Публикувана: 27 ян. 2013, 16:44 ч.
Последно мнение: 26 май 2014, 11:26 ч.

Какво имат да делят Нешка и Бианка след 30 години?

96 252
1 812
1

# 660 31 ян. 2013, 21:40 ч.

София
Мнения: 62 594

Eкскурзионните хич не хи броя за спорт. Един път в годината на екскурзионно не е спортуване.
Какво да се прави, Янтра, явно в моя град са били много амбициозни треньорите, та търсеха направо потенциални шампиони! Очевидно аз не съм била от тях, а и част от спортовете изобщо не са ме интересували, макар да ги е имало - войлейбол, баскетбол, хандбал и прочие колективни и неатрактивни за момиче, което не иска да се блъска с още десет човека за една топка. Ски караш, ако има къде. Тенисът беше за децата на отговорните фактори. Не че съжалявам, ама някак е неприятно да ти кажат "късно идваш" или "нямаш данни". Сега, на стари години все повече се замислям дали някъде има балет за 40-годишни лелки. Балерина тепърва няма да ставам, нито смятам да съм трета патка в Лебедово езеро, ама ей така, както казва Лени, да си отворя още една чакра!

# 661 31 ян. 2013, 21:44 ч.

Мнения: 5 710

що бе, то и за бухалки не е късно Mr. Green

за балет (класически) не знам, но има много форми на балет, Бианка например преподава джаз балет и сигурно е много хубаво!

# 662 31 ян. 2013, 21:47 ч.

Мнения: X

Цитат на: Янтра в чт, 31 яну 2013, 21:15

Абе хора, къде сте живели вие?! Аз карах ски - алпийски дисциплини, играех тенис, спортно ориентиране, покрай ориентирането една зима ме караха да карам ски писалки, и май пробвах поне още 2-3 спорта. Това всичко за без пари в среден провинциален град (не Сопот). Точно масов спорт си беше, безплатен, родителите плащаха само спортните лагери, и не си спомням да е имало проблем за тях да платят за някой лагер. Бяха евтини. Освен това и туризъм развиваха, не знам приема ли се за спорт. Екскурзионните бяха 30 човека с ръководител, водач и мед. лице по 14-20 дни посред горите тилилейски.

Абе и аз имам подобни спомени. Майка ми ме записваше на какво ли не. Ходих на френски, рисуване, тенис, плуване, ски, ханбал, хорца и още сигурно един куп неща. В крайна сметка нищо не беше както трябва, именно щото беше ей така - оттук-оттам, за културно обогатяване и за ангажиране на времето. Grinning

Ааа, между другото една леля ме хареса в рейса и за художествена гимнастичка, та майка ми ме заведе и в една зала. Веднъж. После каза, че е чувала кошмарни истории за гимнастичките и няма да ме подложи на това. Така, че може и шампионски данни да съм имала - ама не би. Grinning

Последна редакция: пт, 01 фев 2013, 08:02 от Анонимен

# 663 31 ян. 2013, 21:49 ч.

Мнения: X

Цитат на: Andariel в чт, 31 яну 2013, 21:40

Тенисът беше за децата на отговорните фактори.

Защо е бил за отговорни фактори? Аз тренирах и това ( Mr. Green

), но никой не ме е питал какъв фактор съм. Дядо ми ме заведе на кортовете и започнах. Дадоха ми ракета, после той ми донесе от чужбина друга, но това беше екстра. И гуменки ни даваха.
Между другото в спомените ми тенисът е най-изтощителното нещо, с което съм се занимавала. Блъъъскаш срещу една стена 40-50 минути, треньорът разбира се все недоволен. Тъкмо почваш да не си чувстваш рамената и те опъват на горещия корт, където бягаш във всички посоки неравноделно, докато решат че стига. Sick

Това си беше гадост.

Цитат на: Янтра в чт, 31 яну 2013, 21:15

То и аз само силови спортове и скално катерене май не съм тренирала, само че беше все по клубове. В училищните школи не стъпвах, не че нямаше. Иначе треньорите обикаляха по училищата, избираха си деца и ги канеха в залата/стадиона. От там отиваш директно в клуба, ако те харесат разбира се. Ставаше и чрез приятелки, които просто те водят в залата.
Масовият спорт беше едно, клубният друго, но и двете бяха безплатни. Друг е въпросът, че в клубовете или например балета (защото сериозната школа беше само към операта) правеха подбор и нямаше тън-мън и спортуване за здраве. В спортно училище например се влизаше трудно. Нищо общо със сега.

Последна редакция: чт, 31 яну 2013, 21:58 от Анонимен

# 664 31 ян. 2013, 21:53 ч.

Мнения: 4 892

Цитат на: Жаве в чт, 31 яну 2013, 21:47

Ами то и това си е хоби, да ходиш на всичко и накрая нищо. То и аз така практикувах неколко спорта/хобита. Е, останаха ми два, но не е защото имахме възможност, ами баш в ските и плуването бях с връзки Mr. Green

# 665 31 ян. 2013, 21:57 ч.

Мнения: 1 732

ле-ле, Янтра, звучи приказно!
При мен нямаше подобни възможности.
Може би защото бях в центъра на София Laughing

# 666 31 ян. 2013, 21:58 ч.

Мнения: 2 930

И моето детство е като на Янтра - акробатика, народни танци, куклен театър. Малко по-късно СРБ, карате ... Всичко това свободно и достъпно, без да има значение чие дете си.

# 667 31 ян. 2013, 22:03 ч.

Мнения: X

Цитат на: Хърмаяни в чт, 31 яну 2013, 21:58

Което въпреки, че не води до големи постежения е страхотно, защото едно е едно дете да расте и да се развива спортувайки, друго е сегашната масова картинка. Сега максимумът е два пъти седмично по няма и час тренировка и то ако родителите имат пари и излишно време. Дъщеря ми шеста година играе балет. Ами то всяка година едно и също. Имало нови деца, старите ги нямало, трябвало заради тях от А и Б и въобще пълен смях. Да не говорим, че голяма част от децата се водят там на отслабване, не за друго.

# 668 31 ян. 2013, 22:07 ч.

Мнения: 2 930

О, да. Имах прекрасно детство. Нямам силно изявени спортни заложби. Спортувах за удоволствие, за форма. Танците ми дадоха грация на движенията, тъй необходима да компенсира други природни липси. А Шотокан, практикуван над тинейджърска възраст, възпита и други качества, извън физическите упражнения.
ПП Сега времената са други. Навремето ме заведоха на училище сутринта на 15-ти септември в първи клас ми "окачиха" ключа на врата. Повече никой никъде не ме е водил, нито посрещал.

# 669 31 ян. 2013, 22:10 ч.

Пловдив
Мнения: 29 080

Някои неща си бяха за горе-долу всеки записал се, признавам за някои имаше подбор, но все пак имаше си избор.

Check Please - това е масовия спорт (нищо, че говориш за балет), и при нас имаше такива неща. Взимат всички, всички спортуваме по малко и така.

Да не мислите, че много сме се разориентирали?! Понеже нямаше много карти , искам да кажа карти като бройки имаше, но подробно картографирани за спортни цели нямаше много места, бягахме все по едни и същи местности. Аз по едно време ги бях научила наизуст местата и като старо куче треньора ме спипа, че не бягам по маршрута по номера на базите, ами пердаша по най-късата линия и само си перфорирам картата на най-близката база. СмЕх. hahaha

# 670 31 ян. 2013, 22:12 ч.

Мнения: 4 299

10цс, не мога да разбера по каква причина не се разбираме Simple Smile

Дали ще ходиш два пъти в седмицата на курс по бродерия, готварство или спорт за удоволствие е все едно и също и все е хоби.
Децата просто имат шанса да избират ( естествено, с условности) дали ще спортуват за да се състезават или за хоби.
С това, че на 18 години не знаят кои са заради спорта също не съм съгласна. Момичетата, от които тръгна темата прекрасно са знаели кои са- шампионки. Какво повече да знаят на 18?
Изобщо някак много го драматизирате с Андариел.

пп. по повод китайски- руските методи имам един любим цитат как някога майките казвали на децата си 'Изяж си вечерята, децата в Китай гладуват', а сега казват “Finish your homework — people in China and India are starving for your job.” Та истината сигурно е някъде посредата между лежерният европеец и свръхамбициозният китаец.

# 671 31 ян. 2013, 22:21 ч.

София
Мнения: 62 594

И какво драматизирам? Това, че нещата в моя роден град и училище са стояли така ли? В крайна сметка не съм всеядно животно, че само и само да спортувам ще се набутам някъде, където не ми харесва или другите момичета са с една глава над мен и два пъти колкото мен! Това, което аз съм искала или не го е имало, или съм се сетила късно или съм нямала данни, или е било недостъпно по някакви причини, или не ми е харесвало. Както казах, за моя радост ги имаше всичките школи по изкуствата, ТНТМ, олимпиади и др., та там се изявявах на воля. Явно затам съм имала качестве. Wink

# 672 31 ян. 2013, 22:22 ч.

Мнения: X

Цитат на: Янтра в чт, 31 яну 2013, 22:10

Check Please - това е масовия спорт (нищо, че говориш за балет), и при нас имаше такива неща. Взимат всички, всички спортуваме по малко и така.

Аз имам поглед върху школите и балета във Варна и тази школа не се предполага да е за масов спорт. Просто няма достатъчно желаещи деца, а и много бързо се отказват. Преподавателите гледат да им се запазят работните места, правят нещата да са леки и приятни, че да се отказват по-малко децата и накрая едно нищо.

# 673 31 ян. 2013, 22:25 ч.

Мнения: 4 299

Цитат на: Andariel в чт, 31 яну 2013, 22:21

И какво драматизирам? Това, че нещата в моя роден град и училище са стояли така ли?

Почна и ти като една съфорумка Mr. Green

да отговаряш на третата секунда.
Изобщо нямах предвид родния ти град или училище, които даже не знам кои са.

# 674 31 ян. 2013, 22:28 ч.

София
Мнения: 62 594

Моите маймунета само ме нервират, че не искат да лягат, а утре няма да могат да отлепят за училище, и цъкам по-често, иначе ще трябва да им запаля по един зад врата. Laughing

Така и не разбрах за какво драматизирам. Имало е рог на изобилието навсякъде из градчета и паланки? По клубовете не са гонили план за постижения?

Препоръчани теми

Фигурно пързаляне - 11

643
Спортни фенове

Проблем с майка ми, надробих голяма каша.

Сериозен проблем с математиката

Поднормено тегло, как да кача

Причина:

Причина: