Аз също нямам проблеми с ограничаването на храната, но винаги в началото на поста водя някаква огромна борба със себе си, целият пост за мен е изпитание понеже всеки път минавам през няколко задължителни етапа и ако съм по-небрежна се връщам пак назад, но на края на поста човек разбира защо го е направил, поне за мен е така. Доста ми е трудно понякога да си премълча някои неща, когато някой се опитва да ме засегне, но когато успея да превъзмогна желанието си, после винаги това се е връщало многократно повече.
Избягвам по принцип да изпадам в толкова лични неща, защото постът е изключително индивидуално преживяване, но ми се стори, че за някого може да бъде насърчение, че не е сам. В началото, когато човек е изгубил посоката и се опитва да я намери, е нападан от много страни, но важно е да не се отказва, да продължава да опитва. Бог винаги дава сили, ако ние имаме вяра и воля да бъдем по-добри.
Поздравявам ви с това:
Един човек сънувал, че върви по морския бряг заедно с Бога. Той видял живота си като следи от нозе по пясъка – неговите и тези на Бога, винаги едни до други. Натъжил се, като забелязал, че през най-трудните мигове на живота му в пясъка оставяли следи само един чифт нозе – дълбоки, под голяма тежест. Човекът попитал Бога: “Не ми ли обеща, че ако ти дам сърцето си, ще бъдеш с мен през целия път? Защо виждам само едни следи през най-трудните си времена?”
Бог отвърнал: “Безценно мое дете, Аз те обичам и никога няма да те оставя. Когато ти беше в изпитания и страдания – там, където виждаш следи само от едни нозе – тогава Аз те носех на ръце”.
Неизвестен автор
Избягвам по принцип да изпадам в толкова лични неща, защото постът е изключително индивидуално преживяване, но ми се стори, че за някого може да бъде насърчение, че не е сам. В началото, когато човек е изгубил посоката и се опитва да я намери, е нападан от много страни, но важно е да не се отказва, да продължава да опитва. Бог винаги дава сили, ако ние имаме вяра и воля да бъдем по-добри.
Поздравявам ви с това:
Един човек сънувал, че върви по морския бряг заедно с Бога. Той видял живота си като следи от нозе по пясъка – неговите и тези на Бога, винаги едни до други. Натъжил се, като забелязал, че през най-трудните мигове на живота му в пясъка оставяли следи само един чифт нозе – дълбоки, под голяма тежест. Човекът попитал Бога: “Не ми ли обеща, че ако ти дам сърцето си, ще бъдеш с мен през целия път? Защо виждам само едни следи през най-трудните си времена?”
Бог отвърнал: “Безценно мое дете, Аз те обичам и никога няма да те оставя. Когато ти беше в изпитания и страдания – там, където виждаш следи само от едни нозе – тогава Аз те носех на ръце”.
Неизвестен автор
Едно от трудните неща е възпитанието на чувствата и мислите - поне за мен, особено, ако постоянно се наблюдавам да не нараня който и да е дори в мислите си. 
Не знам за какво ти трябва, но аз най - често ползвам ето това - 
