SUPERNATURAL – It’s gonna be a long summer hellatus

Коментарът на Джаред за снимката:
@jarpad Jared Padalecki: PS @mishacollins nice pic... Are you pointing (to nothing in particular), or charade-ing "pull my finger"?...
(Не знам как да го постна директно )

Отделно, се надпреварват кой ще има повече последователи:
@jarpad Jared Padalecki: From yalls informative tweets, ive realized that some chick code-named "misha" has more followers than I... What gives?...

@mishacollins Misha Collins: For your information, @jarpad, i'm not just, "some chick." Here's a photo so you can put a face with the name. (линк към снимката)

@jarpad Jared Padalecki: Thx @mishacollins , is that just cuz I'm bigger than u? Cuz I've always tried to make u feel manly, tho u've proved to smart to fall 4 that.

Тъкмо мислех и аз да пусна целия разговор тук  Ако и Дженсън се присъедини към Туитър ще стане още по-забавно 

Направо го виждам седми сезон изместен и разигран в Туитър 

Amaris


Дженсън се запъва, засега .

Розе,
Както знаем, Джаред и Миша отдавна се закачат, понякога даже прекаляват, по мое мнение. Тук обаче се включва и Дженсън - любимо ми е "Hey, big boy!"

Ох, не издържам вече! Може ли да отговоря на загадката, подаръкът/наградата да е за Bella (дано не ми се разсърди, но знам че е заета, а искам да я зарадвам), а аз да задам следващата? Знам че не е редно, но ако ми разрешите ще съм много щастлива .

Аз не само, че ти разрешавам, ами те моля да го направиш, Импалке ...

ааааааааааааааааааааааа
знам отговораааааааааааа
от Блъди Мери е това


точно като Дийн каза
приличам ли на Парис Хилтън
това го знам
знааааам

Прецаках се ...

Е, това ще е нещо ново определено  Но пак ще е забавно! 


Ехх, лош Дженсън...ще го запъна аз него  ...особено с това V деколте 

извинявай, че така те предредих...

ама така се зарадвах, че знам от раз от кой епизод е

като малко дете

сега седя и се хиля.....

от кеф

веднъж и аз да позная

това ми е една от най-любимите реплики на Дийн

но понеже си щедра към мен

и ме остави да те предредя без да газиш


моля ти да пуснеш следващата загадка

аз и без това само лесни пускам, така че давай ти

Ех, Импалке
Белс, много ми липсваше лилавото ти. Цунки


Ще ни кажеш после – отвърна Сам. – Сега трябва да си починеш.
Тя тихо въздъхна.
- Нямам време да си почивам – понечи да се надигне, но главата й се замая и тя се отпусна безпомощно назад. – Е, добре, може би съвсем малко.
- Искаш ли нещо?
- Не, благодаря.
- Добре тогава – Сам се изправи и се запъти навън, но отпадналият й глас го спря.
- Мога да усетя гнева ти към мен - той се извърна към нея и я погледна изненадано. – Още не си ми простил за това, което причиних на Дийн, нали?
- За някои неща е нужно време… Ще бъда наблизо в случай, че имаш нужда от нещо.
С тези думи Сам излезе от колибата и отиде при Дийн и Бьорн.
- Хербьорг знае кой е откраднал копието – каза им той.
- Чудесно! – зарадва се Дийн – Как ще го спипаме? Какво трябва да направим?
Бьорн го изгледа изпод вежди.
- Хербьорг първо трябва да си почине, не бързай толкова.
Дийн вдигна длани в знак на съгласие и отиде да седне на един дънер. Сам тръгна след него, но гигантът го хвана за лакътя и тихо изръмжа:
- Забелязах как я гледаш. Внимавай как се държиш. Бих те убил заради нея и окото ми няма да мигне.
Нощта постепенно преваляше. Звездите бавно гаснеха и тъмното небе започваше да светлее. На изток цветът му започна да се променя от тъмносиньо в бледосиво, а след това в розово, златисто и оранжево. Още преди изгрев гората се изпълни с птичи песни, а когато слънцето се показа капчиците роса блеснаха като късчета елмази в зелената трева. Сам и Дийн седяха на дънера, а Бьорн, облегнал гръб на едно дърво, дялкаше пръчка с голям нож. Така ги свари Хербьорг, когато излезе от колибата.
Три чифта очи се приковаха към нея. Тя изглеждаше съвсем различно – беше свежа и отпочинала, синините по лицето й бяха изчезнали, сините й очи сияеха предизвикателно както обикновено, а осанката й излъчваше гордост.
Тя пристъпи към мъжете и каза:
- Ще се наложи да останем още известно време тук. Знам кой е откраднал копието и как да го призовем. Този път ще е по-трудно, отколкото с Локи.
-Blod rituelle – измърмори недоволно Бьорн.
- Точно така – кимна тя – ритуал с кръв.
- Кръв ли? – изненада се Дийн. Това не му хареса особено. Знаеше, че ритуалите с кръв са опасни и винаги съществуваше риск да изпуснеш нещата от контрол.
- Да. Това е единственият начин. Ще го направим тази нощ.
- Налага ли се да берем билки и...гъби? – попита Сам с надеждата, че ще получи положителен отговор.
Хербьорг обаче поклати глава.
- Не. Ще ни трябва само един вид трева, но той расте почти навсякъде наоколо. Също и листата от това дърво там – тя посочи с тънкия си пръст в края на полянката, където растеше ниско клонесто дръвче със сивкава кора.
Дийн пристъпи неспокойно от крак на крак, загриза долната си устна и попита подозрително:
- Кръвта от някакво животно ли ще вземем или от себе си?
- Трябва да е човешка – каза Бьорн и размаха ножа, който държеше. – Нали не те е страх? – Устните му се изкривиха в нещо като доволна усмивка.
- Не, разбира се, – отвърна уверено Дийн. Хайде де! Нямаше да се даде на някакъв отворко, бил той и богоподобен исполин с нечовешка сила.
- Трябва да изградим отново мястото за огъня – каза Хербьорг, оглеждайки заградения с камъни кръг, останал от предишната вечер. Някои от камъните се бяха разцепили.
- Jeg skal gjøre det. Jobben min – заяви Бьорн и се зае да намества здравите камъни един до друг.
- Какво каза? – попита Сам.
- Че той ще го направи, че е негова работа – обясни Хербьорг.
- А ние какво да правим?
Тя вдигна рамене.
- Каквото искате. Свободни сте до довечера.

О, Белс, не си ме прередила, мила . Ма веднъж да се пробвам да се покажа алтруист и добро другарче - е, явно не ми е писано .

Задавам:

е как веднъж... нали те знаем, че си добро другарче...

много те обичаме

освен това може би докато си мислела да ми дадеш нагладата, за което от сърце благодаря, положителната енергия е стигнала до мен и моят мозък е започнал да функционира поне за малко и успях сама да позная.... това ще да е сложна телепатия между патки

Инче, цунки.... мнго ми липсваш и ти...

чакам с нетръпение да се видим скоро... ако не скоро ... на 20-ти

Чшш, "патки" - тц, ами ултра Ненаситници, които работят на една вълна и си споделят... разни - две - работи .

И аз много ви обичам .
PS. 'Айдеее пак завих ...

Форумска среща ли се заформя?

Моля Бела да се яви, за да си получи наградата.

Бела пийва си кафенце
във уютно кафененце
и чете дебела книга.
Сервитьорчето примига:
- Трябва да измисля свалка,
таз е интелектуалка,
няма да се върже лесно...
Туй дали е интересно? –
той попита я превзето
и доля й от кафето.
Бела кимна: - Много, да,
туй е книжчица една
за живота на Спиноза,
не обикновена проза.
Имам здрава подготовка,
аз съм знатна философка!
Много ми е драго, Бела.
- Трябва много да си чела.
Аз съм Дийн, обичам Платон.
Препрочитам цяло лято
Монтескьо и Диоген,
интересни са за мен
още Кант, Камю, Еразъм...
- Спри! Ще стигна до... -
затрепери Бела силно
и се запоти обилно,
пък ръката му тя стисна
и към него се притисна:
- Чуй, идея имам аз –
заведи ме ти у вас,
нека цял ден си говорим
и разгорещено спорим
за Сенека и Сократ
на широкия креват...

Розе....

разтопи ме, разплака и разсмя

нямам думи да ти благодаря

за това нека оставя другите да говорят

от все сърце