SUPERNATURAL: John Winchester

Злате,
Мерси за поздрава! (Така ми звъни будилника) .

Така си е, по дяволите

Махнах го от аватара, обаче много ме кефи това гифче, затова го пускам още веднъж, да го има и в тази тема

Леле, Стиче, подписът ти... 

Здравейте 
В последно време мъничко се поизгубих, та съм изпуснала на кого трябва да давам награда от снимковата игра. Знаете ли се кои трябва да сте наградени или да давам обща награда без поименно изброяване в нея? 
Моля за помощ при откриване на наградените, защото държа да си дам наградката 

Мхм, нали

Аз знам ! Три за Импала (не я знам коя е, но е много нахална нещо), две за bichito и по една за Сити и Солти.

Стиче,
Много дълго вечеря снощи - нещо ме съмняваш . Да не си била със Сами?
PS. Цъкнах картинката от подписа ти, която вече я няма , и си спомних периода ми със синя коса .

Много благодаря за справката  
Заемам се с наградата.


Такааа, редактирам се и пускам едната наградка:

Бичито самичка в морето се плиска,
да влезе навътре така й се иска,
погледа, погледа и без да умува
със бруст енергичен тя бързо заплува.
Обаче вълничка висока яви се,
Бичито под нея без страх потопи се,
но нещо крачето й взе, че се схвана
и, виж, суматоха тогава настана.
С ръцете запляска, с вода се задави,
закашля се шумно, какво да направи?
Спасител обаче на поста стои,
със зоркия поглед водата следи,
Бичито видя и напред се затича,
вълните с ръцете си взе да разсича,
за две-три секунди при нея пристигна,
за кръста я хвана, нагоре я вдигна.
- Хвани се за буя – тогава й каза.
- Бе аз съм порядъчна! – тя го отряза.

За пети път се опитвам да пиша, дано този път стане


"-Хей, хей, успокой се – прегърна я Сам и загали косата й. Не разбираше какво става с нея. Беше се отнесла за няколко секунди и след това беше заплакала.
Дийн изумено наблюдаваше поведението на Хербьорг, натикал в устата си последното парченце кроасан. До него Мария озадачено мълчеше, стиснала чашата си с кафе.
- Хербьорг! – избоботи нечий глас, който ги накара да се обърнат. Докато се усетят Бьорн вече стоеше до тях и държеше ръцете на младата жена. - Hva skjer? – попита я той хвърляйки изпепеляващ поглед към Сам.
- Alt er bra – отвърна почти шепнешком тя, потупвайки дланта му.
- Кой е този великан? – прошепна Мария в ухото на Дийн. За първи път го виждаше и беше силно впечатлена от гигантското му телосложение. – Да не й е брат?
- Нещо такова – отвърна той също шепнешком.
Бьорн продължаваше да гледа гневно към Сам.
- Ти ли й направи нещо? – попита го той, а от очите му хвърчаха искри.
- Всичко е наред – повтори Хербьорг, този път на английски, - просто ми стана зле за момент. – Тя добре знаеше какви са реакциите на Бьорн, когато сметнеше, че нещо я застрашава. – Той винаги усеща, когато нещо не е наред с мен – обясни след миг на останалите.
Бьорн се настани на един от свободните столове и продължи да гледа съсредоточено Хербьорг. Сякаш не вярваше на думите й, че всичко е наред.
- Какво ще правим сега? – попита Мария, връщайки разговора в изходна позиция.
- Трябва да заминем за Париж – каза Хербьорг. - Роза е погребана там.
- Ще можеш ли да намериш мястото? – погледна я въпросително Дийн.
Тя кимна.
- Да стягаме багажа тогава – продължи Дийн, обърсвайки пръстите си в салфетката.
- Как ще пътуваме до там? – попита Мария.
- Наели сме кола – обясни Сам, - мисля, че ще се поберем в нея и петимата.
Потеглиха след около половин час. Бяха се разбрали през половината път да шофира Сам, а след това Дийн. Бьорн беше изключен от тази сметка, тъй като и без това едва се побираше в колата. Седеше на предната седалка и мълчаливо понасяше теснотията.
Пътуваха почти без да разговарят. Така или иначе нямаше какво да си кажат по случая преди да са пристигнали в Париж. Планираха първо да се настанят в хотела и след това да се заемат за работа.
Дийн уверено държеше волана и спокойно барабанеше с пръсти по него в такт с музиката. На задната седалка зад него беше Мария, която замечтано гледаше околния пейзаж. До нея седеше Хербьорг, сгушена в Сам.
-  Бурж, народе! – оповести по някое време Дийн. – Време за кафе и кроасани!
Спряха при една кокетна крайпътна закусвалня с оранжеви завески и оранжеви покривчици по малките дървени маси. Всички с изключение на Бьорн влязоха вътре. Той остана отвън, блажено изпънал огромната си снага. Разхождаше се покрай цветните лехички и час по час разкършваше раменете си. Тези тесни френски коли щяха да му разкажат играта...А до Париж имаше още път.
Когато пристигнаха, слънцето клонеше към залез. Паркираха колата и се запътиха към хотела, но там ги очакваше голяма изненада. Жената на рецепцията отказа да ги приеме. Тя още помнеше колко трудно бяха изчистили надписа на стената и нямаше намерение да допуска отново тези извратени американци в хотела. Кой знае какво щяха да направят този път. Камериерката вече отказваше да чисти онази стая.
Половинчасовите препирни не доведоха до нищо положително. Рецепционистката просто каза „не” и ги помоли да си тръгнат.
- Какво ще правим сега? – попита Мария, когато излязоха отвън.
– Нали помниш Мишел – обърна се той към брат си, - той обеща да ни съдейства, ако имаме нужда от помощ.
- Кой е Мишел? – погледна го въпросително Мария.
- Един пич, с когото се запознахме на срещата в Каркасон.
Мишел дойде почти веднага след като му се обадиха. Обясниха му как стоят нещата и колко е важно да се настанят в същия хотел, за да могат да си свършат работата. Той само кимна и влезе във фоайето. След не повече от 10 минути излезе с думите:
- Може да се настаните.
- Как го направи? – изненада се Сам.
- Това е моят град – смигна му той без да се впуска в излишни обяснения. – Ако имате нужда от каквато и да е помощ знаете как да ме намерите. С тези думи Мишел им махна с ръка и се отдалечи забързано.
Застанаха отново на рецепцията.
- Бихме искали да вземем предишните си стаи – обясни Сам.
Рецепционистката ги изгледа враждебно, но нищо не каза. Защрака нещо по клавиатурата на компютъра и след малко им даде ключовете.
- Три стаи за пет човека? – изненада се Мария.
Дийн свойски сложи ръка на кръста й и я придърпа към себе си.
- Налага се. Виждаш, че има проблеми с настаняването...
Мария го изгледа с насмешка.
- Да, да – каза тя, - виждам, разбира се. – Надигна се на пръсти и леко го целуна. Всъщност и тя самата не си беше мислила да си взима отделна стая от неговата.
Натъпкаха се в тесния асансьор и потеглиха към четвъртия етаж. Бьорн веднага се прибра в стаята си. Чувстваше се смазан от неудобното пътуване.
- Среща за вечеря в ресторанта отсреща – каза Сам на брат си, след това отключи вратата на стаята си и пропусна Хербьорг да влезе.
- Не давай обещания, които може и да не успееш да изпълниш – каза му тя, когато той затвори.
Той я изгледа въпросително.
- Какво имаш предвид?
Тя седна на леглото, измъкна френски разговорник от чантата си и леко го размаха.
- Какво ще кажеш да се....поупражняваме? Вероятно ще отнеме повече време...
Закачливият й поглед накара Сам да захвърли куфарите и да се приближи към нея.
- Както знаеш, доста съм...ученолюбив..."

Така. Дотук добре.
Фейче, ела и преценявай

Инче, дойдох, прецених

Благодаря ти от сърце, направо ме уцели в десетката с това гифче

Ехаа, то като в един стаар сериал с някакви жени, един смешен чичко и няколко ставащи бичета.
Позволете да илюстрирам:
, ама тези гащета и съдържанието им .
PS. Свирката също остава.

Ехааа, Импалка,   страхотно си илюстрирала!  

Я намери някоя подходяща снимчица и за това:

В курс по бродерия Сити се включи
нещо забавно така да научи,
в чантичка плетена сложи конците,
в един игленик си набоде иглите
и весело тръгна на устните с песен.
Курсът обаче съвсем не бе лесен –
бодове разни, петнадесет типа,
трябвало леко платът да се пипа,
синьо с кафяво не се съчетава,
трудно конецът в иглата се вдява,
много мъниста, гергефи, пайети...
То си е цяла наука, къде ти!
Сити поти се, облизва се, пъшка,
май ще започне от курса да кръшка.
Гледа я лекторът и преценява:
„Тая мадама е хубава. Става.
Що ли, така, да не я стимулирам,
що ли със нея сега не бродирам?”
Цяла нощ двамата там се потиха,
десет гоблена накрая ушиха.

Илюстрирам курса - русата с очила и в гръб е нашето старателно момиче :


Mладият сръчен лектор:                                               Същият във *** позиция:


PS. Mога да илюстрирам и частните уроци по бродерия , но ще ме баннат, пък без Импала - язък .

Зимна роза, браво.Супер ги нижеш стиховете.Продължавай така.И да не ми е толкова празен поста ето някои любими мои снимки                 и гифчета

нещо за мараканките
и да не забравим кастиелките

Импалка, ами това си е точно Апокалиптик! Познах я аз нищо, че е в гръб 

Дай снимка и за това:

Солти разсеяно някъде гледа,
бавно върви и яде сладоледа,
лято е, слънцето яко напича,
пот по челото на струйки се стича,
дрехите лепнат и трудно се диша,
Солти върви си и тежко въздиша.
Друг сладолед да си купи поиска,
първият свърши. До будката близка
тя приближи се: - Един върху клечка,
дайте ми, моля, че тука е печка!
Казаха в глас продавачите двама:
- На клечка обаче във тоз момент няма.
- Ами ванилов? Или със малини?
Може сметанов, но със смокини.
- На дъното в кофата малко остана,
ето го, гледай го, май е сметана,
всичкото друго продадохме вече.
Солти тогава натам се завтече,
в миг се наведе и в кофата бръкна,
после ръчичката тя си измъкна
и сладоледът залепнал заблиза.
Той се разтече по нейната риза,
тръгнаха струйки по шията бяла,
скоро омазана Солти бе цяла,
лепнеха лактите, дланите, пръстите,
сладки и ледени бяха пък устните.
Тя със замах сладоледа довърши.
- Ехо, момчета, туй гледам, че свърши...
А продавачите казаха в глас:
- Не знам сладоледът, обаче пък аз...
 

Чакай сега! Свършването ли искаш да илюстрирам ?!!!
Иначе, ето моя летен рай:
(цъкабъл )