Каката изкара вируса с разстройството и ме зарази, а аз много тежко го изкарах - една седмица не знаех жива ли съм или не точно. Тъкмо реших, че вече съм здрава и ме почна наново. За пръв път ми се случва такова нещо. 
. Винаги след тях поне 3-4 дни са криви и сополиви. 
У нас този вирус го изкарах аз ( 3 дни, като само единия ден бях зле) и бръмбарко, който е с разстройство вече 5 дни. Но не ходи повече от 2 пъти на ден. 
намерих спасение в отделянето в друга стая и я оставям да се нареве. естествено тя доброволно не отива там, тя даже и не чува какво и се говори. просто я вдигам и я нося там и затварям вратата. като се окопити се пробва да се върне при нас и пак да реве като магаре, аз повтарям процедурата с думите, като се успокоиш можеш да дойдеш отново при нас. така постепенно свикна и започна да съкращава времето на тръшкане. сега си знае, като е кисела и сърдита сама си отива в стаята и затваря вратата 
така процедират и в детската градина. имат си пейка за успокоение. вие сега сте точно в Trotzfase. опитай, дано помогне намерих спасение в отделянето в друга стая и я оставям да се нареве. естествено тя доброволно не отива там, тя даже и не чува какво и се говори. просто я вдигам и я нося там и затварям вратата. като се окопити се пробва да се върне при нас и пак да реве като магаре, аз повтарям процедурата с думите, като се успокоиш можеш да дойдеш отново при нас. така постепенно свикна и започна да съкращава времето на тръшкане. сега си знае, като е кисела и сърдита сама си отива в стаята и затваря вратата така процедират и в детската градина. имат си пейка за успокоение. вие сега сте точно в Trotzfase. опитай, дано помогне Много точен съвет, благодарение на тези тайм аут, девойката се тръшка по-малко. Точно на вашата възраст се търкаляше по пода у дома в рев. Понякога, когато истерията я обземе и не може да се овладее я хващах и въпреки,че се съпротивлява я гушвах и стисках, тя пореваваше минута и после се успокояваше. В тези моменти имам чувството, че изобщо няма връзка с нея за да й отвлека вниманието или т.н. Просто трябва да премине "фазата, в която не се мисли" /четох го в една френска книжка, като фаза на гнева/ за да приеме аргументи или каквото е да е решение. Поводите са различни за избухването, но и свекърва ми и майка ми са безсилни и не могат да се справят в такава ситуация. Дори и двете се боят от това, че може да се случи, докато те ги гледат.
Честно казано, аз не се притеснявах особено досега, тъй като си мислех, че е временно явление, вероятно свързано с възрастта, което скоро ще отшуми. Удома кой знае колко не им се връзвам. Оставям ги да си се потръшкат, особено ако е за някоя глупост, и като видя проблясък или направо ако им мине от само себе си, се включвам отново с гушкане, обяснения, давам някакво компромисно решение и т.н. В другата стая обикновено се отпращаме, когато има провинение... Обаче ето, че днес за пореден път се върнах в Spielgruppe-то. Само аз се завръщам от дъжд на вятър там (явно само мен се налага да викат) и това е кофти знак за другите дечица - това ми е основния проблем. Така се случи днес, че Сабине (основния титуляр) беше останала сама (през нощта другата учителка се разболяла тежко) с 10 деца и след около 15тина мин тръшкане от страна на Дария просто нямаше накъде. Иначе за другия път й предложих да ги остави да си пореват, да похленчат и ако много нарушат спокойствието на другите деца или истерясат лошо, тогава да ме повикат. но ако не се получи, не знам. Та затова и така съм се умислила... 
Препоръчани теми