За учителите на децата ни

Ти си учител, нали? Вероятно имаш твое разбиране, което искаш да провериш с "отсрещната" страна.

Мога да кажа кое за мен е важно, когато става въпрос за учителя, който ще поеме детето ми в първи клас. Искам да е човек, който има авторитет пред децата и го изгражда без викове, крясъци и наказания. Изключително ми е важно този човек да е грамотен, уверен в себе си и да влага сърце в работата си, да я върши с желание и да е готов да положи допълнително усилие. Да не прилага учебните програми механично, а наистина да се грижи децата да разберат и проумеят материала, който се преподава.

В общи линии имах такава учителка и все още си я спомням с много топли чувства. Дано и с детето ми да е така.

За съжаление обаче си давам сметка, че учителите в България са поставени в условия, в които не можем да очакваме от тях да вършат работата си с толкова желание и удоволствие. Мисля, че са единици тези, които биха отговаряли на описаните критерии и нямам никаква идея как бих могла да ги преценя предварително.

Как подбирам-сондиране на мнения на различни родители/деца, учили при него.Мои лични впечатления при срещи с учителя.
Как преценявам-след време преценявам.Може да не е бил най-правилният ми избор.То си е нужно време да мине.
Какво очаквам-да е добър учител на детето ми, то да се чувства комфортно в клас-това са комплексни неща.
Какво очакват от мен учителите-казват го на родителската среща.Всеки-различно.Опитвам се да спазвам уговорките от тези срещи и да работим екипно.
Как подпомагам-същото-работим екипно.
Как подготвям детето-честно казано-никак.То само...т.е. пак е комплексно-вижда, чува, коментираме разни неща...

Да, това имах предвид като писах, че нямам идея как да преценя. Могат да се съберат мнения (често противоречиви), добавят се впечатления от лична среща и усещанията на детето. Но истината изкристализира месеци по-късно, когато вече няма много опции за промяна на избраното училище или учител. Много се надявам да имаме късмет с избора.

ние извадихме късмет, не съм сондирала. Децата караха предучилищна в училище и като дойде време за подаването на документи, помолих заместник-директора да прецени сам коя учителка е подходяща за всяко от тях. Разчитах на компетентна преценка, защото и директорът, и заместник-директорът, и началните учители, които щяха поемат първокласниците сто пъти са влизали в подгответо и познаваха децата. Аз учителите не ги познавах, нищо не знаех за тях и не ми се играеше на тото, атова се доверих на заместник-директора, още повече че той е по учебната част и познава много добре работата на всички учители. И двата пъти изборът беше подходящ. Но това беше преди години, когато раждаемостта беше отчайващо ниска и места в градините и училищата колкото щеш, по-скоро училищата се бореха за деца.

През годините съм имала най-различни критерии за добър учител. Но сега като тегля чертата (след края на седми клас), мога да обобщя кое е най-важното, с което трябва да се справи един учител и без което просто вреди на учениците - овладяване на дисциплината. И то не да се занимава с това всеки час и през по-голямата част от часа, а още в началото. Както съм споменавала в една от другите теми, класът на моето дете смени три учителки за четирите години начален курс, та имам поглед върху три типа учител в днешно време: 1. Учителката ни от първата година беше сериозен човек и аз първи клас не го усетих. 2. Учителката от следващите две години беше амбициозна, товареше ги с домашни, но часовете прекарваше в крещене и на практика не преподаваше. При идеален клас щеше да е чудесна учителка, но в дадения случай на нас не ни вършеше работа. 3. Учителката от последната година беше ангел небесен - човечна, добра, кротка, разбираща и т.н., НО отново губеше времето на половината клас, кротко беседвайки за дисциплината с другата половина. Тя не даваше домашни и все нямаха за учене, от което я обичаха още повече. И познайте кой се занимаваше вкъщи с детето? От пети клас нататък имаше и "лоши", и "добри" учители, но пак повечето оставяха дисциплината на класа да ги ръководи, вместо те да владеят дисциплината - един се опитваше да преподава въпреки шума, друг философстваше на тема "как я мислите вие тая", трети разказваше вицове ... И детето като се върне вкъщи, все едно не е било на училище - всичко отначало. За мен това не е нормално. В нашия клас имаше много качествени преподаватели (съдя по писаното в тетрадките - явно грижливо подготвян урок) и съм сигурна, че при по-спокойни условия преподаването им щеше да е пълноценно. Но така ... Златен да е един учител, ако не може да се справи с дисциплината, нищо не прави. Защото децата, които създават проблеми през деня, след училище играят и си лягат навреме (не коментирам нещата в дългосрочен план), а тези, които биха си запомнили урока още в час, ако им се преподаваше, за тях учебният ден става безкраен.

Как ги подбирате? - Избрах училището, класната нямаше как да избера, там разчитах на късмет, и съм много щастлива, че той не ми изневери и този път... Давам си ясна сметка, че можеше и да не е така...

Как ги преценявате? - Запознах се с класната в момента, в който стана ясно коя е (в началото не беше съвсем ясно), допадна ми от пръв поглед, стана ясно, че сме "на една вълна" - така че прецених на база дълъг личен разговор по всички теми, които ме вълнуваха преди започването на първи клас. Хареса ми подхода и към нещата, и макар че реално съществуваше възможността това да са само красиви думи, в последващите две години се убедих, че е била максимално директна и откровена в първия ни разговор.

Какво очаквате от тях? - Професионализъм и отдаденост. Да внушават респект и уважение, да съумяват да уцелят баланса между любовта и човещината, но и строгостта, когато е необходимо!

Какво биха могли те да очакват от вас? - Уважение и 100% подкрепа във всяко едно отношение.

Как бихте подпомогнали работата им? - Правя какво ли не - участие в родителски активи, училищни настоятелства, подпомагане с каквото ми е по силите - хартия, фотокопия, табла, пазаруване, организации на тържества и събития, придружаване на екскурзии в първи клас... Това в по-глобален смисъл, по отношение на моето си дете - обсъждаме проблемни теми от учебния процес и усвояването на материала, и съдействам доколкото мога за разрешаването им, като спазваме единна политика. Доверявам се на опита и добронамереността на класната и спазвам линията на обучение, която тя прилага, за да не объркваме детето и да го караме да избира между различните видове авторитети.

Как бихте подготвили детето си за срещата му с първия учител? - След като се запознах с класната, заведох и сина ми. Държах да се познават преди 15-ти септември, защото щеше да има достатъчно нови и шокиращи неща, исках поне учителката да му е позната. Срещата мина страхотно, той много я хареса и отиде с още по-голямо желание на първия учебен ден.

Да, но първо съм майка  . Ако човек иска да е в час, трябва да се вслушва и в отсрещната страна. Поколенията се менят и учителят не може да стои на едно ниво. Винаги има какво да се научи.

Аз избрах училището. Избрах го много преди да се появи детето и дори да се срещна с таткото му. Записах дъщеря си предучилищна за да се махне от градината /заради едно дете там/ и за да свикне с обстановката, мястото. После много се чудех кой учител да избера. Критерии честно казано нямах, просто ми се искаше да е от по-старата генерация, с повече опит и отношение към децата. На мястото на учителя попълних имената на приятелките на щерката от предучилищната /имаше такава опция ако искаме да е с друго дете/ и не сбърках. Учителката много ми допадна още на първата ни среща. Тя държеше да сътвори от децата КЛАС. Първия срок  на първи клас имаха малко проблеми с дисциплината, но учителката казваше, че е нормално докато свикнат с новите правила.
- Харесва ми, че говори общо за учениците, как се справят като общо ниво, какви проблеми имат дори и любовни и че привиква конкретни родители насаме да обсъдят проблемите с детето им.
- Харесва ми, че когато се обадя за каквото и да е винаги се отзовава /стига да не е в учебно време разбира се/
- Харесва ми постоянната обратна връзка и търсенето на контакт с нас
- Харесва ми, че никой проблем за нея свързан с децата ни не е маловажен за нея.
- Нито ние като родители, нито децата усещат има или няма любимци, ако питаш учениците всички са и любимци, целия клас.
Показателно е как тъгуваха за нея само за 1 месец отсъствие, а когато тя се разболя настана голяма драма.

От мен организационни въпроси свързани с тържества и събития, уважение.

Нищо и никого не подбирам, защото живея на такова място, че всички училища още от първи клас около нас са твърде желани , че чак и претенции да има родител е твърде пресилено.


Бих искала учителката да е професионално подготвена и морална.Това мисля, че е достатъчно.Под морал разбирам широк спектър от качества,но предимно такива,  които да не и позволяват предубеденост, надменност или фаворизиране на деца.Защото съзнавам, че училището в един момент се оказва твърде сериозен фактор във формирането на личността на децата ни, ситуациите които възникват там дават много по-голям материал за размисъл и преценка на децата, отколкото семейната среда.Семейството е важно, но училището се конкурира сериозно с него и ако там детето не се чувства спокойно, уверено и защитено има опасност да развие редица неприятни качества.

Учебен материал, подготовка на детето- това предполагам са лесноусвоими материи, поне в началния етап на обучение.

От мен учителите могат да очакват пълна лоялност и подпомагане.
Но много се надявам да не се срещна с явлението "писане на оценка на родител", за което ме предупреждават много майки на по-големи деца.

За срещата с първия учител все още не съм подготвила детето.
Спомням си, че аз бях измислила разказче за първия учебен ден, съвсем спонтанно ми хрумна.Много харесвах първата си учителка, която ми преподаваше в І и ІІ клас.За съжаление със следващата начална учителка- ІІІ и ІV клас поведохме война, въпреки че бях "пълна отличничка"/ за по-младите и непосветени- някога още в начално училище се пишеха оценки по всички предмети и накрая една сборна/

Ще направя всичко възможно за да създам доверие на детето в учителката/ учителя, но няма да ми е много лесно ако се срещна с явления като "заобикаляне с полезни родители и децата им и поставянето им в центъра на внимание".Имам лек негативен "градински"опит,  затова споделям и опасения.

Аз лично подбрах учител на сина си по отзиви от позната която беше изключително доволна от учителката. Училището беше точно това което искахме, тъй като имам роднини които записваха там децата си и бяха доволни, нямахме отзиви за учителите от випуска от роднините си но много хора ни препоръчаха друга учителка, все пак виждайки детето на познатата си записах сина си при неговата учителка и изобщо не съжалявам, че направих така, защото синът ми беше  много доволен, а по мои наблюдения други деца при прехвалената учителка не продължиха да се справят добре с училището след 4 клас.

о, ще се сблъскаш, особено по ДБТ, рисуване и подобни! Много е изкушаващо да хванеш четката или ножицата и да направи домашното "като хората". Но писането на оценка на родител не означава, че твоето, ако е работило самичко, ще бъде ощетено. Учителите не пасат трева, те много лесно познават кога е пипал родител. 

Подготовката на децата ми беше по-скоро в предучилищната, за първи клас вече бяха гърмяни зайци. Като разговори и обсъждане на училището и първата среща с учителката заложих на това да наблегна на любопитството, като им казвах, че ще ми е много любопитно да ми разкажат как им се струва учителката. В интерес на истината, аз видях учителките им и в предучилищната, и в първи клас, едва на петнайсти септември, така че и на мен ми беше любопитно как изглеждат, какво и как ще кажат.

Поздравления за темата. Бих искала да я следя. )))

И на мен ми е много интересно.

Химикал,в днешно време за един учител е много трудно да въведе дисцилина в класа,особено ако децата или по-голяма част са доста изтървани. Не се повлияват нито отзабележки,нито от оценки,не може учителят да отстрани един калпазанин от клас,дори да пречи на всички останали.Според родителите тяхното генийче все е недооценено и все учителите са виновни. а за да дава един човек всичко от себе си в каквато и да е работа,не само като учител,той трябва и да бъде добре заплатен. С трици не се ловят маймуни.