Какво мислите за "майка на 18"?

  • 57 770
  • 1 679
  •   1
Отговори
  • Мнения: 91
Чудех се какво е мнението ви за ранното забременяване, тъй като получих много негативни отговори от роднини и приятели, въпреки че най добрата ми приятелка е на 19 и си гледа бебе на 3 месеца ( да и е живо и здраво ) . Аз съм ЗА с две ръце!!! Аз също съм горе долу на тази възраст и с приятеля ми работим по въпроса...  Heart Eyes

Последна редакция: вт, 20 яну 2015, 21:34 от Редактор*

# 1
  • София
  • Мнения: 29 034
Мнението ми е силно отрицателно.

# 2
  • Мнения: 379
Мисля да поизчакаш малко, да завършиш поне висше. Peace Какво ще стане, ако родиш след 5 години?

# 3
  • Мнения: 4 709
Първото си дете родих на 19, и от гледна точка на изминалото време, абсолютно против. Прекалено много са минусите, но щом вече работите по въпроса...няма какво да се каже.

# 4
  • София
  • Мнения: 2 388
Отрицателно ми е мнението. Не разбирам какъв е този зор да се раждат бебета на по 18  Stop

# 5
  • Мнения: 6 365
За, при изпълнение на следните условия:
- не просто защото "искам бебенце"
- не с приятел, а със съпруг, ако и двамата сте много влюбени и силно искате да сте заедно. Поне да си направите труда да сключите брак.
- ако родителите знаят и одобряват
- ако решението не е повлияно от въпросната добра приятелка
- ако майката има достатъчно знания и умения, за да не позволи на една бременност да й развали доживот фигурата, едва на 18
- ако може да завършите и да работите след това, ако бързо смогнете да имате независими доходи

Познавам жени, родили на 19, но и двамата са били оправни хора и се е получило добре, не са спирали да се развиват и не е било случайно.

# 6
  • Мнения: 46 636
Против.
- на тази възраст малко хора имат финансова независимост, а да родиш бебе, което да издържа някой друг е безотговорност
- нямаш образование, не всеки след това се стяга и успоредно с децата учи
- нямаш опит с живота, ти самата си още дете, това, че си навършил 18, не значи, че вече си голям, просто една възраст, когато се научиш да гледаш първо сама себе си, тогава можеш да мислиш и за дете, защото то е огромна отговорност, не просто кукла за игра
- изпускаш едни от най-хубавите си години и на една по-солидна възраст, когато би трябвало да си се седнал на задника, започваш да правиш глупости и разбиваш живота на много народ (не че не може да се случи и на другите, но рискът е по-голям)
- ако и бащата е на толкова, вероятността да останете заедно е много малка. Съберете се, поживейте заедно, и тогава мислете за по-сериозни неща. Напълно реално е само след половин година да не можете да се гледате.
- не сравнявай едно време със сега, няма нищо общо

Горните неща са, когато се прави съзнателно, ако стане гаф е друго. Но и тогава съм за аборт.

# 7
  • Мнения: 1 399
Привет.


Има много фактори, които би следвало да се взимат предвид преди решението да имаш бебче независимо от възрастта!
В момента съм на 20 , бременна с първото си дете и много , ама много щастлива!
Аз взех своето решение , имайки предвид това, че финансово мога да кажа, че сме обезпечени , съпругът ми работи , аз работя (в момента съм в болничен) и уча същевременно. Заедно сме от много години, живеем заедно също от много дълго време и прецених , че нашето време е вече дошло. Прецених, че предпочитам бебчето да дойде сега, тъй като и двамата го искахме много силно, отколкото след като завърша да ме превземат съвсем други неща и да нямам време за него. При мен нещата се наредиха така, че сега е най-подходящия момент.
Но трябва на първо място да се почувстваш готова. Да си завършила поне средното си образование. Да имате финансова обезпеченост с партньора, както вече са споменали по горе не можеш да разчиташ някой друг да издържа твоето дете.
В днешно време на 18 години вече сме се развили до такава степен че умовете ни са на по 30 - в повечето случаи, забелязала съм го и покрай връстничките ми, но това май се отнася само за момичетата, затова има значение и партньора колко е годишен и колко време сте били заедно, поживели ли сте заедно, да не се окаже после, че си омръзнете и всеки поеме по своя път, та да страда само детето! Родителите ви какво мислят по въпроса? Всичко това има значение, решението да имаш дете трябва да бъде добре обмислено! Heart Eyes

# 8
  • Мнения: 6 365
А на колко години е гаджето? Ако е много по-голям, да няма натиск да те "върже" с бебе?

Да бе, като на 30 били...ама друг път.

# 9
  • Мнения: 30 043
Не искам никого да поучавам, все пак на 18 г. хората са достатъчно големи, за да вземат самостоятелни решения.
Казвам си мнението. Аз съм за раждане между 25-26 и 35-36 г.
Причини:
1. Нямате собствени средства за гледане на дете. Нямате стабилна работа и доходи.
2. Нямате образование /освен средно, разбира се/. С дете е много по-трудно да се учи висше. Не, че е невъзможно, но е по-трудно.
3. Не сте си "поживели". Виждала съм много случаи на хора над 30 г., оженили се рано, на които им се "доживява"....
4. Не се познавате достатъчно добре като двойка. Поживейте заедно, пък после дете.
5. Нямате собствен дом. Не мисля, че отглеждането на бебе заедно с баби е добра идея. Може би само да помагат, когато се налага, но не и постоянно.

Може би се повтарям с горните постове, но това е в общи линии. И гледането на дете не е само хубави моменти, както да се порадваш на бебето на приятелка. Освен гушкане и смях има и болести, колики, раснене на зъби, бели и непослушание.

ПП: От всичките ми познати, омъжили се на 18-20 г. /повече от 10/, само 2 са все още със същия мъж.

# 10
  • Мнения: 833
Аз родих на 18г.,всички ми казваха че съм малка,но аз все казвах"Моето дете като порасне ,аз ще съм на 30г.ей тогава ще живея,а приятелките ми тепърва ще гледат деца".
Но няма да забравя колко рев съм изревала,когато ММ излизаше с приятели ,а аз си стоях в къщи с бебе.

# 11
  • Мнения: 91
Аз попитах просто за мнение... аз съм на 20 приятелят ми е на 30. И двамата работим, заедно сме от 3 години, а живеем заедно от година и половина някъде. Родителите ми приемат връзката ни .... не виждам пречка ....  Heart Eyes Heart Eyes Не мисля, че едно бебе ще е пречка за каквото и да е било.

# 12
  • Мнения: 1 399
Когато аз споделих с приятелки, че сме решили да се оженим , реакцията на всички беше следната:
"Ама как така толкова млада ще се жениш, нали ще искаш да живееш, да ходиш по дискотеки, да пътуваш..."
И аз все се чудех как може да са толкова черногледи, сякаш като се ожениш живота спира. Не е така!
Не натрапвам мнението си на никой, но според мен и женен продължаваш да живееш! Мен лично съпруга ми и през годините в които ми беше гадже - той ме научи да живея! С него съм ходила навсякъде , с него съм излизала и съм пътувала и се чувствах чудесно във връзката си и все още е така.

# 13
  • Мнения: 780
Аз родих на 18г.,всички ми казваха че съм малка,но аз все казвах"Моето дете като порасне ,аз ще съм на 30г.ей тогава ще живея,а приятелките ми тепърва ще гледат деца".
Но няма да забравя колко рев съм изревала,когато ММ излизаше с приятели ,а аз си стоях в къщи с бебе.

Не мисля, че възрастта е виновна за това, което ТМ е правил.  Peace

# 14
  • Мнения: 6 365
Един по- съвременен аргумент срещу раждането млада и зелена:

За младо момиче може да е много стряскащо да навигира системата на здравна помощ, да се сблъска с лекари и отношението им. Може дори да е вредно за нея и за бебето; не е достатъчно хитра, не знае как да пита, какво да иска, какво може и какво не може.

От здравна гледна точка, може би си мислите, че колкото по-млада, толкова по-добре, но не е точно така. Няколко години в добро здраве, малко тренировки- ще си изработиш резерв, с който леко да понесеш бременността. Тялото ти ще се научи да е във форма. Ако родиш на 18, на базата на естествена младост и сили, то ще преминеш през голямата промяна на бременността и не се знае как ще излезеш от другата страна.

Зависи какви са ти плановете, едно бебе (или две) може да попречи на доста неща. Зависи от професии, всичко.

Общи условия

Активация на акаунт