Публикувана: 12 ноем. 2012, 16:54 ч.
Последно мнение: 15 юни 2014, 16:08 ч.

Обичате ли стихове? - 10

109 044
729
1

12 ноем. 2012, 16:54 ч.

Мнения: 4 569

Споделете вашия любим стих.
Споделете стиховете написани от Вас.

Обичам

Когато другите се радват с тях празнувам.
Когато плачат, срадам тихо с тях.
Когато тъжни са и аз тъгувам.
Така тече животът покрай нас.

Обичам дни безоблачни, със слънце.
Потапям се в безбрежни висини.
И радвам се на всяко малко зрънце,
поникнало на нашите земи.

Обичам всичко дето диша, гледа.
Такава съм си . Всеотдайна чак.
Обичам да достигам до победа.
И се стремя за все по-малко мрак.

Лично творчество/МарИ Г./

Обичате ли стихове? - 1
Обичате ли стихове? - 2
Обичате ли стихове? - 3
Обичате ли стихове? - 4
Обичате ли стихове? - 5
Обичате ли стихове? - 6
Обичате ли стихове? - 7
Обичате ли стихове? - 8
Обичате ли стихове? - 9

Тук ми е уютно, тук ми е добре.
Тази тема често, често ме зове.
Стихове прочитам, стихове творя...
Тук съм като в моя собствена земя.
Нека пак да пишем, нека да творим.
Други със доброто нека заразим...
Да ни е честита темата сега!
Тук да ни събира... Нас и любовта!
Лично творчество - Марѝ

Последна редакция: пн, 12 ное 2012, 17:38 от Естел

# 1 12 ноем. 2012, 17:27 ч.

In the light side of the Moon!
Мнения: 5 735

Естел, благодаря за новата тема bouquet

МЪЛЧАЛИВАТА ЛЮБОВ

Във твоя свят душата ми видя,
моят свят като във огледало.
...Вселената пред мен се завъртя,
а времето за нас, сякаш спряло.

Четях пред тебе моя нежен стих,
бях изпълнен целият със щастие.
Във допира със теб сега открих,
какво е да потънеш в сладострастие.

Телата ни се сливаха като в едно,
в бурна страст минаваха минутите.
Колко хубаво, колко сладко е било,
с любов нашепваха ни устните.

Така повярвах в мълчаливата любов,
без думи, без красиви обещания.
За нея аз на всичко бях готов,
дори да има мъка, болка и страдания.
Димитър Асенов

# 2 12 ноем. 2012, 17:29 ч.

Талант на 2012,2013 г.
Мнения: 3 001

Благодаря за темата, Естел

Последна редакция: пн, 12 ное 2012, 18:27 от Марѝ

# 3 12 ноем. 2012, 17:35 ч.

In the light side of the Moon!
Мнения: 5 735

Цитат на: Марѝ в пн, 12 ное 2012, 17:29

Благодаря за темата, Естел

Тук ми е уютно, тук ми е добре.
Тази тема често, често ме зове.
Стихове прочитам, стихове творя...
Тук съм като в моя собствена земя.
Нека пак да пишем, нека да творим.
Други със доброто нека заразим...
Да ни е честита темата сега!
Тук да ни събира... Нас и любовта!

мног сладко...супер Hug

# 4 12 ноем. 2012, 19:04 ч.

Мнения: 117

Превърнах се във роб на болката,
търсейки утеха в спомена ръждив.
Забравих себе си дотолкова,
че станах бягащ призрак - полужив.

Бягам от обичащите ме ръце,
които ме придърпват към живота отминаващ.
В тъга зарових своето сърце,
да го отворя за любов не се решавам.

И не защото се страхувам.
А в мен една надежда все гори -
че някой ден сърцето ми ще нарисува
най-красивия шедьовър - "аз и ти".

Александра Евтимова, 17г.

# 5 12 ноем. 2012, 19:22 ч.

Мнения: 24

Благодаря за новата тема, Естел! bouquet

Мари, прекрасни са! Heart Eyes

Ти си...

Ти ме докосваш,
аз те чувствам,
до мен си
и отново мога да мечтая,
отново мога да летя.
С теб съм силна,
с теб не съм сама!

Животът ми е приказка,
моят принц си ти,
аз - онази, която започва да трепти,
щом ме погледнеш с онзи поглед,
който винаги искри!

Ти си и винаги ще бъдеш ти,
този, който може да почувства
моментите на слабост,
този, който може да почувства
моментите на радост!

Ти си и винаги ще бъдеш ти,
този, който ще обичам,
...и винаги ще съм до теб!

(лично творчество - Isabell)

# 6 12 ноем. 2012, 20:17 ч.

Мнения: 2 212

***
Сърцето си
ограждам
във пунктир.
А нали от малки
все ни учеха,
че по пунктира
се изрязва.
...
Само остава
да разбера
сърцето си ли да изрежа
или
всичко останало
(от мен).

# 7 12 ноем. 2012, 21:03 ч.

Мнения: 3 420

Цитат на: Марѝ в пн, 12 ное 2012, 17:29

Благодаря за темата, Естел

Ехеее,браво браво bouquet

# 8 12 ноем. 2012, 21:47 ч.

Мнения: 3 016

Прекрасни стихове!

# 9 13 ноем. 2012, 08:58 ч.

Мнения: 7 201

И аз тук.

Естел, благодаря за новата тема! Hug

Възхищавам се на всички ви, които имате дарбата да творите!Браво, момичета! bouquet

КОГАТО СИ ГОТОВ ДА ПОЛЕТИШ

О, само който дръзне да се бори,
ще има този шанс – да победи.
Не са далечни сините простори,
когато си готов да полетиш.

Тогава всяка пречка е дразнител.
Да я надмогнеш – дълг неотменим.
Роденият да бъде победител
и пречките използва за трамплин.

И даже ад пред теб да се отвори,
вдигни очи и светлината виж!
Не са далечни сините простори,
когато си готов да полетиш!

РУМЕН ЧЕНКОВ

# 10 13 ноем. 2012, 11:01 ч.

Мнения: 243

Цитат на: Mam4е в вт, 13 ное 2012, 08:58

И даже ад пред теб да се отвори,
вдигни очи и светлината виж!
Не са далечни сините простори,
когато си готов да полетиш!

РУМЕН ЧЕНКОВ[/color]

И аз съм с вас. Не мога да пропусна тези красиви стихове Hug

И да добавя нещо красиво:

Друго няма какво да ти дам
Само обич самотна и дива ...
Само обич , много малко е знам
Но затова пък не е ли красива
Не е ли шеметен всеки наш миг
Всяка истина, всяко докосване
И всеки път този, силният вик
На звездите прогонващ въпросите …
И ако някога всичко умре
За това аз няма да имам вина
Щом така трябва да бъде, добре
Свети болка в очите ми вместо тъга
Само обич самотна и дива
Само обич , много малко е знам
Но затова пък не е ли красива
Нямам друго какво да ти дам.

Дамян Дамянов

Heart Eyes

Последна редакция: вт, 13 ное 2012, 20:30 от Kiss My ***

# 11 13 ноем. 2012, 23:04 ч.

Мнения: 138

Радвам се, че "Силните..." ви хареса, макар че ме изненада, че не е поствано преди. Открих "Слабите..." доста по-късно и не ми е толкова любимо, но също е добро. МарИ, твоите стихове са невероятни!

Слабите плачат пред нас.
И ръкомахат. И викат.
Те ни нападат на глас.
И не прощават на никого.
Слабите гледат назад.
Търсят вина и причина.
Нашите грешки броят.
И са самата невинност.
Хванати като в капан
В тежките земни вериги-
гълтат без милост и свян
всичко.Но все не им стига.
В нищо не вярват. Не спят.
Гонят предатели скрити
Да ги разпънат на кръст.
Но не владеят душите си.
Дълго и страшно сами,
Те се нуждаят от сцена-
в гръб да забиват ками,
да се кълнат и изменят.
Злото е техния път.
Води ги право към ада.
Ала не могат да спрат
И да помолят пощада.
Слабите плачат от нас
и от света.Ако мине.
Като деца-до захлас -
И на преклонни години.

Автор: Веселина Атанасова

# 12 14 ноем. 2012, 00:07 ч.

Мнения: 2

Привет!

Присъединявам се и аз в новата темичка с едно мое много любимо стихотворение... Simple Smile

***

И ако трябва нещо да поискам,
преди да си отида от света,
една любов, без име и без смисъл
мечтала бих за миг да споделя.
И ако трябва да целуна някой
със устните, преди да се стопят,
ще искам да е Той. И да е лято.
А след това... те нека да мълчат!
И ако трябва да пресметна всичко,
похарчено от мъка в някой бар.
Платила бих един живот. И лихвите.
Но аз сама не ставам за лихвар.
И ако трябва утре да си ида
аз бих избрала точно този мъж,
да срещне любовта ми за да види,
че истинската идва по веднъж!

NimeriQ

И да..."Силните" е едно много силно стихотворение, аз също много го харесвам.. bouquet

# 13 14 ноем. 2012, 12:45 ч.

Мнения: 20

Думи
Думи, думи... Неказани думи.

Мисли, мисли... Потънали в нас.

А крещящата болка тук,

помежду ни,

е лечима единствено с думи на глас.

Да отворим бутилката!

Лесно ще бъде.

Запушалката вече напира сама.

Няма смисъл безгласно,

наум да се съдим!

Разкажи ми за твоята болка.Сега.

После аз ще ти кажа – какво ме тормози,

ще развием кълбото от неясноти.

Ще говорим за тръни,

за разцъфнали рози...

Ще си спомним защо от любов ни боли!

Не знам кой е автора, но много ми харесва Simple Smile

# 14 14 ноем. 2012, 12:50 ч.

Талант на 2012,2013 г.
Мнения: 3 001

ЖИВОТИ

Над блока жилищен от вчера
надвисна скръб и тишина.
Тук всеки втори потрепера
от тази страшна новина.
Отишъл си един от всички...
Не кой да е.Мъжът е млад.
Нещастен случай във кавички...
Егати...Има много смрад.
Как майката да проумее,
че онзи бързал е за там?
Помлял пред себе си животи
и някого оставил сам?
Оскатил я до последно.
Докато диша ще боли...
В живота има нещо вредно
и нещо дето все вони.
Объркано звуча... Ми зная...
Обаче майка съм и знам
какво синът ти е да вземат
и да го отведат натам...
И тежко ви звуча. Обаче
на мене колко ми е зле...
Душата ми отвътре плаче.
А сълзи нямам вече. Не.
Това се случи . Просто вчера
остана майката без син.
И въздухът чак потрепера.
Какво, че не е той един?
По пътищата еждневно
отнема се живот нали?
А после се ругаем гневно
и някой все си го боли.
Хей, хора малко се стреснете!
Поспрете се...Светът не спи.
И тази скорост укротете...
Животът е един. Боли...

Скръбта тежи над блока земен.
Притихнали са всички в скръб...

МарИ

Препоръчани теми

Достоен за уважение човек

Професионална гимназия по облекло "Мария Луиза"

0
Училища

Впечатления от ЧОУ Джани РоДари, 2014г.

3
Училища

НПГПФ София мнения

2
Училища

Причина:

Причина: