Здравейте!
Моля за отговор и за съвет. Психоложката която пое детето изрази съмнение, че е хиперактивно, спомена аспергер и отклонение в аутистичния спектър и някак останах с впечатление, че говори за различна степен на особеност при детето /най-общо казано колко точно е особено/. Като чета вашите мнения стигнах до извода, че всъщност трите термина означават не степен, а вид особеност и като попрочетох в интернет стигнах до извода, че синът ми има по нещо и от трите и хем може да се отнесе, хем не може да се отнесе към никоя от тях. Това има значение дотолкова, доколкото аз да се ориентирам какво да чета, за да разбера как е най-правилно да се държа с него за да се разбираме по-добре, защото реагирайки на неприемливите неща които прави с караници ефекта е не просто нула, а минус нула с ясното съзнание, че в математиката няма такова нещо, но при него има. Купих книгата, която Селма ми препоръча и почнах да я чета, но дори в моментите в които се сещам за съветите в нея и се опитвам да ги следвам малкото човече пред мен си реагира по свой начин и съм до там. _re_ge се е справила с дъвченето на дрехите - якички, бие на деколтетата, ципчета, горни копчета и нокти, аз не мога. понякога дрехите са мокри до нивото на гърдите. Преди в устата все бяха наврени върховете на пръстите, напоследък са до основи и се смее, сякаш го прави нарочно да ме дразни. От известно време започна да си върти безпричинно и бързо главата вляво, вдясно в кръг когато питам защо го прави, дори не ме удостоява с поглед, камо ли да ми отговори. Уж е умно дете, а прави все едни и същи дразнещи неща сякаш нарочно да ме дразни, въпреки че знае че това не го одобрявам и ще му се скарам. Случвало се е да се разплача от безсилие и отчаяние, че нямам контрол, а е само на 5г. и половина. Миналата година старателно учеше стихчетата в градината, а тази година е много безотговорен. Бързо се отказва и не го интересува дали ще се представи добре когато госпожата пита за стихчето. Сигурна съм, че всяко дете си е специално по свой начин, но ако имате успешни практики в общуването с дете което не се респектира от нищо моля споделете ги. Не съм казала на таткото, че ходим при психолог, защото за него нещата са ясни. Детето е невъзпитано и изтървано и за това съм виновна аз и майка ми, която го гледа когато не е на градина, а аз съм на работа. Близките на мъжа ми и той самия ме упрекват, че когато неудържим не го шамаросвам, така че очоквам остра реакция, ако разбере че го водя на психолог. А детето не е изоставено. Старая се във всеки момент според ситуацията да обаснявам как трябва да се постъпва и кое е лошо. Не съм го оставил сам да се гледа и расте. Пеем заедно, танцуваме си заедно, обръщам му внимание винаги когато ми е възможно.
Моля за отговор и за съвет. Психоложката която пое детето изрази съмнение, че е хиперактивно, спомена аспергер и отклонение в аутистичния спектър и някак останах с впечатление, че говори за различна степен на особеност при детето /най-общо казано колко точно е особено/. Като чета вашите мнения стигнах до извода, че всъщност трите термина означават не степен, а вид особеност и като попрочетох в интернет стигнах до извода, че синът ми има по нещо и от трите и хем може да се отнесе, хем не може да се отнесе към никоя от тях. Това има значение дотолкова, доколкото аз да се ориентирам какво да чета, за да разбера как е най-правилно да се държа с него за да се разбираме по-добре, защото реагирайки на неприемливите неща които прави с караници ефекта е не просто нула, а минус нула с ясното съзнание, че в математиката няма такова нещо, но при него има. Купих книгата, която Селма ми препоръча и почнах да я чета, но дори в моментите в които се сещам за съветите в нея и се опитвам да ги следвам малкото човече пред мен си реагира по свой начин и съм до там. _re_ge се е справила с дъвченето на дрехите - якички, бие на деколтетата, ципчета, горни копчета и нокти, аз не мога. понякога дрехите са мокри до нивото на гърдите. Преди в устата все бяха наврени върховете на пръстите, напоследък са до основи и се смее, сякаш го прави нарочно да ме дразни. От известно време започна да си върти безпричинно и бързо главата вляво, вдясно в кръг когато питам защо го прави, дори не ме удостоява с поглед, камо ли да ми отговори. Уж е умно дете, а прави все едни и същи дразнещи неща сякаш нарочно да ме дразни, въпреки че знае че това не го одобрявам и ще му се скарам. Случвало се е да се разплача от безсилие и отчаяние, че нямам контрол, а е само на 5г. и половина. Миналата година старателно учеше стихчетата в градината, а тази година е много безотговорен. Бързо се отказва и не го интересува дали ще се представи добре когато госпожата пита за стихчето. Сигурна съм, че всяко дете си е специално по свой начин, но ако имате успешни практики в общуването с дете което не се респектира от нищо моля споделете ги. Не съм казала на таткото, че ходим при психолог, защото за него нещата са ясни. Детето е невъзпитано и изтървано и за това съм виновна аз и майка ми, която го гледа когато не е на градина, а аз съм на работа. Близките на мъжа ми и той самия ме упрекват, че когато неудържим не го шамаросвам, така че очоквам остра реакция, ако разбере че го водя на психолог. А детето не е изоставено. Старая се във всеки момент според ситуацията да обаснявам как трябва да се постъпва и кое е лошо. Не съм го оставил сам да се гледа и расте. Пеем заедно, танцуваме си заедно, обръщам му внимание винаги когато ми е възможно.
) Ти си майката на детето . Ти преценяваш и взимаш решения . 
