма как да излъжеш.

Тръгнали по общия път. Труден, трънлив, криволичещ. Зад завоите му често дебнели неща, които незнаели как да преодолеят. Но винаги успявали. Защото били заедно. Защото вкупом се навеждали над всяка дупка да издърпат затъналия, над всеки паднал - да му подадат ръка да стане, над всеки прегрешил - с прошка, над загубилия вяра - с част от своята вяра.

Днес те са много. Знаят как могат сами да променят живота си, така, че вече да им харесва и да го управляват те, а не той - тях.
Знаят какво и колко могат да постигнат. Знаят как да си помогнат, как да се подкрепят. Тъжат и се радват заедно. Мечтаят заедно. и заедно продължават напред. Към мига, в който всяка от тях ще си каже : "Аз успях. Можеш и ти!"


-   Рицарките не се ядат помежду си, при никакви условия, даже и в пристъп на вълчи глад.
-   Рицарките си помагат с каквото могат.
-   Рицарките пазят положителното отношение към живота при всички обрати на съдбата, ако ще да е тръгване на кантара в обратна посока.
-   Добре е новата Рицарка да се представи по – подробно, за да получава адекватни съвети.
-   Добре е новата Рицарка да попрочете и предходните теми – има доста полезни неща измежду многото празни приказки.
-   Добре е да си водите дневник – най-малкото, за да се вижда кога какво какъв резултат е давало.

Та, при нас е весело. И така и трябва да бъде.
Леки и спорни режими да си пожелаем. И повечко стриктност, за да има по – малко сълзи.

1) задължителна закуска (тя активизира метаболизма)
2) често хапване по малко (3-6, дори 8 пъти на ден)
3) плодове до обяд (по-добре цитруси, разбира се в умерено количество)
4) зеленчуци задължително (за предпочитане ниско въглехидратни)
5.) хубави меса (пилешки бутчета, дробчета, сърца, бяло месо, свинско, телешко, пуешко, по-мазните меса НЕ са лоши, лоши са изкуствените такива - салами, кремвирши, шунките са леко съмнителни, а пушените може да задържат вода ако са солени)
6) ХУБАВИТЕ мазнини не са враг (в умерени количества разбира се - студено пресован зехтин, сметана и краве масло са дори супер, враг са маргаринът, олиото, пърженото естествено, дори с хубави мазнини
6) умерено количество млечни продукти (не е хубаво да се прекалява с тях дори да са качествени)
7) МНОГО вода всеки ден (2 литра е ок, ако е дори повече - супер)

Ако не ме харесваш такава каквато съм , няма да ме харесваш и такава каквото искаш да бъда !

Ако достатъчно искаш нещо, никой и нищо не може да ти попречи да го постигнеш, а времето в тези случаи губи стойност.

Единственото, което трябва да правиш е, да вярваш, че е за добро и да не се отказваш.

Хората вярват, че който тренира побеждава и става лидер. Грешка! Който решава да стане лидер, тренира и става такъв!

Нямаме контрол върху това, което се случва в животът ни, но решаващи всъщност са нашите реакции на това, което се случва.

Момент на прелом е шанс за нов път.

Това, което не ни убива, ни прави по-силни !

Ден, в който не сте казали на любимите си, че ги обичате - пишете го пропуснат ден. А когато знаеш да даваш любов, научаваш се и да получаваш и не защото някой ти прави услуга, а защото я заслужаваш!

Много от важните неща на света са били постигнати от хора, които са упорствали, когато е изглеждало, че изобщо няма надежда.

Разликата между възможното и невъзможното е в това, доколко човек е твърдо решен да успее.

Когато се опитваш да постигнеш нещо, ще срещнеш препятствия по пътя. Аз съм ги имал - всеки ги е имал. Но препятствията не трябва да те спират. Ако стигнеш до стена, не се обръщай назад и не се предавай. Измисли как да я прескочиш, да преминеш през нея или да я заобиколиш.

Малко хора си дават втори шанс след неуспех. Провалят се веднъж и не опитват повече. Горчивото хапче на неуспеха често им идва в повече, отколкото могат да понесат. Ако си склонен да приемеш неуспеха и да се поучиш от него, ако си склонен да разгледаш провала като опакован подарък, да се оттласнеш от него и да тръгнеш наново, това една от най-мощните сили за постигане на успеха.

Ако чуеш глас, който ти казва, че не можеш да рисуваш - рисувай на всяка цена - и този глас ще замълчи.

Когато една врата пред теб се затвори, не оставай там, вторачен в нея. Огледай се и ще забележиш много други врати, които са се отворили - и си избери нова.

Вървя напред. Животът няма как да го спреш. Всеки ден ни поднася усмивки и плесници. Плачем и се смеем. До другия ден. Отново. Не можем да спрем. Нима можеш да спреш полета на птицата? Да, ако й отрежеш крилата, но тогава тя ще е змия, а не птица.
Нима можеш да задържиш изгрева на Слънцето? Или поривите на вятъра?
Как ще накараш щурчето да спре да свири? Единствено като го размажеш с крак.

Няма как сами да си отрежем крилете, нали?
Тогава какво ни остава?
Просто да продължим напред!

И въпреки, че още стотици хиляди години може да продължат споровете "Какво е любовта", може би ще се окаже, че любовта е някой, който ни познава, помни ни и ни връща на самите нас малко по-добри, отколкото някога сме дръзвали да си мечтаем.

Единственото, което трябва да правиш е, да вярваш, че е за добро и да не се отказваш.

Хората вярват, че който тренира побеждава и става лидер. Грешка! Който решава да стане лидер, тренира и става такъв!

Нямаме контрол върху това, което се случва в животът ни, но решаващи всъщност са нашите реакции на това, което се случва.

Момент на прелом е шанс за нов път.

Това, което не ни убива, ни прави по-силни !

Ден, в който не сте казали на любимите си, че ги обичате - пишете го пропуснат ден. А когато знаеш да даваш любов, научаваш се и да получаваш и не защото някой ти прави услуга, а защото я заслужаваш!

Много от важните неща на света са били постигнати от хора, които са упорствали, когато е изглеждало, че изобщо няма надежда.

Разликата между възможното и невъзможното е в това, доколко човек е твърдо решен да успее.

Когато се опитваш да постигнеш нещо, ще срещнеш препятствия по пътя. Аз съм ги имал - всеки ги е имал. Но препятствията не трябва да те спират. Ако стигнеш до стена, не се обръщай назад и не се предавай. Измисли как да я прескочиш, да преминеш през нея или да я заобиколиш.

Малко хора си дават втори шанс след неуспех. Провалят се веднъж и не опитват повече. Горчивото хапче на неуспеха често им идва в повече, отколкото могат да понесат. Ако си склонен да приемеш неуспеха и да се поучиш от него, ако си склонен да разгледаш провала като опакован подарък, да се оттласнеш от него и да тръгнеш наново, това една от най-мощните сили за постигане на успеха.

Ако чуеш глас, който ти казва, че не можеш да рисуваш - рисувай на всяка цена - и този глас ще замълчи.

Когато една врата пред теб се затвори, не оставай там, вторачен в нея. Огледай се и ще забележиш много други врати, които са се отворили - и си избери нова.

Вървя напред. Животът няма как да го спреш. Всеки ден ни поднася усмивки и плесници. Плачем и се смеем. До другия ден. Отново. Не можем да спрем. Нима можеш да спреш полета на птицата? Да, ако й отрежеш крилата, но тогава тя ще е змия, а не птица.
Нима можеш да задържиш изгрева на Слънцето? Или поривите на вятъра?
Как ще накараш щурчето да спре да свири? Единствено като го размажеш с крак.

Няма как сами да си отрежем крилете, нали?
Тогава какво ни остава?
Просто да продължим напред!

И въпреки, че още стотици хиляди години може да продължат споровете "Какво е любовта", може би ще се окаже, че любовта е някой, който ни познава, помни ни и ни връща на самите нас малко по-добри, отколкото някога сме дръзвали да си мечтаем.