- Публикувана: 1 ноем. 2011, 21:19 ч.
- Последно мнение: 8 дек. 2011, 05:55 ч.
SUPERNATURAL: Slash fiction – our fandom’s the dark side
На прав път си, Изи.
Eх, Галче 
...
Факт, който не знаех: тази къща от 1.03 'Death in the water'
е снимана и в силно обичания от мен шедьовър
'Devour'.
Ако искате да знаете кой е или поне да видите как изглежда конкурента на Джаред в гласуването, цък или цък
(бях милостива както при избора на снимка, така и в публикуването й като линк ).
...Факт, който не знаех: тази къща от 1.03 'Death in the water'
е снимана и в силно обичания от мен шедьовър
'Devour'.Ако искате да знаете кой е или поне да видите как изглежда конкурента на Джаред в гласуването, цък или цък
(бях милостива както при избора на снимка, така и в публикуването й като линк ). 
Мили супернатурални момичета, мога ли да ви помаля да гласувате за бандата на британолюбките в тазгодишната класация за банда на годината - http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=624833.0 
Ще има естествено и предизборна агитация под формата на кебаци и бира
Ще има естествено и предизборна агитация под формата на кебаци и бира
Злате, гласувАх Ееее, как може Лакове за нокти да водят тц тц тц Нямаше нужда, нооо агитацията си я бива. Не че нещо, но можеше и някой сладкиш да туриш 
Пропуснах да спомена, че последната серия ми хареса, каква изненада, нали Шегувам се, аз съм от харесвателните. Обаче от всички гадове през сезоните, тези левиатани са ми най-неприятни някак. Що ли не превзеха направо президента?! Не стига, че са повече от колкото трябваше да са, че и хитри на всичко отгоре.
Ееее, как може Лакове за нокти да водят тц тц тц Нямаше нужда, нооо агитацията си я бива. Не че нещо, но можеше и някой сладкиш да туриш Пропуснах да спомена, че последната серия ми хареса, каква изненада, нали
Шегувам се, аз съм от харесвателните. Обаче от всички гадове през сезоните, тези левиатани са ми най-неприятни някак. Що ли не превзеха направо президента?! Не стига, че са повече от колкото трябваше да са, че и хитри на всичко отгоре. 
Ей, Люс ми ги взе от устата...думите. Можеше Златото да ни почерпи с някой сочен брит 
И аз гласувах, ама какви са тия лакове и нокти 
Тези как са ги откопчили после от него? С мен доста зор щяха да видят 
И аз гласувах, ама какви са тия лакове и нокти Тези как са ги откопчили после от него? С мен доста зор щяха да видят
Люска не само неприятни, но и много неубедително-недостоверни са ми на мене. Уж най-големите гадове на гадовете, а се занимават с незначителни неща като хамбургери в някакво забито местенце. Вярно защо не превземат президентите на няколко големи страни и готово. Пък и вместо хамбургери, по-добре по въздуха нещо да тровеха. Уф нещо не ми се виждат толкова страшни, колкото ги изкарваха. И аз съм от харесващите, всичко ми харесва и ми е страхотно да ги гледам, но няколко неща не мога да преглътна и няма пак да ги повтарям, че ще се провъзглася за мрънкало номер едно 
Отивам да гласувам
Отивам да гласувам
Относно загадката на Дейна да не би да е 3.10 епизод.Скоро гледах епизода и ми изглежда да е оттам.
А сега и аз да поагитирам да гласувате за Джаред.
Линкът е на предишната страница.Постоянно си сменят местата с конкурента си.А като видях какъв коментар беше написал фен на този Джои, или както е там просто
. "I don't know who Jared is but I already don't like him and his bitch ass is going down and so are all the rest of you Jared supporter bitchessssssssss. VOTE JOEY!"
Ако спечели Джаред очаквайте големи почерпки.
Иначе съжалявам ако съм досадна
А сега и аз да поагитирам да гласувате за Джаред.
Линкът е на предишната страница.Постоянно си сменят местата с конкурента си.А като видях какъв коментар беше написал фен на този Джои, или както е там просто
. "I don't know who Jared is but I already don't like him and his bitch ass is going down and so are all the rest of you Jared supporter bitchessssssssss. VOTE JOEY!" Ако спечели Джаред очаквайте големи почерпки.
Иначе съжалявам ако съм досадна
Ееееееее, Злате, щом има кебаци и бирица ... имаш моя глас .... А пък и британците са си британци К'ви са тия "Лакове за нокти".
То и аз забравих да кажа за последния епизод. МНОУ, ама МНОУ ми хареса. Вие стего обсъдили достатъчно. Само едно да кажа: Няма по сладка гледка от похъркващ Дийн
Направо ми идеше да го .... 
К'ви са тия "Лакове за нокти".То и аз забравих да кажа за последния епизод. МНОУ, ама МНОУ ми хареса. Вие стего обсъдили достатъчно. Само едно да кажа: Няма по сладка гледка от похъркващ Дийн
Направо ми идеше да го ....
1. Загадката е от 3.01 'The Magnificient Seven'
2. Mразим го тоз недорасъл, недо*** и изобщо къфто там е
3. Не ме бийте много за това, което следва:
Елена разказа и на Дийн за странния случай в...
– Пазаджик – каза Елена – Град, славещ се с хубавите си и палави жени.
– Паза-к’во? – попита неразбиращо Дийн, присвивайки очи и леко накланяйки глава.
– Па-зар-джИк – повтори бавно и отчетливо българката, но не постигна напредък с по-ниския брат.
– ПаазаджЪк, бе, Дийн! Лесно е! – каза по-високия с невероятно сладкия си американски акцент.
– Хубаво, де, ще отидем там. И не се навих заради жените... – отвърна Дийн и после смотолеви с дяволита усмивка – не само.
Събраха си багажа, натовариха го и се качиха в колата. Пътят не беше дълъг, но решиха да се редуват в шофирането. Двамата американци не спираха да се удивляват и възхищават на красотата на страната. Елена им разказа, че когато Бог раздавал земи на народите, българите отишли последни и земята била свършила. Затова Той им дал парченце от Рая.
– Наистина е било така. – потвърди с усмивка Сам. – Нашата страна също е много красива, но и много голяма, а тук всичко е събрано на малка площ. Много хубаво.
– Пристигнахме в Пазар-нещо си. – обяви триумфално Дийн, минавайки под табелата на магистралата.
Намериха хотел и се настаниха в три отделни стаи: ‘За всеки случай’, както обясни Дийн.
Беше вече привечер, т.е. късно за да започнат разследването, затова вечеряха, поразходиха се из града и после се прибраха, за да спят.
На сутринта се събраха за закуска и обсъдиха плана за деня. Ловците не можеха да използват никой от фалшивите си документи, безполезни бяха обичайните им източници на информация за свръхестественото. Можеха да разчитат само на сетивата и инстинктите си.
Отидоха до блока, където се бяха случили странните – най-вероятно – убийства. В двата апартамента имаше полицаи, които за последно правеха оглед в търсене на някакви веществени доказателства, но, уви, не намираха нищо. Докато ги чакаха да свършат работата си, Сам и Дийн, под вещото ръководство на Елена, усвояваха прастарата българска традиция ‘люпене на семки’ на пейка на детската площадка. Елена им показа и двата начина: придържайки семката с пръсти или само със зъби и език. Сам хареса първия, а Дийн – втория начин. Когато някое парченце люспа оставаше в устата му, той шумно го изплюваше надалеч, за ужас на брат си.
– Стига де, мрънкало такова! Забавно е!
– Да ти имам забавленията!
– Ще ти се! Ама не си гъвкав като мен.
– Офффф...
Към обяд полицаите най-накрая дадоха признаци, че ще си тръгват: събраха нещата си, облепиха разбитите от самите тях врати на апартаментите и подпечатаха лентите. Запътиха се към нещо, което Елена обясни на Уинчестър като ‘Лада седмица’. При отварянето на вратите на чудото на съветската автомобилна индустрия се чу познато изскърцване на метал. Братята се обърнаха едновременно, но, естествено, не беше Тя. Дийн въздъхна тежко, а брат му го потупа съчувствено по гърба:
– Скоро пак ще си с нея.
– Ох, дано. Много ми липсва вече.
– Кой? – попита Елена.
– Моята Импала. – отвърна Дийн.
– Гадже? Приятелка?
– Да, нещо такова. – каза Сам и силно се разсмя, отмятайки глава назад. – Колата му.
– Ооо, ясно – каза Елена – Специалната връзка между мъжа и колата му. Необяснимо.
Дийн понечи да й обясни, но се отказа. Можеше с часове да й разказва за невероятното чувство на удоволствие, спокойствие и щастие, което го обземаше щом седнеше на седалката й, вдъхнеше аромата на кожената й тапицерия, погалеше с пръсти волана й, завъртеше ключа в стартера й, натиснеше рязко педала й...
– Дийн! Не е време за болните ти фантазии. – сръчка го внезапно брат му в ребрата. – Престани да се отнасяш така: притваряш очи, дишаш тежко, стенеш... Контролирай се, по дяволите!
– Млъкни, нищо не разбираш. – каза бързо Дийн, както всеки път, когато биваше хванат в крачка, и се запъти към блока. – Имаме случай, хайде, какво се мотаете.
Промъкнаха се на местопрестъпленията и започнаха разследването си. EMF-метърът не показа нищо, нямаше петна от плазма или друга свръхестествена материя. Нищо. Внезапно Дийн чу странен шум от апартамента на убитото семейство и започна да обикаля предпазливо из стаите. Стигна по спалнята и изведнъж изпод скрина изскочи някакъв космат жълтоок звяр, aka пъстър котарак. Дийн едва сподави вика си, единствено защото щеше много да се изложи, и за малко не извади пистолета си, за да очисти гадината:
– Уффф, как мразя котки! – измърмори той.
– Как можете да мразите котки?!
Дийн се обърна и видя красиво момиче, което вдигаше котарака, за да го гушне.
– Аз съм Теодора, дъщерята на домоуправителя. Поех грижите за Караконджул, котаракът на с-во Димитрови, Бог да ги прости, докато го вземе някой техен роднина. В деня след смъртта им за него се грижеше леля Марче, но и тя загина. Много странно. А вие сте?
2. Mразим го тоз недорасъл, недо*** и изобщо къфто там е
3. Не ме бийте много за това, което следва:
"- .... затова, когато Дийн се върне, предлагам да ... Елена, Елена - Сам размаха ръка пред лицето й с което я изведе от транса в който беше попаднала.
– Пазаджик – каза Елена – Град, славещ се с хубавите си и палави жени.
– Паза-к’во? – попита неразбиращо Дийн, присвивайки очи и леко накланяйки глава.
– Па-зар-джИк – повтори бавно и отчетливо българката, но не постигна напредък с по-ниския брат.
– ПаазаджЪк, бе, Дийн! Лесно е! – каза по-високия с невероятно сладкия си американски акцент.
– Хубаво, де, ще отидем там. И не се навих заради жените... – отвърна Дийн и после смотолеви с дяволита усмивка – не само.
Събраха си багажа, натовариха го и се качиха в колата. Пътят не беше дълъг, но решиха да се редуват в шофирането. Двамата американци не спираха да се удивляват и възхищават на красотата на страната. Елена им разказа, че когато Бог раздавал земи на народите, българите отишли последни и земята била свършила. Затова Той им дал парченце от Рая.
– Наистина е било така. – потвърди с усмивка Сам. – Нашата страна също е много красива, но и много голяма, а тук всичко е събрано на малка площ. Много хубаво.
– Пристигнахме в Пазар-нещо си. – обяви триумфално Дийн, минавайки под табелата на магистралата.
Намериха хотел и се настаниха в три отделни стаи: ‘За всеки случай’, както обясни Дийн.
Беше вече привечер, т.е. късно за да започнат разследването, затова вечеряха, поразходиха се из града и после се прибраха, за да спят.
На сутринта се събраха за закуска и обсъдиха плана за деня. Ловците не можеха да използват никой от фалшивите си документи, безполезни бяха обичайните им източници на информация за свръхестественото. Можеха да разчитат само на сетивата и инстинктите си.
Отидоха до блока, където се бяха случили странните – най-вероятно – убийства. В двата апартамента имаше полицаи, които за последно правеха оглед в търсене на някакви веществени доказателства, но, уви, не намираха нищо. Докато ги чакаха да свършат работата си, Сам и Дийн, под вещото ръководство на Елена, усвояваха прастарата българска традиция ‘люпене на семки’ на пейка на детската площадка. Елена им показа и двата начина: придържайки семката с пръсти или само със зъби и език. Сам хареса първия, а Дийн – втория начин. Когато някое парченце люспа оставаше в устата му, той шумно го изплюваше надалеч, за ужас на брат си.
– Стига де, мрънкало такова! Забавно е!
– Да ти имам забавленията!
– Ще ти се! Ама не си гъвкав като мен.
– Офффф...
Към обяд полицаите най-накрая дадоха признаци, че ще си тръгват: събраха нещата си, облепиха разбитите от самите тях врати на апартаментите и подпечатаха лентите. Запътиха се към нещо, което Елена обясни на Уинчестър като ‘Лада седмица’. При отварянето на вратите на чудото на съветската автомобилна индустрия се чу познато изскърцване на метал. Братята се обърнаха едновременно, но, естествено, не беше Тя. Дийн въздъхна тежко, а брат му го потупа съчувствено по гърба:
– Скоро пак ще си с нея.
– Ох, дано. Много ми липсва вече.
– Кой? – попита Елена.
– Моята Импала. – отвърна Дийн.
– Гадже? Приятелка?
– Да, нещо такова. – каза Сам и силно се разсмя, отмятайки глава назад. – Колата му.
– Ооо, ясно – каза Елена – Специалната връзка между мъжа и колата му. Необяснимо.
Дийн понечи да й обясни, но се отказа. Можеше с часове да й разказва за невероятното чувство на удоволствие, спокойствие и щастие, което го обземаше щом седнеше на седалката й, вдъхнеше аромата на кожената й тапицерия, погалеше с пръсти волана й, завъртеше ключа в стартера й, натиснеше рязко педала й...
– Дийн! Не е време за болните ти фантазии. – сръчка го внезапно брат му в ребрата. – Престани да се отнасяш така: притваряш очи, дишаш тежко, стенеш... Контролирай се, по дяволите!
– Млъкни, нищо не разбираш. – каза бързо Дийн, както всеки път, когато биваше хванат в крачка, и се запъти към блока. – Имаме случай, хайде, какво се мотаете.
Промъкнаха се на местопрестъпленията и започнаха разследването си. EMF-метърът не показа нищо, нямаше петна от плазма или друга свръхестествена материя. Нищо. Внезапно Дийн чу странен шум от апартамента на убитото семейство и започна да обикаля предпазливо из стаите. Стигна по спалнята и изведнъж изпод скрина изскочи някакъв космат жълтоок звяр, aka пъстър котарак. Дийн едва сподави вика си, единствено защото щеше много да се изложи, и за малко не извади пистолета си, за да очисти гадината:
– Уффф, как мразя котки! – измърмори той.
– Как можете да мразите котки?!
Дийн се обърна и видя красиво момиче, което вдигаше котарака, за да го гушне.
– Аз съм Теодора, дъщерята на домоуправителя. Поех грижите за Караконджул, котаракът на с-во Димитрови, Бог да ги прости, докато го вземе някой техен роднина. В деня след смъртта им за него се грижеше леля Марче, но и тя загина. Много странно. А вие сте?
Момичета, аз се ровех във файловете в компютъра си и открих нещо, което към написала малко след средата на шести сезон... И, ами... дано да ви хареса... 
In memoriam... Sam Winchester
Измина година, Сами. Теб те няма, знам, че те няма, а не мога да направя нищо, за да те върна. Опитвах. Знам, че ти обещах, но въпреки всичко опитвах, търсих начини, но беше безполезно.
Боли. Не го крия, боли ме и искам да умра. Давам всичко да беше тук с мен. Или аз да бях там долу с теб. Но се държа, братле. Държа се заради теб. Ти си единствената причина са продължавам да живея, Сам. Защото съм сигурен, че ти би искал да го направя.
Когато за пръв път срещнах Теса, знаеш ли какво й казах? „Няма такова нещо като героична смърт”. Но съм сбъркал. Ти умря като герой. Никога няма да те забравя. Ти жертва живота си, за да спасиш всички. За да спасиш мен.
Не е като да не сме се карали. Имахме своите спрчквания. Но през последните няколко години, ти беше мой брат повече, отколкото някога си бил. Не мога да повярвам, че те изгубих, Сами, но теб те няма.
Спомням си сякаш беше вчера. Първите ти думи. Първите ти стъпки. Когато започна да задаваш въпроси. Винаги съм бил до теб, Сам. Ти също беше до мен, беше моята подкрепа. Беше ми всичко.
Сега имам Лиса, имам Бен. Но нямам теб и нищо не е същото. Никога няма да бъде.
Не спрях да ловувам само, защото ти ме помоли. Ловувал съм сам. Ала без теб... без да знам, че мога да ти звънна, поне да знам, че си добре…без да знам, че си в безопасност… без да знам, че си жив, без да знам, че имам някой, който ми пази гърба… това би ме унищожило, Сам. Всичко ми напомня за теб. Войничето в пепелника. Инициалите ни, издълбани на тапицерията на вратата.
Седалката до мен е празна, братле. Не чувам вече смеха ти, никога вече няма да кажеш името ми. Защото проклетите демони и ангели искаха да се месят в живота ни. Защото на Бог не му пука.
Кас не се появи. Но и да беше, какво можеше да стори?! Иска ми се нищо от това да не се беше случвало. Искам да си с мен Сам, да си жив. Да върна времето назад.
Колко много искам мама да е жива. Татко да е жив. Ти да завършиш Станфорд, да се ожениш за Джес. Да сме семейство. Да сме щастливи. Без демони и ангели, и Бог, и Дявола, и който и да било да съсипва живота ни.
Една година, Сами. Не съм виждал и Боби. Не знам как е, все още ли ловува. Работя в гараж, живея с Лиса и Бен… Живея живота, който искаше за мен. Имам семейство, имам нормална работа, правя барбекюта, кося ливадата. Този живот е най – близкото до щастие, което някога съм изпитвал и ти благодаря, че ми позволи да го имам. Но никога не съм го искал на тази цена, не и с цената на живота ти.
Понякога седя и гледам звездите. Както правехме двамата, помниш ли? Далеч от всички и от всичко.
Още пазя оръжията ти в багажника на Имапалата. Само те и спомените за теб ми останаха. Нищо друго, Сами. Липсваш ми, братле. Искам да си до мен, нуждая се от теб. А теб те няма.
Надявам се да можеш да ме чуеш. Дори не мога да си представя колко страдаш и колко те боли. Бих направил всичко да съм на твое място сега, да защитя малкото си братче. Искам да бях скочил с теб Сам, защото без теб тук, с мен, аз съм мъртъв. Дишам, смея се и се забавлявам, но само отвън е така. Овътре съм празна черупка.
Никой. Това съм аз. Теб те няма, аз се провалих. За пореден път не успях да те спася, но сега не е по силите ми да те върна. Сега мога само да се моля всичко да свърши по – скоро. Болката е непоносима. Казват, че спира да боли сред време, но не е така. Просто спира да ти пука.
Дори да не мога да те върна към живота, толкова много искам да мога да те измъкна от клетката, Сами, за да може душата ти да почива в мир…
Винаги ще ми липсваш и винаги ще те помня.
In memoriam... Sam Winchester
Измина година, Сами. Теб те няма, знам, че те няма, а не мога да направя нищо, за да те върна. Опитвах. Знам, че ти обещах, но въпреки всичко опитвах, търсих начини, но беше безполезно.
Боли. Не го крия, боли ме и искам да умра. Давам всичко да беше тук с мен. Или аз да бях там долу с теб. Но се държа, братле. Държа се заради теб. Ти си единствената причина са продължавам да живея, Сам. Защото съм сигурен, че ти би искал да го направя.
Когато за пръв път срещнах Теса, знаеш ли какво й казах? „Няма такова нещо като героична смърт”. Но съм сбъркал. Ти умря като герой. Никога няма да те забравя. Ти жертва живота си, за да спасиш всички. За да спасиш мен.
Не е като да не сме се карали. Имахме своите спрчквания. Но през последните няколко години, ти беше мой брат повече, отколкото някога си бил. Не мога да повярвам, че те изгубих, Сами, но теб те няма.
Спомням си сякаш беше вчера. Първите ти думи. Първите ти стъпки. Когато започна да задаваш въпроси. Винаги съм бил до теб, Сам. Ти също беше до мен, беше моята подкрепа. Беше ми всичко.
Сега имам Лиса, имам Бен. Но нямам теб и нищо не е същото. Никога няма да бъде.
Не спрях да ловувам само, защото ти ме помоли. Ловувал съм сам. Ала без теб... без да знам, че мога да ти звънна, поне да знам, че си добре…без да знам, че си в безопасност… без да знам, че си жив, без да знам, че имам някой, който ми пази гърба… това би ме унищожило, Сам. Всичко ми напомня за теб. Войничето в пепелника. Инициалите ни, издълбани на тапицерията на вратата.
Седалката до мен е празна, братле. Не чувам вече смеха ти, никога вече няма да кажеш името ми. Защото проклетите демони и ангели искаха да се месят в живота ни. Защото на Бог не му пука.
Кас не се появи. Но и да беше, какво можеше да стори?! Иска ми се нищо от това да не се беше случвало. Искам да си с мен Сам, да си жив. Да върна времето назад.
Колко много искам мама да е жива. Татко да е жив. Ти да завършиш Станфорд, да се ожениш за Джес. Да сме семейство. Да сме щастливи. Без демони и ангели, и Бог, и Дявола, и който и да било да съсипва живота ни.
Една година, Сами. Не съм виждал и Боби. Не знам как е, все още ли ловува. Работя в гараж, живея с Лиса и Бен… Живея живота, който искаше за мен. Имам семейство, имам нормална работа, правя барбекюта, кося ливадата. Този живот е най – близкото до щастие, което някога съм изпитвал и ти благодаря, че ми позволи да го имам. Но никога не съм го искал на тази цена, не и с цената на живота ти.
Понякога седя и гледам звездите. Както правехме двамата, помниш ли? Далеч от всички и от всичко.
Още пазя оръжията ти в багажника на Имапалата. Само те и спомените за теб ми останаха. Нищо друго, Сами. Липсваш ми, братле. Искам да си до мен, нуждая се от теб. А теб те няма.
Надявам се да можеш да ме чуеш. Дори не мога да си представя колко страдаш и колко те боли. Бих направил всичко да съм на твое място сега, да защитя малкото си братче. Искам да бях скочил с теб Сам, защото без теб тук, с мен, аз съм мъртъв. Дишам, смея се и се забавлявам, но само отвън е така. Овътре съм празна черупка.
Никой. Това съм аз. Теб те няма, аз се провалих. За пореден път не успях да те спася, но сега не е по силите ми да те върна. Сега мога само да се моля всичко да свърши по – скоро. Болката е непоносима. Казват, че спира да боли сред време, но не е така. Просто спира да ти пука.
Дори да не мога да те върна към живота, толкова много искам да мога да те измъкна от клетката, Сами, за да може душата ти да почива в мир…
Винаги ще ми липсваш и винаги ще те помня.
