Невъзможните хора в живота ни

  • 389 224
  • 7 340
  •   4
Отговори
# 7 140
  • Мнения: 8 017
Майката на бившия ми мъж всеки път на рожденния му ден разказваше на масата пред всички, една и съща тъпа история колко огромно бебе е бил в корема ѝ, как е нямала търпение това 'чудовище' да излезе от там, и с колко ужасни мъки го е родила това 5 кг бебе, едва ли не рискувала живота си за неговия..
пълен криндж беше историята..все едно празнувахме всеки път нейното оцеляване, след като го е родила..
тя се смее, той се подсмихва от неудобство, аз стоя и се чудя потресено - докога ще се правят, че това е нормално и забавно.. Joy

# 7 141
  • Мнения: 3 916
Разбира се. И за мен повечето често си помрънкваме от проклетията на някой. Пак казвам, добрата новина е сравнително лесния игнор-не вдигаш телефони, не ходиш и не ги приемаш гостита и т.н. Ограничаваш спрямо собствените граници, чувства и нужди.
Когато живееш обаче с невъзможен, ама истински невъзможен, отнема време да провидиш, да се хванеш за нещо, което би могло да те изтегли.
Въобще не се е шегувал с мен моя бивш съпруг. Съвсем тенденциозно, на порции си ме е сварявал години наред, докато започне да ескалира тънката му агресия в явна.

# 7 142
  • Наблизо
  • Мнения: 6 263
За мен това приемане ,че токсичния родител си е такъв ,е много вредно.Точно защото създава предпоставка за поддържане на статуквото,тъй като родителят няма да се промени.
Трябва дистанция,но много трудно се получава.А както могат да се държат нормално един вид и да няма токсични приказки и човек се отпусне и хоп…някоя простотия да те срине.

Аз съм втори потърпевш,защото става въпрос за свекърва ми,която тормози мъжа ми.Той няма силата да я ограничи.Аз и не съм сигурна,че просто ограничение ще работи при нея,защото тя пак ще намери начин да хвърля отровата си,ако се комуникира с нея.
Пълен игнор трябва,но той не е способен.

# 7 143
  • София
  • Мнения: 12 641
За мен това приемане ,че токсичния родител си е такъв ,е много вредно.Точно защото създава предпоставка за поддържане на статуквото,тъй като родителят няма да се промени.
Трябва дистанция,но много трудно се получава.А както могат да се държат нормално един вид и да няма токсични приказки и човек се отпусне и хоп…някоя простотия да те срине.

Аз съм втори потърпевш,защото става въпрос за свекърва ми,която тормози мъжа ми.Той няма силата да я ограничи.Аз и не съм сигурна,че просто ограничение ще работи при нея,защото тя пак ще намери начин да хвърля отровата си,ако се комуникира с нея.
Пълен игнор трябва,но той не е способен.
Приемането, че някой е такъв не е приемане на тормоза за нещо нормално. Просто борбата и с нормален човек да се промени би била жестока, а с абнормен невъзможна. Затова говоря.
При истински невъзможен родител измъкването е трудно, а детето дресирано да приема токсичността за норма. Момчетата пък по принцип са покровителствени към майките и ако майката е невъзможна става страшно. Виждала съм само два варианта на такава майка – самонаказваща се руина и същия психопат като нея. И в двата случая лошо, но поне първия вариант подлежи на терапия. Та мъжът ти да намери качествен психиатър, който е психотерапевт, за да го откачи. Друг вариант не виждам, защото с годините тоя тип родители използват вероятността да умрат като мощен инструмент. Ще опита да се откачи тя ще започне със съмнения за рак, инсулт, инфаркт и тн и пак ще търчи, нищо че е лъжа. Не може да не откликне на такива неща, а невъзможните родители са с майсторски клас по шантаж.

# 7 144
  • Мнения: 2 382
А както могат да се държат нормално един вид и да няма токсични приказки и човек се отпусне и хоп…някоя простотия да те срине.


Това поведение е много разпространено, имам няколко такива човека в обкръжението си. Държат се всеки път по един и същи начин. Правят/казват някаква гадост, възмущават се на реакцията ти, след това изчезват за някакъв период. След това, се появяват отново, по-ниски от тревата, много мили и подкрепящи, докато се отпуснеш и ги допуснеш близо отново, и после в момент в който си уязвим те зашамарват с пълна сила. И този модел се повтаря, докато го позволява човек. Много е трудно измъкването, когато става дума за роднина по някаква линия. Трябва да не се отпускаш, а това също натоварва.

# 7 145
  • Мнения: 375
За мен това приемане ,че токсичния родител си е такъв ,е много вредно.Точно защото създава предпоставка за поддържане на статуквото,тъй като родителят няма да се промени.
Трябва дистанция,но много трудно се получава.А както могат да се държат нормално един вид и да няма токсични приказки и човек се отпусне и хоп…някоя простотия да те срине.

Аз съм втори потърпевш,защото става въпрос за свекърва ми,която тормози мъжа ми.Той няма силата да я ограничи.Аз и не съм сигурна,че просто ограничение ще работи при нея,защото тя пак ще намери начин да хвърля отровата си,ако се комуникира с нея.
Пълен игнор трябва,но той не е способен.

Откъсването става изключително трудно. Направете си сметка, ако вие имате деца, тази свекърва ще продължи да си хвърля отровата, използвайки децата ви.
Такива токсични хора намират други нови и нови начини за тормоз.

При моята майка игнор не помага. Трябва изключително много работа по себе си, за да се откъснеш от такъв родител

# 7 146
  • Мнения: 1 412
За мен това приемане ,че токсичния родител си е такъв ,е много вредно.Точно защото създава предпоставка за поддържане на статуквото,тъй като родителят няма да се промени.
Трябва дистанция,но много трудно се получава.А както могат да се държат нормално един вид и да няма токсични приказки и човек се отпусне и хоп…някоя простотия да те срине.

Аз съм втори потърпевш,защото става въпрос за свекърва ми,която тормози мъжа ми.Той няма силата да я ограничи.Аз и не съм сигурна,че просто ограничение ще работи при нея,защото тя пак ще намери начин да хвърля отровата си,ако се комуникира с нея.
Пълен игнор трябва,но той не е способен.

Откъсването става изключително трудно. Направете си сметка, ако вие имате деца, тази свекърва ще продължи да си хвърля отровата, използвайки децата ви.
Такива токсични хора намират други нови и нови начини за тормоз.

При моята майка игнор не помага. Трябва изключително много работа по себе си, за да се откъснеш от такъв родител

И винаги се питам защо? Защо трябва някой да се държи така? Тези хора са не само родители, те са част от обществото, с такова "чудо" трябва да изкараш  примерно цял работен ден, да те обслужи в някоя институция. Всичко маскирано често зад добри чувства и любов, но хапане с много отрова.

# 7 147
  • Мнения: 375
За мен това приемане ,че токсичния родител си е такъв ,е много вредно.Точно защото създава предпоставка за поддържане на статуквото,тъй като родителят няма да се промени.
Трябва дистанция,но много трудно се получава.А както могат да се държат нормално един вид и да няма токсични приказки и човек се отпусне и хоп…някоя простотия да те срине.

Аз съм втори потърпевш,защото става въпрос за свекърва ми,която тормози мъжа ми.Той няма силата да я ограничи.Аз и не съм сигурна,че просто ограничение ще работи при нея,защото тя пак ще намери начин да хвърля отровата си,ако се комуникира с нея.
Пълен игнор трябва,но той не е способен.

Откъсването става изключително трудно. Направете си сметка, ако вие имате деца, тази свекърва ще продължи да си хвърля отровата, използвайки децата ви.
Такива токсични хора намират други нови и нови начини за тормоз.

При моята майка игнор не помага. Трябва изключително много работа по себе си, за да се откъснеш от такъв родител

И винаги се питам защо? Защо трябва някой да се държи така? Тези хора са не само родители, те са част от обществото, с такова "чудо" трябва да изкараш  примерно цял работен ден, да те обслужи в някоя институция. Всичко маскирано често зад добри чувства и любов, но хапане с много отрова.

Ами много добър въпрос. Майка ми примерно от както аз съм се родила не е работила. Нови и нови оправдания защо не го прави. Повечето и връзки се разпаднаха (за което и мен ме вини).

Един от психолозите ми вика, тя си живее в нейн свят… където всеки трябва да и ходи пи гайдата.
Няма как да промениш такъв човек… може само себе си са променим.

Ако я питаш нея естествено тя ще каже, че е всичко за мое добро и аз съм чудовище дъщеря. Луда работа.

# 7 148
  • София
  • Мнения: 12 641


Един от психолозите ми вика, тя си живее в нейн свят… където всеки трябва да и ходи пи гайдата.
Няма как да промениш такъв човек… може само себе си са променим.

Ако я питаш нея естествено тя ще каже, че е всичко за мое добро и аз съм чудовище дъщеря. Луда работа.
Много точно го е казал психолога. Техния свят обменя много малко с нашия и всичко им доказва, че те са най-прекрасните хора, много често и единствените хора изобщо. Мироринга им е автоматизъм. Всички техни недостатъци невидими за тях стават недостатъци на другите – другите са лоши, мързеливи, егоисти, луди. Даже такъв човек може да ти крещи да спреш да крещиш, а ти да си мълчал през цялото време.
Лошото е, че като ти е родител го обичаш и си уязвим, да е друг човек да си я отсвирила отдавна. Макар, че и с половинките е трудно на човекът да си признае колко мощно се е прекарал, та и там самозаблудите на жертвата могат да продължат с години.

# 7 149
  • София
  • Мнения: 38 912
Е няма за какво да се питаме. Шефката на обекта беше леко токсична, добре че ме преместиха. Според нея бях мързелива.

Според шефовете по-нагоре - толкова съм "мързелива", че мога да поема повече време сама, в по-голям и по-хубав обект. Та така.

# 7 150
  • Мнения: 3 916
Аз нямам скрупули да отстраня родител. Трудно ми беше с партньора. Но при мен е фактор явно и времетраенето на всичко във времето. реално аз съм била с рожденото си семейство колко, едни 18 години, половината от които не особено осъзнати, а с партньора - 25 години като възрастен човек.

# 7 151
  • Боса по асфалта вървя си ...
  • Мнения: 20 921
Често го казвам това, но на всеки, който има своя болка със семейството му се струва, че в ситуация с невъзможен. Имала съм "удоволствието" да познавам наистина невъзможни, с диагноза социопатия или психопатия, нарцисизъм, това е чудо на чудесата. Всеки, който не е срещал може да плюе в пазва и да се радва.
А защо трябва обезателно да си ударил дъното с най-тежките форми на  невъзможни хора, за да се брои за достоверна болка, а не просто за помрънкване и изпускане на напрежението?! И каква радост, ако родителите ти не са 100% токсични, а само 80% или 50%. Пак има щети за цял живот. Пак е борба за лично оцеляване.

# 7 152
  • Мнения: 375
Но сега искам да забременявам и само като споменах ме смаза направо. Какъв боклук съм и защо не съм с еди кой си гадже. Колко обиди, не мога да опиша. Тя се върха в София и терора продължи по месенджер…..
все пак ако съм бременна няма как да скрия от нея за жалост

Нито с майка ми, нито с приятелки съм говорила за забременяване и бременности. Ако моята майка беше като твоята, нямаше изобщо да и кажа. Като ме види с корема и пита, бих и казала, че още не съм ходила до тоалетната.

Допускаш майка си прекалено близо. Подозирам, че е разведена или вдовица (като моята) и малко сте нарушили границите на личното ви пространство. Майка ти не ти е приятелка.

Аз бих казала, че искам да остана сама някакво време. Така и правех, де. 😻

Ариел, много родители са като твоите. И моите не бяха далеч. Казвам бяха, защото се изнесох и повече не допусках някой да ми се бърка. В днешно време с WhatsApp и сие е трудно, но не е невъзможно. Моите майка, баща, други роднини даже не могат да ми намерят номера в Whatsapp, защото нямам 😻. Служебният не е на мое име.

Отчуждени сте, Ариел. Отчуждени сте и по-близки няма да станете. Като го осъзнаеш и ги отстраниш от периферията на личния ти живот, спреш да контактуваш редовно, спреш да ходиш у тях и откажеш да ги приемаш под предлог, че си заета, няма място у вас, всичко ще си иде по местата.

Непрекъснато те гложди поведението им, но ако ги шкартираш, ще ти олекне.

Извинявай чак сега видях коментара ти. Да тя е вдовица, и двамата и мъже починаха.
Да тя не приема никакво лично пространство … за нея, тя като ми е майка, аз съм задължена да правя каквото тя каже. И да имам този мъж който тя иска.

Това е било цял живот. Мислех си че с годините ще се по оправят нещата, но някак вървят по зле.
Тя и настройва чуждите хора.

Моя партньор ми каза, изобщо не иска нито да я чува нито да я вижда и я блокирал навсякъде, за което аз го разбирам.

Трудно е, защото макар и на дърти години, ние търсим одобрение, което никога няма да получим

# 7 153
  • Мнения: 3 467
Разбира се, че трябва да нямаш скрупули, за да отстраниш родител.
Когато се дипломирах миналата година свекърите ме подпитаха дали родителите ми се гордеят с мен, отвърнах им, че според тях не било голяма работа защото на еди кой си дъщерята имала по-добра диплома и завършила по престижно образование от мен. Свекърите ми бяха меко казано шокирани.

# 7 154
  • Мнения: 3 916
Човек е хубаво да търси одобрение от себеподобен или от човека до себе си, а не задължително от родител. Аз съм търсила одобрение от работодател-че си върша съвестно работата (защото според невъзможния в живота ми едва ли не не работя, щом не вадя чували с пари и нямам шеметна кариера). Предпочетох да валидирам чрез човека, който действително може да се изкаже работя ли или не в крайна сметка. Дори родителя ми не може да прецени реално аз колко точно работя, че да му търся одобрението.
Само като пример го давам.
И така, у мен се зароди негодуванието срещу несправедливото поведение спрямо мен и липсата на каквото и да е зачитане, че съществувам съвсем нормално. Т.е. стигнах до идеята, че има нещо крайно нередно и категорично не предизвиквам аз с нищо крайните странни заключения аз каква съм.

Общи условия

Активация на акаунт