Сигурно е така. Моите впечатление са върху тях, защото от 18 годишна не живея в България
- Публикувана: 26 апр. 2024, 16:42 ч.
- Последно мнение: 1 май 2024, 20:35 ч.
Сексуално несъвместими в семейството
Имам една история, но ще я сложа в скрит текст, че е малко оф топик
Скрит текст:
Млада студентка се запознавам с едно франсе. Хубаво момче, но според мен - гей. Тогава имах много обратни приятели и си мислех, че ги понюхвам. Говорехме си между лекциите и се разбирахме. Дори работехме заедно по едно домашно. И отнякъде дойде една наперена мацка и буквално през мен почна една луда свалка. Ок, лошо няма ама защо почна да ми прави мръсно, да пуска едни принизителни коментари и тн. Реших, че е най-здравословно да ги оставя да се обичат, явно сбъркала в преценката си. Години по-късно видях във ФБ (там станахме приятели с момчето), че си е направил къминг аута и дори се засякахме след години - вече очевидно си беше гей. Момичето има 3 големи деца от мъж тип онова момче и като цяло са като еталон за перфектното семейство (поне на снимка)
Един познат казваше - сегашните жени са като градския транспорт - ако я изтървеш и не се качиш, следващата идва след 15 минути.
Голям простак.
Голям простак.
Тру стори.
Затова тропат с крачета някои и надуват бузите. Ако не е на моето пък - чака цяла редичка жени за мен. Шегаджии.
Но аз съм олд скуул. И ме забавляват други игри.
//
Говорим за самоуважение, не за инициативност или смарт толк или там както се казваше за забавните разговори от които тръгват нещата.
Градския транспорт маже да е на 15 мин., но лимузините не спират по спирките. 
Не само французойките, всички жени избират. То има и такъв лаф.
А тези, които ходят и се самопредлагат са наистина като градския транспорт - с много пътници, евтини, и ги има по много.
Покрай една друга тема ми възникна следният въпрос към еманципираните жени, които директно си свалят мъжете, които им харесват: при първа среща кой плаща? Тази, която кани, или...?
Защото аз лично виждам известно противоречие между „аз съм еманципирана, който ми харесва, си го прибирам“ и „мъжът е длъжен да плати на първа среща“... Който кани, плаща, нали така?
Оставяме настрани древните като света случаи, когато жената избира, но прави така, че мъжът да вярва, че той е избрал и завоювал. Това са „хватките“ на нееманципираните жени. Въпросът ми е към еманципираните.
Защото аз лично виждам известно противоречие между „аз съм еманципирана, който ми харесва, си го прибирам“ и „мъжът е длъжен да плати на първа среща“... Който кани, плаща, нали така?
Оставяме настрани древните като света случаи, когато жената избира, но прави така, че мъжът да вярва, че той е избрал и завоювал. Това са „хватките“ на нееманципираните жени. Въпросът ми е към еманципираните.
Защо да са хватки на нееманципираните? Жената не спира да е жена, защото е еманципирана, и пак по женски ще заяви интереса си. Но ще го заяви, няма да чака като фикус онзи да действа. Мъжете също имат нужда от някакъв сигнал за да направят крачка. Тези, които действат независимо от жената, после понякога и от не не разбират.
Иначе в битка с още сума кокошки за мъж не бих влязла. Това няма общо с това жената дейна ли е. Ако аз съм неговата жена, ще ме хареса без да се налага да печеля състезание.
Иначе в битка с още сума кокошки за мъж не бих влязла. Това няма общо с това жената дейна ли е. Ако аз съм неговата жена, ще ме хареса без да се налага да печеля състезание.
Няма общо с еманципацията. Това, че съм му казала - ей, ти си забавен, айде да пием по питие някой път, ако искаш и имаш желание, не означава, че трябва аз или той да плащаме сметката, а дава сигнал за интерес. После какво ще се случи на живо, Божа работа. Химия. Или се случват нещата или не. Делите сметката и кой откъде е.
//
Но личните ми впечатления са, че досега всеки един мъж, с който съм се срещала за първи път е държал той и само той да плати сметката. Опитите за – не, ама не, ето ти половината обикновено са довеждали до конфузни и неудобни ситуации. Той ти бута парите, сервитьорът/сервитьорката/барманът гледат като зомби и потрепва от нерва и досада, та става нелепо да се разправяш. Или казваш, ок, благодаря, или следващия път аз черпя. А аз да черпя мъжа лично за мен е някак обидно и неуважително, а за него си представям колко е фрустриращо, освен ако не е някое дето си знае, че затова го викат.
//
Но личните ми впечатления са, че досега всеки един мъж, с който съм се срещала за първи път е държал той и само той да плати сметката. Опитите за – не, ама не, ето ти половината обикновено са довеждали до конфузни и неудобни ситуации. Той ти бута парите, сервитьорът/сервитьорката/барманът гледат като зомби и потрепва от нерва и досада, та става нелепо да се разправяш. Или казваш, ок, благодаря, или следващия път аз черпя. А аз да черпя мъжа лично за мен е някак обидно и неуважително, а за него си представям колко е фрустриращо, освен ако не е някое дето си знае, че затова го викат.
Защо да са хватки на нееманципираните?
Ами защото така излиза. Нееманципираните жени флиртуват, подават там някакви сигнали... и чакат мъжът да направи първата крачка.
Еманципираните не си играят на такива игрички – бам с тоягата по главата, докато е зашеметен го хваща за плитката и си го влачи в пещерата.
Та затова питам, че ми стана любопитно – на първа среща кой плаща?
Та затова питам, че ми стана любопитно – на първа среща кой плаща?
Киро няма пари.
Защо да са хватки на нееманципираните?
Ами защото така излиза. Нееманципираните жени флиртуват, подават там някакви сигнали... и чакат мъжът да направи първата крачка.
Еманципираните не си играят на такива игрички – бам с тоягата по главата, докато е зашеметен го хваща за плитката и си го влачи в пещерата.
Та затова питам, че ми стана любопитно – на първа среща кой плаща?
Не излиза така, а така го изкарват хора, на които им е удобно да обвиняват еманципацията са неспособността си и да наказват жените, че вече имат някаква свобода. Плаща сметката, който кани, иначе.