Търпението ми вече се изчерпа!!! Нека бъдат проклети тези, които в момента отмъкват 6,5 мрд. лева под носа ни - пари, които ние ще трябва да платим от джоба си!!! Нека хаир да не видят с тези пари и нека клетвата ми ги настигне рано или късно!
Ако дядо Вазов беше жив, сигурно не би възразил да използвам гениалните му стихове...Ако някой може да напише по-хубави - да заповяда...Ама явно, че с писане вече не става - дошло е време за действие.
О, Банко!
Три месеца вече квестори незнайни
в банката търсят папируси тайни
Трепетно повтарят на БНБ зовът.
Паника ужасна! За дванайсетий път
вложители лазят по банката червива
и тела я стелят, и кръв я залива.
Бури подир бури! Рояк след рояк!
А Вежди безумний сочи горе пак
и вика: "Търчете! Тамо са парите!"
И ордите тръгват с викове сърдити,
и "Аман!" гръмовно въздуха разпра.
БНБ отвръща: Цветан се насра!
И с нов дъжд протести, павета и дървье;
вложители бесни натискат да са първи,
псуват и се блъскат, без сигнал, без ред,
всякой гледа само да бъде напред
на парите свои ръка той да сложи,
и един банкер повеч мъртъв да положи.
Попържните екнат. Вложители ревът,
на банката налитат и падат, и мрът; -
Идат като тигри, бягат с ръце празни,
жадни да докопат крадците омразни
врата им да счупят без дело и суд,
не сещат ни жега, ни жажда, ни труд.
Щурмът е отчаян, отпорът е лют.
Три месеца чакат, но помощ не иде,
от никъде взорът надежда не види
от братските банки не фърчат към тях.
Нищо. Те ще паднат, но честно, без страх -
кат шъпа спартанци под сганта на Ксеркса.
Талазите идат; всичките нащрек са!
Последният напън вече е настал.
Тогава Искров, на БНБ генерал
ревна гороломно: "Вложители скъпи,
вината е само в политиците тъпи!
На ваште авоари БГ повери
вечния преход и борда дори!"
При тез думи силни банкерите горди
очакват геройски клиентските орди
бесни и шумещи! О, геройски час!
Вълните намират канари тогаз,
парите им липсват, но волите траят,
чадър се пречупва - гърдите остаят
и сладката радост до крак да измрът
пред цяла вселена, на тоз славен рът,
с една смърт юнашка и с една победа.
"България цяла сега нази гледа,
тоз площад висок е: тя ще ни съзре,
ако би бегали: да мрем по-добре!"
Няма веч оръжье! Има хекатомба!
Всяко дърво меч е, всякой камък - бомба,
всяко нещо - удар, всяка душа - плам.
Камъне и дървье изчезнаха там.
"Грабвайте бордюри!" - някой се изкряска
и късове бетонни фръкнаха завчаска
кат демони черни над черний рояк,
катурят, струпалят като живи пак!
И банкери тръпнат, друг път не видели
милионери с бедняци в тълпата се слели,
въздуха да цепят със демонский вик.
Боят се обръща на смърт и на щик,
героите наши като скали твърди
решетките срещат с железни си гърди
и фърлят се с песни в свирепата сеч,
като виждат харно, че няма пари веч...
Но вълни нови от орди озверели
гардове нападат от страх онемели...
Йоще миг - ще падне заветният трезор,
но с депеша от Брюксел искат отговор.
. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .
И днес йощ Балканът, щом буря зафаща,
туй време си спомня, шуми и препраща
зловещата му слава като някой ек
за урок на всеки бъдещ човек!
Ако дядо Вазов беше жив, сигурно не би възразил да използвам гениалните му стихове...Ако някой може да напише по-хубави - да заповяда...Ама явно, че с писане вече не става - дошло е време за действие.
О, Банко!
Три месеца вече квестори незнайни
в банката търсят папируси тайни
Трепетно повтарят на БНБ зовът.
Паника ужасна! За дванайсетий път
вложители лазят по банката червива
и тела я стелят, и кръв я залива.
Бури подир бури! Рояк след рояк!
А Вежди безумний сочи горе пак
и вика: "Търчете! Тамо са парите!"
И ордите тръгват с викове сърдити,
и "Аман!" гръмовно въздуха разпра.
БНБ отвръща: Цветан се насра!
И с нов дъжд протести, павета и дървье;
вложители бесни натискат да са първи,
псуват и се блъскат, без сигнал, без ред,
всякой гледа само да бъде напред
на парите свои ръка той да сложи,
и един банкер повеч мъртъв да положи.
Попържните екнат. Вложители ревът,
на банката налитат и падат, и мрът; -
Идат като тигри, бягат с ръце празни,
жадни да докопат крадците омразни
врата им да счупят без дело и суд,
не сещат ни жега, ни жажда, ни труд.
Щурмът е отчаян, отпорът е лют.
Три месеца чакат, но помощ не иде,
от никъде взорът надежда не види
от братските банки не фърчат към тях.
Нищо. Те ще паднат, но честно, без страх -
кат шъпа спартанци под сганта на Ксеркса.
Талазите идат; всичките нащрек са!
Последният напън вече е настал.
Тогава Искров, на БНБ генерал
ревна гороломно: "Вложители скъпи,
вината е само в политиците тъпи!
На ваште авоари БГ повери
вечния преход и борда дори!"
При тез думи силни банкерите горди
очакват геройски клиентските орди
бесни и шумещи! О, геройски час!
Вълните намират канари тогаз,
парите им липсват, но волите траят,
чадър се пречупва - гърдите остаят
и сладката радост до крак да измрът
пред цяла вселена, на тоз славен рът,
с една смърт юнашка и с една победа.
"България цяла сега нази гледа,
тоз площад висок е: тя ще ни съзре,
ако би бегали: да мрем по-добре!"
Няма веч оръжье! Има хекатомба!
Всяко дърво меч е, всякой камък - бомба,
всяко нещо - удар, всяка душа - плам.
Камъне и дървье изчезнаха там.
"Грабвайте бордюри!" - някой се изкряска
и късове бетонни фръкнаха завчаска
кат демони черни над черний рояк,
катурят, струпалят като живи пак!
И банкери тръпнат, друг път не видели
милионери с бедняци в тълпата се слели,
въздуха да цепят със демонский вик.
Боят се обръща на смърт и на щик,
героите наши като скали твърди
решетките срещат с железни си гърди
и фърлят се с песни в свирепата сеч,
като виждат харно, че няма пари веч...
Но вълни нови от орди озверели
гардове нападат от страх онемели...
Йоще миг - ще падне заветният трезор,
но с депеша от Брюксел искат отговор.
. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .
И днес йощ Балканът, щом буря зафаща,
туй време си спомня, шуми и препраща
зловещата му слава като някой ек
за урок на всеки бъдещ човек!
