С какво ви дразнят свекървите- 16 тема

Да ни е честита новата тема, а аз си пожелавам да няма за какво да се дразня. 

Не съм първа в новата тема, дано е по-спокойна...
С риск отново да предизвикам препирни, както в началото на предишната тема, ще се намеся. Надявам се да не бъда разпъната пак на кръст, но не мога да се стърпя и ще попитам: какво разбирате, бе хора, под това: ще инвестирам в детето си? Знам, че става въпрос за образованието му и точно затова ще попитам какво разбирате под добро образование? Образование в чужбина? А какво значи добро образование, ако става въпрос за Бг? Каква диплома, какви компетенции трябва да има един току-що завършил млад човек, за да попадне в графата добре образован? Ясно е, че няма как цялото население на България между 19 и 25 години да учи в топ 100 на света, та питам?
По другия въпрос: Бояна, съгласна съм с теб, че учене и работа няма как да вървят заедно на добро ниво и ще пострада ученето, но пък в днешно време като завършиш без ден опит и отидеш да си търсиш работа, те питат направо: ти какво си правил/а до сега? Обяснението, че си учил не се приема добре. Справка: темата на търсещите работа, питайте там. Още нещо в подкрепа на това виждане-моят син е редовен студент, икономист, сега завършва ІІ курс. Всички преподаватели в прав текст им казват, че който иска да постигне нещо, да си търси работа още от сега. Преподавателката по немски редовно ги осведомява кои фирми търсят хора с немски и ги подканя да пробват. Уни също осигурява комфорт в това отношение. На работещите студенти не се търси сметка, че не присъстват редовно, хубаво е за тях да работят....
И по другото твърдение ще си позволя да не се съглася. Казваш писатели, художници и т.н. нямат голям доход, но като го влече, нека да е това. Не, не съм съгласна. Точно защото у нас нещата стоят по този начин. Синът ми има някакъв потенциал в това отношение(литературни занимания), но аз отдавна съм му обяснила, че това може да му носи удоволствие, но няма да му плати сметките. С малко натиск го насочих към по-практична професия. Той сега сам вижда-има награди от литературни конкурси, има публикации в разни сборници, алманаси, книжки и т.н. и не е взел нито лев! Всичко, което е спечелил са няколко хубави книги. А от професионалните си ангажименти печели реални пари. Сам казва, че литаратурата ще му бъде хоби, защото му носи радост, но не би се оставил да няма 2 лева в джоба. Съжалявам, може да звучи грубо и сметкаджийски, но е истина. Няма ли хляб в една професия, няма достойнство!

Това, че ученето и работата нямало да вървят заедно са глупости. Аз не знам студенти, дето не работят. Освен мамините синчета и девойки, а това е деморализиращо.

Ниско статусната работа като студент ти дава амбицията за нещо повече.
Самият факт, че си работил нещо, дори не и по специалността, е положителен за повечето работодатели. Освен това, работодателите предпочитат хора с трудови навици, а не завеяни студенти, дето им е широко около врата, но пък са с отлични дипломи. Пък и отличните дипломи също се постигат дори и да се работи междувременно. Всичко въпрос на мотивация.

тц, не дава нищо, това са митове и легенди от американските филми! Нискоквалифицираната, нископлатената и изобщо "ниско"-работата дава доста горчилка в устата. Но някак не върви човек с кофти работа да каже, че е кофти и че му е гадно, затова си измисля или преповтаря глупостите за амбицията и опита, щото иначе изглежда лузър. Да, дава опит - да псуваш по сто пъти на ден шефа-гадняр и да се кълнеш, че повече никога, никога, никога в живота си няма да се оставяш да си на кофти работа за кофти заплата и с кофти самочувствие.

Нещо не си прочела както трябва - казах, че работата дава мотивация на младият човек, особено по време на студентството, когато да се намери работа точно по специалността е трудно.
Какво предлагаш - младите студентчета да седят по кафенетата и да харчат паричките на не особено заможните си родители(в повечето случаи) или да се понапънат за по 4-5 часа на ден на някоя работа, та дори и ниско квалифицирана.

А, да  - и на хубавите работи има шефове гадняри

не, не предлагам да седят по кафенетата. Предлагам, ако искат да работят и не са притиснати финансово и не са готови на всичко само и само да се издържат сами, да си търсят работа, която е или по спеециалността, или им дава писта към работа по специалността. Ако е по специалността и перспективно като изкачване по служебната стълба, може да се направи компромис със заплащането, но хем да работи някаква откъсната и скапана работа, хем за скапани пари, си е на чиста загуба. Минала съм го този път, който ти ми описваш - не си заслужава. При мен мотивацията беше, че исках да съм колкото е въможно по-независима, не е заради това, че родителите ми не са ми давали издръжка.

Не е задължително да работиш докато учиш за да стане човек от теб. Аз не съм сервирала на никой кафета, пък не се намирам за готованка. 
Работя от момента, в който завърших и работя за себе си това, за което съм учила.

Колкото повече чета от вчера, толкова повече благодаря, че съм попаднала на родители. 

Хора, чакайте!
Аз не говоря за ниско квалифицирана работа-сервитьорки, хамали и т.н. Твърдо съм против да се губи време за такива мизерни пари. Говоря за работа по специалнстта или близка до това, което ще се работи евентуално после. Работа, която ще е полезна не само като някакви пари, а и като опит в областта ти, макар и от ниските позиции в твоята професия, с които обикновено се започва. Просто ги минаваш още през студентството и с дипломата вече на специалист търсиш нещо повече като позиция и съответно заплата. За това говоря.

Абе то хубаво писти към мечтаната работа и т.н., но това са изключения. Пък и не всички родители имат възможност да издържат изцяло студентите си. Затова, не е срамно и да се поработва каквото и да е. Така е по целия свят.

Иначе съм съгласна АКО това АКО онова, но реалноста е друга. И аз съм го минала тоя път, верно не работих лоша работа, дори много хубава даже, но ако имах възможност нямаше да работя. Сега, като гледам назад се чудя, ако не бях работила, какво ли съм щяла да правя? Със сигурност нямаше да уча повече


Хехе, те и моите родители се издържаха 5 години като студентка, но аз пак работих 4 от тях. И стипендия за отличен успех взимах по едно време. Пей сърце.
Пак казвам, не е въпроса да попаднеш на родители, ако визираш отва, че са те издържали. А, родителите, които не могат да го направят? Те по-малко ли обичат децата си и са родители?

ами, виж сега, аз ако не съм сигурна, че ще мога да издържам детето си в университета, няма и да го карам да учи в университет, за да го принуждавам после да работи, за да се издържа. Висшето образование е лукс, и е било лукс във всички времена, човек има достъп до него, акоо може да си покрие масрафа. Не е честно спрямо децата да бъдат бутани в посока, която не може да бъде финансирана от бутащия, а да се очаква бутаният да задоволява чуждите очаквания, че и сам да плаща за това.

Разбирам разминаването в мисленето, защото в цял свят, като седиш на касата в някой супермаркет, е без значение дали си студент или майка с 5 деца, парите са еднакви и позволяват нормален живот.
Освен това, студентите обикновенно работят 50%, а остатъка го набавят със студентски заем. При нас издържането на студенти от родителите не е нормално. Нормалното е заем+50-80% работа. Каквато и да е. Обикновено неквалифицирана - касиерки, сервитьори, в супермаркети.

Изобщо не говоря за издръжка. Става въпрос, че никой зорлем не ми е показвал колко гаден може да бъде живота, а напротив. От семейтвото си съм видяла само, че въпреки реалността, в която живеем аз мога да бъда свободен човек, да правя това, за което съм родена и обичам, и да живея добре.
Няма нищо срамно в работата като учащ, нито в това, че родителите ти нямат възможността да те поемат напълно, но човек се става и по обратния начин и в него няма нищо срамно също така.

Аз си мислех, че младите хора сами избират дали да учат в уни или не. Явно съм недоразбрала.

Никой няма нито да бутам, нито да тикам. Хич не съм бедна, но не ми е минавало през ума да издържам детето в университета. Пък и хората около мен, са мноооого далече от бедността, а децата им горките се трепят като хамали, докато в същото време учат.
Въпрос на мироглед, както вече казах.

Но разбира се, че е така.