Семейни празници в арткомплекс "Горски дом Трявна" – „зеленият“ дом на Балкана

Здравейте,
включвам се в темата с един от най-обичаните от мен семейни празници - Великден.Това е един от най-святите и изпълнен с радост празници.
По традиция Възкресение Христово се празнува в продължение на 3 дни, а подготовката за неговото посрещане започва по време на Страстната седмица.
Християнските предания гласят, че когато Божията майка отива в Рим, за да се срещне с императора, тя му подарява яйце, обагрено в червено - символ на Христовата кръв. От този момент християните започнали да боядисват червени яйца за Великден и да си ги подаряват един на друг. С времето навлизат и останалите цветове.По традиция великденските яйца се боядисват на Велики четвъртък и в съботния ден, преди празника. Първото яйце винаги се боядисва в червено, след което стопанката на къщата рисува кръст по челата на децата с него, за да са здрави и румени през цялата година. То се поставя пред иконата в дома или се заравя в средата на градината, като се пази до следващия Великден. Тогава се чупи и ако не се е развалило, то домът и неговите обитатели ще се радват на здраве, радост и благополучие. След това не се изхвърля, а се заравя в пръст, но близо до дома.
Боренето с великденските яйца е една от най-забавните традиции на Великден, която винаги се очаква с нетърпение, особено от малките деца. Обичаят символизира борбата за победа и здраве през цялата година, а за "боракът" са отредени много щастие, благополучие и крепко здраве.

Когато наближи празника,в къщи настъпва еуфория във връзка с приготовлението на козунаци,кошнички за яйца и бодисването на яйцата.Моят син се включва активно с помощта си.
Показвам една снимка от Великден 2015г. на нашата ръчно изработена трапеза

Коледа е най-любимият ни семеен празник, на който задължително се събира цялото семейство. Спазваме традициите за постни ястия на Бъдни вечер, но се стараем всяка година да изпробваме по някоя различна рецепта.
Едно от най-обичаните ни ястия е пълнен картоф. За целта се избират възможно най-големите картофи и се издълбават. В отделен съд се задушават моркови, лук, целина/глава/ и вътрешността на картофите, всичко нарязано на кубчета. Картофите се пълнят и се слагат във фурната да се запекат. Ако се приготвя за друг ден, а не за Бъдни вечер, може отгоре да се сложи и кашкавал, моцарела....каквото обичате. Лесно и много вкусно 

В нашето семейство много почитан е Гергьовден, съответно кулинарната традиция,която ще споделя,е пълнено агънце с агнешки дреболийки.
Агнето се измива,изчиства.Един агнешки комплект се сварява и се нарязва на дребно.
Пресен лук се запържва с ориз и се добавят дреболиите.Пълни се агнето и се зашива.
Подправки-джоджен,магданоз,черен пипер,сол на вкус.
После в тавата се маже с масълце и малко червен пипер.
Да ви е сладко!

Един от любимите празници на нашето семейство е Цветница. С раждането на най-малката ни дъщеря, вече е и неин имен ден, така че става двоен празник.
Нарича се още Връбница, Цветна неделя, Вая (Вайя), Куклинден или (в западните църкви) Палмова неделя. Датата на Цветница е различна всяка година - празнува се една седмица преди Великден, в неделята след Лазаровден (в шестата неделя на Великия пост). Интересно е, че това е празник, който се празнува както в православната, така и в католическата и протестантската църква. На този ден в църквата се отслужва молитва и се благославят върбови клонки. Те се раздават на вярващите и всеки ги отнася до дома си за здраве. Окичват с върбови клонки портите и се сплита венче от осветената в църквата върба. Върбовите клонки символизират палмовите, с които е бил посрещнат в Йерусалим Исус Христос.

Любим наш празник е Голяма Богородица на 15 август. Тогава празнуваме и именния ден на моята сестра Мария, а от скоро и на дъщеря ми.
Според народната традиция, празникът се нарича Голяма Богородица, за разлика от Малката Богородица, когато се чества рождението на Христовата майка. На Голяма Богородица, след тържествена литургия в църквата, се освещават обредни хлябове, които жените след това раздават за здраве и за починалите близки. Вярващите търсят покровителството на Света Богородица в житейските проблеми. На този ден правят родови срещи, свързани с жертвоприношение – курбан за живот, за здраве, за плодородна година, против премеждия и болести. Традиционни ястия на трапезата са прясна питка, украсена с орнамент, пиле каша, варено жито, царевица и тиква. Непременно се ядат диня и грозде. Вярващите даряват на Църквата свещи, домашно тъкано платно, месал, кърпа и пари.

Един от обичаните празници в нашето семейство е Гергьовден. Имаме и специална причина за това. Много именици -дядо, баща,син и зет
Гергьовден се нарича денят, в който се чества Свети Георги Победоносец, 6 май. Обявен е за официален празник в Република България, както и за Ден на храбростта и Българската армия.
С Гергьовден започва лятната половина на стопанската година.Празникът е познат с изключително богатата му обредност, обхващаща всички области от стопанския и социален живот на хората.
Св. Георги, традиционно е схващан като повелител на пролетната влага и плодородието, покровител на земеделците и най-вече на овчарите и стадата.
В нощта срещу празника, преди да пропеят петлите, хората отиват на някоя ливада или поляна, където се търкалят в утринната роса.
Народното вярване повелява, че по това време на годината всичко е „повито с блага роса“.В някои райони вярващите само ходят боси по росата или си мият лицето и ръцете с нея, другаде и пият роса. Къпането в росата се прави от хората за здраве и да не ги боли кръста през годината.
Къпят се в роса и безплодни жени с вярата, че така ще станат плодовити. На някои места обредния ритуал е свързан със събирането на росата и носенето ѝ в къщи. Вярва се, че събраната по Гергьовден роса има особена целебна сила.
Освен „къпането“ в роса се практикува и обредното къпане в реки и извори. След къпането в росата, връщайки се към домовете си, хората берат свежи зелени клонки (здравец, коприва, люляк и др.), с които се окичват вратите и праговете на домовете, оборите и кошарите, поставят се на завивките на децата, правят се венци и се слагат на главите на домашните животни.
Според народните представи Св. Георги е покровител на земеделците и най-големия покровител на стадата, затова и обредните практики и обичаите се изпълняват, за да осигурят здравето и плодовитостта на живата стока.
На този ден овцете да се захранят с обреден хляб, приготвен от жените.На Гергьовден става първото вкусване на мляко и млечни продукти през годината. Изборът на жертвеното животно е различен - някъде това е първото родено агне през годината, другаде - агнето на първата излязла от кошарата овца.
Преди да се заколи, агнето се окичва с венец или цветя, захранва се със свежа зеленина, трици и сол, с обреден хляб и се запойва с вода.
Празничната трапеза се прави някъде на зеленина.

Еньовден
Еньовден е един от най-важните летни празници в народния календар. Чества се на 24 Юни по нов стил, когато, по църковен канон е рождението на Св. Йоан Кръстител. В българската традиция Еньовден стои по значение редом с Коледа, Великден и Гергьовден, но от всички тях, като че ли той е с най-силно езическо влияние. Празникът има различни названия - Яневден (Софийско), Иванден (Западна България), Иван Бильобер (Североизточна България). С него са свързани множество вярвания за слънцето, водата и лечебните растения.
 Повсеместно е разпространена вярата, че преди да «тръгне към зима», слънцето се окъпва във водоизточниците и прави водата лековита. После се отърсва и росата, която пада от него е с особена магическа сила. Затова всеки трябва да се умие преди изгрев в течаща вода или да се отъркаля в росата за здраве. В крайморските райони на страната вярват, че морето "спира да се движи" и също се къпят в него. За лечение и гадаене се взима "мълчана вода" (налята от девствено момиче, при пълно мълчание, от 3, 7 или 9 извора или от воденица левичарка). Спорадично битуват представите, че през нощта срещу празника не бива да се пие вода, нито да се налива, а в самия ден не се пере, за да не се поболее член на семейството.

В нощта срещу Еньовден билките имат най-голяма сила. Вярва се, че след изгрева те я губят и не трябва да се берат. Затова се събират рано сутринта, преди да се е показало слънцето. Това се прави при специален обред за “откупване” на тревите от самодивите: бабите подреждат в кръг цедилките, в които са набрали лечебните и магически растения и играят около тях “сключено хоро” в пълно мълчние. От билките, между които на първо място еньовче, жените правят еньовски китки и венци, вързани с червен конец. В някои райони приговят толкова китки, колкото души са в семейството, наричат ги и ги оставят през нощта навън. Сутринта по китката гадаят за здравето на този, комуто е наречена. Еньовските китки и венци окачват на различни места из дома и през годината ги използват за лек – с тях кадят болните, запойват ги или ги окъпват с вода, в която са топили китките или венците. С тревите и цветята, набрани на празника, увиват и голям еньовски венец, през който се провират всички за здраве. Той също се запазва и се използва за лекуване. Според народните вярвания болестите по човека са 77 и половина. За 77 болести има цяр, само за половината болест - няма. Впрочем и за нея има половин билка, която обаче само определени билкари могат да намерят и използват. Освен билкарките, през тази нощ билки берат и момите. Свита в нощта срещу Еньовден от седем, девет или дванадесет билки, моминската китка има силата да привлича и омайва избранника на момата. В нощта срещу Еньовден билярки и магьосници приготвят своите церове, като ги варят в нов, пръстен съд, неизползван до сега. Според народната вяра любовни и разделни билки се варят на края на селото, в запустяла къща. Водата трябва да заври постепенно, на бавен огън, запален от сухи стебла на бял оман, който прибавя своята сила към тази на врящите билки.

На този ден не се работи никаква работа. В народните представи той е "хаталия" (лош) ден и се вярва, че Свети Еньо ще порази с гръм нивата на онзи, който не го е уважил на празника му, а е отишъл да работи. Освен това, Св. Еньо е един от христианските светци- градушкари.

Има поверие, че в нощта срещу Еньовден небето и земята се отварят и там, където има заровено имане (пари таласъмлии), излиза син пламък. Който го види, трябва да метне дрехата си отгоре или да провре нещо под пламъка. Тогава парите излизат и могат безопасно да бъдат взети.

Еньовденските обичаи имат и своята тъмна страна. Тогава действа особен вид вещица- бродницата. Тя отива на чуждата нива, съблича се гола, яхва кросно и изпълнява особен танц, съпроводен със съответни заклинания. Тогава стръковете на нивата и се покланят. Само “царят” на нивата остава прав. Тогава бродницата го откъсва и го носи на своята нива или харман. Вярва се, че с царя тръгва и плодородието на нивата. Обраната нива залинява, а нейната– избуява. Затова през тази нощ стопаните отиват на полето да пазят нивите от такива жени. Друг начин за предпазване от обиране е срещу празника стопанинът сам да ожъне своята нива в средата или четирите ъгъла, за да я намери бродницата вече обрана. В обичайното право бродничеството се смята за престъпление. Ако бъде хваната, вещицата се прекарва гола през селището «щото всички да и видят срама». Обикновено, след това тя сама напуска селото, макар никой изрично да не я гони.

Наред със Сурва, Гергьовден и други празници, на Еньовден също се гадае за здраве, женитба и плодородие. Прави се обичая напяване на китки (или пръстени). В някои райони за гадания се изпълнява обичая Еньова буля, в който участват момите, а гадаят за всички – моминските китки за женитба, на останалите – за здраве и плодородие. Булята е малко (3-5 годишно) момиченце-изтърсак (последно на майка) или сираче. Обличат го (в “целокупна” къща) като булка, слагат му и сватбени накити. Момите грабват булята и я разнасят из селото, като я пазят да не стъпва на земята. Накрая идва ред на напяването. Момите пеят песни, докато Еньовата буля вади от голям котел с мълчана вода натопените от предната вечер китки с пръстенчета, наречени на ергените. По напявката, която се изпълнява в момента, гадаят за бъдещето на собственика на изтеглената китка. На някои места задават въпроси на момиченцето за предстоящата реколта и приемат случайните и отговори за предсказания. В други райони се прави напяване на паламарки, които заместват китките и пръстените. Ролята на булята също може да се изпълнява от женска кукла, направена от кросно и кръстачка и облечена в сватбени дрехи.

Любимата ми кулинарна традиция е печеният пълнен шаран на Никулден! И на 100 години да стана, винаги ще обичам как мама го прави!!! 

На 11 ноември почитаме свети Мина. Той е покровител на семейството, на сираците и бездомните, покровител на всички народни лечители, знахари, войни, както и на хората, поели на дълъг път. Св. Мина закриля и жените, затова на този ден се молим пред иконата на светеца за здраве на децата си, за радост и благополучие на дома. Името му означава "месечина, луна".

Любимият ни семеен празник е Бъдни вечер и Коледа. Ще споделя една не толкова популярна рецепта, която с удоволствие приготвям.
Сладък качамак със сушени плодове
Продукти за 3 порции:
- 80 гр.  царевичен грис за качамак
- 450 мл липов чай
-4 суп. лъжици кафява  захар
- 1 суп. лъжица мед
- сок от ½ лимон
-1 купичка (50-100 гр) сушени плодове по избор-кайсии,стафиди,боровинки,сливи,круши, ябълки
 
Залейте сушените плодове с  горещия липов чай ( ако имате домашно набран липов цвят го добавете към плодовете и залейте с гореща вода) и ги оставете около час. Отцедете около 300 мл от течността, прибавете царевичния грис и 2 суп.лъжици захар и при непрекъсното бъркане варете няколко минути след като сместа заври. Сипете я в подходящи купички (аз използвах форми за пудинг).
В останалите около 100 мл прецеден чай добавете лимоновия сок и захарта и ги оставете да поврят докато обемът се редуцира с около 1/3, прибавете меда и сушените плодове .
Обърнете купичките с качамак в подходящи съдове за сервиране, полейте със соса и  плодовете и да  ви е сладко!

Един от най-любимите ми празници е Великден. Ще споделя една страхотна рецепта, която е на Ева Тонева - Козунак със заквасена сметана

В последните години този козунак присъства на празничната ни трапеза.

Ще споделя един не много разпространен обичай от Сирница (която наближава:)). Това е ритуал, с който ергените могат да покажат дали остават верни на избраницата си или насочват вниманието си към друга.
Много разпространен в Източна България е ритуалът на “любовните стрели”, символично казано. Щом се свечери и притъмнее, ергените се събирали на някое възвишение край селото. Всеки от тях носел специално приготвени малки стрели, издялани от дърво, които се запалвали. И с помощта на дълъг прът всеки ерген изстрелвал стрелите към двора на момата, която харесва. Запалените стрели описвали огромна дъга и всички виждали в чий двор падат. Ергените трябвало да изстрелят своите любовни стрелички много точно и умело. Затова младежите започвали да “тренират” още от Атанасовден – в средата на януари. А момите чакали с нетърпение това ритуално преброяване на почитателите. Защото на следващата сутрин момата и родителите й събирали и преброявали долетелите в техния двор стрели. Най-“обстрелваната” мома получавала всеобщо признание, а момата, в чийто двор не е паднала ни една стрела, трябвало да изтърпи доста солени шеги. Ако някой ерген пък е насочил стрелите си натам, където не е желан, също понасял всеобщия присмех. Или пък със стрелички и ритуален диалог ергенът можел да разгласи къде е приет вече като кандидат-жених. Огнените стрели имат и още една функция. Вярвало се е, че до където се освети земята със Сирнишки огньове, до там ще стигне плодородието през новия земеделски сезон.

Празнична погача
Продукти:
около 500- 600гр. брашно
3 яйца - отделям единият жълтък е за намазване
2 с.л олио
1 с.л. захар
1/2 с.л. оцет
1/2 ч.л. сол
250 мл топло прясно мляко
100 гр разтопено краве масло
пакетче прясна мая

За намазване:
1 жълтък
2 с.л. прясно мляко
сусам за поръсване

Начин на приготвяне:
Разтварям маята и захарта в 100 мл топло мляко и оставям на топло да втаса 10 минути.
В купа сипвам пресято брашно и разбърквам със солта.
Правя "кладенче"в което сипвам разбитите яйца, останалото мляко, олиото, оцета и втасалата мая.
Замесвам меко еластично  тесто. Оставям на топло да втаса около час.
Втасалото тесто  разделям на 8 части.
Разточвам всяка от тях  на кора с дебелина 3-5 мм, които мажа с разтопено масло.
Нареждам една върху друга 4 кори и завивам  на руло. Правя 2 такива рула.
Режа всяко  на триъгълни парчета.
В тава подреждам парчетата и  втасва на топло още 30-40 минути.
Намазвам с разбития в 2 с.л. прясно мляко жълтък, поръсвам със сусам.
Загрявам фурната до 180 градуса.
Пека погачата около 30 минути, намалявам на 150 градуса за още 10 минути.
Готовата погача мажа с масло, покривам с кърпа и оставям така 10-15 минути.

Коледа е най-любимият ни семеен празник, на който задължително се събира цялото семейство. Спазваме традициите за постни ястия на Бъдни вечер, но се стараем всяка година да изпробваме по някоя различна рецепта.
Едно от най-обичаните ни ястия е пълнен картоф. За целта се избират възможно най-големите картофи и се издълбават. В отделен съд се задушават моркови, лук, целина/глава/ и вътрешността на картофите, всичко нарязано на кубчета. Картофите се пълнят и се слагат във фурната да се запекат. Ако се приготвя за друг ден, а не за Бъдни вечер, може отгоре да се сложи и кашкавал, моцарела....каквото обичате. Лесно и много вкусно