Булката, Кармата и Щастливи пътеки - разходка из индийските библиотеки ~Тема 18

Sahasrara,  Б;агодаря за новата тема. И да кажа за Пътеките - Барун Собти има много профили в социалните мрежи, за разлика от Саная.  На мен и двамата ми харесват, въобще целият тим е чудесен. И Манорама, и бабите, че и Шам играе добре. А Куши и Арнав са си красавци от всякъде. Май Саная не я долюбват нещо продуценти и режисьори, за разлика от Барунчо. И да, съгласна съм напълно, че последните серии с конкурса за Мисис Индия, като начин на личностна реализация е доста изсмукан от пръстите. Къде по-интересно щеше да бъде да бяха им родили едно дете сценаристите, или да доразвият тезата на Дади, че този брак няма да го бъде. Но най-необичайното на този сериал е динамиката, краткостта и многото хумор, без сложни за възприемане тежки трагедии, като подаряване на деца и утрепана от свекървата снаха. 

 
Сега се сещам да питам онези от вас, които гледат "Пътеките" - на последната снимка от първия пост в темата (фамилната) долу вдясно има един персонаж, който според мен е Хаид Сингх от "Булката". Така ли е?

Еххх, много харесвам Ананди, но постъпи изключително глупаво!  За какво ѝ беше да се обажда наистина? Вярно е, че не са близки и нищо не може да направи за тях. В случая противната Гаури е абсолютно права, уви...

Много е зле тоя Джаго!!!!!!
Пот се лее от него, че чак капе от носа му. 

Благодаря за новата тема   

Същият, това е Шаши баща на Паял и Куши, като Куши е осиновена племенница на Гарима. А пък Паял е родната му дъщеря от първата жена, която е починала, когато Паял е още малка. Де факто, Гарима няма свои деца, но обича и двете момиченца като свои родни

Забравих да благодаря за новата тема!!! Извинявай Сахи.

Напълно съм съгласна с теб. Сама си бута из между шамарите. Все се чуди, какво да направи та ония двамцата да имат за какво да я обвинят.
А и този извод, че най-накрая разбра, че Джаго няма да се върне при нея, какво ще рече това!?. Излиза че и за това Гурата е права.... Жалка работа

Народът казва: "Прекален светец и Богу не е драг." ... Та и нейната работа стана такава,струва ми се  

Не мисля,че тя хранеше някакви надежди, че Джагдиш ще се върне при нея ... но го носеше в сърцето си, въпреки всичките удари, които той и нанесе ... Ама тоз`път, май, прагът на болката, която може да понесе, беше достигнат и прекрачен... Крайно време беше!

Сахи, благодаря за темичката!   

Ами обратното броене до Шив започна.

Нали трябваше да отворят място за него.
Но докато куфарът беше в стаята нямаше как. Сега момичето е вече свободно и готово за голямата любов.
Този път разбирам Гурата защо е нервна, но пак не беше спонтанна, а фалшива. Тъщата изманипулира Джаго, а Гурата влезе в сценрия, също като в сцената когато Лал и Ананди бяха у тях.
Но съм съгласна, че загрижеността на Ананди беше в повече в този момент и достигна точката на кипене и за двата отбора. Но как иначе да покажат "новия" Джаго.
Но и Ананди получи своя урок. Не може да е добра с всички други без да е поне мъничко добра и със себе си. Разбра, че тъй като не е християнка не е длъжна когато я шамаросват от ляво да си подаде и дясната буза. И една българска мъдрост може да й остане за в бъдеще - не може да е на всяка манджа мерудия  .

Готови ли сте за Кало сватовницата?

Здравейте на всичкиии, радвам се, че сте доволни от темата!  Със здраве и положителни емоции да си я изпишем и като гледам коментарите ви - именно това ни чака. Нали няма да протакат пристигането на Шив до другата тема? 
Дарья, мерси за разясненията!   
И аз така разбрах от тези серии на Булката, че все пак частица от Ананди се е надявала Джагдиш да се върне, наличието на този куфар няма какво друго да покаже. Та уви, да, май е права Гаурито. Въпреки че не я оправдавам, защото Ананди може и да се е надявала, но това с нищо не е попречило на отношенията между Гаури и Джаго, тя си страдаше кротко. А и действително дори сега, след загубата на детето, поведението ѝ си беше лицемерно като цяло.
НО - надявала се или не, важното е, че сега недвусмислено ни се показа, че се отварят нови страници.
Рори, напълно съм готова за сватовницата, толкова ме кефи Калиани напоследък! 

Наличието на куфара нищо не показва в посоката в която си мислите.
Той е просто връзката на това самотно и много наранено момиче с миналото, с моментите на взаимна обич и щастие и по никакъв начин не означава че тя таи някакви надежди двамата с Джаго да се съберат отново. Тя много отдавна каза, че това не е Джагдиш който е обичала, а д-р Джагат. Обаче болката от случилото се и тъгата по първата любов /а и живяха заедно, бяха семейство много по-дълго отколкото Гурата и Джагат/ са реални и са си само нейни. Те остават докато човека който не ти ги е причинил не дойде и не каже, че съзнава вината си за това което си преживял, съжалява и иска прошка.
Едва тогава наранения човек се освобождава от спомена за предателството и чувствата които то предизвиква.
Не случайно сериите в които Джаго търси прошка са преди сватбата на Шив и Ананди и независимо, че отначало отказва да му прости  /след помена на Баго ще разберете защо/ тя се освобождава от миналото и прави свободен избор между двамата.
Не е случайно, че непосредствено преди сватбените ритуали двамата с Джаго отново имат разговор и в този момент тя вече му прощава и отношенията им се изчистват от миналото, започват нова връзка - като приятели и като брат и сестра, а Ананди започва новия си живот, в новото си семейство пречистена и преродена. И чак когато осъзнава и е готова да признае чувствата си към Шив идва Ананди 3 със съвсем ново отношение към Шив, към семействата - нейното и неговото, към себе си и към живота. Затова всички правят голяма разлика между Ананди 2 и Ананди 3. Просто различните актриси подчертават различните етапи в живота на героинята. В никакъв случай Торал не би изиграла по-добре този етап от живота на Ананди който изигра Пратюша. Но и Пратюша, която е съвсем млада около 22-23 годишна жена не би могла да изиграе зрялата Ананди, жената, не защото не е добра актриса, а защото няма личен житейски опит. Не мога да свикна с рзличните лица все още, но детското лице на Пратюша щеше да е в контраст с поведението на героинята на зряла жена и нямаше да е така силно като изпълнение както изпълнението й в сериите които гледаме в момента.

И аз пазя спомени и то доста по-нелепи от тези на Ананди. Например опаковка от шоколадче с което ме е почерпило преди 24 години момче в което съм била влюбена. Никога не е имало вероятност да се съберем още повече, че замина да живее в чужбина и не съм имала и най малки основания да се надявам на нещо. Но пазя даже и адреса и телефона му тук в България. Просто спомен. Пазя и билети от кино на което го завлякох преди 25 години. Пазя и снимки, даже и мои рисунки по тези снимки на друга моя любов също абсолютно без никаква възможност да бъдем заедно тъй като впоследствие се оказа, че момчето е гей. Пазя и едни писма от момче с което не намерихме смелост да си признаем един на друг чувствата и през това време приятелката която смятах за една от най-близките се свърза романтично с него, докато ме насърчаваше да го търся и да му кажа открито за своите чувства. Направих го и от него разбрах за тях. Представяте си каква е болката от такова предателство. Там също не съм имала повод да се надявам, че с момчето ще се съберем, но спомени от него, че и от нея имам и ги пазя. Мислела съм не веднъж че е тъпо да ги пазя и уж ги разглеждам за последно преди да ги изхвърля, а после не мога да го направя и си ги прибирам обратно.

Ами разбирам емоциите на Ананди.
Разбирам и загрижеността й след загубата  на бебето. Не ми стои фалшиво или лицемерно. Само дето в такава ситуация нямаше да имам смелост да се обадя, но определено нямаше да ми е безразлично или да се радвам и да очаквам след такова нещастие ТОЙ да се върне при мен.
При нея чувствата са много смесени и сложни защото тя живее със семейството на Джаго откак се помни и бебето на Джаго щеше да й е близко и мило въпреки всичко. То щеше да е това което тя няма и щеше да й носи и радост, и голяма болка.
Тези отношения между Джаго и Ананди са твърде сложни. Те не са само и просто съпрузи, единият от които изоставен заради друга. Те са и брат и сестра, и приятели, и първия интимен партньор на другия, и първата любов един на друг. Много по-сложно е от обикновен любовен триъгълник. Затова и на Ананди й е толкова трудно да се откаже от грижата и мисълта за него. Изпратено в чужд дом на 8г. едно дете най-лесно се отпуска и контактува с друго дете на подобна възраст. Грижата и обичта на Сумитра, Бейрон, Гена и Васант и Кало ги осъзнава и приема с благодарност и любов много по-късно, когато е в състояние да ги осъзнае. Първият който й създава усещането за дом, за уют в новата къща чрез общуване е Джаго - чисто по детски с дрязги, игри, бели, и взаимната подкрепа когато им се карат. На практика именно той е най-близкият й човек. Затова и начинът по който постъпи с нея е особено жесток, а болката от предателството не отминава с времето, но и привързаността към него също.

Това че имаха своите хубави моменти в присъствието на лелята не означава, че момичето е очаквало да се върнат онези дни на щастие. Просто и за двамата това беше малко бягство от трудното ежедневие към безгрижното детство. Те имат история, дълга и богата на емоции и преживявания история. Съдбите им са твърде много преплетени и без да са съпрузи. Никой от тях не би могъл да живее живот без другия. Нямам предвид като семейна двойка, а живот в който да са забравили за съществуването на другия. Всеки от тях е дал много на другия, така че дори Ганга не може да измести Ананди от живота на Джаго. Само дето тя също е човек страдал много и е наясно с това и дори не се и опитва за разлика от Гурата.
Ананди и Гурата не тръгват от една и съща изходна позиция. Ананди не се е запознала с Джаго на някакъв етап от живота си и после да си тръгне така както е дошла. Тя е израстнала с него.
На практика взимането на невръстно момиченце си е вид осиновяване. Къде да върви тя след като Джаго я изоставя. Това е нейния дом. Домът на родителите не е неин. Там тя е гостенка още от дете. Има връзка с тях, обича ги, но истинските й родители са именно Бейрон и Сумитра. Нали когато говорим за осиновяването точно това прави осиновителите родители на едно дете - грижата и съжителството с него. Гурата няма никакъв шанс да заеме мястото на Ананди в този дом, дори и да беше светица. Тя взема сина, но наранява жестоко дъщерята на дома. За мен всичко си е много реалистично.
И аз се дразня в някои моменти от липсата на реакция у Ананди и другите членове на семейството и ми се струва прекалено търпението им, но то е най-вече защото аз нямам такова търпение. Смятам че по-скоро аз имам проблем с неспособността да бъда търпелива и да реагирам спокойно когато нещо е несправедливо. За нас е важно да не си оставяме магарето в калта, да си отреагираме емоциите и за нашия начин на живот сме си прави.
Но те живеят съвсем различно от нас.
Не мога да живея по техния начин, но нямам право да искам да са като нас. Приемам ги такива каквито са стига да не нараняват хората физически и психически и ги уважавам с техните различия.

Не мога да направя линк затова ще копирам нещо което искам да споделя с вас.

Mariana Dimitrova: Не е само заради вричането този неин избор. Шив я освобождава от т.нар. вричане като се отказва от женитбата пред всички. Той не казва защо го прави, но Ананди разбира. В онзи момент е наранена и гневна и на двамата, но е свободна да избере. Точно това се подчертава в сцената - свободата да избира. Тя можеше да избере Джаго, но не го направи и се аргументира категорично защо. Там има един момент, в който казва на Шив "Погледни в очита ми. Виждаш ли там любов към Джагдиш?!". Няма тайни копнежи, има само огромно разочарование от един човек и похабените й чувства към него. Това е тоталното падение на Джаго и от там нататък ще започне да изгражда новата си връзка с Ананди, връзка изградена на взаимно уважение и обич като приятели - нищо повече. Този свободен избор на Ананди беше много важен за Шив, самата нея и за бъдещата им връзка. Мисля, че дори самата Ананди не знаеше кого предпочита, докато не я освободиха да избира. Категоричният й избор от своя страна, премахна всички съмнения в Шив и той никога повече няма да се усъмни в чувствата й или пък да я ревнува от Джаго.

Yasmin Petrova: Има силни чувства, ненадмината обич към Джаго и те никога няма да угаснат независимо от вс.гадости,които натвори wink emoticon Всяка напълно независима и зравомислеща жена,която е с ума си и може да избира,никога няма да се върне при Джаго,особено ако в опозицията е Шив grin emoticon Ананди доброволно жертва чувствата си към Джаго и прави своя трезв,адекватен и напълно обоснован избор,сама определя съдбата си,което вече е ударът за Джаго-внася последни щрихи в падението му grin emoticon Ананди ост.вдовица и на финала могат да ги съберат wink emoticon
Това с куфара Ананди отдавна трябваше да го направи,да го заключи на тавана до мига,в който може спокойно да разглежда вещите,без свързаните с тях спомени да й носят болка и да изхвърли куфара без да й мигне окото grin emoticon Защо не се сети по-рано grin emoticon Вкъщи все още имам погребани на различни места 2кутии със спомени от 2ма отделни човека.Знам къде са,винаги,когато пожелая,мога да ги отворя,но не го правя glasses emoticon В началото едва се въздържах,после просто нямаше значение!Жал ми е да ги изхвърля,може и да потрябват.

Mariana Dimitrova: Съгласна съм Ясмин, че Ананди има силни чувства и ненадмината обич към Джаго, но не и любов. Не и любовта, която една жена изпитва към единствения, истински мъж в живота си. Останалите, ако ги има такива, са или репетиция, или утеха. grin emoticon Това, което има между Ананди и Шив е пълно единение на разум, чувства, ценности, мисли, единение телом и духом. Точно това ме порази в тяхната връзка и любов. И не започнаха свързването си първо с любов и страст. Започнаха с връзка между умовете си, ценностите си, морала си, мечтите си, с уважението и привързаността си, с обичта си, с почитта си един към друг. И едва тогава дойде връзката с любовта и страстта си. grin emoticon Може да е просто мечта оживяла на екрана, може да е идеалистично и нереалистично, но е прекрасно! Няма как предопределеният за Ананди мъж да е Джагдиш. Още от деца, та и до днес, виждаме постоянно доказателства, че те не са сродни души и няма никакво единение между тях. Напротив - виждахме само доказателства, че Джаго е репетиция и урок за Ананди, за да израстне и да стане страхотна жена, достойна за мъж като Шив. grin emoticon А Джаго тя винаги ще обича - когато си се помирил с миналото си и си си простил, можеш да гледаш на него само с обич. wink emoticon

Yasmin Petrova: Ха така grin emoticon. Дойдохме си на думата, но не съвсем wink emoticon grin emoticon. Всеки човек тълкува понятията различно. Любовта за мен е само междинен стадий в еволюцията на 1и също чувство започнало от симпатия. Обичта е финален стадий, достигнат чрез интелектуално, емоционално и духовно развитие и израстване, без тях не преминаваш към по-висок, а ост.фиксиран в нисш стадий. Влюбване, любов и обич са тези с най-голямо значение, страстта я има и при 3те. Влюбеният е ограничен, любящият прави компромиси, а обичащият приема безусловно и жертва.
Обичта е най-силна, благородна, не е егоистична и ограничаваща, както влюбването. Можеш да обичаш мн.хора, всеки по различен, уникален и неповторим начин, но можеш да си влюбен само в1 и тогава никой друг няма значение. Чувството устояло на капризите на времето с вс.пречки, беди и разстояние е това започнало със симпатия и завършило с обич. Мнозина смятат, че обектът на това чувство трябва да ти е любим, да има фоиверки, да хвърчат искри, да я има страстта (каквото и значение да влагат в това), а не да ти е приятел. Двойки с дългогодишен брак, който опред.като успешен, споделят, че не са само партньори, а и най-добри приятели. Това е така, защото обичта е зряла, улегнала, рационална и непроменима т.е. над нея няма нищо друго. Тя е неподвластна или я има или я няма. Не е цел да се гони, не се преследва, не се изисква, не е трофей и участниците в нея са равни - няма зависимости, обезщетения, понятия като реципрочност и възвръщаемост (последните 2са типични за любовта). Обичта не е даденост, нито плод на навик. Основава се на безусловно приемане без стремеж да се нагаждаш и да го/я пригодиш към себе си. Качествата, недостатъците не те дразнят и не стават повод за конфликт като при любовта, не виждаш себе си в очите на другия (сродните души са съвсем разл.и отделна тема) и го няма дяволското желание да се промениш, за да си харесван и да променяш партньора си, че ти да го харесваш, както е при влюбването. В обичта всеки от 2ката е напълно завършен, независим и уважаван индивид, с гарантирани,зачитани и ненарушими лични права и свободи. Обичта за мен върви редом с уважението, а да обичаш с ума си е по-ценно от това да обичаш със сърцето си. Ананди обича Шив с ума си, но Джаго обича със сърцето си. Не е някаква си проста сантименталност към нещо, подценено и прието за даденост - нещо което винаги ще бъде там - вехто, остаряло и поради това - мило. Винаги на 1ръка разстояние и винаги ще те обича. Ост.на читателите сами да определят за себе си към кого обичта на Ананди е най-силна wink emoticon. Имайте обаче предвид, че 'на сърцето не се заповядва' и обичта не е плод на навик, а на съзряване wink emoticon Мир!

Mariana Dimitrova: Дуетът от злобни, егоистични и побъркани доктори ми дойде в повече днес. Имат нужда от наказание тези двамата, за злото, което причиниха на Ананди днес. Тя обожава децата, дори милееше за тяхното, няма свои, а тези гадове я обвиниха, че е отнела детето им и че се радва на смъртта му. Това е жестоко, безчовечно и подло и заслужават справедливо наказание. И като капак онова безмозъчно мекотело има наглостта да й казва "Ти не успя да спасиш най-важната връзка в жиовта си." Коя връзка?! Тази с него ли?! Че нали той я разруши! А сега най-нагло и безогледно й се подиграва, че вината за раздялата им е нейна! Колко жесток, тъп, злобен и егоцентричен трябва да си, за да посмееш да кажеш това, дори да си го помислиш?! Много, ама много, явно! Искам ги и двамата наказани от съдбата жестоко! Джаго най-вече!
Това, което ме успокоява е, че Ананди най-сетне се разгневи на Джагдиш и отвратителното му отношение към нея. Първо плака от гняв и болка. После си спомни целият им път заедно - и хубавото, и лошото и едва тогава видя нещата между тях в истинската им светлина. "Достатъчно! Край!" - от кога чакам да го каже! Браво, Ананди! Браво, че събра куража и направи решителен избор да сложи край на една невъзможна връзка и детинска любов и привързаност. Най-сетне започна да изтръгва Джагдиш от сърцето си - измамния Джаго, подлия, злобен и нагъл Джаго. Като се промени и стане поне човек от него, може да му направи място в сърцето си като приятел. Но дотогава първо трябва да бъде наказан, после да се покае, а след това да заслужи прошката й.

Абсолютно съгласна съм с теб, Рори   

Попрехвърлих сериите на Кармата малко напред,защото ми беше интересно как се развиват отношенията на Тапася с Ратхоре,оказва се,че приятеля на Тапася Сидхарт или както му викат Сид е по малкия брат на Ратхоре.Той ще се появи когато Тапася и Ратхоре са вече женени.Както знаете Ички намира дъщерята на Тапася и засега я отглеждат с Виир като тяхна дъщеря и още едно момченце.Детето което ражда Ички е момченце,но Нани и Пушкар го отмъкват от болницата, на Ички и Виир май им казват,че детето е мъртво.Тапася и Ратхоре се грижат за него.Появява се и двойник на Ванш който ги прави на луди всички.Бащата на Виир и прислужника пак имат съмнения за него,но Гунванти и дядото са очаровани.