Проблеми и разрешения - примери от практиката

Чудесна идея
Предлагам след това да се закове в Библиотеката, със специално указване, че става въпрос за мамите от форумите и личните им истории
При мен проблемите бяха плоски зърна и жестоки гноящи рагади в продължение на 5-6 седмици Имам сериозни подозрения, че дребната ми е с къс подезичник и оттам бяха тези начални трудности в комплект с едно ужасно кликане при сучене, което изчезна чак към третия месец - но досега не съм я водила на зъболекар, за да се потвърди.
Копирам си тук разказа от представянето в темата "Кои са кърмещите майки":
"... първите 2 седмици бяха един безкраен кошмар.Бебка не си отваряше достатъчно широко устата,къдреше си езичето навътре,вместо да покрива венеца с него,а сучеше доста енергично - резултатът бяха ужасни рани и гноящи дупки по зърната и истеричен рев от мама преди всяко кърмене,докато тати разнасяше пищящото бебе на ръце в очакване да се успокоя достатъчно и да набера смелост да я сложа на гърдата.Единственото,което ме крепеше,беше прочетеното на много места,че просто трябва да оцелея първите 2-3 седмици и стисках зъби,опитвайки всичко възможно - на първо място 20-минутни борби на всяко кърмене,докато уцелим правилното захващане на гърдата,колектори и Лансинох,за да зарастнат раните,за около седмица каучукови зърна,докато зърната ми се оформят съвсем хубаво (много лесно ги махнах в момента,в който реших,че нещата са ок - може би защото бяхме много мънички),малко изцеждане преди кърмене,за да тръгне бързо млякото и беба да не дърпа така силно - изобщо,както се шегувахме с таткото,бях една високотехнологична   и кърменето беше всичко друго,но не и естествено и приятно".
Докато окончателно минат раните, мина около месец - и досега имам вдлъбнати белези, които няма да изчезнат.
Не го казвам с героичен уклон, а просто за да се знае, че е преодолимо - с борба и болки, но с правилните мерки се преодолява.
Запушени канали съм имала само 2 пъти досега в първите месеци - единия беше малко топче с големината на лешник отдолу на гърдата, точно под ръба на ареолата и болеше неистово - но се разкара с 2-3 изцеждания и масаж.Второто беше високо горе към рамото, буквално върху ребрата - но също мина само с изцеждане.

Аз съм една нова мама, дето проблемите са и много пресен спомен
Искам първо да кажа, че отначалото всичко ми се виждаше просто кошмарно, а сега някак си си мисля че не е било толкова страшно все пак, щом съм го преживяла

Бях много мотивирана да кърмя още преди да родя.. даже преди да забременея, бях сигурна, че ще избегна проблемите с рагадите тъй като бях изчела толкова материали и изгледала страшно много филмчета по въпроса.. но уви, истината е че всичко изглежда доста по-различно когато сложиш малкото гладно нещо на голата си гърда..

Още първите дни се сдобих с ужасни рагади, първо отгоре, после в основата на самото зърно.. и на двете гърди
Моето малко съкровище е лакомо и не обича да чака, а аз бързо се предавах и я оставях да си суче както захапе.. така тя често висеше само на зърното и скоро рагадите започнаха да кървят жестоко и едното ми зърно загнои в основата.. изглеждаха като полуотхапани и болеше зверски.. понякога ми идеше отвътре просто да я дръпна от гърдата и да избягам от нея
В резултат на всичко се оказа че бебка е свикнала да не си отваря много устата и колкото и да се мъчех да я поставя правилно тя ми избутваше гърдата навън с език.. трябваше да ида на четири консултаций със специалист по лактацията за да се установи това. Всеки път ме питаха дали не искам да изцеждам и да давам с шише защото раните са много дълбоки и трудно ще зарастнат ако не им дам малко почивка, но аз бях ужасена че млякото ми може да намалее и чесно казано това ме плашеше повече отколкото болката. В крайна сметка проблемът се реши с две-три хранения на ден на пръста на тати с трабичка (finger feeding), пак с кърма която бях изцедила предварително. Положението се нормализира много бързо, по-малко от седмица и пак се хранихме само от гърдата

Да допълня само, че слагах Ланолин от първия ден в болницата, но нямаше много ефект. После когато положението стана много зле, hedra ми намери една рецепта за антибиотичен крем, който наистина подобри много нещата

Докато бебка направи 6 седмици, всички тези проблеми бяха изчезнали, зърната ми заздравяха, макар че имам белези и едното е още все едно му липсва малка част от едната страна Сега с гордост мога да ви съобщя че се храним успешно само на цица и се надявам да сме така още много време

Искам да благодаря на всички момичета от този форум, които ми оказахте такава невероятнма подкрепа в тежките моменти, но и за това че така ме мотивирахте с разказите си още преди да родя!

Няма по хубаво нещо от това да гледаш сладката муцунка блаженно захапала гърдата ти.. а понякога когато си хапне добре се усмихва и си изтърва зърното а от ръбчето на устата и потича малко мляко.. ето тези моменти са просто...

Недостатъчно наддаване
Знам, че проблемът ни нямаше да се появи, ако си бях научила добре урока оттук и малко ме е срам, но...Мислех си, че всичко е въпрос на голямооото ми желание да кърмя и всичко ще си дойде от само себе си.
Така и тръгна- бебо засука екстра, лакомник от началото, на 2-3 ден си ходех "мокра" по нощницата, гърдите ми на камък.
Грешките ми почнаха от родилния дом- акушерките и педитата "учеха" как от 12 до 6 се прави почивка и се кърми на 3 часа. Моя сладур можеше да виси нон-стоп, ама аз умница
После продължиха така "ценните" съвети от педиатри и приятелка /наскоро родила/...Резултатът беше за вторите 2 седмици-0г наддаване, а общо за първия месец 400г. Аз при мама в Сливен, никакво инфо, педиатърката "Ами, тя кърмата ти не стига! Не мъчи детето!" аз рееееев, че си държа детенцето гладно и бързо шише.
След 1 месец се върнах у дома, седнах на спокойствие на комп-а да чета и пак рееев каква грешка съм направила Та махах добавки, та се мъчихме пак и т.н.
Затова съм си обещала, че да се компенсирам ще го кърмя поне до 2 години
Упсех на всички желаещи да кърмят мамчета и да ЧЕТЕТЕ ТУК преди раждането, а не като мен

Гласувах с друго...
За щастие нямах кой знае какви проблеми със самото кърмене, може би се дължи на късмет или на факта че доста се ровех за информация за кърменето и успях да предотвратя някои събития  . Най-първата грешка, която допуснах беше, че не свалях правилно бебето от гърдата (т.е. не чаках само да пусне или да сложа пръст в устата му, за да изпусне вакуума, ами направо дърпах), благодарение на което ми се разраниха ужасно зърната още на втория ден. Оправих се сравнително бързо след като се научих правилно да извършвам "операция сваляне на бебе от гърда" и разходки с голи гърди у дома. Вторият неприятен проблем бяха силните колики на дъщеря ми, които бяха основно по време на хранене, тъй като сучеше много лакомо и бързо се нагълтваше с въздух и започваха болките в корма и гърченето. Успявах да овладея донякъде ситуацията с по-често сукане, за да не е много гладна и да суче като невидяла и с кърмене в полусънено състояние, когато се хранеше по-спокойно.
И накрая имах едно запушване на каналче, когато дъщеря ми беше на 1г. и 4 м.., свързано със спирането и да се буди нощем. Гърдите ми не успяха толкова бързо да се нагодят към новите условия и на втората сутрин се събудих с буца и болки във едната. на помощ ми дойде зелев лист в сутиена, гореща баня с често кърмене от тази гърда и изцеждане.
Общо взето това е. Не броя факта, че първите 5-6 месеца бяхме като скачени съдове, гербова марка, дупе и гащи и т.н. и т.н.  

Чудесна идея! Веднъж бях пуснала подобна тема, тъй като аз не съм имала особени проблеми с кърменето, а искам да знам за повече конкретни случаи на преодолени проблеми, за да съм по-убедителна, когато говоря за кърменето.
И все пак, и аз ще споделя един често срещан проблем. И двете ми деца засукаха трудно, първото чак след изписването на третия ден, второто по същото време, но бяхме още в болницата, след престой в интензивното. Храниха ги с АМ, не си изядоха коластрата, но с повече упоритост ги накарах да сучат. Първия път ми помогна една детска сестра, втория път сама се справих.

Препълнени гърди. Макар, че това вече не го смятам за проблем. Беше ми особенно досадно  да изцеждам двойно и тройно повече време от колкото кърмех. Но пък и честно казано - не съм ползвала помпичка за изцеждането.

Не искам да си спомням за този период,само три опции няма да ми стигнат!
1.Препълнени гърди,запушени канали,разранени зърна-това още от деня на изписването ни.
2.Не добре изпъкнали зърна,опитвах с колектори,ама нещо не се получи както трябва.
3.Бебка не наддаваше достатъчно и от там следващия извод:
4.Недостатъчно кърма.
5.Направих мастит на 10 ден от раждането.
6.За нон-стоп цеденето в началото има ли смисъл да споменавам?
Да продължавам ли?....И моя върховен инат,че ще кърмя,след като първото си дете съм кърмила 6 месеца,значи и второто трябва да получи същото и разбира се не на последно място прочетеното във форума!!!

Бебе, което не желае да суче от гърдите - привикнало към биберон + препълнени гърди и болезнени зърна След раждане секцио, бебка я бяха захранили с биберон и АМ. В родилното така и не успях да накарам бебка да суче от гърда. След прибирането вкъщи взех нещата в свои ръце. С много инат и упоритост успях да науча момата да суче от мен. С препълнените гърди и болезнени зърна се борих около месец.

Недостатъчно кърма в наалото и с двете ми бебета. Или по-точно количеството и се регулира и повлиява доста бавно. С първото ми слезе кърмата на 10тия ден някъде, голям рев му одари горкия, бях много ошашкана, но силно мотивирана. Не познавах форума, тази мотивация ми дойде от самосебеси, инстинкт.  От моите роднини няма кърмачки. С Калина  кърма се появи на 15 ден може и по-късно. Даже не искаха да ни изписват от болницата, че беше отслабнала много и не качваше. Другото по-гадно е и то не се променя в зависимост от моя опит е че количеството на кърмата ми се регулира много бавно. Което не е болка за умиране, но е неприятно. Ако на бебка и се яде повече, т.е. порасла е, получава повече манджа чак след седмица дори повече.
Слава Богу не съм имала проблеми, с канали, запушвания, разранени гърди.

Чудесна тема, браво!

При мен проблемите не бяха много тъй като бях подкована здраво с информация от форума, изядох библиотеката с кориците.
Не се разминах с рагадите и препълнените гърди обаче.
На 3-я час след раждането ми доведоха бебка, разбира се бях нетърпелива да я сложа на гърдата, засука почти веднага и то доста енергично. Акушерката, развеселена от ентусиазма ми ("ти ще се правиш че кърмиш, тя ще се прави че суче първите дни, но щом искаш..." ) ми даде наставления да кърмя на всеки 3 часа по 5 мин на гърда. Разбира се не я послушах, по-скоро се откачахме с Ива на 3 часа за по 5 минути! Дъщеря ми се роди 4кг, беше доста силна и все си мисля че от лакомото сукане си докарах рагадите, тъй като много внимавах как я слагам на гърдата а и мажех с Гармастан.
Кърмата ми слезе още в края на втория ден, изобилно, предполагам от добрата стимулация. През нощта гърдите ми станаха на камък, цедих като луда цяла нощ когато Ива не беше на гърдите ми, но малко бебе колко изсуква... Искаше ми се да грабна другите бебета и тях да накърмя само и само да ми олекне, да поомекнат тия гърди и да поспя (верно кърмих няколко пъти едно от бебетата де, дето уж не искаше да суче). Ходих при дежурната акушерка да поискам съвет, какво не правя правилно и да питам имат ли ел. помпа а тя като видя как съм се вдървила и на какви буци релефни са станали гърдите ми се развика че нищо не правя с това цедене. Започна да масажира мястото над ареолите и да цеди и като шурна едно мляко...  престилката и подгизна от кърмата шуртяща от гърдите ми, но на на нея не и пукаше. Каза ми "Никакво спане момиче, ако искаш да кърмиш, ще цедиш да спасиш гърдите!" и аз цедих. Това беше първия тур.
 Сутринта мина визитация, доктора като ме видя се притесни, попита ме дали ще се справя сама, отвърнах разбира се Изписаха ме на обед макар да бях с Т заради гърдите (слизането на млякото по-точно). У дома пак втвърдена и пак на буци, влязох в банята, горещ душ, малко релакс и в леглото. Кърмих почти постоянно, но Ива още мъничка не изсукваше кой знае колко. Уплаших се че ще напрвя мастит и помолих таткото да ме изцеди, аз не можех, много ме болеше, а зърната ми вече бяха хванали кървава коричка, която Ива периодично размекваше и поглъщаше. Сън нямаше за мен, само цедене да се отпушат тия пусти канали и да тръгне кърмичката. Аз рева с глас, таткото цеди и ме гледа уплашено, докато облекчим малко едната гърда, другата се препълнила, лелеее . Да поясня че цедях колкото да ми поолекне малко, не до край. Гърдите спряха да се препълват към десетия ден.
Беше ред зърната да лекувам, тъй като заради болката от тях кърменето се превърна в невероятен стрес и адска болка! Всеки път се настройвах и надъхвах (като лудите), че този път няма да боли толкова, че Ива ще засуче направо ареолата и няма да докосне зърното...а може би вече ми е минало...и ей сега, още малко, сега ще дам... Ходих гола до кръста у дома, оставях слюнката и кърмата да засъхнат, намазвах с Гармастан обилно и ходех така. За няколко дни и зърната ми заздравяха, значи някъде към 2-та седмица след раждането вече запях песента, която пея и до днес (с пълно гърло), кърменето стана приятно и много удобно!
Стачки изкарахме 3, двете бяха страшни, но с наблягане на нощното кърмене се справихме с проблема. За известно време обръщехме нощта в ден, но после всичко пак влизаше в ритъм.
Кърмата ми се регулира за денонощие, така че скоковете в растежа ги минавахме леко, като Ива висеше на гърдите ми само по ден, най-много два.

И пак ще благодаря на Бу и останалите момичета за огромната помощ, отделеното  скъпоценно време за преводи и отговори във форума! 
Бог да ви благослови мили майки!

Мили мами, моят разказ би тлябвало по-скоро да бъде озаглавен "Как, благодарение форума и библиотеката към него, кърмя успешно и безпроблемно, вече цяла година". Защото за мен това е второ бебе и имам вече едно кърмене с първото дете, което беше успешно , но трудно. Успешо - не благодарение на препоръките на педиатрите (тогава нямаше бг-мамма), а въпреки тях.
Ще се опитам да направя едно съпоставяне.
Първото си дете родих нормално, донесоха ми го на 6-тия час да го кърмя. Нямаше кой да ми обясни как да го сложа на гърдата. Сестрата, която донесе бебето само го сложи в ръцете ми, показа ми как да държа гърдата "като цигара" (сега знам, колко грешно е това). Добре, че дъщеря ми имаше добре изразен сукателен рефлекс и аз имам оформени зърна, та кърменето потръгна. До момента, в който гърдите се препърниха. Току се появяваше някоя сестра и ми казваше: "Много са ти твърди гърдите. Изцеждай докрай, че ще направиш мастит".  Тогава се започна едно изцеждане (на ръка, с помпа не успявах), което продължих и в къщи, месеци наред. Естествено, резултатът - хиперлактация. Аз бях с тесни каналчета, предполагам, т.к. при мен колкото и да са пълни гърдите не протичат. Ако не изцеждах, веднага получавах запушване, което не веднъж се е превръщало в мастит. Стигала съм до лечение с антибиотици, защото редовно вдигах температура от задържането на мляко.
Да не говорим за сукането под час, даването на вода, спряното нощно хранене на 1 месец - резултат - бебето наддава много малко. През това време аз изцеждам и хвърлям кърма за три бебета, а детето ми стои гладно, плаче и пие вода по цяла нощ.
Прекарвах дните си в кърмене и изцеждане. Храних се нормално, но от хиперлактацията свалих страшно много килограми - когато забременях бях 50кг., когато бебето беше на 4-5 месеца тежах 43 кг. Някои ще кажат "о, чудесно!", но само аз си знам какво преживях.
Проблем беше и отбиването - лекарите отново използваха бабини прийоми - пристягане на гърдите. И това при хиперлактация, което според тях беше невъзможно при положение, че детето е на 9 месеца. Ефекта - сдобих се с такъв невероятен мастит, ревях и изцеждах под душа. Чувствах се като в някакъв зловещ експеримент. Толкова ли нашите лекари не разбират от кърмене?
Затова сега съм толкова благодарна на настоящия форум. Категорично заявявам - не дискутирам кърменето с моят педиатър. Вярвам й за всичко, което се отнася до лечението на децата ми, но относно кърменето - информация черпя само от тук! Доверявам се на майчетата-съветнички в този форум (не изброявам имена, за да не пропусна някоя), те са ми доказали хиляди пъти, че имат и знания и опит.
Макар и трудното, на границата с невъзможното първо кърмене, дори и за момент не съм си помисляла, че ще лиша второто си дете от него. Изчетох библиотеката още преди да родя. В родилния дом давах съвети на родилките, а те си мислеха, че знам тези неща от опита си с първото дете. Разбира се, на всички казвах откъде да черпя информация и ги насочвах към бг-мамма.
Второто си дете се наложи да родя секцио. По тази причина можех да го кърмя най-рано на следващия ден. Всъщност в болницата практиката е да дават бебетата на 3-тия ден, но аз настоявах. Целия персонал включително и лекарите ме гледаха някак с недоверие и надсмешка, сякаш ще се боря с вятърни мелници. Според тях след секцио, кърмата слиза на 5-тия ден. Но аз бях убедена, че повече АМ няма да дават на моето дете. Разбира се, млякото още не беше слезнало, но бебчо захапа правилно и засука много добре. Наистина и няколко капчици коластра са достатъчни в началото. Т. к. много бързах да стимулирам гърдите, ми се получиха леки рагади, които с Лансинох преборих бързо. Разбира се пак изцеждах гърдите, за да се увеличи кърмата, но разумно, така както съм чела в библиотеката. Благодарение на пространната и всеобхватна информация тук, почти не съм имала проблеми с кърменето - с изключение на 1-2 пъти леки запушвания, които са "бял кахър" в сравнение с кърменето на първото ми дете.
Сигурна съм, че с ваша помощ ще се справя успешно и с отбиването  (когато му дойде времето).
Благодаря ви момичета!      

Използването на силиконови зърна през първия месец. При първите си опити бебето не захващаше добре зърното, акушерките ми казаха, че имам "лоши" зърна и аз хоп - веднага силиконовите. Един месец им слугувах и ги махнах почти по случайност. Бебето беше сънено и засука преди да се усети.

При мен проблемът беше много малко бебе, което нямаше сили да засуче. А и моите гърди изобщо не бяха за беба-едва ми обхващаше зърното-мислех, че ще я задуша Започна да се оправя чак след 2-3 месеца. До тогава я слагах, за да се учи, а след това доизцеждах...и така, докато в един момент нямаше нужда от цеденето. Но иначе и досега си суче на воля
 П.С. Първите 4 дена беба беше на системи в родилния дом и това също допринесе за объркването в началото, но благодарение на прочетеното от мен тук се справихме

Родих секцио. Бебата си я взех може би 36 часа след операцията (родих в 2 след полунощ), беше много поспалива, трудно можех да я събудя, за да засуче. В някои от часовете за хранене успявах да я събудя, в други - не. Гърдите ми станаха на камък, почна се едно цедене с ел. помпата в родилното, но цедях само коластра, мляко нямаше. Иписаха я с 300 грама по-малко, в къщи джипито каза, че нямам кърма (бебето не беше акало), много спеше, но пък сучеше. Почня се едно сукане на 2 часа (като я будех, защото както казах много спеше) и може би седмица по-късно млякото ми слезе и бебата почна да ака, пишка редовно и да наддава по 250 грама на седмица.

Мамите родили секцио да не си мислят, че заради това не могат да кърмят. По книжките май пишеше, че може и на 14-тия ден след секциото да слезе кърмата и при мен така се оказа.

Слава Богу, нямах големи проблеми с кърменето. Основните ми грижи бяха:
- плоски зърна, поради което бебето не можеше да ги захапе добре. Кърмих с изкуствени зърна, които премахнах на 5-тия ден.
- поспаливо бебе със силна жълтеница, до 3-тия месец. Трудно го събуждах, заспиваше на гърдата за секунди без да е сукал.... и т.н. Таткото помагаше в разбуждането. Най-ефективният начин (за ужас на бабите  ) се оказа събличането по памперс.
- бучки отстрани на гърдите. Имам проблем с млечните канали на едната гърда още преди бременността. Това беше и лечението, което мамологът ми предписа: Да родя 1-2 бебета и да ги кърмя. Там се задържаше мляко, което ми беше невъзможно да изцедя. Лекарите в родилното не ми помагаха. Само ме уведомяваха как до нкл. часа ще развия мастит, ще ми дадат антибиотик и ще преключа с кърменето още незапочнала. Горещи кърпи, цедене, горещи кърпи, цедене и т.н. Цедях и плачех денонощно, докато другите момичета в стаята вече спяха. Препоръчаха ми една билка: петопръстник. Пие се по стандартен начин, както пише на етикета, вече съм забравила. Тя предпазва от развитие на възпалителни процеси. Това ме поуспокои и след известно време се разкараха омразните бучки и нещата влязоха в релси.

чудесна идея free soul 
аз гласувах с две опций :
Препълнени гърди, запушени канали, разранени зърна
препълнени гърди и запушени канали[/b] предполагам че може би няма жена която да е кърмила или кърми и да не е минала през тези проблеми,при мен бучки и втвърдяване се получи за през първия месец когато ми се увеличи кърмата и в последствие още няколко пъти като всичко това превъзмогнах в домашни условия /цедене,горещи душове и по честото даване на бебчо да суче,горещи компреси -с памперс напълнен с гореща вода,зелево листо/ и без медикаменти но и с помоща на мамите от форума - благодаря ето линк и към темата която пуснах тогава http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=60004.msg1093895#msg1093895
разранени зърна имах имах на два пъти това го превъзмогнах като кърмех малката със силиконови зърна не съм се мазала с нищо но знам че помага "Лансинох" и "Гармастан"
недостатъчно наддаване на бебчето аз родих нормално и още в първите часове сожих Ема да суче и на втория ден тя го направи,кърмата ми дойде на 3 ден след раждането но тъй като се беше родила по-рано с 3 седмици тя беше поспаливо бебе със силна жълтеница и до първата консултация с педиатъра в поликниниката беше голяма борба да я държа будна за да суче и да не заспива на гърдата ,когато дойде момента за консултацията се оказа че е наддала много малко само 160гр. и педиатърката искаше да започнем добавка но аз успях да се преборя с нея да откопча една седмица и на следващата да се мерим пак ...съображенията ми бяха,че са ни мерили на два различни кантара в болницата и в поликниниката които не са дори и цифрови,а съм чувала за големи отклонения в грамажите,които са много съществени в този момент ...естествено че през това време бях много притеснена..но започнах да храня Ема и от двете гърди на всяко ядене и да я държа колкото тя желае дори и да спеше си цоцкоше по-малко,освен това тя самата започна да суче по повече и да бодува по повече и резултатът беше след една седмица 240 гр. перфектно наддаване за една седмица
в общи линий минахме и ние през трудности не много големи но резултатът е че вече четвърти месец се кърмим успешно
 
 

Не съм имала почти никакви проблеми с кърменето през първия месец. Всъщност ако не броим препълнените и болезнени гърди. Дадоха ми Дени на 2-рия час след раждането и той не искаше да засуче, но след 5-6 часа това се оправи и започна да суче на поискване. Нямах проблеми със зърната...На 3-тия ден кърмата ми слезе и беше много неприятно - болки, температура, цедене нон-стоп Но и това се оправи за 1-2 дни. Оттам нататък, единствения проблем са бучките и температурите, които май почти всеки месец ме сполетяват (все още - вече 10 месеца..)

Free Soul, трябва да сложиш и опция "нямах проблеми", защото отговорите там също ще са показателни според мен. Аз лично нямах никакви проблеми с кърменето на Гого, нищо от изброените или друго. Той засука добре, ядеше лакомо, наддаваше добре... Единствените проблеми бяха в главата на майка му

НЕДОНОСЕНО БЕБЕ
Теди се роди в началото на 8-ия месец и прекара близо 3 седмици в кувьоз. Родих секцио и може би на втория-третия ден започнах да се изцеждам, защото само така можех да си стимулирам гърдите - нали нямаше кой да суче. Мъжът ми разказваше какво е чел тук и колко е важно особено за недоносените бебта да бъдат кърмени. И аз вярвах, че единствения начин по който мога да му помогна е като го кърмя. Беше понякога доста досадно да се изцеждам по цял ден в болницата, но така или иначе нямаше какво друго да правя. Благодарна съм и на завеждащата неонатологията, защото тя държеше много на кърменето и ме насърчаваше също. В началото го храниха венозно, после със сонда, но са му давали винаги кърма. Когато вече беше по-добре и беше готов за излизане от кувьоз пък се оказа, че не искал да се храни с биберон и продължиха със сондата. Та изкара още няколко дни така. Бях се притеснила дали ще иска да засуче от мен, дали ще има сукателен рефлекс. Когато го сложих за прав път на гърда беше най-щастливия момент в живота ми - аз тогава го и докоснах за пръв път след почти 3 седмици. И той веднага си засука Изяде цели 25мл. Беше гордостта на отделението. Дадоха ми го да стои при мен за постоянно след 1-2 дни. Понеже беше много малък 2кг и имаше и жълтеница постоянно спеше. В момента, в който засуче и след секунди е заспал. Щипане, бутане - нищо не можеше да го събуди. Използвах всеки момент, в който изглеждаше по-леко заспал да се опитвам да го кърмя. В стаята в болницата имаше кантар и непрекъснато го мерих и си записвах в една тетрадка. Направо се бях побъркала. Не го препоръчвам на никой да си мери така детето. Вместо да се успокоя само се шашках и смятах ли смятах грамчета и милилитри. В къщи започнах да го меря веднъж седмично - все още се притеснявах дали наддава достатъчно. Постепенно той започна да яде по-дълго време, да не заспива толкова често. И аз започнах да се поуспокоявам по-малко. Ядеше на час, час и половина, 2 часа, понякога и повече. Свекърва ми и лелята на мъжа ми ме бяха побъркали по този повод - че не му стига кърмата, че ще си развали коремчето като няма режим и т.н. А за водата направо да не говорим. Как ще го обезводня и ще влезе в болница, защото не му давам вода. А той просто не искаше да пие вода, което си е напълно нормално. И сега пие рядко. Започнах обаче да давам сок от рано. Теди има анемия още от раждането - дори са му преливали кръв като се е родил. Първите 1-2 месеца имаше много ниски резултати - и на хемоглобин, и на еритроцити. Едва ли не бяхме пак за кръвопреливане. Доцента при който ходихме искаше да започне да яде месо от четвъртия месец. И аз започнах със соковете. Впоследствие резултатите му се подобриха от само себе си. Хемоглобина пак беше нисък, но не толкова (закрепихме на 95), другите показатели се оправиха - било от несъвместимост на кръвните ни групи. Та се отказах от въвеждането на месо през четвъртия месец. И изобщо от захранването преди 6-ия месец. Самия доцент казваше, че преди шестия той няма да може да усвоява желязото, затова не му давахме и лекарства. Та така. И сега продължаваме да се кърмим. Благодаря много на този форум, защото намирам много полезна и разнообразна информация.

И аз съм за "нямах НИКАКВИ  проблеми"

А според мен голяма част от гореизброените идват от неправилното поставяне на гърдата.

Готово! А опция "проблеми в главата на майка му"? 

"Препълнени гърди, запушени канали, разранени зърна"

Всъщност най-големия ми проблем бяха рагадите, още от 3-ия ден в болницата. Не знам защо се получиха, слагах го правилно, махах правилно, бях чела всичко предварително, но той беше много лаком и постоянно ми висеше на гърдата, а и аз знаех, че за да тръгне млякото, трябва детето да суче...та сучеше постоянно... и май се престарах. Мажех с Гармастан 1-2 дни, въобще не помогна, и се сетих за Лансинох, той спаси положението, и естествено, разхождане по цици из къщи, добре, че беше лято и жега 
Препълнени гърди и запушени канали имах само веднъж, всъщност само едната гърда, но бързо овладях положението, взимах горещи душове, изцеждах по малко и го слагах да суче повече на тази гърда, справихме се за 1 ден с проблема.

Само 3 да избера, не е лесно
И двата пъти срещнах сума ти проблеми. Слава богу, че бях подготвена от предишния си опит и Кърмаческия (Благодаря ви, момичета!). Мисля си, че по-полезно ще им е на новите мами да четат в Библиотеката, но пък и от тази тема има полза - обнадеждава!

Първото ми дете беше с по-тежка жълтеница - едно, че не искаше да се събуди да яде, и второ, държаха я в кувьоз 2-3 дена. Освен хитринките с потъркване на бебето къде ли не за събуждане, събличала съм я да се поразсъни, или я миех всеки път преди ядене. Докато беше в кувьоз, се изпомпвах (не щяха да дават на детето ми моята кърма гадовете, даваха и АМ, а моята кърма отиваше при 1 изоставено бебе, дано поне да е получило мъъъничко по-добър старт).

Пак първото ми дете надаваше слабо. Сега разбирам, че освен жъленицата, съм имала и друг проблем - давах по 1-2 шишета вода на ден по препоръка на педиатрите.  Хубавото е, че бях инат и не дадох добавката, за която ме убеждаваха, така че малко по малко започна да хапва повечко. Сега вече е голяма и красива и знам, че просто формата и е такава - висока и слаба 

Родих секцио. Бях подготвена, че кърмата ще дойде по-късно, и че може да направя запушване на каналите. При първото раждане минах през това и научих за хомеопатичното средство Бриония СН 15 или СН30 - кара млякото да потича и отпушва каналите. За всеки случай си направих и консултация с хомеопат, освен Брионията ме посъветваха да си взема Рицинус Комунис СН5 за увеличаване на кърмата. Започнах да ги пия веднага след раждането, на другия ден ми дадоха бебето, на второто или третото кърмене потече поне нещичко. Да не забравя и за безценния помощник - помпата за гърди - преди и след кърмене, с идеята най-сетне да потече. И не дадох добавката, която ми бяха оставили "за всеки случай". Все пак в началото направих малко  запушване на каналите, и освен хомеопатията прибягнах до гореши компреси. Оттук научих номера с памерса, напоен с гореща вода - чудесен, бавноизстиващ компрес, че и с лепки

Още нещо - имам плоско зърно, а и другото не е много добре оформено. Един лекар ме посъветва да си купя колектори за кърма, ползата беше НИКАКВА. Помпата на Авент вършеше добра работа за изцеждане, но в началото увеличи проблема ми с формата на зърната - оформяше нещо като почти 2см зърно, което беше ужасно трудно за пъхане в устата на бебето, и доведе до силно разраняване. Така че съвета ми е ако някой има такъв проблем, да се опита да се изцежда на ръка.

Разранените зърна се скъсах да мажа с Лансинох. Дойде един момент, в който 2 мами ми казаха, че проветряването на гърди, намазани с кърма, е по-добро от мазилата, и слава богу, че ги послушах - оттук нататък само ги мажех с кърма и ходех по цици.

Отдавна не давам вода и залъгалки, кърмя на поискване, чета тук и смятам, че с всеки проблем можем да се справим с повечко мерак и инат!

Вече гласувах. А "проблеми в главата на майка му" е една от основните причини, ако питаш мен, за отказване от кърменето

избрах трета опция като повечето

хайде и аз да се отчета в групата на "безпроблемните", но проблемите в главата на мама още ме преследват често, най-вече откъм наддаване

Аз също нямах проблеми,освен непрекъснатото задавяне на бебчо от силната струя,която продължаваше да тече дори в края на кърменето,когато той почти заспиваше и забравяше да гълта.

РАГАДИ, ЗАПУШЕНИ КАНАЛЧЕТА, МАСТИТ


Рагадите ги получих още като се върнахме у дома от Родилното. Дължаха се на факта, че там ни караха да си мием зърната преди и след кърмене с антибактериален сапун. Когато спрях да се мия, рагадите на едното зърно изчезнаха, но на другото останаха- не беше много добре оформено и на бебка и трябваше малко време да си го "изтегли". Междувременно, аз гледах да давам повече другата гърда, която не ме болеше и ми се запушиха каналчетата. Докато от едната гърда млякото си изтичаше на струя, от другата просто капеше. Оправих го със зелеви листа, топли компреси и изцеждане с помпата и с бебето. Стриктно спазвах часовете са хранене- 3 часа и нито минута по-рано, за да не натоварвам стомахчето. Калина се будеше, ревеше, аз давах подсладена водичка, тя заспиваше и се будеше пак гладна. И бабите решиха, че нямам мляко. Една вече изпратих мъжа ми посред нощ да ми търси чай за кърмачки. Пих го точно 2-3 пъти, направих мастит(впрочем гърдите ми бяха препълнени още като се върна) и сега събира вече година и кусур праха в/у хладилника. Та точно на Нова Година-2005, с мъжо виснахме пред Хирургическия кабинет в Спешно отделение, където един лекар ми обясни как трябва да спра да кърмя, да започна антибиотици, да изцеждам и да хвърлям кърмата и в краен случай, ако антибиотикът не помогне, ще режат и дренират. Мъжо ме извлече пребледняла от кабинета. По пътя решихме, преди да направя нещо толкова крайно, да опитам някой бабин илач и се обадихме на снаха му, която навремето си излекувала мастита с лапи ленено семе и мляко. Каза тя рецептата и звъннахме на педито да я попитам какво мляко да давам на Калина, защото не исках да и спирам нощното кърмене, а по рецепта трябваше поне 6 часа да не кърмя от тази гърда, а после да изцедя. Та моето педи ме светна да кърмя по-често и за едни компреси от зеле и мляко. Прибрах се в къщи и посрещнах Нова Година с компреса. Няколко дена по-късно, положението беше още по-лошо. Тъй като изцеждах гърдата с мастита по-често си докарах хипер лактация- беше постоянно подута и препълнена. Отидох на мамолог, който ме посъветва да спра да изцеждам, освен ако не е съвсем препълнена и да слагам по-често детето на нея страна. После майка ми срещна една позната, която навремето е била патронажна сестра, тя и каза да слагам лед, вместо горещо и за един крем срещу мастит, който се продава само във ветеринарните аптеки.  Та с леда и конското мазило, постепенно нещата си дойдоха на място и кърменето стана наистина удоволствие. Забравих да спомена, че някъде в този период, започнах да кърмя на поискване и коликите на Калина секнаха- както и моите проблеми с препълването на гърдите.
Ами това е... А на младите майки- не се отчайвайте, момичета, началото не винаги е лесно, но крайният резултат си струва! 

Аз изживях същото в болницата. Явно с годините нещата не са се подобрили и медицинският персонал не си взема изобщо поука.

Родих секцио и бях подготвена, че кърмата ще закъснее както и че ще захранят малкият с АМ. Бях помолила въпреки това да ми го дадат първо на мен, да усети първо майчината гърда пък после и без това няма да ме слушат да дадат АМ- не ми го дадоха на гърдата. Добре, че съм по-бойна и казах, че си искам детенцето на 3 часа след като излязох от упойката,исках да ме раздвижват и да ми дават бебока, хеч не ме интересуваше кой какво казал и кога трябвало да ми го дадат, исках си бебето веднага. Дадоха ми го, другите майки си видели малчовците едва на следващият ден след раждането,  и ни оставиха самички на спокойствие да се радваме един на друг и да се учим да сучим. Само да отбележа, че съм раждала в частна болница, това че детето ми ще е до мен през цялото време и възможно най-скоро след раждането може би беше основната причина, за да я предпочетем пред държавната. Уж бях гледала филмчета и бях прочела много информация за това как трябва да засуче малкото ама нещо не се получваше. Малкият засукваше, дръпваше си веднъж-два-път пъти и пускаше и аз си мислеш, че е нормално. Страх ме беше да му преместя ръчичката зад гърдата си, изобщо ме беше страх да го пипна мъника, камо ли да го намествам удобно и за мен и за него за сукане, там ми е била грешката. Да, ама той отказваше да яде АМ, а с две засуквания и от мен не си поемаше коластрата. С времето заради биберона,малкият откаваше вече и гърдата ми да захване, беше му чужда. Бях аму пъхнали биберон-залъгалка и биберон с АМ в устата далеч преди той да успее да ме подуши и да усети топлината на майчината гръд. Започнах да се моля да ми покажат как да го кърмя, не исках да му вра все този биберон в устата и да го мъча да яде под час, защото в болницата решили,че бебетата ТРЯБВА да ядат под час и да имат режим. Никой-нищо, все отлагаха, защото имали много работа и грижи покрай другите майки и бебета. Накарая пак се скарах, дойдоха обърнаха ни внимания, но инструкциите бяха същите-"гърдата се държи като цигара" . Започнах да му давам гърдата си, той не я иска вече. Та започна едно изцеждане на млякото над гърдата ми, та да се спусне по гърдата до зърното, та да реши малкият, че от зърното та да захапе. И така-цял ден, ядяхме по 2 часа, но за един ден се научи и му хареса да суче. Благодаря и на майчето, с което лежахме, че имаше кърма в повечко и даваше и на моето мъниче от нейната кърма, той все още категорично отказваше да опита дори Фризолака, който му даваха. После имах имах вдлъбнати зърна да "изцеждам" с помпата на Авент, така хем съм стимулирала лактацията, хем ще се оправят зърната и аз цедя. Дойде ми кърмата на 4 ден, обаче аз нали след всяко кърмене трябва да цедя щото така са ме научили и си докарах хиперлактация. добре,че бяхте вие да ми помогнете да регулирам нещата. От мъчителните ни самостоятелни опити да се кърмим зърната ми бяха разраненеи жестоко и прословутият Гарместан на мен не ми помагна, ама хич. Добре, че пак вие бяхте до мен, за да ми кажете, че съществува и Лансинох. Пак вие ми помагате при скоковете на растежа и когато кърмата ми намалее. Благодаря на всички, че ви има и особено на sneji_73, която е винаги до нас и която винаги е готова със съвети и окуражителни думи, за да ми даде сили и да продължим напред без да се предаваме. Мога да заява, че едва в началото на втория месец за мен кърмето се превърна в удоволствие и имам вече малко повечко смелост и увереност.

"Препълнени гърди, запушени канали, разранени зърна"

Кърмата ми слезе май доста късничко, на третия ден. През цялото време дотогава слагах бебето на гърда; разраниха ми се ужасно зърната. После имах ужасно много кърма, но заради рагадите едва кърмех  Поради това пък ми се запушиха канали. Имах чувството, че се въртя в един порочен кръг 

препълнени и болезнени гърди,запушвания в началото-горещи душове и изцеждане с помпа.
разранени зърна-лансинох-много е добър и това, че не го отмиваш е 6.

Аз ще се впиша в безпроблемните  . Е, имаше малко препълване и болка и разраняване, а и температура имах от препълването, но това мина бързо. Алексче си сучеше като змей от самото начало, въпреки че ми го носеха доста често нахранен в болницата. А сега даже биберони не признава, само натюр 
Най-важното за мен беше, че още преди да родя бях 100% убедена, че ще кърмя и ще се справя с всеки възникнал проблем. И така ще е още дълго време до голяма степен благодарение на пишещите в този форум   

Никакви проблеми 

Още преди да забременея, имах проблеми с гърдите (мастопатия), не знам дали оказва някакво влияние на кърменето, но според мен е възможно.
Недостатъчно кърма - родих нормално, но цели 4 седмици преди термин. Не знам това ли беше причината или друго, но кърмата ми слезе много трудно, късно (може би около 8 ден) и малко. Освен това явно и каналчетата ми са тесни, защото кърмата ми капе, а не тече.
Преди да родя бях изчела цялата Библиотека и се бях наточила да кърмя въпреки евентуалните трудности. Отчитам две свои грешки в началото - не посмях да помоля да ми дадат малкия веднага след като се роди, за да засуче: от една страна нямах време, защото родих скорострелно, а от друга се уплаших, защото ми го сложиха в нещо като кувьоз на топъл кислород за известно време; втората ми грешка - послушах акушерката да му дам да суче едва 6 часа след раждането (а беше при мен в стаята, но спеше). Оттам нанатък уж правех всичко както трябва - постарах се малкият да засуче правилно, а и той имаше страхотен сукателен рефлекс, оставях го на гърдата неограничено дълго време (1-2 часа), кърмех през нощта, не давах водата и млякото, което ми носеха.
...Но нощницата си ми оставаше суха, а около мен всички подгизваха от кърма. Цедях упорито. Чак на 3-тия ден една акушерка ми изстиска капка коластра и се успокоих, че все пак нещата ще потръгнат. Гърдите ми изобщо не се разраниха (слава богу), но не се и препълниха, останаха си меки.
Резултат - малкият спадна с 250 гр от рожденото тегло (нормално според мен) и ме заплашиха, че няма да го изпишат, ако до другия ден не започне да наддава. Уплаших се и дадох два пъти по 20 мл АМ.
Вкъщи категорично отказах да дохранвам с надеждата от честото сукане кърмата да се регулира. Не можех да цедя, защото малкият беше закачен за мен на практика денонощно. Когато не сучеше, ревеше от глад. Не се предадох и не дохранвах. Пиех лактогонни чайове, но без особен ефект.
Оттук следва и другият проблем: недостатъчно наддаване. За един месец малкият наддаде 600 гр, малко според педиатърката, която пак настоя да дохранвам. Пак упорствах. Случваше се да дам 30 мл АМ 1-2 пъти седмично, но това не го броя за съществено дохранване - по този начин бяхме на изключително кърмене до 4 месец.
После вече не удържах фронта пред упоритите настоявания на роднини, педиатри и т.н. доброжелатели и започнах да дохранвам редовно. Резултат - точно толкова наддаване, колкото и при изключителното кърмене преди. Но вече никой не ме гледа накриво, че си държа детето гладно.

Синът ми се роди с т. нaр. "wet lungs" и трябваше да не се храни през устата първите 3 дни от живота си, а със сонда през нослето. За да асоциира пълно коремче със сукане, давах биберон-залъгалка по съвет на акушерките. Бях притеснена, че ще имам трудности да го науча да суче от гърдата, но реално си останах само с големите тревоги. Получи се от втория път. Засука правилно. 

Пак от притеснение, но за количеството кърма, май прекалено често първите дни, когато той нямаше как да суче, ползвах помпата. Тук има болнични помпи, а те са доста мощни. На всичкото отгоре аз си бях приватизирала една, която стоеше неотлъчно до мен, а аз  мине-не мине време и се цедях. Та бързо-бързо на около шестия ден се сдобих с препълнени гърди и треска. Мина лесно - често кърмене и пиене на парацетамол; за една нощ.

Гласувах с "Период на некърмене - заради лекарства, пътуване, бебе в кувьоз и др" и "Препълнени гърди, запушени канали, разранени зърна", но и вариантът "Нямах проблеми" ме изкушава, прости защото в резултат на сума ти изчетени неща очаквах страшна борба, за да науча сина си да засуче и много мъки, докато се преборя с препълнените гърди и треската, а реално всичко се реши много бързо и лесно.

Та моят опит е за успокоение на бъдещите майки, че не винаги "проблем" означава нещо кошмарно, както аз си мислех.   Важно е обаче да си подготвен предварително с информация и да знаеш какво евентуално да направиш ако има проблем, особено ако не можеш да разчиташ на персонала в боницата. 

Нямах проблеми: За щастие при нас всичко се получи лесно и естествено - освен  първите 1-2 дни болка в зърната, докато свикнат на честото и продължително в началото кърмене Мазах с крема на Авент за зърна и - или от него или от времето, болката премина и остана само удоволствието.

1. Препълнени гърди, запушени канали, разранени зърна;
2. Бебе, което не суче - поспаливост, жълтеница;
3. Мастит.

Това бяха основните ми проблеми. За пореден път благодаря на Асинка, Бу, Джейд, Лъвичка, Хедра и всички мами, които ми помагаха и подкрепяха в трудните моменти.   

1. Гърдите ми се препълниха в деня след раждането. С помпата не можех да се справя, а положението ставаше все по-лошо. Асинка и Лъвичка дойдоха на помощ със зелеви листа, които слава Богу не ми се наложи да сложа, сутиени за кърмачки и много, много успокояващи и мили думи!  Дежурната акушерка ми би 2 инжекции Окситоцин за отпушване на каналите, но ефекта нямаше. През нощта докато всички си почиваха, аз ставах да се цедя и да си правя компреси. В Шейново имам позната акушерка, която дойде да ме цеди на ръка. Болката беше много силна. Такъв рев му ударих... Около мен момичетата цедяха яко, тогава ми се струваха цели литри, само аз не можех и не можех.

2. Бебенцето ми се роди мъничко (2700 г), макар съвсем доносено. Заспиваше веднага щом го сложех на гърдата и сучеше по един час. След час и половина отново плачеше и хайде пак на гърда. С нито един похват, описан в Библиотеката, не можех да го събудя, за да яде спокойно. Почти три месеца се занимавах само и единствено с кърмене. Непрекъснато ме набеждаваха, че мъничето ми е гладно, че нямам достатъчно кърма, че кърмата ми не е хранителна, че трябва да го дохранвам с АМ и т.н. и т.н.
Жълтеницата му продължи повече от месец и едва устоях на постоянните овиквания да не давам подсладена вода.
В разгара на лятото, малчо беше на 40 дни, отказа да яде. Хранеше се само от шише и заспиваше веднага щом го сложех на гърда. Имаше голяма опасност да се отбие, но слава Богу и този период отмина.

3. Маститите ме следваха един след друг - всеки месец по 2 броя. Първият път вдигнах температура и пих антибиотик, цедих, слагах компреси, слагах бебето още по-често на гърда. Вторият път отказах антибиотика и минах единствено на компреси и на по-често сучене. И така, всеки следващ път ставах все по-голям специалист по лечение на мастити. И така 4 месеца.

Тук-там имаше и още трудни моменти, но те леко бледнеят!   

1. Препълнени гърди, разранени зърна - май се случва на всеки във болницата, а там наистина все още казват да цедиш докрай, което е грешка, след малко гърдите ми бяха пак на камък, а в началото бебето суче съвсем малко и си е доста цедене с помпата на Авент. Въпреки, че според мен бебка засукваше правилно, зърната ми се разраниха, мисля, че просто са по-чувствителни в началото, но след 10 дни с жестоки рагади и поемане на дъх и стискане на зъби, когато засукваше в началото, после се оправиха и си стана кеф.
2. Бебе, което не суче - поспаливост, жълтеница. Голямо будене беше в болницата, поради раждане с вакуум бях на етажа на родилите секцио в Майчин дом, където дават бебетата на 3 часа за 1 час, е, ние този 1 час основно го проспивахме, и чак към края успявах да я събудя с пощипване, поглаждане, триене на петички и ушета и т.н.
3. Недостатъчно кърма - или по-скоро мисълта, че е недостатъчно. Мисля, че през този проблем преминават почти всички майки. Бях твърдо решена да кърмя, но не бях изчела преди това нищо за кърменето - въобще не се и сетих, смятах, че ще стане абсолютно естествено. Сигурно е естествено, ама ако не се намесят акушерки, педиатри и др., чийто съвети първоначално се опитах да спазя - хранене под режим на 3 часа, без нощно хранене, въобще обичайните глупости. В резултат на това и на факта, че гърдите вече не се препълват, а кърмата се регулира и гърдите стават меки /което обаче не значи, че нямаш кърма, както смятат всички новачки като мен/, бебето започна на плаче нон-стоп, явно от глад, а аз погрешно го отдадох на колики. След като почнах да кърмя нощем на втория ден след изписването от болницата и да я храня всеки път щом ревне, нещата се оправиха. Моят съвет към майките, които са в началото на кърменето - меки гърди не означава, че нямате кърма, в началото са ненормално препълнени, гледайте си бебето, а не циците и кантара. На мен този форум ми помогна да осъзная това и съм изключително благодарна, защото все още информацията в него ми помага да преодолявам кризи.

И при нас беше същото - отговорих с тази опция защото 2-3 пъти запушено каналче на една от гърдите и то точно не първите 3 месеца едва ли е проблем, на фона на всичко останало, което е споделено от майките по-горе.Притесненията, които съм имала, бяха в началото от сорта - "защо плаче Алекс, кърмата ми ли не е добра за него, или не му стига и т.н.в първите 10 дена , когато имахме колики, а всички ми говореха, че не може да са колики, защото почвали, след 14-я ден

Първите дни на първия месец Рая не искаше да суче, понеже в болницата беше свикнала да получава храната си наготово със шишето. Добре че една акушерка ми помагаше и с общи усилия я натискахме да стои на гърдата. Научихме я да суче, но понеже още беше сънлива от жълтеницата, постоянно трябваше да я будя и ръчкам ... голям зор Но след 2 седмици и този проблем мина. Други трудности не съм имала.

Нямах абсолютно никакви проблеми, благодарение на библиотеката   

Бях с препълнени гърди почти през целите първи 2 месеца, а си мислех, че млякото не достига на беба, защото за две седмици качи малко. Тя качи малко от моята неосведоменост - давах й вода между кърменията на 3 часа... така ме посъветва педиатъра. Добре, че едно мамче ме светна и ми прати линкове към полезни статии от библиотеката. Още в болницата се сдобих с рагада - от неправилното поставяне на гърдата. Лекувах я с кърма, сланце и въздух, а за да намалее болката по време на сукане обтривах предварително зърното с памуче напоено със студена вода. Всичко, което ми е помогнало съм прочела в библиотеката на кърмаческия