Частни детски градини - София (4)

  • 96 776
  • 738
  •   1
Отговори
# 180
  • София
  • Мнения: 12 789
Stelfy То е ясно, че всичко е субективно. Всяко дете си има различни нужди, а всеки родител различни разбирания. Като към това добавиш и специфичната нагласа на всеки родител и дете в даден момент хептен става манджа с грозде. И все пак точно в това е ползата тук. Понякога именно чуждата, различна гледна точка те връща на земята или ти показва неща, които никога е нямало да забележиш.

# 181
  • Мнения: 1 153
Напълно съм съгласна с Бояна Simple Smile И продължавам - крайното решение всеки взима сам на база споделен опит, лични срещи, субеклирни оценки и т.н. Мненията, които споделяме тук са само отправни точки.

# 182
  • София
  • Мнения: 1 335
Добре де, пиша! Дайте ми време Laughing

# 183
  • София
  • Мнения: 1 335
Ще започна с това, че след "душевните ми терзания" всъщност се оказа наистина правилното решение, да пусна детето на детска градина сега!
Виждам колко по-разнообразно му протича деня, виждам колко е обогатяващо и вълнуващо да е сред различни деца и възрастни... На мен самата ми светна малко пред очите Laughing А едно от най-хубавите неща е, че нямаше никаква драма с адаптацията и една от най-големите ми тревоги вече я няма Heart Eyes

Резюмирайки - като спрях да ходя в градината след 5 дни адаптация, си мислех, че не съм вярвала, че ще намеря такава градина в София! Simple Smile
Мисля, че заслужават голямо браво за много и страхотно свършената работа! Вложили са много старание, отношение към детайла, много вкус, ясно се усеща, че имат визия за бъдещето и че в Монтесори Хай! децата ще бъдат в стимулираща и хармонична среда.. и в прекрасен интериор!:) Страхотно е, че освен всичко друго, вниманието на учителите е насочено и към това, да научат децата как да общуват деликатно, да се изчакват, да казват "моля" (а не като в други градини на никого да не му прави впечатление, че някой е издърпал някому нещо от ръцете, понеже децата трябвало да се научат "да се оправят сами"). Харесва ми, че няма викове, крясъци и препускащи безцелно деца, което прави атмосферата много спокойна. Като цяло имам усещането, че там децата ще получат топлина, внимание и уют, а няма да е мястото, където родителите просто си оставят детето сутрин, за да идат на работа... което им дава много специално място на фона на останалите градини Simple Smile Не съм се и надявала на толкова лично отношение и персонално внимание към всяко дете.

Намирам за прекрасни инициативите им - зеленчуковата и цветната градина в двора, рециклираните секвои, даването на възможност децата реално да се докоснат до природата и до грижата за растения и животни. За сутрините с учителя по английски Грегор, който носи акустична китара и направво може да ти насълзи очите от усещане за готиност!:)
Много ми допадат и учителките - много са внимателни и мили, с отношение към децата, отворени към нуждите им. Хубаво е, че при тях започна да работи още една квалифицирана Монтесори педагожка, която идва от друга монтесори градина в София и има повече опит. Който се усеща и който ще им е много полезен Simple Smile

Първият ден все пак малко се стреснах. Сякаш някакси, четейки "монтесори" в заглавието, бях отишла с нагласата, че там няма да има Хора, а някакви Свръхчовеци, които никога няма да допуснат грешка, на които всяка реплика към децата ще им е безупречна, ще са като от книгите за родителство, които хем те вдъхновяват, но и те карат да се чувстваш не дотам способен, да се съмняваш в способностите си и малко виновен Simple Smile
И в рамките на този ден изглежда много ми се забиваха в съзнанието всички реакции, които не бяха 100% монтесори, които не ги очаквах, защото бях отишла с конкретна нагласа.

Дадох си сметка, че не трябва да прибързвам със заключенията, че трябва да мога да понаблюдавам още известно време, за да имам пълната картина и да ми е по-обективна оценката. Така и отговорих и на Веси, след като след първия ден ме попита какви са ми впечатленията, имам ли feedback за нещата.
2 дни по-късно такъв фиийдбек написах, какъвто профилът ми в Бг-мама не познава Laughing Цяла неделя следобяд и вечерта писах! Laughing
И не си помисляйте, че е имало някаква гадост, която е отнела всичките страници текст, просто се опитвах да бъда максимално обяснителна, изчерпателна, аргументирана и т.н., за да може "критиката" ми да бъде нещо полезно. Писах им за всичко, което ми хареса, за всичко, за което видях, че много са се постарали и се стараят (исках всичко, което имам да казвам да е на фона на общото одобрение), написах им и за нещата, които си струва да се преразгледат или да се помислят още (те не че самите не си виждат грешките в крачка и не се самокоригират, но все пак... едно странично наблюдение би трябвало да може да бъде полезно, ако е изложено обективно и добронамерено). Опитах се да дам предложения за решение на някакви казуси, за да не звуча голословно и изискващо... И трябва да кажа, че видях резултати и промени още на следващия ден!
Просто всичките ми думи бяха внимателно разгледани и взети под внимание. Нямаше такова нещо като "тука е така! ако не ви харесва - чао!". Напротив, срещнах съгласие, разбиране, увереност, че всяко нещо е преодолимо, че вратите към промяната са отворени, че нищо не е окончателно и категорично, че взаимно можем да се напасваме с времето, така че да сме си максимално полезни и удобни Simple Smile

А онова, което ме спече първия ден беше, че много често чувах да питат децата (в частност моето) дали иска да прави това или онова. Примерно - искаш ли да си подредиш материала на място, искаш ли да сложиш ботушите в шкафа и т.н. На моето дете ако му дадеш такава възможност за избор, то веднага ще се възползва да ти отговори по най-малко удовлетворяващ начин Laughing Но по-същественото е, че не можеш да питаш някого дали иска да направи нещо, а после като ти отговори с "не" да не се съобразиш с желанието му Simple Smile Защото нито можеш да оставиш ботушите по средата на антрето, нито има нещо педагогично да идеш да му ги подредиш след него:) Още повече, че не можем да се допитваме до децата дали да се съобразяват с правилата. Те се предоставят на тях и толкова. Не им е в компетенцията, че да ги питаме тях Simple Smile На последните 3 изречения една мъдра съфорумка ме научи Laughing
Така че това беше едно от нещата, които им писах и те напълно се съгласиха и вече това не се практикува! Simple Smile

Другото е, че според Монтесори децата трябва да могат да се занимават с някакъв материал, колкото дълго си искат. Примерно цял ден! И никой не може да го вземе през това време. А от материалите има по един вид, именно за да се научат децата да се изчакват търпеливо. Независимо дали това се харесва на всички - такава е системата просто!
Там пък забелязах, че ако някое се хване за някакъв материал още 5 други идват (като че да няма никакво друго занимание наоколо Laughing ) и започват да го искат точно него! И се случи на няколко пъти учителките да канят децата да отстъпят материала на някого, понеже той отдавна чака за него Simple Smile Който опит за създаване на способност да шерваш е чудесен, но не е точно Монтесори Simple Smile И на това обърнах внимание и изглежда в момента ги учат само да питат "Може ли?" преди да вземат нещото и да се съобразяват с отговора Simple Smile

Също нещо, от което майчината ми и монтесори-неопитна душа се жегна, е че в първия ден хлапето като отиваше да се занимава в някакъв материал, учителка отиваше при него да му обясни какво се прави с него. Дете на 2,5 години много малко се интересува от обяснения и е по-склонно да се почувства като че някой го КАРА да прави нещо, което не иска, да зареже всичко и да тръгне да си търси нещо ново. Така и ставаше Simple Smile
И аз си викам, абе тва не сработва, нали според Монтесори възрастния трябва да се намесва, само ако го потърсят, а прекъсването (освен че води до разконцентриране), означава и нещо като "ти не се справяш сам".

После размислих Simple Smile Първо, помислих си, детето ще се махне веднъж от представянето на материала, ще се махне 2 пъти, ще се махне 8 пъти. На 9тия път току виж изслушало! И току виж направило с материала, за каквото е предназначен, и току виж се сдобило с онези знания и умения, които материалът е предвиден да развива! И респективно ще си извлече ползите от това. Опитах се и да изляза от кожата на майка на 2,5 годишно своенравно момченце и да се опитам да си представя как би изглеждал той в същата ситуация след 2 месеца примерно. Или след година.
Останалите по-малки деца в градината бяха там от месец-два и това се усещаше. Нямаше такава съпротива при демонстрирането на нещо ново. При по-големите пък още по-лесно - те от самото начало са готови да те изслушат и да работят с теб. Така че, помислих си пост фактум, това всъщност не е толкова лошо, колкото изглежда, защото детето в крайна сметка ще си извлече ползата от материала, в един момент ще престане да се надува и да се врътва като му показват нещо, а и не на последно място - ще забележи, че в градината е различно място от вкъщи, с различни правила, ще се научи да спазва различни правила и да бъде гъвкав.

Още повече, че учителките не се натискат на децата прекалено много (нито пък там е задължително материалите да се използват само по точно определен начин!). Като видяха, че Светли си тръгва при всеки опит за обяснения му дадоха повече пространство и намалиха честотата на опитите да му показват кое - как. Сега, както и бях прогнозирала, изглежда по-лесно се случват нещата. Вече повече се заслушвал, дори сам ги търсил да пита неща.
Конкретно за демонстрирането на материал АЗ примерно вероятно бих подходила различно. Примерно вместо "момент, чакай сега да ти покажа", бих побутнала ръцете на детето така, че материала сам да си отиде на мястото, все едно детето самО го е постигнало, а и междувременно ще забележи как се прави нещото. Или бих обяснявала как се прави, докато то го прави по неправилния начин. Вероятно все ще му стигне нещо до съзнанието Simple Smile
Но това е АЗ как бих го направила Simple Smile И като се замисля - big deal, че е по друг начин, а и кой е казал, че точно АЗ съм правилната? Хората са различни, начините, правилата, всичко... Нали това исках - да бъде в различна от дома среда, да се сблъсква с различните темпераменти (примерно по-обрани и тихи учители vs. по-екстровертни и т.н.) и да се научава да подхожда различно в различните ситуации Simple Smile
Няма нужда да бъде всичко стерилно и непременно пречупено през моята призма... Това от тук нататък са си неговите житейски уроци и неговите преживявания...

Та го преосмислих това с "прекъсването" на играта. Опитах се да го погледна от различен ъгъл и престанах да съм в конфликт с него Simple Smile
А това е едно от нещата, които изглежда подразниха приятелката ми - тя просто остана с усещането, че някой перманентно прекъсва игрите на детето ѝ и че то няма да се чувства щастливо там...

Малко бих се радвала да има повече обяснения защо някакви неща са непозволени примерно. И обръщенията към децата да са АЗ-съобщения, ако може позитивно формулирани (т.е. какво СЕ прави, вместо какво НЕ се прави) и да се дава информация какво се случва, ако нещо стане/ не стане.
Обаче пък си давам сметка, че аз самата не говоря само по този начин? Simple Smile И каквото и да съм чела по книгите, аз самата много често започвам някакво изречение с "не". И ползвам ти-съобщения Simple Smile И не непременно позитивно формулирани Laughing
Дадох си сметка, че срещу мен в градината няма роботи, а нормални хора, които независимо и те какво са учили и в какво са се квалифицирали, никой от нас не може да избяга от начина, по който ние самите сме били възпитавани. Можеш да се опитваш и много да се стараеш, но както пишеше в една моя любима книга (Как да говорим така, че детето да слуша, и да слушаме така, че да говори) - този начин на говорене е като чужд език за нас, все ще ни остане малко акцент Grinning

Така че и тук се опитах да се фокусирам върху "не"-тата и успях да погледна отвъд, а именно, че в крайна сметка те не изискват безсмислени или ненужни неща от децата. Не се опитват да са авторитарни, напротив - казват им само смислени и полезни неща и онова, което изискват от тях е наистина с причина.
Пък и моето хлапе има тенденция да е много опърничаво понякога Simple Smile И понякога наистина коства много енергия да отидеш за всяко нещо при него, да клекнеш, да му говориш в очите (докато то се кълчи и избягва погледа ти), физически да се намесиш.... Наистина не е реалистично такова внимание да се отдаде към всяка ситуация и към всяко дете... когато става дума за работа в група. Т.е. при 10 деца и 2 учителки Simple Smile

Сега. АЗ (пак лично и субектвно) вероятно (ако имах енергията и физическата възможност) бих дала възможност за повече близост и възможност за разглеждане на нещо непозволено преди да го забраня... или бих дала възможност за някаква съвместна работа с някакъв предмет, ако е опасен примерно.
Да речем в градината има нещо като кухня. Моето дете все се опитва да се напъха там. И те все му казват, че там децата не влизат. И не го пускат Simple Smile
Правилно - трябва някакви правила да има, наистина какво ще стане ако всички деца почнат да тършуват из кухнята!?
Аз обаче, бих го взела на ръце (за да му огранича възможността) да пипа, бих го внесла вътре, бих му дала възможност да разгледа, да се увери, че не крия тайно съкровище от него и през това време бих му обяснявала защо не бива да се влиза там. И толкова. След това пак не бих го пускала Simple Smile
Или пък маркуча в градината, вместо да му кажа, че с това децата не играят, бих или го държала винаги със затворена дюза, така че да е безопасно, дори някой да го хване и да не се налага да му казвам "не", или бих му показала как се използва, предлагайки му да направим нещо заедно, така че да не направи някаква беля непоправима Simple Smile
Всъщност това с маркуча така и стана - т.е. първо беше "не, не може", но после заедно с учителката поляха нещо Simple Smile
Идеята на всичко това, е че сякаш има малко тенденция първо да се каже "не", но после като се помисли да се предложи алтернатива Simple Smile
Тука вече въпрос на гледна точка - дали ще каже "е да, дадоха алтернатива, но му казаха "не" все пак, нали!" или "въпреки, че му казаха "не" в началото, все пак след това му дадоха алтернатива" Grinning Важното е, че тон на децата не се повишава обаче! Heart Eyes

Пък и съм склонна много силно да се съмнявам, че в коя да е Монтесори детска градина в София някой говори като от книга и че са успели 100% да надрастнат себе си Simple Smile Убедена съм, че навсякъде би имало такива неща Simple Smile

Положителното тук е, че те сами забелязват, когато допуснат някаква грешка или ситуациите, когато могат да се напрявят нещата по-добре. Абсолютно доверие имам в интелекта, ангажираността, отговорността, съвестта и отдадеността на Веси и съм убедена, че нататък по пътя на градината те единствено ще се развиват в положителна посока и нещата ще стават единствено по-добри и по-добри!
Имаше мнение, че опита, който ще трупат ще е за сметка на първите деца в градината... което вероятно е така... Но въпреки това ми се струва, че има нещо вълнуващо да си част от създаването и развитието на нещо... И че се сещам за родители с по едно дете, които също трупат опит за негова сметка, но въпреки това резултатите са по-добри, отколкото при други семейства, с повече деца и по-голям житейски опит Simple Smile
И че ако никой не гласуваше доверие на градините, когато стартират, то никога от тях сега нямаше да е това, което е Simple Smile

***

Малко фактология и обобщение за градината и хората в нея (копирам си тук едно л.с., което писах преди време, точно след края на адаптацията, докато ми беше най-прясно, сакън да не изпусна нещо. Може да се повтарям на места, съжалявам за което):

Таксата е 800лв. за всичко - био храна (закуска, плодове в 10, обяд, следобедна закуска + плодове) + танци, приложни изкуства, посещения на разни места, истински англичанин 2 пъти седмично, 2 монтесори педагожки (едната идва от Къща на децата в кв. Витоша), логопед, психолог, мед. сестра и транспорт от и до вратата на детето. Цената за всичко това + предимствата на базата им (и спокойствието и чистият въздух в Горна Баня) + хипер старанието, позитивизма, и хармоничната и спокойна атмосфера ми се струва повече от разумна! Освен това - в зависимост от това, дали си дал еднодневно или едносемично предизвестие за отсъствието на детето, част от таксата се приспада при плащането за следващия месец!

Денят като режим е следният: Светли го взимат в 8:20 от вкъщи, до 9 без 15 се пристига в градината. Следва събличане, миене на ръце и сервиране на закуската (храната им е вкусна и максимално здравословна като за детска градина). След това всеки се занимава с каквото му е интересно с Монтесори материалите. После към 10 хапват плодове, а към 11 излизат на двора (за момента излизат за час или по-малко, защото тревата е мокра, а и в Г.Б. е по-студено, аз бих била доволна на повече, но това е засега). След това обядват в 12:30 и който спи след това отива да ляга.
Останалите през това време се занимават пак с каквото им е интересно.
След ставане има следобедна закуска и групови занимания, приложни изкуства и т.н.

Това е чисто фактологичната част.
Онова, което ми остана като вкус в устата след края на 5 дневната адаптация и ми е любимото е страхотна хармонична и спокойна среда на градината. (Което приятелката ми нарича тишина и скука, липса на движение и детско лудуване - разликата в интерпретирането, за която говорих).
За една седмица адаптация и доста седене там с детето ми, не съм видяла истерясали, крещящи и препускащи безцелно деца (както и плачещи сутрин деца впрочем). Всички възрастни са ми много симпатични - само млади хора, ужасно, ужасно търпеливи, внимателни и мили, страшно отворени към децата, нуждите и чувствата им. Много отдадено се занимават, играят си с децата, гушкат ги и дечицата там наистина получават топлина, уют и ...обич? Освен това се отделя всичкото необходимо внимание да се възпитават децата правилно, например не се толерира взимане на играчки от ръцете на някого. Такова действие винаги се прекъсва и се обяснява как трябва да попиташ може ли, да кажеш моля, да изчакаш и т.н. Разбира се подреждат всеки използван материал на мястото му, сервират и отсервират (е, получават и помощ тук).
Англичанинът Грегор ми е сред фаворите - толкова уравновесен, спокоен и мил човек трудно се среща по нашите земи Simple Smile Миналият петък беше си донесъл китарата и цялата сутрин мина на фона на акустична китара и песни Simple Smile Едни деца си говореха и го слушаха около него, други си играеха на купчинки по-настрани, заедно с останалите учителки... беше пълна идилия!
Отделно много ми харесва, че има мъжко присъствие в градината (Грегор + Миро - мъжа на собственичката, който помага в градината и взема и връща с колата част от децата). Синът ми обожава и двамата!
Не ползват услугите на транспортна фирма впрочем, сами взимат и връщат всеки, лично.

Сега, не знам колко точно е важно за публиката МонтесориТО да бъде хипер топ точно спазено. Защото в М.Х. помагат на децата и да се хранят ако не могат още, и с преобличането, на път са да си направят мини куклен театър а-ла Валфдорф едва ли не, но за мен наистина това не само, че не ме притеснява, но и ми допада Simple Smile Важно ми е, че се стараят много и въпреки, че сега стартират и нямат опитността на други градини, наистина полагат максимални усилия всичко да е ОК и всички да са доволни, сами на себе си си поставят високи цели, гледат в правилната посока и определено заслужават да им се гласува доверие!
Отворени са към мненията и критиката на родителите, дори сами ги търсят.

За адаптациятя също да напиша - плавно се случи, с мое присъствие в рамките на седмица. Първо отидохме за няколко часа (колкото да се включим в засаждането на елхата в двора Simple Smile ) и хлапето ми беше малко кисело, определено не искаше да се занимава самО и да ме остави в ъгъла, който си бях избрала като дискретен и незабележим. Така че, за да се увери, че е в приятелска и безопасна среда просто се пуснах вътре и си играх с него... като на площадката, никой не ме накара да се върна на мястото си и никой не се натискаше на детето да го приобщава. Дадоха му цялото време, което му трябваше и никой не му нахълтваше в личното пространствто - бяха много дискретни. А към мен - невероятно търпеливи, затова, че цяла седмица им висях на главите ужасно много време и си играх необезпокоявано с детето, занимавах ги с всякакви детайли, касаещи скъпоценното ми съкровище и ме возеха сутрин към градината и на връщане Simple Smile
На втория ден останахме за обяд, на третия ден излязох за час, на следващия ден за 2 часа на по-следващия Светлин беше с хрема, така че една седмица си бяхме у дома Simple Smile

След първият ден след хремата и понеже се разболя по много неудобно време (точно на края на адаптацията си, но не съвсем), решихме пак да дойда, за да не се получи някакво връщане назад. Излизах за час и нещо, след спането си тръгнахме заедно и след това официално му беше първият ден, в който сам тръгна с Веси (собственичката) от вкъщи.

В общи линии - за мен това е Нашата градина, определено!! Страшно много се радвам, че ги намерихме и съм напълно, напълно спокойна в чии ръце го оставям и за средата и ежедневието на детето съм напълно спокойна също! Simple Smile Имат моята посока на възпитание, средата е много неформална и домашна...

Към момента синът ми все повече се адаптира към мястото, все повече се чувства като у дома си Simple Smile Никога не е протестирал дали да ходи, даже миналия петък като му казах, че следва уикенд и ще си стоим у дома пожела да отиде веднага на градина Grinning Две сутрини ми казва "чао" още преди да съм го закопчала в детското столче, вечер винаги се връща в добро настроение и пълен с енергия. Всеки ден казва че е било приятно в детската градина, един ден не искаше да слиза от колата на връщане! Simple Smile

Разбира се неща, които няма да ти харесат (или на мен) има и ще има винаги и навсякъде. На мен не ми допада че има закуска в 9, после плодове в 10, после обяд в 12:30, после плодове след ставането, после пауза и малко следобедна закуска... Аз съм против такова хранене на често и по малко... според мен се създава навик непрекъснато да се дъвче нещо Sad Но казаха, че изискването за разделното даване на плодове било от ... риокоз ли, не помня кого посочи... че минават проверки, за да се види дали дават плодове в 10, така било във всички детски градини и ако не го правят има големи глоби. Не подлагам на съмнение думите на Веси и го приех.

...Все пак, независимо от всичко и всякакви чужди мнения, много е важно лично да се иде и да се види как стоят нещата... Аз затова казах, че не претендирам за меродавност, защото както казах моя приятелка също записа детето си там, само че там където аз виждам спокойствие и хармония, тя вижда скука  Crazy
Там където тя видя, че моето дете се чувствало "нещастно и изолирано самО" (почти умрях, чувайки това, още повече, че имах противоположните лични наблюдения и в последствие го наблюдавах през Скайп, за да се уверя какво се случва) - аз единствено видях едно самостоятелно работещо, концентрирано дете, което си е самодостатъчно Simple Smile Ей това беше много съществено разминаване в гледна точка/ интерпретация Simple Smile

Не и допада, че учителките не отиват при децата да ги занимават конкретно, но това е част от Монтесори (с метода тя не е запозната) - учителките са част от "подготвената среда" и тяхната роля е да бъдат максимално незабележими и дискретни, не доминиращи като в другите градини. Но се отзовават винаги, винаги при търсене. По мое мнение много си играят с децата, но след като децата са ги повикали, не обратното Simple Smile

Нея я притеснява и че нямало занимания - примерно някой да им организира да рисуват, да правят нещо... И те се занимавали сами на килимчетата на земята... (Това са наблюденията ѝ от сутрешните занятия, които са типично монтесорските). Но в това е смисъла на Монтесори - всеки да прави каквото му е интересно ...и това е различното от другите градини, в които няма "ама не обичам да рисувам, ама не съм вдъхновен в 10:15 за спорт!" и участваш в мероприятията на общи начала. Така успяват и да се концентрират, да се учат на самостоятелност и т.н...
А всъщност общи игри има, но те са следобяд Simple Smile Сутрин са индивидуалните занимания, в които учителките минимално се намесват, за да могат децата да се концентрират по-добре и както казах - да се учат на самостоятелност.... Не влизат в личното пространство на децата, ако не ги повикат, не са доминиращи като в другите градини... На приятелката ми това ѝ изглежда като неглижиране и необръщане на внимание... А то не е така... (Кофтито е, че тази разлика в тълкуването на нещата според мен идва от недостатъчното познаване на Монтесори метода, само че когато започнат да споделят своя опит с градината с други познати и приятели, никой няма да знае от какво точно произлиза разликата, всички просто ще чуват негативната оценка Confused )

Освен това, ако някой родител смята (примерно аз, приятелката ми, друг) и се притеснява, че Монтесори е само логика, моторика, "скука", тишина и т.н., трябва да си напомни, че всъщност детето не остава завинаги в детската градина. То е там само определени часове през деня и след това, връщайки се в къщи може да получи всичко онова, което на градина ѝ липсва... И това според мен е хубавото - че домът и градината се допълват и че всяко от двете места дава нещо различно... Така спектърът на нещата, до които може да се докосне детето става много по-пълен...

Силно впечатление ми прави колко човешки и домашно се грижат за децата... едното детенце първо са го приспивали на ръце 1-2 седмици, докато свикне. Сега ляга и заспива самО, гък не казва Simple Smile ) Знам, защото аз 3 пъти приспивах Светлин в градината Simple Smile А самият Светлин първият път след мен са го приспивали 2 астрономични часа (безуспешно). Приказка му чела Веси, лежала в леглото до него, гушкала го... абе като майка просто, винаги ще съм и благодарна за което Simple Smile Сега вече и той заспива сам - нещо, което у дома няма тенденция да се случи скоро Simple Smile

Малко не ми допада е че са малко дечицата (аз съм фен на групи от по 20-25 деца) и макар че за по-малките не е от значение, за по-големите може да е малко проблематично със създаването на приятелства... понеже ако градината е за 20 деца, 10 ще са яслена група, значи 10 са по-големите.. Колко да са еднополовите и такива на една възраст, че да имат общ език.. като извадим и отсъстващите и малко не ми излиза сметката, но ще видим Simple Smile

Пак казвам - трябва да се иде на място и да се преценят нещата - дали заради онова, което ви харесва можете да преглътнете недостатъците, или пък те ще се окажат доминиращи и ще ви разколебаят... И да си помисли дали и по какъв начин в друга градина би било различно, дали би била дадена възможност за влизане толкова навътре в живота на градината, дали би имало шанс да може да влияе на онова, което се случва, а не само да го констатира като факт...

Хубаво е в наблюденията си човек се опита да запази обективността си, т.е. да гледа отношението към всички останали деца и техните реакции, не само към своето си гардже Simple Smile Да приеме, че градината е институция и не може всичко да бъде идеално... а у дома не е идеално също, но по различен начин Simple Smile Да се опита да види нещата не само през очите на майка с 2 годишно дете, но да си и представи детето си на същото място след година, две... Да се опита да види хоризонта, а не само непосредствено около него какво се случва, защото нещата търпят промени, хората се развиват, те самите си виждат грешките и се самокоригират и мисля, че само в положителна посока може да е промяната... но тя може да не дойде мигновено, може да отнеме време, но пък да си заслужава чакането Simple Smile

***

Ами това е в общи линии...  Simple Smile

В заключение ще кажа, че това с гледните точки и интерпретациите е много tricky момент... Защото могат да се извадят съвършени аргументи в подкрепа на 2 полярно противоположни теории. И понякога си напълно убеден в нещо, после идва втора страна, която твърди обратното и то много убедително.... абе действа така, че да се усъмниш в собствената си преценка и да се питаш, дали нещата, които си казваш като самоуспокоение са реални неща и действително няма за какво да се тревожиш.... или се самоуспокояваш, заравайки глава в пясъка, защото не ти се иска онова, което чуваш да е вярно и защото няма да можеш да живееш с идеята, че какво ако наистина детето ти се самоизолира, а не си е просто самодостатъчно  Wink

Сега това е в процес на изясняване, както казах - гледах по Скайп, после ми пратиха по мейл видео, снимано с един апарат, докато хлапето работи с материал (без да знае, че го снимат)... надявам се, да може да се инсталира наблюдението скоро.... Но от това, което видях на видеата, наистина ми изглежда като да няма от какво да се притеснявам.... Дано да е така Praynig Hug Simple Smile

Последна редакция: ср, 21 дек 2011, 22:41 от Stelfy

# 184
  • Мнения: 112
уооооооууу е това е пост, ще го оставя за когато имам повече време да го прочета  Grinning
  bouquet

(ние вече сме направили избор на градина, но си сверявам часовника тук )

# 185
  • София
  • Мнения: 1 335
Simple Smile Току що ми изпратиха снимка на Светлин, който е бил приспиван от Миро (явно още не заспива напълно сам изглежда).

И изглежда също и че Светли (синът ми) е приспал Миро, вместо обратното Laughing
На снимката са двамата, спящи, Миро седнал на леглото при крачката на Светли и го държи за ръчичката Simple Smile...

Направо ми се напълни душата!!... Наистина... дали в друга градина някой би правил така!?

# 186
  • Мнения: 3 993


Направо ми се напълни душата!!... Наистина... дали в друга градина някой би правил така!?

Сигурно, но не предоставят снимки и видео на родителите.  Simple Smile Пък и ти нямаш опит с други градини, за да направиш сравнение.
Страхотно е, че си щастлива с избора си на градина, че и двамата с детето се чувствате добре там.  Peace  Като изчетох дългия ти пост, оставам с усещане, че не толкова въпросната градина е идеална, а че ти си претенциозен клиент.  Simple Smile

# 187
  • София
  • Мнения: 1 335
Видео ми изпращат по моя молба - за да мога да видя как се занимава и как се чувства детето, за да се успокоя след като ме стресна приятелката ми Confused

А относно идеалността на градината - аз не знам дали е такава или не е такава, но ако един претенциозен клиент е останал доволен от нещо, то това не говори ли добро за съответното място? Simple Smile Пък идеалността и съвършенството са химера... никъде не е съвършено, няма и нужда да е... Важното е да е достатъчно добре! Hug

Но си права, че нямам опит с други градини. Затова и понякога се питам дали правилно преценявам нещата Simple Smile (Честно казано не искам и да имам... за мен идеалният вариант е детето да бъде в постоянна среда и да не се мести чак до първи клас ако е възможно)
От друга страна имам известен опит с ходене по срещи с други градини - и това, което видях не ме очарова, уви... Бях се навила за Камелини преди, но там така и няма места, а и има други неща, които не ми допадат (навсякъде би имало). За Casa dei Bambini казах също.. Останалите места да кажем, че не са били мой тип Simple Smile

***

Искам и да си допълня малко предишния пост (щото е много неизчерпателен нали) Laughing
Много внимание обърнах на разни детайли, на непозволените неща, за кухнята и маркуча и т.н. Crazy Обаче няма да е честно ако не спомена и за другия момент - за предоставянето на разни свободи и съобразяване с желанията на детето ми. Просто ми стана съвестно, че не отворих дума за това, като че не го забелязвам, не го оценявам или че не се случва Embarassed

Примерно Светлин може да не може да влиза в кухнята (едва ли в коя да е детска градина биха го пуснали, пък и наистина има причина да не го пускат, не е нещо самоцелно), но пък винаги е можел свободно да се разхожда из помещенията за деца и да избира къде да играе - дали да остане с големите на горния етаж или да слиза на първия при малките дечица. Не са му ограничавали "правото на свободен избор" Simple Smile Обикновено в градините всеки си стои в стаята на неговата група и толкова. Първите дни много се е възползвал от "свободата си"- доста е сновал по стълбите нагоре-надолу.
Общо взето има претенции кой да му помага с храненето и приспиването и винаги са му доставяли удоволствието да го обслужи човека, който си е избрал за деня Crazy
Отделно дето вече не знам колко мейла съм написала с "дребни уточнения" и детайли и за всяко нещо, което съм помолила да се прави за детето ми, се грижат да се случва именно по начина от мейлите Blush

А днес например като ми го връщаха слизам и заварвам хлапето на шофьорското място - Миро го гушнал при него докато ме чакат на улицата и му показва разни неща отпред, дава му да "кара" колата, да върти волана... Светли респективно сияеше Simple Smile Просто е много приятелско и лично, и готино едно такова отношение...

Спомням си, че преди време бях писала, че искам градината, в която детето ми ще ходи, да не е просто някъде, където си прекарва деня, а искам да е мястото, което допълва дома, където може в някакъв смисъл да е дори по-хубаво от вкъщи, да му дава онова, за което аз не съм достатъчна... И сега сякаш го намирам това...  fingerscrossed

Сега остава да се види другото най-важно нещо - на детето как ще му хареса с времето. Понеже децата не забелязват същите неща като нас, на тях приоритетите са им други. Според мен от първостепенно значение е да се намерят с някое дете, да си паснат и да си създаде приятелче/та... Веднага щом започне да играе С други деца, а не покрай други деца Grinning

И последно (но не по значение разбира се Crazy ) - въпреки че вероятно щеше да е съвсем достатъчно ако бях написала единствено "резюмето" и "онова, което ми остана като вкус в устата след 5  дни адаптация", позволих си да бъда толкова описателна за нещата, които са ми се сторили първоначално като по-слаб момент (примерно това с демонстрацията на материала, докато детето става и си тръгва), защото за мен самата беше любопитен процеса на промяна на собственото ми възприятие. Т.е. ако друг родител отиде с малко дете и му направят впечатление същите неща, може би би могла да му е полезна различната гледна точка, която се опитвам да дам (и на себе си), която пък ще промени тълкуването на нещата и ще му покаже, че няма причина да бъде в конфликт с тях Heart Eyes
Просто ми се струва, че в голяма степен "проблемите" са просто в моята глава, а не са реални такива... знам ли...

Разбира се полезна може да съм някому единствено в случай, че интерпретацията ми е в правилната посока Simple Smile

Стига толкова за днес... И сори за хаотичните мисли... много време съм пред компютъра вече и това си казва думата Confounded

Последна редакция: чт, 22 дек 2011, 07:41 от Stelfy

# 188
# 189
  • Мнения: 3 161
Леле, Stelfy, ти сериозно ли седна и изписа всичко това? Аз трябва да намеря време да седна и да го изчета Simple Smile. Интересни неща разказваш обаче, благодаря!

# 190
  • София/Русе
  • Мнения: 83
 Shocked не съм виждала такова дълго писание тук  Grinning
радвам се, че на детенце му харесва засега, а ти си вече по-спокойна.
Много ми харесва какво внимание отделяш на детайлите.

# 191
  • Мнения: 3 161
Stelfy, изчетох всичко. Категорично това е вашата детска градина и много се надявам да не си смениш бързо мнението и изведнъж да почнеш да филтрираш само негативните неща, както сега виждаш хубавите. За мен най-ценно е ето това ти откритие:
Цитат
Дадох си сметка, че срещу мен в градината няма роботи, а нормални хора, които независимо и те какво са учили и в какво са се квалифицирали, никой от нас не може да избяга от начина, по който ние самите сме били възпитавани.
Много от нас тръгват с някакви идеалистични очаквания и ако те се разминат с представите им, са много разочаровани; а е много, много трудно, да не кажа невъзможно, една градина да е идеална; то и ние като родители не сме такива, нали? важното е да е достатъчно добра.
Виждам, че те притеснява негативното мнение на приятелката й; просто приеми, че това не е било нейното място. Ако тя се сърдеше, че децата ядат плодове, а не джънк фуд, щеше да ти е по-лесно да прецениш кой е прав; сега си леко притеснена, да не би ти да бъркаш. Мисля, че не. Просто тя търси нещо различно и за себе си може да е права; но за твоите силно завишени изисквания, мисля, че си намерила мястото. Уникално е това, което казваш, за отношението към децата; в комбинация с една наистина много добре боорудвана и приятна среда, не знам какво повече можеш да желаеш. Моят съвет: не ги заливай повече с мейлове с коментари и изисквания. Колкото и да са търпеливи, може да им дойде в повече в един момент.

# 192
  • София
  • Мнения: 1 335
Много ми харесва какво внимание отделяш на детайлите.

Трудно ми е да преценя дали това е качество или бреме Tired


Stelfy, изчетох всичко. Категорично това е вашата детска градина и много се надявам да не си смениш бързо мнението и изведнъж да почнеш да филтрираш само негативните неща, както сега виждаш хубавите.

Ами старая се да филтрирам всички неща едновременно - и положителните и отрицателните. За да ми е обективна оценката... Иначе ако залитна в крайност това може да ми избяга...
Т.е. в някакъв момент дори нещо да ме подразни си казвам "добре и какво?! у дома да си седим, понеже никоя градина не е съвършена ли? а как е у дома - 10 едни и същи игри, 1 едно и също лице, с което общува детето (аз), няма деца по площадките, детето има разнопосочни нужди, които излизат извън мен и все по-трдно става да запълня всички празноти. друго у дома какво има - а да - от предозирането на контакта мама/дете неизбежно се създава известно напрежение в комуникацията, двустранно". Това ли е алтернативата на несъвършената градина? Че алтернативата има повече недостатъци като че ли, Ако и да е несъвършена някоя градина... при това несъвършена в детайлите си, не във фундаментите си Simple Smile И ако има някое несъвършенство, то се компенсира с 5 други предимства...

Другото за филтрирането - тъпото е, че сега нямам много ясен поглед над как точно се случват и се развиват нещата през деня. Детето ми е много малко да разказва... а и в момента е в много отричащ период и вчера твърдеше, че е нямало Дядо Коледа, нито джуджета и никакво коледно парти... А снимките документират, че е седял в скута на Дядо-то през цялото време Grinning ... Тъй, че малко съм затруднена да филтрирам каквото и да било... Макар, че направихме един video call през Скайп, за да понаблюдавам малко и всичко си изглеждаше нормално - такова каквото беше, докато и аз стоях там.

Разбира се има и обратна връзка от учителката, само че за съжаление е малко ограничена, защото се виждаме сутрин, докато го закопчая в столчето за кола и следобяд, докато го откопчая Tired През това време са се подредили 6 коли зад нас и нервничат.... (Е, периодично спираме за по-дълго да се обясним по-подробно, доколкото е възможно).
Готиното е, че се изпраща и седмичен... рипорт (? така ли да го нарека не знам), в който разказват какво е правило детето през изминалата седмица....
Но не е като да мога лично да си го наблюдавам... затова и много нетърпелива съм за видео наблюдението - да му видя реакциите, изражението, от първа ръка ще мога лично да преценя как се вписва, как се занимава и т.н. Simple Smile

А иначе с мейли не ги заливам. Обратната ми връзка към тях макар и много обемна, беше еднократна (щото много изчерпателно подходих и то сега почти няма нужда от повече  Laughing )
Чат-пат все още се случва да се доуточни някой детайл, който е специфичен за моето дете, но това с времето ще намалее по естествен път... Въпреки, че съвсем в реда на нещата е ако пък нещо ме тревожи да си споделя тревогата с хората, от които зависи разрешението ѝ. Но мисля, че не прекалявам Simple Smile

Btw ъпдейтнали са си галерията във ФБ - горните три албума са нови, а предстои всеки момент да си донакачат снимките от Коледното тържество.
http://www.facebook.com/pages/%D0%91%D0%B8%D0%BE-%D0%94%D0%B5%D1 … 8335010?sk=photos

Използвам тази вметка, за да кажа и че много ми хареса дето Коледното тържество беше ЗА децата, а не ОТ децата Simple Smile Т.е. обикновено в градините/училищата стане ли време за Коледа децата ги юрват да учат де що патетични стихчета и песни има, натоварват ги психически (нали трябва да са перфектни за сцената и тренират усърдно) и на празничния ден мама и тати се забавляват и бършат сълзи, а дечицата са там като на работа... И все едно не могат да усетят празника истински.
В нашата градина имаше изненадващо посещение от Д.К., Снежанка (май?) + джуджета, които са се заблудили или нещо подобно, но накрая все пак май щели да успеят да разнесат подаръците навреме Simple Smile + Респективно подаръци Лично от Д.К. за децата на място. Никакви родители! Grinning

Весели празници на всички!!!
 Tada

# 193
  • Мнения: 3 161
Цитат
Коледното тържество беше ЗА децата, а не ОТ децата
Ето това е и мое наблюдение и много ме дразни в повечето (особено държавни, но явно не само) градини. Браво, че и този аспект са отработили добре.

За 'отричането' - моят син като беше на 2, тръгнах на работа и моята любима леля го гледаше. Страхотна жена, много мила и топла, почти като майка ми е, но той я отхвърляшея и по едно време почна да казва "Леля Катя бие дупето, главата". Знаех, че си измисля, но ако беше всеки друг човек (детска градина/детегледачка), щях да се вържа. Сега много я обича; явно е реагирал на моето тръгване на работа по своя си начин.

# 194
  • Мнения: 3 993
Цитат
Коледното тържество беше ЗА децата, а не ОТ децата

Ето това е и мое наблюдение и много ме дразни в повечето (особено държавни, но явно не само) градини. Браво, че и този аспект са отработили добре.

В нашата държавна градина коледното тържество също беше ЗА децата, а не ОТ тях - важи за всички възрастови групи. Без родители, с куклен театър и посещение на дядо Коледа.
От близки с деца в предучилищна възраст разбрах, че такава е масовата практика по държавните градини, на коледните тържества не присъстват родители, а децата нито подготвят, нито изнасят програма.
Не знам от къде са вашите наблюдения  newsm78. Според мен се отнасят за тържествата в училище в по-късна възраст, аз самата имам спомен за такива училищни открити тържества, на които сме изнасяли програма пред публика.

Общи условия

Активация на акаунт