- Публикувана: 2 септ. 2012, 19:20 ч.
- Последно мнение: 31 окт. 2012, 21:02 ч.
В момента чета ... 13
Естелка,за новата тема... 
Аз в момента продължавам с "Крайбрежие".Харесва ми,не колкото предната "Къпиново вино",но още е рано за по-пълна оценка.
А малко извън темата...Естел,много хубави аватар и подпис си имаш!
А за анкетата гласувах:"Две и повече".
Зависи от настроението ми ,от книгите.
Аз в момента продължавам с "Крайбрежие".Харесва ми,не колкото предната "Къпиново вино",но още е рано за по-пълна оценка.
А малко извън темата...Естел,много хубави аватар и подпис си имаш!
А за анкетата гласувах:"Две и повече".
Зависи от настроението ми ,от книгите.
Как да отговоря сега?
В 98% от случаите чета по една книга. Случвало се е да са две, но много рядко.
В момента съм в тези 2%, но втората книга са разкази, което е малко по-различно. Дали ще прочета един разказ в автобуса или на някоя опашка или ще хвърля едно око на бг-маммма е почти едно и също. Основното ми четиво винаги си е едно.
Все пак ще посоча първия отговор, понеже отклоненията са редки изключения.
А в момента и може би още доста време ще чета "Тай-пан" от Джемс Клавел.
В 98% от случаите чета по една книга. Случвало се е да са две, но много рядко.
В момента съм в тези 2%, но втората книга са разкази, което е малко по-различно. Дали ще прочета един разказ в автобуса или на някоя опашка или ще хвърля едно око на бг-маммма е почти едно и също. Основното ми четиво винаги си е едно.
Все пак ще посоча първия отговор, понеже отклоненията са редки изключения.
А в момента и може би още доста време ще чета "Тай-пан" от Джемс Клавел.
Естел, благодаря за темката!
До средата съм на "Татко" на Уортън. Тежка, защото преживяването ми е лично и то двойно. Всеки си мисли, че няма да остарее, камо ли родителите му, но такъв е животът. Радвам се, че прочетох отново свои мисли в книгата. Може би затова обичам Уортън толкова много.
След "Татко" планирам "След багера" на Харт.
Гласувах в анкетката с повече от една. Да не броя зарязаните ...
До средата съм на "Татко" на Уортън. Тежка, защото преживяването ми е лично и то двойно. Всеки си мисли, че няма да остарее, камо ли родителите му, но такъв е животът. Радвам се, че прочетох отново свои мисли в книгата. Може би затова обичам Уортън толкова много.
След "Татко" планирам "След багера" на Харт.
Гласувах в анкетката с повече от една. Да не броя зарязаните ...
Благодаря за темата
За анкетата - в момента чета 3 книги, но естествено едната е основна. Другата е разкази, третата я чета от време на време, за освежаваща глътка въздух
Вчера прочетох "Сияние", но не станах с другите две, а започнах нова - "Спутник, моя любов" и сега тя ми е основната 
Не, не бъркам героите, няма как да стане. Но мисля, че тази, която не ми е настолна в момента, някак не я оценявам, някак губя интерес, трябва да си я подхвана изцяло нея, за да й се отдам на 100%
За анкетата - в момента чета 3 книги, но естествено едната е основна. Другата е разкази, третата я чета от време на време, за освежаваща глътка въздух
Вчера прочетох "Сияние", но не станах с другите две, а започнах нова - "Спутник, моя любов" и сега тя ми е основната Не, не бъркам героите, няма как да стане. Но мисля, че тази, която не ми е настолна в момента, някак не я оценявам, някак губя интерес, трябва да си я подхвана изцяло нея, за да й се отдам на 100% 
За съжаление напоследък рядко чета само една книга. Пиша "за съжаление" не за друго, а защото повече ми допадаха времената, в които четях само и единствено една книга. Сега обаче имам електронен четец, взимам книги и от библиотеката, получавам от "Предай нататък книга", купувам такива и общо-взето почти винаги имам под ръка поне шест-седем книги, които нямам търпение да започна да чета 
А по темата снощи довърших "Когато Господ беше заек" и се върнах на другите две книги, които бях започнала преди това - "Хомър и Лангли" и "Да разсечеш камъка".
А по темата снощи довърших "Когато Господ беше заек" и се върнах на другите две книги, които бях започнала преди това - "Хомър и Лангли" и "Да разсечеш камъка".
Чета по една книга обикновено, защото обичам да "дълбая" и извличам максимално... 
Четенето на една книга ми дава възможност за пълно потапяне. А и кога да чета две?! Тогава не трябва да работя, да спя, да слушам музика...
След приключването на „Земята под нейните нозе” на Рушди (още интересни теми - свързаността на близнаците, воайорството при фотографията, „сляпата” любов, важната (и за нас) 1989 г., „драмата” Изток – Запад, обичаната и ненавиждана Индия; опознах главните герои, но и доста от второстепенните)
започнах „Последна любов” на Уортън. Мисля, че знам какво мога да очаквам от нея – толкова е обсъждана и съм запозната с другите му книги (често в сходен стил). Още в първите няколко страници ме привлече ароматът на терпентин, изброяването на цветове и нюанси, непринудеността, отношението на разказвача към самия себе си.
Изобщо с двете книги се почувствах като с двама различни любовници (едновременно).
Единият – Салман Рушди – „тежък”, дързък, оригинално ироничен, фантазиращ; необяснимо примамлив, предизвикателен, безкомпромисен, събуждащ почти мазохистична страст, убягващ, но – непреодолим!
Другият – Уилиъм Уортън – спокоен, съзерцаващ, „натурален”, проницателен, чувствителен; времето с него се прекарва леко, приятно, топло, можеш да се отпуснеш...
И двамата са „бавни” и отдаващи значение на детайлите, но по различен начин.
Хуманност – и при двамата!
gundie, честито голямо семейство!
Четенето на една книга ми дава възможност за пълно потапяне. А и кога да чета две?! Тогава не трябва да работя, да спя, да слушам музика...
След приключването на „Земята под нейните нозе” на Рушди (още интересни теми - свързаността на близнаците, воайорството при фотографията, „сляпата” любов, важната (и за нас) 1989 г., „драмата” Изток – Запад, обичаната и ненавиждана Индия; опознах главните герои, но и доста от второстепенните)
започнах „Последна любов” на Уортън. Мисля, че знам какво мога да очаквам от нея – толкова е обсъждана и съм запозната с другите му книги (често в сходен стил). Още в първите няколко страници ме привлече ароматът на терпентин, изброяването на цветове и нюанси, непринудеността, отношението на разказвача към самия себе си.
Изобщо с двете книги се почувствах като с двама различни любовници (едновременно).
Единият – Салман Рушди – „тежък”, дързък, оригинално ироничен, фантазиращ; необяснимо примамлив, предизвикателен, безкомпромисен, събуждащ почти мазохистична страст, убягващ, но – непреодолим!
Другият – Уилиъм Уортън – спокоен, съзерцаващ, „натурален”, проницателен, чувствителен; времето с него се прекарва леко, приятно, топло, можеш да се отпуснеш...
И двамата са „бавни” и отдаващи значение на детайлите, но по различен начин.
Хуманност – и при двамата!
Скрит текст:
neli, pufana, ще ме изпреварите със „След багера” - искам да съм в перфектно спокойно състояние, когато я чета, затова чакам такъв момент. Толкова се радвам колкото може повече хора да се докоснат до литературата на Джак Харт! Ето примери за някои от посочените качества на втория любим:
„- Да, мадам, рисувам църквата, но и не само нея. Вляво от нея на картината ми е статуята на Дидро, по-нагоре – булевард „Сен Жермен” и аптеката, а по-нататък – отсрещната страна на улицата, „Ле Дьо Маго” и началото на улица „Бонапарт”. В средата е камбанарията. Нефът е изобразен по цялата дължина на картината и стига до фонтана. На преден план има градинка, където играят деца, а пред нея е булевардът с автобусната спирка.”
„И все пак, вече чувствам, че ще имам същите неприятности, както и преди, с другите. Дори да нарисувам добре картината и изборът на форми и багри да изглежда решаващ и подходящ, в изображението липсва чувство. Изглежда не мога да пресъздам в рисунъка силните вълнения, които поражда у мен сюжетът, Париж и самият живот. Нещо не достига. Има някаква стена от страх и плахост между мен и онова, което искам да изразя. Има и арогантност. Сякаш нямам желание да се отдам на картината и да стана част от нея. Вероятно това ще дойде с практиката, когато няма да бъдат толкова погълнат от техническите проблеми. Надявам се да стане така.”
„- Да, мадам, рисувам църквата, но и не само нея. Вляво от нея на картината ми е статуята на Дидро, по-нагоре – булевард „Сен Жермен” и аптеката, а по-нататък – отсрещната страна на улицата, „Ле Дьо Маго” и началото на улица „Бонапарт”. В средата е камбанарията. Нефът е изобразен по цялата дължина на картината и стига до фонтана. На преден план има градинка, където играят деца, а пред нея е булевардът с автобусната спирка.”
„И все пак, вече чувствам, че ще имам същите неприятности, както и преди, с другите. Дори да нарисувам добре картината и изборът на форми и багри да изглежда решаващ и подходящ, в изображението липсва чувство. Изглежда не мога да пресъздам в рисунъка силните вълнения, които поражда у мен сюжетът, Париж и самият живот. Нещо не достига. Има някаква стена от страх и плахост между мен и онова, което искам да изразя. Има и арогантност. Сякаш нямам желание да се отдам на картината и да стана част от нея. Вероятно това ще дойде с практиката, когато няма да бъдат толкова погълнат от техническите проблеми. Надявам се да стане така.”
gundie, честито голямо семейство!
записвам се в темата, въпреки, че с толкова малко бебче все още не мога да чета. ПОздрави за хубавата тема
ПОздрави за хубавата тема Ти нали прочете честитките в миналата?
Чета по две-три и повече книги, ако никоя от тях не успее да ме завладее достатъчно. Сега съм по средата на 3, а дочетох "С лято около шията" Прави бяхте, пълна загуба на време и усилия.
Другите, които ще пратя по дяволите са:
1. "Пътуването на слона" Сарамагу. По средата съм, но още не мога да схвана смисъла от написването й. Липсата на пряка реч също не допринася за доброто ми настроение.
2. "Неумолима любов" Иън Макюън. Филмит определено е по-добър. Все си мисля, че когато пишеш напрегнат трилър, философските размишления някак е редно да останат на втори план. Или да са сведени до 2-3 изречения, а не страници.
3. "Атлантида" Б. Пекич. Уж фантастика, а имаме подробно описание на кораба "Мейфлауър" с екипажа, пътниците, багажа ...
Отегчена съм. Искам нещо завладяващо.
Другите, които ще пратя по дяволите са:
1. "Пътуването на слона" Сарамагу. По средата съм, но още не мога да схвана смисъла от написването й. Липсата на пряка реч също не допринася за доброто ми настроение.
2. "Неумолима любов" Иън Макюън. Филмит определено е по-добър. Все си мисля, че когато пишеш напрегнат трилър, философските размишления някак е редно да останат на втори план. Или да са сведени до 2-3 изречения, а не страници.
3. "Атлантида" Б. Пекич. Уж фантастика, а имаме подробно описание на кораба "Мейфлауър" с екипажа, пътниците, багажа ...
Отегчена съм. Искам нещо завладяващо.
Отегчена съм. Искам нещо завладяващо.
Четат се бързо, има лека интрига и не са особено дълбокосмислени.
Например тази http://www.bgbook.dir.bg/book.php?ID=11147
Упс, тази я открих цялата http://allanimes.forumotion.com/t2781-topic
Всъщност не съм сигурна че е цялата. Много малка ми изглежда.
http://allanimes.forumotion.com/f31-forum
Ъ, Дийн Кунц, Тери Пратчет, Шекспир, стивън Кинг, Софи Кинсела ....
Дали са целите книги?
Май не. 
