Студенти в UK - 2

Голямата никога не си е поръчвала, по нейните думи отстъпките дето можеш да ползваш или е много скъпо, или го няма в нейния град. Малката първата година си поръча и повече не повтори, не си заслужаваше, според нас.

Права е cool_witch за бгхелп. Когато кандидатства голямата, преди 5 години, имаше страшно много пишещи кандидат-студенти. На следващата година от старите пишеха най-много 5-6. На по-следващата остана 2-3. А темата за студентите никаква я нямаше.
То и тук е почти същото, много питащи при кандидатстването и после ....остават малко, но поне да има приемственост, сегашните първокурсници да помагат на кандидат-студентите, по-горните курсове вече - работа-учене-стажове, ежедневието някак ги поглъща, други неща вече ги вълнуват и не им е до форуми, не че моите някога са ги вълнували де. Мисля си за фейсгрупите по университети, сигурно са по-активни, но пък няма как да членуваш във всички за да получиш необходимата информация.
Хубаво е да има по специалности, така поне можеш да разпиташ за дадена специалност, в даден университет как е обучението, защото лутането из тези класации не помага много. В елитните училища, в големите градове се предава между учениците, но там има много учещи в чужбина,  а в малките градове, където единици заминават...

lnedialkov, стана ми интересно - студент ли си или си завършил?

rivalx ще те добавя, хубаво е да има студенти в темата, друго си е информация от първа ръка. Успех   в следването.

Благодаря 

Ние със студенти в по-горните курсове вече няма какво толкова и да пишем, а вълненията на първокурсниците никой не ги споделя . Интересни ще са реакциите след първата сесия. За сега мога да кажа, поне в Глазгоу, че колкото по-горен курс ставаш ,толкова обучението е по-трудно и като цяло остава малко свободно време. Тази година например вече нямат възможности за избор на предмети , и моят не харесва изцяло това което учат. Но пък нямат зимна сесия , което ще му даде възможност за по-голяма коледно-новогодишна ваканция 

Хайде да споделя за началото при нас : ). Засега и двете са доволни, учат, спортуват, общуват със студенти от всякакви националности. В общежитията им са предимно шотландци (в Абърдийн) и англичани в Loughborough. Ходиха на интервюта за осигурителния номер и си пускат CV-та за почасова работа.
И на двете места има българи, с които се събират от време на време, гледат мачове и тенис заедно, когато има български участия, като има рождени дни също има скромни празненства: ).
Чакаме Колeда!

За Абърдийн също мога да кажа, че всяка година става все по-трудно и наистина нямат много свободно време. Все още имат избор на предмети. Тази година нашата сесия е преди Коледните празници и така е по-добре - пълен релакс, като се прибере в Б-я.

Здравейте всички пишещи в темата!
Аз съм майка на кандидат-студент, ситуацията ни обаче е различна, защото не живеем в България. Това ме въздържаше да пиша и да ви занимавам с нашите емоции, но пък сигурно има и други хора в нашата ситуация.
Така или иначе, синът ми ще кандидатства с диплома от друга държава, но с неговата си националност - БЪЛГАРИН.
Той би искал да учи криминология и да може да се върне в България за да работи и да се развива там. (Дори нямам идея имат ли реализация у нас "децата" завършващи такава специалност.)
Трябва да призная, че много му се искаше да бъде студент в БГ, но уви, за него там възможностите са много по- малки, защото не е възможно да се пребори с изпитите за добрите специалности, както и не е възможно да направи матура с добър резултат...
Той разбира се до миналата година ходеше и в българско училище, което му помогна да се запознае с някой автори, с историята ни в по- голяма дълбочина, с най- важната за мен задача, да може да пише и чете добре на родният си език. Уви, срещаме много хора, за които това не е ценност и не си правят труда, но това е друга тема.
През годините в които живеем в Кипър, неговото обучение е изцяло на английски език и най- нормалното е да мисли за продължение в университет на този език.
И така при нас големият въпрос е как да се ориентираме сред всички тези университети и многото градове. Уви, различните класации не ни помагат.
Първо имахме намерение да кандидатства в Шотландия, заради паническият ми страх от КРЕДИТИ, но синът ми смята, че щом толкова хора се справят, едва ли е толкова страшно.
Но най- важното е, че той всъщност ще завърши на 16 години. През октомври следващата година ще навърши 17. Тоест трябва да е в кампус и да има назначен настойник. Освен това, няма начин да си намери работа.
Дано да не съм досадила с дългият пост.
Ще се радвам, ако има хора в подобна ситуация и споделят преживяванията си. Освен това, ако някой сподели мнението си за обучение по криминология и съответно за университетите бих била много благодарна.

Тук първокурсници почти няма, само майките им  
А много майки се регистрират само, за да получат информация и после изчезват "по задачи".  ЗабравИ да помагат на следващите.
Същите тези, ако попаднат на теб (като събирателен образ за готовите да поднасят на тепсия всичко) - получават я, ако попаднат на мен (противоположността на твоя събирателен образ) - не получават нищо, защото ми е писнало от консуматори.
Вече помагам/споделям опит на ЛС, на когото преценя - обикновено на потребители с повече мнения, които не са като цветарки навсякъде. Т. е. на малко хора.
Така че приемственост трудно може да има.

За себе си мога да кажа, че следя темата и ако някой зададе въпрос, на който бих могла да отговоря и да съм полезна, отговарям.

Pavlinkata, повечето англичани стават студенти на 17 - 18 години, така че твоето дете няма да бъде изключение, когато отиде да учи там. Големият ми син има близък приятел, който учи криминология в университета в ЙОРК. Аз нямам информация за специалността, но ако имате конкретни въпроси, мога да ги задам.

Павлинката, моят син е от отегчените от продължаващото до безкрай българско общообразователно образование, което изкуствено задържа и заинтересовани да се развиват и неграмотни субекти в лоното си. Синът ти завършва училище на възрастта на повечето западноевропейци и ще си бъде точно на мястото. Адмирации, че сте поддържали българския му на ниво.

Относно заинтересоваността на майки и родители да споделят - първо да не забравяме, че във всяка тема тук има вечно помагащи и вечно сърдити на света персони. Децата ни са твърде големи, а ние твърде зрели, за да се дракаме в тази посока.
Има още една общност, в която и деца и родители обменят информация и тя няма как да се изнесе в Интернет. Деца и родители от една и съща гимназия, от един и същи град споделят помежду си информация и са си безкрайно полезни. Случайно лятото разбрах, че синът ми се е виждал с деца на познати (вече студенти в УК), с които по принцип не общува извън семейни сбирки. Аз също общувам с техните майки и други познати и с по-големи деца и с по-малки деца от същото училище. Навремето и аз съм си говорила с по-големите си съученици, вече дошли в София.
Най-трудно е за деца и родители, които не са в гимназии, от където се изнасят компактно в сходни посоки. Лично мнение и наблюдения.

Трудно им е, да, но ако наблегнат на четенето и контакта с университетите, ще компенсират липсата на директния контакт и взаимопомощ, които дават големия град и гимназия.
Мен това ме дразни - "Ще ми/му/й стигне ли диплома 5.20 и IELTS 7.0 за еди-кой-си Университет?"; "На writing имам 6.5, те искат най-малко 7.0, ще ме приемат ли?"
Ами пиши на университета и питай, ние как можем да знаем.

Както и другите майчета са ти пиксали, голяма част от бъдещите студенти са на по 18 години(а нашите на по 19 години) и според английските закони не са пълнолетни. Дъщеря ми получи наскоро писмо от Абърдийн, в което я уведомяваха, че ако няма 21 години ще бъда информирана за всяка стъпка от кандидатстването й  . Не че не ме информира, но тя вече е пълнолетна и тук отново се изправя срещу закона, че все още е зависима от мен до 21 години. Хи-хи! А тя толкова се радваше на това, че вече е голяма. Макар, че като се замисля има огромно противоречие между де юре и де факто в ЮК и България. Там са се изнесли от дома на по 18 години и работят и учат и са почти независими. Само алкохол не могат да си купуват. А тук стават пълнолетни на по 18, но ние ги дундуркаме до към 25 години, че може и пари за цигари и алкохол да им даваме. Малко се отклоних от темата.
Нямам идея за специалност Криминолигия, но според мен е добре да тръгнете от някъде. И това е начина от тези класации. Избирате си 20-тина по-престижни университета с тази специалност и след това синът Ви да разгледа учебните им курсове и да прецени кои му харесват. Така да си избере 10-тина да им пише за изисквания. Ако отговаря и покрива изискванията на всичките вече да разглежда и материалната им база, местоположение- север-юг, големина на града, що за град е и други подобни и на тази база да си избере 5-те. Поне горе-долу по този път се движехме при избора на университети, въпреки, че има доста деца , които са кандидатствали специалността на дъщеря ми, но всеки си има свои критерии.

Благодаря ви Петя, bib.bib, zuri!
Доставихте ми толкова радост, заради съпричастността ви и доброто отношение. Заради "усмихнатото" отношение към живота. Благодаря ви!
Щом общото ви мнение е, че възрастта на синът ми ще е точната възраст за начинанието СТУДЕНТ, длъжна съм да ви повярвам. В моите очи, в моите мисли, в сърцето ми, той винаги ще е дете
zuri, даде ни отлична идея, как да подредим нещата си. През следващата седмица в рамките на два дена ще има представяне на 65 университета от УК. Преди седмица имаше друго подобно събитие, но в много по- малък мащаб.
Идеята ми е, подготвяйки се предварително с някаква лична класация, да проверим във вече публикуваният списък на участващите университети, дали ще има техен представител, за да можем да разговаряме по конкретните интересуващи ни въпроси.
Досегашният ми опит с подобни прояви сочи, че губим много време в празни приказки, като най- важното преминава между другото и прибирайки се вкъщи започваме да се питаме какво точно ни казаха за този или онзи университет...
Заради това предложих на "детето" да съставим 5 точни, ясни и много конкретни въпроса, които да зададем и в предварително подготвен списък срещу името на университета под номер да си записваме отговорите. Мисля, че това ще ни спести време и объркване.
Описвам толкова на дълго, защото zuri провокира мисълта ми в тази посока, а доразвитата ми идея може да помогне и на друг.
Петя, благодаря ти за предложението. Синът ми предложи да ти изпратя неговият Фейсбук и ако приятелят на твоя син е съгласен и реши да се запознаят.  Ако не е удобно, а изникнат въпроси ще ги зададем на теб.
bib.bib много ми харесват думите ти по отношение на споделянето и обменянето на информация. Освен всичко друго понякога чувайки нещо от някого, ние започваме да търсим информация, която ни отвежда в други посоки. Но важното е да сме добронамерени.
Искам да ви споделя, че доста отдавна "надничам" в темата и имаш моменти когато някой от момичетата споделяха случващото се не само за приема на децата а и за това как започват да съставят меню за предстоящото завръщане за празниците и др. подобни, аз съм плакала с вас, без да ви познавам, само усещайки и преживявайки вашите споделени емоции.

pavlinkata, много правилно си решила за срещата с представителите на УК.  
След първото ми посещение на подобно изложение, се усетих колко време губим и постъпихме по същия начин - подредено, ясно, конкретно, с точни въпроси. Само да споделя, че след филтриране на университетите, които бяха желани, не останаха много за среща.  
Не повече от 2-3. Вече и не помня кои.
Добре дошла в темата!  

Момичета, колко ви излезе превода на уверенията на студентите?

Нашите уверения смятам да ги занесат момичетата като си дойдат за Коледа. За други документи досега сме ползвали услугите на Horay в София - 13.10лв на страница и последно на една пловдивска фирма 10 лв. на страница (едно удостоверение по екскурзоводство от български на английски), като ако ще изпращат хартиен вариант се доплаща 3.60 за куриер, иначе изпращат сканиран документа или може да се получи в техния офис.
pavlinkata, не мога да съм полезна за специалността. Понеже нашите дъщери заминаха преди година на 17г. за Лондон, тогава проверявах дали има някакви специфични изисквания за продължителен престой на непълнолетни български граждани в UK. Българското посолство в Лондон се оказа, че не може да даде информация по въпроса, но все пак след много усилия, ден преди заминаването им се разбра, че няма нужда от някакви документи, различни от лична карта или паспорт. На летището им бяха поискали поканата от училището,  в което отиваха да учат.

Привет на всички пишещи и тайно надничащи. 

Бързам да споделя нещо, което открих във фейсбук групата на Strathclyde University Bulgarian Society, публикувано на 21.09.2014г.

"За всички, на които редовно им се пращат парички от България - TransferWise.

Разработена от cofounder-a на Skype и работи на peer-to-peer система като по този начин избягва банковите такси.Превалутира на mid-market курс за деня, който е много по-изгоден от този, които ще ви даде коя да е банка.Единствената им комисионна е 0.5% от сумата, която ще се преведе.
Повече информация за това как точно работи системата и защо е толкова по-евтино има на сайта им.Мнения и feedback относно надеждността на сайта - в Гугъл предостатъчно.Фирмата е локализирана в London, UK и е оторизирана от FCA, така че е legit enough.

Можете да си направите акаунт оттук - https://transferwise.com/u/4cc32 (Да, това Е реферален линк, с който първия ви трансфер е безплатен) или от бутончето 'Sign In' в сайта.

Малко ми се забави отварянето на сметката Но за сметка на това си преведох парите в началото на седмицата и честно казано съм очарован.За трансфер на 1120лв. (~450 паунда) таксата беше около 5.50лв., а парите пристигнаха за 1 работен ден (максималния срок, който дават от сайта е 2-3 дни)
Пускам и скрийншот:"

Някой, ако има впечатления да пише, за да го добавим на първа страница. Ние вероятно чак за следващата учебна година ще го ползваме.
Успех на всички дечурля!