Това, което не одобрявам в българското училище...

gargamela,  а родителите как са? Повече са от полза на учителите или повече "пречат" с претенции. Адекватни ли те струват?!

това с присъствието и истинското знание е глупост на квадратт, без извинение! При качествено воден учебен процес присъствието е от голяма полза на детето, защото още в клас схваща основните неща и после почти не се налага да чопли или да търси помощ вкъщи.
И това с таблета е относително. Таблетът си е таблет, но не всичко е цъкане по прилоожения, човек има нужда и съвсем физически да борави с учебника - да си отбележи нещо, да подчертае, да пише в полето, дори да рисува бради, мустаци и очила на Христо Ботев, Левски и който там е жертвата на картинката.

Никак не ми харесва формалното провеждане на часовете по физическо в много от училищата. Маркира се някакъв час, в който учителят хвърля по една топка и едни ритат, а други си цъкат на телефоните. За истински спортни занимания на открито и дума не може да става. Много се надявам да греша и да има училища, където това не е така.

the wishmaster,, мисля, че това зависи от класа. До един момент ги занимават, докато са по малки все още играят, волейбол, баскетбол, народна топка....от един момент нататък са ....А, трябва да похваля учителката на голямото ми дете по физкултура. Това е фигура към, която съм с много смесени чувства. Всички родители бяхме в шах как ги подхвана, ама правят планкове (плънкове?) та пушек се вдига, не просто покриват някакви нормативи, ами се надпреварват...всеки оттях започна вкъщи да тренира...Обаче....... откъм поведение и речник е кошмарна, понякога е толкова груба, аз при цялата си хрисимост на няколко пъти исках да я смачкам. Детето ми се моли, не се намесвай.... ама как да не се намесвам като нанася поражения от към възпитание. Много родители ми викат, не се занимавай...Добре няма, ама после каква била днешната младеж...то е речник, то са чудесии..ми не е нормално! Та май не е за хвалене всъщност

Ох, докато дъщеря ми беше в начален курс, физическото им го водеше тяхната госпожа. Ясно че, жената облечена в пола и обувки на токчета, няма как да проведе истински спортен час. Сега имат господин, който им метне 1-2 топки и се скрие вътре, докато те се моткат из двора. Добре че поне магарицата малка тренира извън училище, та да си размърда дупето.

Скоро в нета или по телевизията даваха едни родители, които се оплакваха, че детето им е получило двойка заради едно упражнение.
Въпросното упражнение беше картинка на човешкото тяло и стрелки върху, които трябва да се напише кое какво е. Например от носа тръгва стрелка и детето написало нос,а верният отговор бил лице. От устата друга стрелка и детето написало уста ,а трябвало да напише зъби.От пъпа стрелка,а то било корем.
В крайна сметка детето беше отговорили правилно на всичко,но имаше двойка. Следователно това дете е глупаво и заради ненивалиците на някой идиот, Много деца влизат в графа тъпанари.
Аз навремето Много обичах да рисувам и учих в професионална гимназия , където този предмет беше много важен. Първите часове Много се стараех и приемах критиките на учителя. Работите ми ставаха все по-добри,а оценките ми си ставаха все по-лоши тройки и четворки,с кандидатствах с рисуване и имах 5,50 на изпита. Учителя ми казваше, че рисунката ми е грозна и нескопосана. Вторият срок на първата година спрях да рисувам, защото ми беше противно и ми беше все тая, че имам тройки по рисуване. Никакъв стимул не получавах. Съответно за мен този предмет стана безинтересен и досаден и все още не рисувам.
Вече съм на 35 години и ставам рано,рано,но все още не ми е ясно,защо първият час на първа смяна започва в 07:30 ?!?! Зимата, студено, тъмно,сняг и лед и това дете трябва да стане в 06:30 и да е в 07:15 в училище и да учи теореми.
Като цяло в бг ОС всичко е сбъркано!
Просто не знам колко ресурс,колко години биха били нужни за да се изгради нова ефективна ОС .

Много съм съгласна за ролята на учебника и се сещам още нещо- по- добре да няма безплатни учебници, нека си ги купуваме, а парите да се спестят от тетрадките за попълване.Един учебник, една проста тетрадка и толкова.Ама в учебника като е твой, имаш право да си подчертаваш, да си записваш, да си окръгляш задачите за домашно.Огромен процент от време минава не в мислене върху задачата, а в това как да се събере отговорът в редчета и кутийки, от учебната тетрадка, а при още необработен почерк това е трудно.

да, и аз винаги съм предпочитала да си водя записки в учебниците...Зрителната памет много участва в ученето, а записките на място засилват ефекта.

Сещам се също преди време,моя позната беше много ядосана на дъщеря си 3,4 клас, че на контролно не могла да реши елементарна задача.
Започва да ми чете задачата в която главно действащо лице е един Богатир. Съответно аз започвам да мига на парцали и да се чудя какво е това Богатир.
Да вметна , че аз съм от поколението​, което не е изучавало руски език,а приятелката ми с 8 години по-голяма​ е учила задължително.
Темата със съдържанието на учебниците просто не знам дали има смисъл да се коментира!

Pipppa ме подсети как и защо всъщност записах голямото дете на английски преди време. Заради учителката, много ясно. Седмица две, по-късно отивам да се разправям с учителката по физкултура, която не можа да ми обясни как детето си е счупило ръката, та вече бях "яхнала метлата". По коридора срещам учителката по английски, която ме пита и ми отговаря едновременно "че тя няма проблем с детето" , отговорих и че аз имам проблем с нея.... Защото за малкото време , което бяха прекарали заедно моето дете вече беше отишло под нулата от знания с невероятно много натрупан страх. Излекувахме страха със солидни суми за курсове...В следващото училище на децата, отново проблемния учител беше по английски, който пък за да извини своя грешка беше изравнил малкото ми дете със земята, резултатът беше неутешим плач доста време....и приключи с моята разправия с цялото ръководство. Забраних на дъщеря ми да влиза в клас по анлийски, те пък не и пишеха отсъствия, просто защото им казах да си изберат - или тя ще е на изпит накрая на годината или учителя сега....
За мен най-големия проблем е, че в системата има хора чието място просто не е там!

Главният проблем е тотално изпуснатата дисциплина. Учителите нямат никакви лостове за въздействие. Най-голямото наказание е преместване в друго училище. Пък родителите точно с това плашат учителите, ако нещо  не им се угоди. Излиза, че не го наказват, а му изпълняват желанието за преместване.
Вчера чаках внука ми, за да го прибера след часовете. Ядосана майка дърпаше  своя първокласник и се заканваше:
"Аз ще й дам да разбере на тази мърла"! Не знам коя е "мърлата", но  звучеше и изглеждаше грозно.

Навремето имаше респект към учителите. Респект от учениците,но и от родителите. Когато ти напишеха забележка в бележника или ако извикат родителите на разговор с учителя, беше трагедия за ученика.
Някои учители си позволяваха дърпане на уши, обидни думи и квалификации, удари с показалки... Няколко пъти майка ми е ходила да се кара с някой позволил си учител да ме унижи или удари,но наред със скандала в училище , после като се приберем и аз съм го отнасяла,я шамар,я скандал. Имаше баланс и освен, че учителят внимава, внимавам и аз.
И това не беше само в нашето семейство така,а просто животът беше устроен по този начин.
Не казвам, че тогава е било по-хубаво,но нещата в момента са много изтървани.
От къде тръгва всичко - Кокошката или яйцето?
Дъщеря ми е на 1,3 гд и сега съм бременна с второ. Като се замисля за училището, защото ей сега ще минат 5,6 години и ме обзема паника.
Идва ми да си хвана децата и да се изнасяме някъде другаде.
По мое време в гимназията бяха разпуснати и нагли ученици ,но в момента е много по-зле. Докато дойде време за гимназия на децата ми ,не знам какво ще е,но нещо хич не ми е оптимистична картинката.

Това лято за пръв път заведох синовете ми на българска занималня. По много хубав проект с активни и различни учители. Всичко хубаво, ама след първия ден бяха много озадачени защо непознати деца се бият помежду си, плюят се и псуват на майка. И защо като им направи учителят забележка, не го отразяват. Защо си вадят телефоните в час и демонстративно играят игри с увеличен звук.

Какви да са родителите - същите, каквито сме всички ние, всякакви ги има и винаги ги е имало, само дето форуми е нямало да ги нищим. Ученици, студенти, родители, учители - всички сме продукт на поколението си и на възпитанието си. Кой казваше, че чувал едни и същи реплики от 85-та - ами какви да чува? Сигурно учителката също ги е чувала тогава и в момент на безпомощност кара по инерция...
Нито лекари, нито учители се пръкват чрез пъпкуване. Изключителните личности просто са си такива, с каквото и да се занимават, останалото е чист занаят - усвоен, неусвоен или в процес на учене. Митът за "призванието" за мен си е чисто бля-бля - има интерес, някъде - фикс-идея, другаде - семейна традиция и дотам.
Аз лично станах даскал на дърти години и нямах никакви илюзии, пък и децата, с които работя, са по-големи, обаче много малко от младите, начинаещи колеги имат социалния опит да оцелеят в кризисна среда и относителното спокойствие, за да придобият този опит. А ако проявят здрав разум да изберат единственият рационален път - да спазват точно разписаната процедура, тогава стават "сухари" и "неатрактивни" за децата.
Всяка учителка се е чувствала така, както се чувства майката, пренебрегваща децата си заради работата в офиса - виновна, че "краде" от времето за детето си и го влага в други хора/деца и склонна да обвини за това въпросните други. И всяка се е изкушавала да "компенсира", като даде/позволи на детето желаното от него или поне някакъв материален или емоционален заместител, като същевременно "открадне" време за себе си.

Донякъде може би от там идват проблемите - много от децата /включително по-порасналите такива - студенти, че и родители/ имат интелектуален потенциал, но нямат нагласа да проявят упоритост и търпение, губи им се причинно-следствената връзка усилие - успех и забавлението, адреналинът се превръщат не в стимул, а в крайна цел, дори в конституционно право. Липсват им разнообразните социални контакти, а оттам и емпатията и "нагаждането" към различни роли.

Не зная къде се скъса връзката, може би в годините на прехода, но е факт, че днес е така.
Тука обаче усещам, че малко влизам в духа на Платон и Сократ, жалейки се от младежта, а не това ми беше идеята. Тя беше, че вчерашните ученици са днешните родители и учители, днешните ученици са утрешните такива - каквито сме си ги накликали, такива ще си ги слушаме /по рекламата/.

Има неща в българската образователна система, които ми харесват и други, които бих искала да са малко по-различни. Друго ми прави впечатление обаче като чета тази тема, а и други подобни - колкото пишещи, толкова различни мнения. Няма как да се угоди на всички. 7:30 било рано, ами за мен си е съвсем ОК и аз от толкова съм била на училище. На мен обаче не ми е проблем ранното ставане, нито на децата ми. И ако сега им кажа да избират дали да започват рано и да сършват рано или да са от 9 и да свършват в 15ч, ще изберат ранното ходене на училище.
Друго, което не знам защо битува във форума, е градската легенда колко послушни бяха преди 30 години децата и колко разпасани са днес. Аз бях в прогимназия преди 30 години и пак си имаше проблемни ученици. Пак, учениците от един и същи клас при някои учители дори и да не са слушали внимателно, пазеха тишина, а при други учители цареше пълна анархия. Намаляха поведение, вярно, но много трудно изключваха. Защото, както ни беше обяснила директорката на едно заседание ( бях член на ученическия съвет) "Ако ние изключим някого, сме длъжни да му намерим училище. За да се съгласи друго училище да го вземе, ние трябва да се съгласим да приемем техен проблемен ученик. Какъв обаче е смисълът да се отървем от един, след като ще се сдобием с друг? На нашия ученик поне му знаем магариите, на другия тепърва ще ги учим."