Информация за МБАЛ Надежда (на д-р Стаменов) - 10

Скъпи дами, ще пиша сега преди да заспя в несвяст на 3ти етаж, защото съм направо смазана. Бях писала, че сломих др Ташков да индуцира раждане и се разбрахме тази сутрин да съм в спешния в 7.15 за да започнем с документи и да видим как ще процедираме, но да предизвикаме раждане. Вчера обаче започнаха контракции още сутринта и цял ден изкарах с болки. Днес сутринта още в 3 събудих ММ защото много ме болеше и бяхме в Надежда в 5.30. Засякохме (буквално, с колата) др Ташков на паркинга. Преглед, документи и ме приеха и качиха в родилна зала 3. Не знам какво ми стана, но страхът, който ме обзе от предстоящото и болката надделяха, колабираха ми вените, не исках да се разхождам хич, спукана вена при поставяне на абокат беше причина да мрънкам, а ММ само питаше колко ме боли и накрая го пратих да си ходи. С 2 думи- кофти старт. След клизма и успешно поставен абокат ми пуснаха банка окситоцин, защото и контракциите ми намаляха и се започна. На нищо и никакво 3-4см разкритие се молих за секцио, зверски ме болеше и не можех да дишам. Контракциите бяха ужасни, а аз още в началото. Др Ташков реши да не чакаме за епидурална упойка и др Камелия Василева я постави за минутка без да ми причинява болка, по време на 3 контракции. Изчаках 20 Мин за да подейства и станах нов човек! Денят се проточваше ужасно, наложи се да ми дават още 2 дози упойка (др Василева отново- супер приятна и позитивна жена), разкритието се влачеше и аз отново започнах да искам секцио. Към обяд реших, че няма да лежа повече, а ще пробвам топките в стаята, водите ми изтекоха на 5 см и ММ тръгна обратно към болницата за подкрепа. Още упойка и окси, още лежане и в 1.30 когато ММ простигна прегледът показа пълно разкритие и глава ниско. Аз обаче не можех да напъвам, когато се изчерпа упойката контракциите станаха просто страшни и нямах напъни. Помолих за още упойка, др Ташков, др Василева и акушерките ми обясниха, че не е редно и че може да спре родовата дейност след цял ден. Обясниха, че като напъвам болката ще спре, но при мен не беше така. Сложиха упойка и се уплаших да не стигнем до форцепс. В крайна сметка ММ ме държеше и засичаше кога имам контракция, докторът ме напътстваше колко дълго да напъвам и акушерката водеше обяснявайки ми как и какво да направя. В 16.06 след толкова страх, неувереност и чиста глезотия с подкрепата на екипа се роди Матеа. Беше малко синя на цвят и много по-малка от измерванията в Надежда за килограми и ръст- 2.720 и 49 см, така че явно както навсякъде апаратите за жк просто не мерят точно. Имам 2 вътрешни шева и охлузване на лабиата, но това е! Супер доволна останах от раждането при положение, че се дърпах на всеки преглед, предложение или съвет. Специално акушерките бяха страхотни, но Гергана Димитрова беше неуморима и невероятна! Обясняваше ми по 5 пъти всяко нещо- дишане, т.н което не влизаше в уплашената ми глава, държеше ми ръката (ако чете тук се извинявам за синините), масажираше ме, беше ми подкрепа във всяко едно отношение. Ташков беше супер- категоричен (стига с това секцио на 3см, пробвай епидурална); внимателен и вдъхващ доверие. Пак бих го избрала. А Матеа- има много черна коса, прекрасни зелени очи и трапчинки. Влюбена съм и бих родила тук още 3 деца.