Вярата

А на какво се дължи загубата на твоята вяра? Губя вяра като си видя номера от фонда и при мисълта, че е ужасно далече, а нямам парички сама да се финансирам се вкисвам. Мотивираме собственото ми желание да си имам детенце и идеята, че трябва това киснене в клиниката да свърши, защото младостта ми мина разкрачена на гинекологичния стол.

Само изглеждаме целеустремени и непоклатими.

Не си сама! Все по-често изпадам в такива размисли и съвсем се отчайвам.Шапка свалям на всички борбени до успеха момичета

Ами че времето минава, а ние нищо не правим, това ме скапва мен.
Уж се примирих, че докато мъжът ми не узрее за идеята, няма да го бъде. Но състоянията, в които изпадам от време на време ясно ми показват, че това е само привидно.

Охоооо,мила!Само да видиш какви моменти имаме.Тогава ,поне аз не мога сама да се понасям.
Относно вярата!Когато загубих трите си деца в шестия месец,поради ,смея да твърдя-"лекарска небрежност4,мислех че светът се срива за мен.Скоро след това, обаче се сетих за Николина-пиколина и нейната история.Тя е пример за мен.Сетих се за моето семейство ,което преживя всичко това заедно с мен,неспирайки да ме подкрепя и обгръща с обич.Сетих се за моя доктор,който през цялото време ме подкрепяше и ми повтаряше,че пак ще стане.И, аз отново повярвах и реших да се боря докрай.
Цялата борба,всяка болка и сълза си заслужават,в името на това към което се стремим.Винаги ,когато Господ отнема нещо, се готви да ни поднесе по-голям подарък.В тази връзка се сещам за една притча.
Дошло време ,човек да се изправи лице в лице с Господ.Човекът попитал:"Защо ,Боже, при положение,че толкова вярвах в Теб ,в най-трудните ми моменти ,Ти не беше до мен?Защо ме забрави ,тогава?"
В този момент Господ се усмихнал и показал,странна картина на човека.Имало море и красив плаж.По плажа се забелязвали два чифта дири от стъпки,но на места се виждали само едните
 от тях ,после отново се виждали две дири и т.н.Човекът се зачудил,а Господ му казал"Виждаш ли тези стъпки на плажа.Те са моите и твоите.Там,където се виждат само моите ,аз те носех на ръце ,за да понесеш по-лесно трудностите,а след това те пусках и крачех до теб по плажа на живота".


Така че,мили момичета, не се отказвайте!В моментите на отчаяние поплачете, а след това продължете своята борба!

Така е   Аз съм на приливи и отливи   падам, ставам, уморявам се, тъжно ми е, после идва нов опит, ново изследване, нова надежда...   аз съм от хората, за които борбата им помага да се чувстват достатъчно силни за да вдигнат глава   е имам си и аз моментите, в които си казвам че искам всичко на готово и да съм поредната мрънкаща лигла, която мърмори колко я натоварват децата й   но.. вярвам че ще има слънце и на нашата улица  
та трудно ми е ама ако се откажа какво ще правя  

Там е работата, че аз сякаш се отказах. Сигурно си противореча малко, но не е като да съм се отчаяла, да мисля само това и да го преживявам всеки ден. Просто някак започнах да се възприемам като жена, която няма да има деца. И като гледам как упорито вървите напред ми става мъчно, че не мога да повярвам и да се надявам отново. Не ми се чете нищо по темата, не отварям дума в къщи по темата от месеци, дори вече и тайничко не се надявам, че ще стане случайно, приемам съвсем спокойно всеки цикъл, не се оплаквам на близки и приятели. Уж няма драма, но ми е едно никакво и празно.

Съзнавам, че това е някакъв вид депресия, но както казах преди, нямам идея как да се справя с нея.

Повече усмивки ви желая и лека нощ и слънчево утро в пряк и преносен смисъл

И аз в кюпа с моята вяра.Да си призная понякога много ми тежи да я нося върху гърба си.Много е неудобна за носене и след нея остават рани,които за щастие бързо зарастват.Понякога ми се иска не аз да я подпирам нея, а Тя да подпре мене.И като се изморя с философските си размисли пак тръгвам напред,към мечтата си.И така до следващия път........

Всички тука сме длъжни да не се предаваме да бъдем силни и борбенни,знам че е трудно и при мен е така,тежко ми е понякога,много тежко,унивам,но после премислям,падам, ставам и пак продължвам,няма да се откажа за нищо на света да гушна моето бебче и знам,че ще е скоро, вярвам в това и смело ще крача напред каквото и да ми струва това,нахасала съм се и силно вярвам,че всяка от нас тук ще успее!!!!!Сигурна съм в това, ето и КОЛЕДА наближава,ще очакваме КОЛЕДНОТО ЧУДО да ни споходи и ще вярваме че ще е така.УСПЕХ и горе главата!!!!!

Момичета изчетох всичко със сълзи на очи  (  и тази тема ми хареса и допадна ,хареса ми заглавието Вярата тя е по силна от всичко) ,и стигнах до един извод ние сме много  нещастни ,макар че имаме почти всичко,но нямаме това за което мечтаем,НО трябва да вярваме и мечтаем ,че някога ще се случи и на всички нас вярвайте и нека вярата и надеждата ни сплотява и крепи ,Успех към пътя на щастието

   Момичета във всичко написано от вас, виждам себе си,виждам моята история,моите мечти и аз да прегърна някой ден своето бебче.Макар че е трудно нека не губим Вяра и в навечерието на най-хубавите празници нека се помолим силно за рожба.С искрица надежда вярвам, че и моята мечта ще се сбъдне.Силно ви прегръщам и имайте Вяра.

Загубих вярата си на 4-та година, след второто неуспешно ИКСИ. Изпаднах в депресия, неприсъщо за мен. Нищо не ме интересуваше, не намирах на какво да се усмихна от сърце. Беше ме срам от себе си. Не исках да се показвам слаба. В нашето семейство аз отговарям за всичко що се отнася до бъдещето ни дете, мъжът ми изпълнява всичко, което трябва, но не инициира. Каквото и да се случва около мен- добро или лошо- все си мислех колко съм нещастна. Преструвах се, че слушам хората, че ме интересуват техните проблеми и ме беше много срам от себе си, че се чувствам нещастна. Никой около мен не разбра как се чувствам. Нито съпругът ми, нито дори сестра ми.

Един ден (след около 2 месеца) се събудих и си казах СТИГА. Не можех така повече. Каквото ще да става трябваше да намеря на какво да се радвам в настоящия си живот. Всичките ми роднини и близки са здрави! Аз съм здрава! Имам работа! Имах мечти и си ги исках обратно. Толкова много дребни неща ме радваха преди, защо и сега да не ме радват?

Назад към природата! Това ми помогна. Разходките в планината, далече от пътеките, далече от хората, сама с мислите си. Исках да съм щастлива! Почувствах се щастлива! Ако е рекъл Бог щастието ми ще  е пълно и в нашата къще ще се чуе детски смях.

Последва 3-то ИКСИ. Неуспешно. Точно преди Коледа. Няма драми! Само малко тъга! Знам, че следващият път ще е успешен.

След дълга подготовка започвам 4-то ИКСИ, този път по Фонда. Вярвах с цялото си същество, че ще успеем! Така и стана  !

Докторе, аз вярвах, защото и Вие вярвахте в мен! Цял живот ще ви споменавам в молитвите си 

Чета и плача..... въпреки че до сега не загубих вярата си, не знам след още един неуспех какво ще се случи.... моля се да няма такъв.... Чувствам се непълноценна, чувствам го в думите на хората покрай мен, чета го в очите им..... Преминах през периоди, в които не исках с никой да се виждам, нямах желание за нищо, дори не исках да си купя нещо ново..... Нищо не ме радваше, чувствах се куха, празна, безсмислена.... за въпросите, които си задавах.... вие ги знаете..... Но и аз като вас падах, ставах, отупвах се от праха и пак поемах по пътя.... Вярвам! Ако не вярвах, до сега нямаше да съм жива.
Благодаря на всички ви за споделеното  Не спирайте да вярвате

Здравейте, мили момичета! Много хубава тема - след като изчетох вашите постинги, си дадох сметка, че всъщност съм голяма лигла. Вие се борите от години, доколкото разбирам, и прододължавате да вярвате. При мен са минали едва година и четири месеца в откриването на най-различни проблеми и решаването им, а аз вече имам чувството, че искам совалка, а не най-естественото нещо на света - бебе! От два месеца чакам писмо от клиниката за бебета, с което да ми кажат, че има донор, тъй като ще правя донорска инсеминация, и да започнем процедурите. В пощенската кутия обаче няма нищо, освен някоя и друга фактура. Надявам се обаче тези дни.... все пак идва Коледа, празници! Не съм загубила вярата си, но времето си минава и това най-много ме тревожи, тъй като съм наясно, че този фактор е от значение. Пък и човек трябва да вярва в нещо, за да може да се стреми към него.
Изпращам ви малко пухкави снежинки и коледно настроение от Белгия и се надявам догодина по това време всички да сме в някой друг форум (например ''Майки - бъдещи и настоящи'' или пък в отчетните)