Аз пък мисля абсолютно същото за Моника Балаян...
Особено след като прочетох онзи случай с пострадалия човек (който за мен е самата истина) - в темата за Норбеков, ми стана още по-неприятна.
Приемете ведро, всеки има право на лично мнение.
Особено след като прочетох онзи случай с пострадалия човек (който за мен е самата истина) - в темата за Норбеков, ми стана още по-неприятна.
Приемете ведро, всеки има право на лично мнение.
Мда, много ми е хубаво като прочета тази история отново в някой ден като днешния. Особено след като познавам лично въпросния "пострадал" човек, присъствах на конкретната история и видях след това как тя стана публично достояние не с неговите лични думи и намерения.... И най-вече нещата, които този човек самият каза в опит да сподели, но нали помните тази история....
ТЕСТЪТ НА СОКРАТ
В древна Гърция, великият философ Сократ бил известен с това, че считал знанието за най-важното нещо в живота. Един ден негов познат го срещнал и казал: „Знаеш ли какво чух току що за един твой приятел?”
„Изчакай момент,” отговорил Сократ. „Преди да ми кажеш каквото и да било, искам да преминеш един малък тест. Нарича се „Тестът на трите филтъра.”
„Тестът на трите филтъра?”
„Точно така. Преди да ми говориш за моя приятел, може би е добра идея да се спреш и да филтрираш това, което ще кажеш. За това го наричам ” Тестът на трите филтъра.” Първият филтър е Истината.
Напълно ли си сигурен, че това, което ще ми кажеш, е истина?”
„Не,” отговорил мъжът. „Всъщност чух за това току що и …”
„Добре,” рекъл Сократ. „Значи не знаеш със сигурност дали това е истина или не. Нека тогава да опитаме втория филтър, филтърът на Добротата. Това, което ще ми кажеш за моя приятел, нещо добро ли е?”
„Не, напротив…”
„Така,” продължил Сократ „искаш да ми кажеш нещо лошо за него, но не си сигурен дали е истина. Въпреки това обаче все още може да преминеш теста, тъй като остава още един филтър: филтърът на Полезността. Това, което искаш да ми кажеш за моя приятел, ще ми бъде ли по някакъв начин полезно?”
„Ами не, всъщност не…”
„Тогава,” заключил Сократ, „ако това, което искаш да ми кажеш не е нито вярно, нито добро, нито дори полезно, защо тогава въобще искаш да ми го кажеш ?!”...
Едно е да споделиш собствените си усещания, друго е да разнасяш злонамерени клюки, които не си проверил лично....
Простично казано тези тъй тиражирани и раздухвани факти се случваха в един съвсем конкретен исторически момент. И на нас се падна да сме курсисти в системата на Норбеков точно по това време и точно в групите на Моника Балаян. Аз преминах през нивата на системата по няколко пъти в период 2007 - 2009 година. Когато нещо се случва пред очите ти и после виждаш да се разказва по друг начин, честта ти изисква да кажеш това на глас, нали.
Още повече в годините след това аз се оказах с диагноза, пред която трябваше да взема решение, дали да се отчая и да се отдам на повсеместния страх или да взема решение, че ще победя. Моника Балаян ме окуражи да избера второто. Както е нормално моите лечебни състояния не са публично достояние, но е факт, че днес аз съм жива, здрава и оптимистично настроена за бъдещето си и благодарение на човека в нейно лице, който застана до мене. А аз бях просто един случаен чужд човек, един курсист, който се бореше с гигантския страх "Ще живея ли???? И ако да, колко и как????".
Ето затова сърцето ми ме заставя да постна това.
Любов и светлина на всички!!
Получих ,тройно място за паркиране. Точно ,там където трябваше. 
Бъдете мислено с нас!
