Да не изпускаме от очи проблема с ГМО- семената на измамата!

Напоследък се вдигна шум около генетично модифицираните организми. Участваха немалко мои добри приятели, и от страната на привържениците им, и от страната на противниците им.

И едните, и другите познавам като умни и разсъдливи хора. Как така се оказаха от двете страни на барикадата? Защо не можаха да намерят общ език?

Не искам да психоанализирам никого. Предпочитам да потърся своя път към истината, без да го обявявам за единствен, или да го налагам на някого.

По-долу съм обсъдил няколко аргумента за и против ГМО, в какъвто ми падне ред.

Грях ли е създаването на ГМО?

Не съм теолог, богослов или дори религиозен – въпросът не ме интересува. Но като умствено упражнение бих могъл да обясня защо не следва да вълнува и тези категории хора.

Доколкото ми е известно, не съществува свещена книга или друго религиозно откровение, което изрично да касае ГМО. По тази причина не знаем отговора ”от първа ръка”. И доколкото почти всички религии описват божественото като непознаваемо, или поне непознато, то опитите да се предположи със сигурност отговорът имат стойността на хвърляне на ези-тура.

Има опити отговорът да бъде изведен по логически път. Този подход обаче е логическо перпетуум мобиле. На практика всички известни ми религии дефинират божественото като трансцедентно, което означава, че при въвеждането му в дадена система логиката престава да е надежден инструмент в нея. Резултатът е, че опитите за логически отговор са обречени да се превръщат в замерване с думи. Мога да дам купища примери за аргументи и контрааргументи, но не виждам смисъл.

Неестествена, неприродна ли е генетичната намеса?

На пръв поглед – да. След размисъл обаче съм склонен да твърдя, че не е.

Най-прости промени в гените – мутации – се случват непрекъснато. Във всеки организъм ежедневно се случват огромен брой мутации, и се получават нови гени, различни от оригиналните. За конкретния индивид тези мутации често са вредни, но за еволюцията са ключови – ако не бяха те, сега щяхме да сме петна неорганични мазнини, плаващи в мъртъв океан. Всичко, което се опитваме да опазим от ГМО, е продукт на трилиони мутации.

Би могло да се твърди, че целенасоченото пресяване от човека на мутации вече е неприродно. Но почти всички селскостопански видове, използвани от човечеството, както и немалко нестопански – кучетата, например – са създадени по точно тази технология (под името ”селекция”). Ако се наложи да се върнем към оригиналните природни видове, Земята надали ще може да изхранва повече от стотина милиона души – тоест, почти 99% от човечеството трябва да измрат. Също така, създадените чрез селекция видове не са навредили на природата особено. (Прекомерното им разпространяване от човека е навредило, но не с това, че са целенасочено селекционирани.) Да не говорим, че еволюцията е по същество именно селекция. Да се твърди, че селекцията е неприродна, значи да се твърди, че биосферата е неприродна.

Би могло да се твърди и че целенасоченото пресяване на мутации също е ОК, но вече работата с цели гени не е. Уви, и това непрекъснато го правим от десетки хиляди години насам. От една страна, ние умишлено кръстосваме най-различни сортове и породи, и дори видове, където е възможно, за да получим желани стопански качества. От друга, при растенията ние често разчитаме на полиплоидията – увеличаването на копията на хромозомния набор в клетка – за да получим по-силни, здрави и добивни растения. И я предизвикваме както умеем. Също, двата ефекта се срещат често и в природата. Много видове могат да имат хибридно поколение, което в някои случаи е плодовито, и нерядко нови видове се появяват по този начин. А полиплоидията се среща естествено в по-екстремални условия: в далечния Север например повече от половината естествено срещащи се растения са полиплоидни.

Повечето от генетичните модификации на организми реално само правят желаната промяна по-насочена, и спестяват работа на селекционерите. Те търсят бързо и евтино получаване на същия резултат, който иначе бихме получили чрез селекция в големи мащаби. Ако например засадите няколко хиляди квадратни километра картофи, и старателно ги заразявате открай докрай с колорадски бръмбари и преглеждате всяко растение, ще успеете да селекционирате картоф, устойчив на колорадския бръмбар. Просто ще отнеме петдесетина години и няколко милиарда долара. В генетичната лаборатория става за пет години и срещу няколко милиона.

Би могло да се твърди най-сетне, че всичко дотук е приемливо, но пренасянето на гени между наистина далечни организми не е. (Това е върховото постижение на съвременните генетични модификации.) Тук обаче също няма да се съглася. Като начало, това също се случва изненадващо често в природата. Типичният преносител на гените между далечни видове са ретровирусите, но и обикновени вируси могат да инкорпорират в генома си парче ген от един организъм, и след това да го лепнат на друг. Има вируси, които нападат огромен диапазон от организми, дори такива от различни таксономични класове. Ако организмите са отслабени пък, възприемчивостта им към вируси е и още по-голяма.

По-тежките генетични модификации към момента са приоритет на научната фантастика. А също и на историята на биологията. Какво бихте казали например за идеята да се направят микроби, които живеят в симбиоза с клетките ни, и не могат без нас (а и ние без тях)? Сигурно дори доста поддръжници на ГМО биха приели идеята на нож. Докато някой генетик не им прошепне подсещащо ”митохондрии” или ”пластиди”. Да, природата вече си е правила и този експеримент, и ние сме негов продукт.

Като споменах за нас, мога да изброя по памет поне няколкостотин генетични заболявания при хората. Някои от тях са отвратителни. Присаждане на ген би ги излекувало великолепно. Нещо повече – би ги спестило на децата ни. Би ли се опълчил някой срещу идеята? Примерно някой поддръжник на муковисцидозата или фенилкетонурията, или на вродените сърдечни или мозъчни дефекти? Или на склонността към диабет, инсулт или инфаркт, на сърповидноклетъчната анемия, на болестта на Алцхаймер?…

И не само това. Някой би ли се отказал от възможността зъбите му да не се развалят? Някой любител на зъбобола и зъболекарската машинка? Или на удоволствието да си 140 кила, от които повече от половината тлъстини? Някой да държи на шанса да се разболее от рак? Или да не му се живее без да е уязвим за вируса на СПИН, за хепатитния вирус, за енцефалитните вируси…? Аз, да си призная, бих минал някак без тези удоволствия. Даже май няма да ми е твърде тъжно за тях. Ако има гени, които биха ми ги спестили, бих си поръчал…

Темата е дълга. Да се върна към основната.

Опасни ли са ГМО храните за здравето?

Често се споменава, че не е известно какво може да съдържа един генетично модифициран организъм, и че би могъл да е отровен или вреден за хората. Тук не мога да не отговоря нещо от сорта на ”Да, а пък индонезийските гардероби могат нощем да те нападнат и изядат.”

Всъщност, някаква вероятност един ГМО да произвежда вредни вещества, които оригиналният организъм не произвежда, съществува. Тя обаче е несравнимо по-малка, отколкото обикновено се предполага. Дори ако цял живот пробвате всеки ден нов ГМО, вероятността да попаднете на модификация, произвеждаща вредни вещества, ще е сравнима с вероятността да ви улучи метеорит. (Освен ако ефектът не е умишлено търсен.)

Съвременните лаборатории за ГМО обикновено работят чрез дублиране или присаждане на определени гени нацяло. Тъй като продуктът на гена е известен, вероятността крайният резултат да е отровен с нещо неочаквано е изключително малка. Ако човек сравни този метод със селекцията, където измежду многото мутации подбирате една, без нито да знаете дали няма и други ефекти освен желания, нито колко още други мутации са се промъкнали незабелязано край нея, става очевидно, че генетичните модификации са несравнимо по-безопасната технология. А подобрените видове са безспорно нужни.

Би могло да отдадем място на параноята, и да се откажем от подобряването на видове изобщо. Както вече споменах, цената ще е 99% от човечеството да нямат какво да ядат, и да трябва да измрат. Хубавото е, че това няма да е никак трудно – почти всички антибиотици също се произвеждат от генетично модифицирани бактерии или плесени… Уви, дори ако го направим, няма да ни помогне срещу генетичните изненади. Както вече споменах, мутациите и в естествени условия протичат непрекъснато. Във всяко зрънце жито, смляно за хляба ви, има хиляди мутирали гени, различни от оригиналните, и техните продукти. Ако гените са доминантни, е напълно вероятно след опрашването в посевната станция да ги носи и изявява голям процент от посева. Въпреки това обаче смятаме за като цяло безопасно да ядем хляб, а и повечето други храни.

Опасни ли са ГМО за природата?

Също по-скоро не. Много ГМО са устойчиви на различни болести (с тази цел са създадени), и биха оцелели при избухване на съответната болест. В същото време обаче няма, и не вярвам да проима скоро ГМО, който да е устойчив на всяка възможна болест. Затова и не вярвам ГМО да завладеят света. Още повече че устойчивостта на една болест често сама по себе си означава уязвимост на друга: светът е пълен с крайности.

Също, различните видове като правило заемат различни екологични ниши. Дори ако един ГМО е изключително агресивен и заеме цялата си екологична ниша, надали ще мине към другите. И най-листнатият и издръжлив на гъбички шубрак надали ще се научи да лови и яде зайци.

Косвената вреда от ГМО може да бъде много неприятна. Например Монсанто много обичат да селекционират растения, които са устойчиви на хербициди. Пръскаш ги с яки дози, от които оригиналното растение би умряло – те оцеляват, бурените измират, фермерът е щастлив, а консуматорите и полезните насекоми са… изтровени. Тук обаче очевидният виновник е не устойчивостта на организма, а човешката глупост, недалновидност и най-вече алчност. За всеки хербицид има много растения, които естествено не се влияят от него. Ако няма ГМО пшеница, устойчива на хербицида Х, фермерът вероятно ще започне да сади фъстъци или рапица, които са естествено устойчиви на него, и пак ще го ползва с тонове, и ще трови природата и хората. Проблемът тук е не генетичната модифицираност, и този довод срещу нея е грешен. А който заключва грешната врата на дома си, се събужда обран, независимо колко добре я е заключил.

Има и друго. Лози, устойчиви на мана например, означават по-малко пръскане със син камък или други пестициди, и съответно по-малко натровени хора, пчели и земеделски площи. Това вече е опазване на природата, според мен – благодарение на ГМО. Или пък, засадени 10% по-малко площи, заради по-добрия добив от ГМО, може да означава възможност за двукратно увеличаване на запазените за природата резервати. Така че ГМО могат да означават не само съсипване на природата, но и опазване на природата. От нас зависи кое ще изберем.

Дали не се създават ”злонамерени” ГМО?

Зависи какво ще рече злонамерени.

Не бих очаквал да се създават стопански ГМО, които да вредят на здравето на потребителите им. Един такъв, и последствията за създателите му ще са ужасяващи. Ако се отърват само с доживотен затвор, ще трябва да са щастливи… Затова съм убеден, че създателите на ГМО се скъсват да изпробват създанията си, повече, отколкото са пробвани всички стандартни стопански видове. Бих очаквал подобни ”изненади” да са значително по-редки сред ГМО, отколкото сред немодифицираните култури.

Много повече ме безпокои създаването от военните на ГМО като оръжие. То надали може да бъде забранено със закон, или контролирано по разумен начин. Проверките му за овладяемост, след като бъде използвано, също най-вероятно ще са в твърде малък мащаб – по-голям би разсекретил проекта. А още повече ме е страх от създаването на ГМО за терористични цели. Психопати с познания по биология колкото щеш. Но и тази линия на създаване надали има как да бъде контролирана. Затова начинът за борба срещу нея според мен е твърде различен от митинги и закони за селското стопанство.

Донякъде ме безпокои възможността за създаване на ГМО, които да принудят фермерите да ги използват отново и отново, например като направят отглеждането на не-модифицирани култури невъзможно. Най-простият начин за това е като ГМО културата е наистина безвредна, полезна и изгодна за отглеждане.  Има, уви, и по-неприятни начини.

Най-простият е пак от арсенала на Монсанто – след като е садил устойчивата им на хербициди пшеница или царевица, фермерът е склонен да ръси хербициди в дози, които оригиналният вид не може да издържи. Съответно, ако го засадиш след ГМО-то, няма да расте, и Монсанто не са виновни… За щастие, почти всички хербициди са прилично разтворими (как иначе да ги абсорбира растението?). Тоест, за две-три години дъждовете обикновено ги отмиват достатъчно, за да може оригиналният вид да расте отново. Две-три години не са малко, но все пак са преодолим срок. А по-завързаните трикове как оригиналните видове да не растат където е расъл ГМО ги има предимно във фантастиката на Георги Малинов.  В реалния свят те биха предизвикали такъв скандал, че забраната на ГМО ще е само началото на последствията.

Могат ли ГМО да се използват за влияние върху мозъците на хората?

(Или върху плодовитостта на поколението, желанието на хората да купуват това или онова, да се подчиняват на властта, да се държат по определен начин… ненужното да се зачеркне, пропуснатото да се добави)

Могат. В научната фантастика – чудесен прийом са.

Стават и за неконвенционални видове фантастика. Например често виждам твърдения, че според еди-какви си изследвания четвъртото поколение на плъхове, хранени с ГМО царевица, е безплодно (или други подобни). Много обичам да проверявам такива твърдения. Към момента в 99% от случаите са се оказвали научна фантастика твърденията (изследванията, които те цитират, не съществуват), а в останалия 1% – изследванията (опитите, които те цитират, не съществуват).

Извън фантастиката, в обозримото бъдеще не очаквам ГМО да проимат такива ефекти.

Доколко са опасни патентите върху ГМО?

Според мен са изключително опасни – много повече, отколкото повечето хора биха предположили. Мисля, че са опасни до степен да е оправдано ГМО да бъдат неглижирани заради тях. И най-лошото е, че тези патенти са опасни, защото са генетични патенти – тоест, и да забраним ГМО, възможността да се патентоват гени ще остане, и вредата от нея също.

Пословичната история е как създателят на ГМО идва при нищо неподозиращи фермери и казва: ”Вие ползвате моя продукт незаконно. Нивата ви е опрашена от съседна нива, в която той е бил засят. Плащайте!”. Има много такива реални случаи. Принципно той работи и в обратна посока – фермерите биха могли да дадат под съд производителя на ГМО, че продукцията му е ”развалила” тяхната. На практика обаче съденето е игра, която обикновено печели по-богатият, а това не са фермерите. Поне не тези, които производителите на ГМО си подбират да ги съдят… И това е дреболия на фона на другото.

Далеч по-опасният момент е, че патентите са монополно право. Патентова ли някой своя ген, който позволява на плесента да произвежда хиляда пъти повече (тоест, по-евтино) антибиотик, има право в течение на 20 години да блокира съдебно всеки опит друг да направи такъв ген. И да дере монополни цени за ползването на гена му. Пък колко хора ще измрат за тези 20 години, понеже не им е по силите да си платят антибиотика, не е негова работа, нали? Хуманизъм. Човеколюбие. Дрън-дрън ярина. Пари – това звучи гордо. Какво тук значат някакви си хора?…

(Отделна история е, че разни генни компании масово изпатентоваха обикновените човешки гени. Може на теория да нямат право да патентоват нещо, което не са създали те, ама на практика имат патентите. Още не са тръгнали да съдят живите хора, че ползват техни интелектуални права без разрешение. Но вече старателно и успешно блокират по съдебен път опити на учени и други компании да изследват въпросните гени. Демек, изследванията около лекарството срещу вашия тип рак се отлагат с 20 години, елате като минат… ACLU смятаха напоследък да поискат от щатския съд да обяви за невалидни патентите върху човешки гени по принцип. Не знам дали ще успее. Ще видим.)

Но дори и ACLU да успее, човечеството е не само видът Homo sapiens recens. То е цялата човешка екосистема, с всички биологични видове в нея. (И всъщност цялата Земя, с всички биологични видове на нея.) Патентоването на гени на пшеница, оригинални или новосъздадени, е по-малко страшно от патентоването на човешки гени, но не с много. Вредите за обществото като цяло, и за огромен брой хора поотделно, могат да бъдат сравними, а понякога и по-големи. Затова и смятам, че патентоването на гени е по принцип пагубно за развитието и на науката, и на човечеството, и трябва да бъде забранено.