Как приеха дечицата ви втория си баща? Как му казват- тати или чичо. Моето дететнце е на 1,11 г. и не се вижда често с баща си, едва ли знае че той е баща и. Но мен ме притеснява един ден как ще приеме друг татко и ако му каже тати аз как да реагирам- да и обясня че не е тати, а чичо или какво. Дайте ми съвет. Сигурно и вие сте били загрижени за това
- Публикувана: 9 апр. 2011, 18:49 ч.
- Последно мнение: 23 авг. 2011, 17:30 ч.
ДЕЦАТА С ВТОРИ БАЩА
Здравей аз съм разведена от доста години и детето не е при мен ,но това няма значение. В момента живея с друг човек и тя го познава много добре и го нарича батко от малка свикна така. Моята дъщеря прие човека до мене нормално ,но прави разлика между него и баща си. Според мен твоето дете трябва да познава баща си ,независимо какъв е той ,все пак то няма вина за вашата раздяла.
Моята се обръща по име, но тя беше съвсем голяма, когато се случиха нещата.
В твоя случай бих взела предвид два фактора: доколко често ще се среща с истинския си баща в бъдеще (т.е. доколко той изобщо проявява инициатива за срещи) и какво мисли настоящият ти съпруг по въпроса, как той би искал да се обръща към него детето.
На мен идеята за татко №1, татко №2 и т.н. изобщо не ми допада. Така че ако ще се пресичат често в живота на детето двамата татковци, то може би е по-добре към втория по име, без чичо, докато детето само не пожелае друго обръщение. Или към втория да е татко, а към първия - по име. Но тогава трябва да съгласуваш нещата с първия.
В твоя случай бих взела предвид два фактора: доколко често ще се среща с истинския си баща в бъдеще (т.е. доколко той изобщо проявява инициатива за срещи) и какво мисли настоящият ти съпруг по въпроса, как той би искал да се обръща към него детето.
На мен идеята за татко №1, татко №2 и т.н. изобщо не ми допада. Така че ако ще се пресичат често в живота на детето двамата татковци, то може би е по-добре към втория по име, без чичо, докато детето само не пожелае друго обръщение. Или към втория да е татко, а към първия - по име. Но тогава трябва да съгласуваш нещата с първия.
Отначало по име - като мен, но после премина в "тате".
Но при нас няма номер 1 (в смисъл, че не се е вяствал), че той да е "тате номер 2".
Ако имаш мъж до себе си, добре е да го попиташ как ще му е приятно на него. Аз не се бях замислила, но мъжът до мен ми беше споделил, че най-много ще го накара да се почувства щастлив, ако синът ми го нарича "тате". Понеже той се грижи за сина ми едва ли не повече и от мен самата и в началото му беше неприятно сина ми да го нарича по име и се чувствал дискомфортно пред хората (едва ли не чичко - поне той така го приемаше). И така започнах аз да казвам "татко ти ..." и не след дълго сина ми се обърна към него с "тате".
Но при нас няма номер 1 (в смисъл, че не се е вяствал), че той да е "тате номер 2".
Ако имаш мъж до себе си, добре е да го попиташ как ще му е приятно на него. Аз не се бях замислила, но мъжът до мен ми беше споделил, че най-много ще го накара да се почувства щастлив, ако синът ми го нарича "тате". Понеже той се грижи за сина ми едва ли не повече и от мен самата и в началото му беше неприятно сина ми да го нарича по име и се чувствал дискомфортно пред хората (едва ли не чичко - поне той така го приемаше). И така започнах аз да казвам "татко ти ..." и не след дълго сина ми се обърна към него с "тате".
Моята дъщеря е на 6 години и с мъжа с когото живеем от две години си имат галено обръщение, което ползват само двамата един към друг. Рядко се вижда с "баща си", но има представа кой е баща и и кой не е. Сега чакаме бебе и в началото и беше малко трудно да разбере как ще си има братче или сестриче- може би правеше някаква връзка с баща си, но децата, както всички родители знаем са пълни с изненади- след много въпроси.. и обяснения, вече е наясно дори и с това, че баща всъщност е този, който те гледа когато си болен, който ти прави закуска, който се грижи постоянно за теб. Не съм я карала да му казва татко, той също не е повдигал този въпрос, може би един ден и така ще го нарече..въпрос на възприятие на самото дете. На сила както знаем баща не се става и баща не можеш да имаш. 
))
)) 
Aз смятам, че малките деца, няма как да решат да кажат тати на някого.
Това се учи, а този, който ги учи е майка им.
Големият ми син беше на 2 години когато се запознах с приятеля си, малкият беше бебе.
Рядко се виждат с баща си, а по онова време изобщо.
Баткото веднъж каза на приятелят ми тати.
Много внимателно му обясних, че това не е татко му.
От тогава си му казват по име.
Ако е осъзнато обръщение на голямо дете, мога да го приема, това е решение на детето.
Но да карам детето си да се учи да казва тати на някой, който реално не му е баща, смятам за грешно.
Ако някой ден те самите решат, че това е човекът, който искат да наричат тати ок, но тогава това ще е тяхното решение и ще са го взели сами.
Това се учи, а този, който ги учи е майка им.
Големият ми син беше на 2 години когато се запознах с приятеля си, малкият беше бебе.
Рядко се виждат с баща си, а по онова време изобщо.
Баткото веднъж каза на приятелят ми тати.
Много внимателно му обясних, че това не е татко му.
От тогава си му казват по име.
Ако е осъзнато обръщение на голямо дете, мога да го приема, това е решение на детето.
Но да карам детето си да се учи да казва тати на някой, който реално не му е баща, смятам за грешно.
Ако някой ден те самите решат, че това е човекът, който искат да наричат тати ок, но тогава това ще е тяхното решение и ще са го взели сами.
Детето му казва "тати". Мъжа ми се грижи за него и му е баща реално. Беше му все едно как ще му казва детето, но тати беше най лесно за учене С БНД се вижда от време на време, но му казва по име. Все още е далеч от разбирането какво точно е биологичен баща.
С БНД се вижда от време на време, но му казва по име. Все още е далеч от разбирането какво точно е биологичен баща.
Детето му казва "тати". Мъжа ми се грижи за него и му е баща реално. Беше му все едно как ще му казва детето, но тати беше най лесно за учене С БНД се вижда от време на време, но му казва по име. Все още е далеч от разбирането какво точно е биологичен баща.
С БНД се вижда от време на време, но му казва по име. Все още е далеч от разбирането какво точно е биологичен баща.Ама и ти си една куха лейкааа
мъжкар съм ,не съм от женски род
Не, от среден род си ти, честно.
А по темата, аз съм отгледана от втори баща, на когото казвам татко. Бях на 7 години, когато заживяхме с него, решението да го наричам така си беше мое. Към биологичния си баща се обръщам по име. Не го харесвам особено, но чувствата са взаимни, усилията на майка ми в обратна посока бяха безсмислени - не мога да кажа на черното - бяло.
Позволи ми да не се съглася.
Последното място, където един мъжкар си прекарва времето, е в този форум. Че и диагнози поставя
