До къде да стига родителската намеса

Госпожо черна станция, в училище си има правилник, който ясно казва, че е забранено упражняването на насилие. Нали като класната (примерно) каже "ми аз кво да направя" и после ще хвърчат глави. Ма вие защо си мислите, че малтретираните деца са безгласна буква и нямат права? Хайде моля ви, стига ми обяснявахте, че говоря само теоретично-занимавам се именно с деца-малтретирали и малтретирани. И идеално знам как се работи и с двете групи, както и че не остава безнаказана агресията, нито насилието в училище.

Аз май не съм споменавала нищо такова

Иначе се оттеглям от спора. Нека всеки се оправя както намери за добре.

не знам, ама защото в училище често всички отговорни възрастни спят при насилие, роодителите вземат нещата в свои ръце. Може да не е редно, но върши работа.

Съвет от личен опит-писмена жалба с входящ номер до директора на училището при подаването на която да се намекне да се вземат мерки,защото жалба може да се подаде и в инспектората.След подаване на жалба са длъжни да накажат побойничката,а след подаване на втора жалба следващото наказание е преместване в друг клас или направо друго училище.При нас майката си взе отпусното и отписа детето още след първата жалба и първото наказание.
Между другото жалбата ни до директора беше подписана от всички родители,просто ни беше писнало и то още в първи клас,а майката на агресивното дете не взимаше мерки...

Никакво намекване, че може и да се пусне жалба в инспектората - директно на въпросната жалба се изпраща копие там (и в жалбата се пише - копие до: ...). Какво ти намекване при толкова сериозен проблем!

Преместване в друг клас или друго училище?! Питам се аз - до какво ще доведе това? И какво ще се постигне - таман нищо. Ще бъдат тормозени други деца с други родители.
Решението е работа отрано с проблемните деца и техните родители. Трябва да има екипи от психолози и социолози, които да са ангажирани единствено и изключително с това. Да, но за съжаление такива няма. Такива уж компетентни лица от уж социалните служби се появяват тогава, когато нещата ескалират.

В нашия конкретен случай нещата са тръгнали от игра на волейбол. Другото дете не е играело, а е стояло отстрани с ръце в джобовете и е ръсело обиди по останалите 10-15 момичета, които са играели. Очевидно е търсила провокация. Две момичета са се разплакали от обидите и са спрели да играят. Когато девойката е видяла ревящите момичета е започнала още по-злостни обиди. И тогава моята е решила да го играе Робин Худ. Разправията е тръгнала от игрището и последиците вече ги казах. Всички са си мълчали. С това дете оправия няма. Аз бих си играла играта и грам, ама грам не бих обърнала внимание. Пълно игнориране би било много по-въздействащо за такава персона, отколкото рев и опити да се защитиш. Тя се храни от подобни неща и само това и чака – две-три да се разплачат и някой да й отговори. И понеже аз го знам това що за девойче е, затова й говоря на моята да не й обръща внимание, да не й отговаря, да не влиза в никакъв диалог с нея. И не мисля, че ако й кажа „ооо, още щом тя обиди Петя, ти отиди и й плесни един”, или „тя Ваня като се разплаче, ти веднага се захвани да търсиш реванш” й давам ценен урок. Защото в момента Ваня и Петя си ходят необезпокоявани на училище и родителите им не треперят изпращайки ги там. Те са си изревали реването и въпроса за тях е решен. Моята дъщеря не е била обиждана лично и тя не е защитавала себе си. Времето на Дон Кихот отмина помоему. А и никак, ама никак не съм убедена, че ако моята беше потърпевша, някое от другите щеше да тръгне на кръстоносен поход заради нея. Не и с това печално известно дете.

Lady Kat, вие може да работите с жертви и малтретирани, но аз никак не желая детето ми да е сред вашата таргет група. А то ще се окаже в нея, ако не умее правилно да преценява хората и ситуациите.

Иначе, вчера бяхме в училището с разпечатките. Казах на класната какво всъщност се е случило. Обясних й, че ако една сричка още чуя от моето дете, че е притеснявана или й е даден повод да се страхува, то за мен проблемът излиза извън училището и аз ще се обърна към съответните органи. Защото родителите да другото дете са все заети и нямат никаква възможност да се явят в училище. Класната ни предложи среща с другите родители. Мъжът ми каза, че ще се срещне с тях само в присъствието на директора. Иначе няма какво да им кажем, класната да си се оправя с тях. И след като аз заплаших, че ще изнеса проблема от рамките на училището и от пусто в празно няма да преливам, то майката изведнъж се е освободила от тежките си ангажименти и решила да вземе мерки. Вчера вечерта ме извикаха, за да ми кажат какви мерки са взели и как се развиват нещата. Аз много се тревожа как ще се отрази това на атмосферата в клас, но засега нещата са спокойни. Лошото е, че групата на това девойче се консолидира и започва да тормози дъщеря ми – нещо, което ще изтърпя точно до утре. Крият й нещата, изхвърлят й палтото и личните й вещи в кошчето, докато тя е навън... Ей такъв тих тормоз. Ако това продължи ще поискам да се прегледат записите от камерите и да се види кой върши тези неща и ще продължим да си играем на пъдари. Няма да си местя детето. Такъв вариант не обмисляме и не обсъждаме. Не моето дете трябва да бъде отстранено. И стига другото да бъде озаптено и най-накрая някой да го постави на мястото му, не държа и то да си тръгва. Но ако последното не се случи няма да спрем. Та това е засега. Чакам да видим как ще мине днешния ден и дали групата на Шаро се е отказала или съвсем не. Много ми е притеснено, но се надявам да се справим.

В нашето училище има процедура по отстраняване на ученик от уч. час Изгоненият го поема колегата, дежурен в коридора на съответния етаж, завежда го при учител, който е на разположение в свободна за целта стая, той разговаря с него защо е бил изгонен и т.н. и стои с него до приключване на часа. След това детето се връща в клас, а последния учител отбелязва в папка кога, кой и поради какви прини е бил изгонен. Уведомяват се родителите, пед. съветник разговаря с детето, класния р-л и преподаващия, който е изгонил ученика.


 

И т.н.
Това в час ли става? Тази игра на волейбол и обидите?
Миналата година минахме през изхвърляне на вещи, ровичкане из чантата, късане на книги, триене на данни от телефона и т.н. Оплаках се няколко пъти и почти щяхме да си го отнесем ние. Понеже разваляме нечий рахатлък. Дигнах валянка, станаха едни театри. Таз година е добре, ще видим докога. Склонна съм и лични записи да извадя, понеже услужливо в стаята ни няма камера. Моето дете иска такава, някои други деца- също. Има и отявлени противници. Гледайки и слушайки записи, бивайки свидетел на театрите миналогодишни знам защо.

хххххххххххххххх

Ето, сигурна бях че може да се случи това, което sea woman  описва. А тук ме убеждават, че не можело било. Може, има и нормативно правило, желание няма-а-а.

Да, в нашето училище също има процедура за отстраняване на ученик от час - също както е описана. Нищо невъзможно няма, има липса на желание.
Дара, аз бих действала също като вас  Успех ти пожелавам!

Дара, поздравления за начина, по който сте подхванали случая. Единствено си мисля, че щом е почнал "тормоз на тихия фронт", може би не е лошо да се опитате да го пресечете овреме, без отлагане в посока "ако продължи". Стискам ви палци и ви пожелавам кураж!

Благодаря на  svetlaem за написаното. Значи има начин да се потърси отстраняване на немирника от клас или от училище. Колкото и да ми е мъчно за класа-приемник, все пак е доста сериозна форма на реагиране спрямо неговото поведение. Макар и аз да изпитвам съмнение, че гаменчето по душа, ще се трогне.

Дара ,приеми моя съвет.
Момичето се чувства силно ,защото е обединило своя банда съмишленички.Дъщеря ти е сама.Тормоза не е само физически,знаеш.Могат така да й вгорчат живота,че да престане да мисли за училище.Понеже големия ми син преживя по скоро психо тормоз в предишния си клас ми е ясно за какво говориш.Успеха му падна.Не искаше да ходи на училище.Не мислеше за учене толкова,колкото да преживее поредния ден и броеше дните до края на седми клас.Кой клас е дъщеря ти?Ако е шести или седми,знаеш,това е важен период.
И така от практическа гледна точка.Първо виж дали конфликта е само с определената група.От колко деца се състои.Ако не са толкова много,съвета ми е следния.Нека съпруга ти събере група яки мъжаги и покажете на бандата ,че и дъщеря ти си има група.Сплашете ги поеденично.Разбира се,без да се прибягва до насилие.Но трябва да са категорични и да звучат убедително.Почнете от тарторката на групата.
Предполагам ,че метода ще проработи ,но ако не стане,по-добре я преместете.
Знам  ,че сега някои мами ще настръхнат срещу казаното,но невъзпитания ,агресивен и конфликтен човек не изпитва уважение към институции и изобщо към човешките начини за разрешаване на проблеми.

За настръхването- не знам. Аз бих писала и подкрепила същото. Също на база лично преминатото знам, как детето може да намрази и училище и всичко- само защото няма желание някой да проведе на практика наличните правила. Той си знае- само да се започне отново има възможността да се премести когато и както си реши.

Judy , да, в час по ФВС е станало. В нашето училище дворът е разделен на две части от самата сграда и ако си на едното място, другата част от двора не се вижда. Обикновено учителят дели децата на момичета и момчета и едните са в едната част на двора, другите - в другата. Точно когато се е развивало действието, учителят е бил при момчетата. Защото и аз попитах къде е бил господинът, докато всичко това се е случвало. Той се е появил вече чак, когато другата е налитала и е блъскала дъщеря ми. Моята дъщеря е по-едра от нея. Ако беше откликнала на физическа саморазправа, то моята едва ли щеше да е потърпевша. Господинът ги е разтървал, което се е изразявало в това, да отдръпне блъскащата се мома от моята дъщеря. След това, докато са се обличали в съблекалнята останалите и дъщеря ми, тарторката събира групата пред съблекалните и запова разправия. Още тогава са заплашвали, но това става предпоследния час и затова е продължило вечерта във фейсбук и съответно на другия ден.

Дъщеря ми ми разказа за случката от часа по физическо още в колата след училище. Беше превъзбудена, но не уплашена, а по-скоро горда, че не се е дала и не е мълчала. Аз я разпитах плачещите деца казали ли са нещо, направили ли са опит те да се защитят и моето дете каза "не, нали я знаеш еди-коя-си, никой не иска с нея да се разправя". Понеже познавам класа и децата, разказаното не ме изненада и никак не очаквах подобно развитие.

Аз пък идеално знам, че насилието в училище е безнаказано.
Всичките случаи, до един, за които аз знам са били предшествани от безброй дребни наглед прояви както на физическо, така и на психическо насилие,  обичайно училищно ежедневие е,  и чак след време, когато ескалират могат да привлекат вниманието на училището.
След което идва реакция от страна на училището, която, в повечето случаи, които аз съм виждала не е с цел да съхрани живота и психическото здраве на децата, а да не опетни името на конкретното училище.
Нищо повече.
Превенция за тези прояви няма.

И аз уча сина си да не се вкарва между шамарите.
Има ученици, които години наред се разпореждат в училищата, тормозят по-малки ученици, искат им пари, заплашват ги и така.
Защо децата да трябва да застрашават себе си и здравето си, конфронтирайки се с тях?
Къде е училището като институция?
Какво прави училището според вас, за да не остава " безнаказана агресията, нито насилието".
Дайте примери, след като с това работите.
Колко според вас средно в клас деца- агресори и насилници има и с колко от тях се работи?
Или имате предвид  само тези, които са нанесли на някой поне средна телесна повреда?


dara, аз бих заплашила, че и при най-малка последваща проява към детето ми ще се обадя първо в инспектората.
Пусни жалба при директора, но писмена, с входящ номер.
Моят син имаше случка с едно момче, след като вдигнах врява се оказа, че за въпросното момче инцидентът изобщо  не е първи.
Минахме цялата процедура без инспектората, само със споменаването му се активизираха всички по веригата - класен, психоложка, директор, писмена жалба, среща деца с родители и останах изумена колко малко от страна на училището, но навреме, е достатъчно, за да промени някои деца.

Дори да няма ефект върху конкретното момиче във вашия случай, би могло да се отрази положително поне върху част от обкръжението й.
Което си е една спечелена малка битка.